Изпълнителното дело се образува по молба на взискател (кредитор в гражданското производство) срещу длъжник, въз основа на изпълнителен титул, който може да бъде най-често: Изпълнителен лист (издаден от Съда) или Акт на Общината (Ревизионен акт, Акт по ДОПК, Наказателно постановление).
Изпълнителният лист се издава от Съда в полза на взискателя срещу длъжника вследствие на следните съдебни актове:

• влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните
• решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-
• спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които
• подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно
• изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните
• съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
• решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на
  чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията
  на Република България без нарочно производство;
• решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на
  чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните
  арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни
  дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република
  България. Изпълнителното дело се образува при Съдебен изпълнител,
  определен от взискателя, като следва да се съобрази местната подсъдност.
  Съдебният изпълнител трябва да бъде с район на действие, съответстващ
  с:
• постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника;
• недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;
• постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по
  избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и
  обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено
  увреждане;
• движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от
  длъжника;
• местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато
  се иска изпълнение на такива задължения;
• имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато
  той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република
  България.

Важно е да се отбележи, че релевантен за подсъдността е адресът на длъжника към момента на образуване на делото и ако длъжникът промени своя адрес в друг район, делото продължава при същия съдебен изпълнител, освен ако се установи, че делото е било неподсъдно на съдебния изпълнител, при когото е образувано или взискателят поиска преместване на делото при друг съдебен изпълнител от съответния район на действие, на който е подсъдно то за продължаване на изпълнителните действия.

След образуване на делото се изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която се дава двуседмичен срок за доброволно изпълнение на паричното задължение. Съгласно разпоредбите на чл. 449, 450 и 507 от ГПК се предоставя възможност едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение да бъдат наложени запори, възбрани, насрочен опис на движими или недвижими вещи, като същите следва да бъдат описани в поканата. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага и актът, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, като ако то е образувано въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на длъжника се изпраща съобщение за образувано изпълнително дело.

В молбата за образуване се посочват начините на изпълнение срещу длъжника, т.е. какви действия следва да се предприемат от страна на съдебния изпълнител срещу длъжника. В течение на производството могат да се посочват и други начини на изпълнение. Взискателят може да претендира освен сумите по изпълнителния титул, така и разноски по изпълнителното дело – ако се представлява от адвокат възнаграждението се определя съобразно НАРЕДБА No 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и се прилага договор и пълномощно, а ако се представлява от юрисконсулт може да се претендира юрисконсултско възнаграждение като сумата изрично се
посочва в молба и също се прилага пълномощно.

За всяко едно предприето изпълнително действие, включително и за образуване на делото се дължи такса, определена съобразно ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители(ЧСИ). Таксите, предвидени в тарифата се плащат от взискателя при образуване
на изпълнителното дело и преди извършване на съответното изпълнително действие. Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, същите се събират от длъжника, освен когато делото е
прекратено съгласно някоя от хипотезите по чл. 433, ал. 1 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия не се осъществят.

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.