Особености и наказуемост при Грабеж

По същество грабежът представлява отнемане на чужда движима вещ от владението на друго лице чрез използване на сила или заплашване. Грабежът, като дума, използвана в българското наказателно право, често в житейския и разговорния български език се заменя с понятия като обир, ограбване, вземане на сила и други.

Наличието на различни синоними, сведени до едно понятие в правото е често срещано явление, а общото между гореописаните действия, водещи до този вид отнемане на движима вещ, e че същото се извършва в присъствие (не в отсъствие) на пострадало лице и  чрез използване на сила или заплашване (за разлика от други престъпления срещу собствеността като кражба, присвояване и други).

Грабежът с съставно престъпление, характеризиращо се с по-висока степен на обществена опасност, във връзка с което се обуславя налагане на по-големи по размер наказания за разлика от някои други престъпления срещу собствеността.

Престъплението грабеж е уредено последователно в членове: 198, 199 и 200 от Наказателния кодекс, но зад привидно кратките на брой разпоредби се крият стотици хиляди страници Съдебна практика, характеризиращи всички специфики на престъплението грабеж, заедно с различните видове грабеж и квалифицирани състави на престъплението, както и описващи кои конкретни случаи не представляват грабеж въпреки наличието на отнета чужда движима вещ.

Прилики между кражба и грабеж

Налице са множество прилики между кражба и грабеж,

• Грабежът включва всички елементи на престъпния състав на кражбата.
• Основната разлика е, че при грабеж има използване на принуда.
• Поради наличието на принуда, обществената опасност при грабеж е по-висока.
• Според наказателноправната доктрина:
  • Кражбата е най-често срещаното престъпление.
  • В някои случаи кражбата може да се „трансформира“ в грабеж.
• Това се случва, когато:
  • След извършване на кражбата,
  • Лицето използва сила или заплаха, за да запази владението върху отнетата вещ.
  • Действието се извършва на местопрестъплението или в непосредствена близост до него.

Прилики между грабеж и изнудване.

Налице са прилики между грабеж и изнудване, тъй като и при двете престъпления е налице форма на принуда. Разликата между двата вида престъпни посегателства се изразява в това, че при грабежа деецът преодолява съпротивата на пострадалото лице и отнема вещ, като резултатът от това действие настъпва непосредствено след принудата, докато при наличие на изнудване, деецът принуждава пострадалото лице да извърши акт на имуществено разпореждане със свое право (възможно е и поемане на чуждо задължение) против волята си, а допълнително от това е възможно между принудата и конкретното последващо действие от страна на пострадалия да измине определен период от време.

Принудата при извършване на грабеж се осъществява чрез използване на сила или заплашване, което действие предхожда и улеснява отнемането на вещта. Възможно e да е налице грабеж не само в случаите, в които е налично отнемане на конкретна вещ, а и в случаите, в които вследствие на въздействието от използване на сила или заплашване, пострадалото лице само предава вещта на дееца.

По-тежко наказуеми случаи на грабеж са описани в чл. 199 от Наказателния кодекс, като някои от тях са свързани с паричната равностойност на отнетото, причиняване на телесна повреда или смърт, съдебното минало на дееца и други.

Квалифицирани състави на грабеж (чл. 199 НК)

По-тежко наказуеми случаи (чл. 199, ал. 1):

Грабежът се наказва по-тежко, когато е извършен при някое от следните обстоятелства:

• Отнета е вещ в големи размери (над 70 минимални работни заплати – приблизително 49 700 лв към 2022 г.).
• Извършен е в съучастие от две или повече лица.
• Причинена е средна или тежка телесна повреда на пострадалия.
• Извършен е при наличие на опасен рецидив.
• Осъществен е по поръчение или от организирана престъпна група.

Наказание:
Лишаване от свобода от 5 до 15 години, като съдът може да постанови и конфискация на до половината от имуществото на извършителя.

Най-тежко наказуеми случаи (чл. 199, ал. 2):

Наказанието е още по-строго, когато грабежът:

• Е придружен от тежка телесна повреда, довела до смърт (без умисъл за убийство).
• Включва убийство или опит за убийство (с умисъл).
• Е извършен в особено големи размери (над 140 минимални работни заплати – приблизително 99 400 лв към 2022 г.) и е използвано оръжие (независимо от вида му).

