Какво отличава длъжностното присвояване от обсебването?
Длъжностното присвояване е престъпление, което може да бъде извършено само от длъжностно лице по смисъла на закона. Това включва всички служители, независимо от техните административни функции.
Изключение правят лицата, чиято работа е свързана единствено с материално изпълнение – дейности, които не са пряко свързани с упражняване на служебни правомощия, възложени по установен ред.
Такива лица могат да отговарят за длъжностно престъпление само ако им бъдат изрично възложени управленски или охранителни функции. Ако те не разполагат с правомощия да управляват или пазят имущество, не се считат за длъжностни лица.
Кога се счита, че престъплението е извършено?
Деянието е довършено, когато длъжностното лице незаконно се разпореди с повереното му имущество като със свое собствено. Това имущество му е било предоставено именно за да го управлява и пази.
Престъплението е налице и в случаи, когато се ползват документи с невярно съдържание за получаване на недължими средства.
Разликата с документната измама е в това, къде се намира предметът на престъплението:
- При длъжностното присвояване имуществото вече е във владение на длъжностното лице.
- При документната измама то се придобива чрез измама и не е било поверено предварително.
Квалифицирани състави на длъжностното присвояване
Законът предвижда по-тежка отговорност, когато за улесняване на присвояването е извършено друго престъпление. Това друго деяние трябва:
- Да е извършено преди или едновременно с присвояването;
- Да има пряка връзка с него;
- Да улеснява извършването му.
Ако това прикриващо престъпление е по-тежко наказуемо, се приема реална съвкупност между двете деяния.
Такова съпътстващо деяние може да бъде извършено и от лице, което не е длъжностно. Ако има предварителен сговор между длъжностно лице и малолетно или невменяемо лице, това води до по-тежък състав на престъплението.
Законът допуска и съизвършителство, когато повереното имущество се управлява от две длъжностни лица едновременно. Други участници без длъжностно качество могат да носят отговорност само като помагачи или подбудители.
Те обаче не отговарят за длъжностно присвояване, ако не са знаели, че се извършва такова престъпление.
Кога се прилага по-леката наказуемост?
По-леко наказание може да се приложи, ако имуществото е върнато или заместено до края на съдебното следствие пред първата инстанция.
Ако това стане по-късно, възстановяването се отчита само при определяне на размера на наказанието.
Важно е да се докаже не за какво е използвано имуществото, а размерът и начинът на присвояването, както и разпоредителните действия на извършителя в свой или чужд интерес.
Как длъжностното лице се разпорежда с присвоените вещи?
След присвояването, длъжностното лице може да се разпореди с вещите в свой или чужд интерес, с намерение да не ги върне.
Дори ако даде повереното имущество под формата на заем, това действие може да прикрива присвояване.
Разследването цели да установи размера на липсата, без да е необходимо да се доказва как точно е използвано имуществото.
Когато за прикриване на деянието се използват неистински документи, престъплението пак е длъжностно присвояване, а не документна измама.
Разликата е във времето на съставяне на документа:
- При документната измама – преди разпореждането;
- При присвояването – след като вече е извършено.
Какво ако длъжностното лице загуби този си статут след деянието?
Дори ако лицето вече не заема длъжността си, то продължава да носи отговорност за длъжностно присвояване, защото не е върнало повереното имущество.
Ключов е моментът на връчване на вещите, а не моментът на присвояването.
Загубата на длъжностното качество не освобождава от отговорност, тъй като задължението за връщане остава.
Длъжностното присвояване е сложно престъпление, което изисква внимателен правен анализ.
При съмнение за подобен случай е силно препоръчително да се потърси професионална консултация с адвокат, специализиран в наказателно право.
