Запор може да бъде наложен от съдебния изпълнител върху движимото имущество, собственост на длъжника, което представлява: банкови сметки, трудово възнаграждение, пенсия, МПС, запор на дружествен дял (ако има участие в управлението на търговско дружество), запор на вземане от трето лице-контрагент. Обезпечителната мярка може да се наложи по искане на взискателя във всеки един момент на производството чрез нарочна молба. Взискателят може да поиска налагане на запор едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение (чл. 449, 450 и 507 от ГПК) при образуване на делото. Ако съдебният изпълнител е упълномощен от взискателя с правото да определя начина на изпълнение по чл. 18 ЗЧСИ, може да бъде налаган запор и без изрично искане. Идеята на налагането на обезпечителната мярка е да не може длъжникът да се разпорежда с имуществото си във вреда на взискателя.

От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.

Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице – приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността.

Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.

Законът предвижда несеквестируем минимум, от който длъжникът не може да бъде лишаван, като ако трудовото възнаграждение или пенсията са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – се удържа една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

2. ако месечно възнаграждение е в размер между двукратния и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

3. ако месечно възнаграждение е в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

Несеквестируемостта на доходите, както и на помощи и обезщетения, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Ако несеквестируемата сума не бъде изтеглена от длъжника в рамките на един месец, придобива характера на спестяване и става секвестируема като банката вече има основание да преведе сумата на съдебния изпълнител. Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията  изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

Запорите могат да останат наложени до приключване/прекратяване на делото, когато съдебният изпълнител е длъжен да изпрати съобщение за вдигане на запор. По всяко време на висящо изпълнително дело, взискателят може да поиска писмено от съдебния изпълнител да бъде вдигнат конкретен запор, вследствие на споразумение с длъжника или поради друга причина. Ако запорът бъде вдигнат по време на делото, взискателят може да поиска отново налагането му в последващ момент, поради неизпълнение от страна на длъжника.

Когато се наложи запор на МПС, длъжникът не може да се разпорежда с него, не може да го отчуждава или да бъде дерегистриран, докато има наложен запор.

Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество. Запорът може да бъде наложен и по електронен път с електронен подпис, като има необходими реквизити, които следва да бъдат попълнени – данни за заявителя, ЕИК и наименование на дружеството, дялово участие на длъжника в дружеството, размер на капитала, размер на задължението по изпълнителното дело. Правната характеристика и специфика на наложената обезпечителна мярка – запор върху дружествени дялове, следва да бъдат съобразени с основанието за налагането им, а именно обезпечаване вземането на кредитора с оглед бъдещото му удовлетворяване от имуществото на длъжника, както и предотвратяване осуетяването на изпълнението върху имуществото на длъжника. Налагането на обезпечителна мярка – запор върху дружествени дялове от капитала на търговско дружество с акт на съда или акт на съдебен изпълнител, има значение на наложена забрана с акт на съда за разпореждане с дружествените дялове, притежавани от длъжника до постановяване на влязъл в сила съдебен акт или акт на съдебен изпълнител, с който да бъде отменена наложената обезпечителна мярка.

Запор на вземане от трето лице-контрагент представлява изпращане на запорно съобщение до лице, с което длъжникът има облигационноправни взаимоотношения (напр. взискател е по дело при друг съдебен изпълнител), с налагането на тази мярка третото лице следва да изпълнява съобразно запора, напр. да извърши прихващане или да преведе налични средства по задължението.

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика свързана с процедури при запор и не представлява правна консултация или правен съвет. За пряка консултация с Адвокат Тони Чакъров може да се свържете на +359 888 788 847