Какви видове завещание съществуват в Българското право?

Завещанието представлява едностранно волеизявление на едно лице (завещател), с което то се разпорежда с имуществото си след своята смърт. То е вид едностранен акт, чрез който се учредява наследяване извън установените по закон наследници.

1. Видове завещание:
2. 1. Нотариално завещание – съставя се от Нотариус в присъствието на двама свидетели;
   1. По процедурата:

• Завещателят диктува волята си;
• Нотариусът я записва;
• Завещанието се прочита на глас;
• Завещателят и свидетелите се подписват;
• След изготвянето, завещанието се съхранява от Нотариуса;

Характерно за Нотариалното завещание, е че същото често се приема за по-сигурно, тъй като по-трудно може да бъде основателно оспорено впоследствие.

3. 2. Саморъчно (собственоръчно, ръкописно) завещание:

• Завещанието се написва изцяло ръчно от завещателя;
• Подписва се лично;
• Не се изисква Нотариус и не се изискват свидетели;

Може да се пази лично или да се предаде на Нотариус за съхранение;

Основни изисквания за извършване на завещанието:

1. Завещателят трябва да е пълнолетен и дееспособен;
2. Може да завещае имуществото си изцяло или частично, но не може да лиши чрез своите завещателни разпореждания от запазена част своите наследници съгласно чл. 29 от Закона за наследството.

Саморъчното завещание, предадено за пазене на Нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя. За връщането на завещанието се подписват завещателят, двама свидетели и нотариуса, a същото се отбелязва в специален регистър,

Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от Нотариуса.

Всеки заинтересован може да иска от Районния съд по мястото, където е открито наследството, да определи срок за обявяване на завещанието, за да бъде то обявено от Нотариуса. Последният обявява завещанието като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва неговото разпечатване. Протоколът се подписва и от лицето, което е представило завещанието, и от Нотариуса. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица.

След смъртта на завещателя, завещанието трябва да се представи в Районния съд по последния му постоянен адрес, за да бъде обявено и вписано в специален регистър.

Отменяне на завещание в България

Отменянето на завещание е напълно възможно и се регулира от Закона за наследството. Завещателят – лицето, което е съставило завещанието – има пълното право да го отмени по всяко време, стига да е вменяем и дееспособен към момента на отмяната. Съществуват два основни начина за отмяна: изрична и мълчалива.

Изричната отмяна се извършва чрез ново завещание, в което изрично е посочено, че предишното се отменя, или чрез отделна писмена декларация за отмяна, която трябва да бъде нотариално заверена. Този подход осигурява яснота и недвусмисленост относно намерението на завещателя.

Мълчаливата (конклудентна) отмяна настъпва, когато завещателят състави ново завещание, чието съдържание противоречи на предишното, дори без изрично да заявява, че отменя старото. Освен това, физическото унищожаване на завещанието – например чрез разкъсване или изгаряне – също се приема за мълчалива отмяна, но само ако е ясно, че завещателят е имал намерение да го обезсили.

Важно е да се знае, че само самият завещател може да отмени своето завещание – не е възможно това да се направи от други лица или институции, освен ако не става дума за съдебно производство, с което се иска отмяна на завещание поради пороци.

Съществува и възможност за съдебна отмяна, която се предявява чрез иск от страна на наследници или други заинтересовани лица. Такава отмяна се иска в случаи, когато завещанието е съставено при недееспособност на завещателя, под въздействие на измама, заплаха или съществена грешка, или ако завещанието не отговаря на изискванията на закона – например ако липсва подпис или дата.

Последното по време, валидно и неподлежащо на отмяна завещание има правна сила. Ако няма валидно завещание или последното е отменено, наследството се разпределя съгласно правилата на законовата наследственост.

Завещание на имот в България

Завещанието на имот е едностранен акт, с който едно лице разпорежда след смъртта си недвижимо имущество – като апартамент, къща или земя. То може да бъде насочено както към законни наследници, така и към външни лица или организации.

Съществуват два основни вида завещания: саморъчно (написано изцяло на ръка, подписано и датирано от завещателя) и нотариално (съставено пред нотариус в присъствието на свидетели). При завещание на имот е важно да се посочат ясно: адресът, площта и описанието на имота, за да се избегнат спорове.

След смъртта на завещателя, завещанието се обнародва (ако е саморъчно), а наследникът трябва да приеме наследството, за да придобие имота. Това става чрез декларация в общината. Имотът преминава към наследника след вписване в имотния регистър.

Важно е да се знае, че завещанието не може да накърнява запазената част на наследници по закон (напр. деца, съпруг/а). Ако това се случи, те могат да поискат съдебно намаляване на завещанието.

За сигурност и яснота при завещание на имот често се препоръчва консултация с юрист или изготвяне на нотариално завещание.

❓ Често задавани въпроси (FAQ) за завещание

1. Какво е завещание?

Завещанието е писмен документ, с който едно лице (завещателят) разпорежда какво да се случи с имуществото му след неговата смърт. То може да включва движимо и недвижимо имущество, пари, вещи и др.

2. Кой може да направи завещание?

Всеки пълнолетен и вменяем човек има право да състави завещание.

3. На кого мога да завещая имот или имущество?

На всеки – не само на наследници по закон, но и на приятели, роднини, организации, фондации и т.н.

4. Какви видове завещания съществуват?

• Саморъчно завещание – написано изцяло на ръка, подписано и датирано.
• Нотариално завещание – съставя се пред нотариус и свидетели.

5. Трябва ли завещанието да се заверява от нотариус?

Не е задължително, ако е саморъчно написано. Но нотариалното завещание дава по-голяма сигурност.

6. Мога ли да отменя или променя завещанието си?

Да. Завещателят може да го отмени или промени по всяко време, докато е жив и вменяем.

7. Може ли завещанието да бъде оспорено?

Да, наследници или заинтересовани лица могат да го оспорят в съда, ако смятат, че е недействително (напр. поради измама, натиск или формални нарушения).

8. Какво е „запазена част“ и какво общо има със завещанието?

Законът защитава определени наследници (деца, съпруг, родители) чрез „запазена част“ от наследството. Ако с завещанието се накърнява тази част, те могат да поискат нейното възстановяване.

9. Как се прилага завещанието след смъртта?

Ако е саморъчно, то трябва да се представи пред нотариус за обнародване. След това се прави вписване в съответните регистри и наследниците приемат имуществото.

10. Мога ли да завещая само част от имуществото си?

Да, не е задължително да завещаете всичко. Можете да разпоредите само с определени вещи или имоти, а останалото ще се наследи по закон.

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.

📞 Свържете се с нас

• ☎️ Телефон: 088 878 8847
• 📍 Адрес: Sofia Center, ул. „Алабин И. Вл.“ 29, етаж 6, 1000 Sofia

Може да разгледате и нашата статия за вещно правo.