Как се образува изпълнително дело?
Изпълнителното дело се образува по молба на взискател (кредитор в гражданското производство) срещу длъжник, въз основа на изпълнителен титул, който може да бъде най-често: Изпълнителен лист (издаден от Съда) или Акт на Общината (Ревизионен акт, Акт по ДОПК, Наказателно постановление).
Изпълнителният лист се издава от Съда в полза на взискателя срещу длъжника вследствие на следните съдебни актове:
- влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните
- решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-
- спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които
- подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно
- изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните
- съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
- решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на
чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията
на Република България без нарочно производство; - решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на
чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните
арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни
дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република
България. Изпълнителното дело се образува при Съдебен изпълнител,
определен от взискателя, като следва да се съобрази местната подсъдност.
Съдебният изпълнител трябва да бъде с район на действие, съответстващ
с: - постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника;
- недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;
- постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по
избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено
увреждане; - движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от
длъжника; - местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато
се иска изпълнение на такива задължения; - имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато
той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република
България.
Важно е да се отбележи, че релевантен за подсъдността е адресът на длъжника към момента на образуване на делото и ако длъжникът промени своя адрес в друг район, делото продължава при същия съдебен изпълнител, освен ако се установи, че делото е било неподсъдно на съдебния изпълнител, при когото е образувано или взискателят поиска преместване на делото при друг съдебен изпълнител от съответния район на действие, на който е подсъдно то за продължаване на изпълнителните действия.
След образуване на делото се изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която се дава двуседмичен срок за доброволно изпълнение на паричното задължение. Съгласно разпоредбите на чл. 449, 450 и 507 от ГПК се предоставя възможност едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение да бъдат наложени запори, възбрани, насрочен опис на движими или недвижими вещи, като същите следва да бъдат описани в поканата. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага и актът, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, като ако то е образувано въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на длъжника се изпраща съобщение за образувано изпълнително дело.
В молбата за образуване се посочват начините на изпълнение срещу длъжника, т.е. какви действия следва да се предприемат от страна на съдебния изпълнител срещу длъжника. В течение на производството могат да се посочват и други начини на изпълнение. Взискателят може да претендира освен сумите по изпълнителния титул, така и разноски по изпълнителното дело – ако се представлява от адвокат възнаграждението се определя съобразно НАРЕДБА No 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и се прилага договор и пълномощно, а ако се представлява от юрисконсулт може да се претендира юрисконсултско възнаграждение като сумата изрично се
посочва в молба и също се прилага пълномощно.
За всяко едно предприето изпълнително действие, включително и за образуване на делото се дължи такса, определена съобразно ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители(ЧСИ). Таксите, предвидени в тарифата се плащат от взискателя при образуване
на изпълнителното дело и преди извършване на съответното изпълнително действие. Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, същите се събират от длъжника, освен когато делото е
прекратено съгласно някоя от хипотезите по чл. 433, ал. 1 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия не се осъществят.
❓ Какво представлява изпълнителното дело?
Отговор:
Изпълнителното дело е принудително производство, образувано по молба на взискателя (кредитора) срещу длъжника с цел събиране на вземания, основано на изпълнителен титул като изпълнителен лист или акт на община.
❓ Какви документи могат да послужат като изпълнителен титул?
Отговор:
Най-често това са:
- Изпълнителен лист, издаден от съда
- Акт на общината (напр. ревизионен акт, акт по ДОПК, наказателно постановление)
- Съдебни решения, определения, съдебни спогодби
- Арбитражни решения и спогодби
- Решения на чуждестранни съдилища и арбитражи, когато са признати за изпълнение в България
❓ Кой избира съдебния изпълнител?
Отговор:
Взискателят (кредиторът) избира съдебния изпълнител, но трябва да се съобрази с правилата за местна подсъдност.
❓ Как се определя подсъдността на съдебния изпълнител?
Отговор:
Подсъдността зависи от:
- Адреса/седалището на длъжника
- Местоположението на имуществото или вещите
- Адреса на взискателя (в някои случаи)
- Мястото на изпълнение на задължението
❓ Какво се случва след образуване на изпълнителното дело?
Отговор:
На длъжника се изпраща покана за доброволно изпълнение с 2-седмичен срок. Възможно е едновременно да се наложат обезпечителни мерки като запор, възбрана или опис.
❓ Какво съдържа поканата за доброволно изпълнение?
Отговор:
Поканата включва:
- Срок за доброволно изпълнение
- Описание на наложените мерки (ако има)
- Копие от акта, въз основа на който е образувано делото
❓ Какви разноски могат да бъдат претендирани по изпълнителното дело?
Отговор:
Може да се претендират:
- Главницата и лихвите по изпълнителния титул
- Такси и разноски по делото
- Адвокатски или юрисконсултски възнаграждения (прилага се договор/пълномощно)
❓ Кой плаща таксите по изпълнителното производство?
Отговор:
Първоначално таксите се заплащат от взискателя. Впоследствие те се събират от длъжника, освен в определени случаи, напр. при прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1 от ГПК.
❓ Може ли делото да бъде преместено при друг съдебен изпълнител?
Отговор:
Да, ако:
- Делото е неподсъдно на първоначалния изпълнител
- Взискателят поиска преместването
- Длъжникът е сменил адреса си
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За повече информация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847 📞