Наказуемост на приготовлението (чл. 200 НК)

Приготовлението за извършване на грабеж също подлежи на наказание:

• До 2 години лишаване от свобода – при обикновен грабеж.
• До 3 години лишаване от свобода – при квалифициран грабеж.

Под „приготвяне“ могат да се разбират дори привидно законни действия (напр. закупуване на оръжие с престъпна цел), когато са насочени към извършване на грабеж.

Същност на престъплението „грабеж“

Грабежът представлява сложно, двуактно престъпление, което включва отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, с намерение за противозаконно присвояване, като за целта се упражнява сила или заплаха.

С други думи, грабежът съчетава в себе си елементи на кражба и насилие – имуществено посегателство, извършено чрез физическа или психическа принуда върху пострадалия.

Една обикновена кражба може да се квалифицира като грабеж, ако след разкриването ѝ деецът употреби сила или заплаха с цел да запази владението върху откраднатата вещ.

Не е налице грабеж, когато деецът използва сила единствено с цел да избяга, без да цели запазване на вещта.

Елементи на състава

За да бъде налице грабеж, е необходимо:

• да има отнемане на чужда движима вещ от владението на друго лице;
• това да стане чрез употреба на сила или заплаха, насочена срещу живота или здравето на пострадалия;
• деецът да действа с намерение за противозаконно присвояване.

Не е задължително заплахата реално да може да бъде осъществена – достатъчно е тя да предизвика основателен страх у жертвата, че може да пострада.

Употребата на сила е съставомерен елемент, който цели преодоляване на съпротивата на пострадалия и отнемане на вещта лично от дееца.

Грабеж е налице и когато насилието напълно изключва възможността за съпротива, както и когато то се използва, за да бъде пострадалият принуден да изпълни свое задължение.

Разлика между грабеж и принуда

Основната разлика между грабежа и обикновената принуда се изразява в момента на настъпване на вредата:

• При грабежа вредата настъпва веднага, тъй като насилието е средство за непосредствено отнемане на вещта.
• При принудата насилието или заплахата служат за постигане на последващо имуществено разпореждане, а не за незабавно отнемане.

Освен това, при грабежа принудата е насочена срещу личността (живота и здравето), докато при принудата – срещу волята на пострадалия, с цел той сам да извърши определено действие.

Изпълнение и опит при грабежа

Грабежът се счита за довършен в момента, в който е прекъснато владението на пострадалия и е установено ново владение от страна на дееца.
Последващото разпределение или разпореждане с вещите не е част от състава на престъплението.

Опит за грабеж е налице, когато деецът е започнал изпълнението на престъплението – например придвижил се към обекта с намерение да извърши грабеж – но не е успял да го довърши.
Приготовлението, от друга страна, обхваща действия по подготовка (набавяне на оръжие, маски, транспорт и др.) и не се счита за опит, ако не е предприето реално действие по отнемане на вещ.

Съучастие при грабеж

Съучастието в грабеж е налице, когато няколко лица действат съвместно и всеки със своето поведение допринася за сломяването на съпротивата на пострадалия.

Например – единият участник заплашва жертвата, докато другият прилага физическо насилие и отнема вещите.
Всеки от съучастниците носи индивидуална наказателна отговорност за действията, които е извършил лично.

Когато грабежът е извършен при предварителен сговор, а употребата на сила надхвърля договореното (ексцес), отговорността е само за извършителя на насилието.

Квалифицирани състави на грабежа

Наказателният кодекс предвижда по-тежки наказания при определени квалифицирани случаи на грабеж, например когато:

• грабежът е придружен с причиняване на телесна повреда;
• е извършен от две или повече лица, или при въоръжение;
• е в големи размери или е насочен срещу възрастен, болен или беззащитен човек;
• е довел до смърт на пострадалия.

В тези случаи убийството или телесната повреда се разглеждат като действия, обслужващи основната цел на деянието – отнемането на вещта. Важното е тази обективна връзка между насилието и отнемането да е осъзната от дееца.

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За консултация се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847📱

Още интересни теми може да намерите в нашият блог като: Издръжка на дете през 2025 и също така Дела за телесна повреда.