Терминът „несеквестируемост“ се използва в процеса на принудително изпълнение срещу длъжници, които не са погасили своите парични задължения в срок. С други думи, това е законова защита, която може да предпази част от имуществото на длъжника от принудително отнемане.

Кога се прилага несеквестируемостта?

Когато даден дълг не бъде изплатен доброволно, кредиторът има право да потърси съдействие от съдебен изпълнител. След издаване на изпълнителен лист, съдебният изпълнител предприема действия, чрез които дългът да бъде събран – дори против волята на длъжника.
Тези действия могат да включват:

• налагане на запор върху банкови сметки;
• опис, оценка и продажба на движимо и недвижимо имущество;
• публична продан на имоти, включително жилището, в което живее длъжникът.

Въпреки това, законът определя определена част от имуществото, върху което не може да се налагат принудителни мерки – именно това е несеквестируемото имущество.

Какво е несеквестируемо имущество?

Според Гражданския процесуален кодекс (ГПК), несеквестируемото имущество представлява онези вещи и доходи, върху които е забранено да се извършват принудителни действия – като запор, продажба или отнемане.
Целта на закона е да гарантира, че длъжникът и неговото семейство ще запазят минимум средства и вещи, необходими за нормален живот и работа.

Несеквестируемото имущество се дели на две основни групи:

1. Несеквестируеми доходи
2. Несеквестируеми вещи

1. Несеквестируеми доходи

Доходите се разделят на изцяло несеквестируеми и частично несеквестируеми.

Изцяло несеквестируеми доходи:

• обезщетения по социалното осигуряване;
• обезщетения по трудов договор;
• помощи при безработица;
• командировъчни по Кодекса на труда;
• държавни помощи;
• стипендии;
• издръжки.

Частично несеквестируеми доходи:

• възнаграждения по трудови договори;
• пенсии;
• суми по банкови сметки, когато произхождат от заплати или пенсии.

Секвестируеми (подлежащи на принудително изпълнение) доходи:

• обезщетения по трудови правоотношения, които не са защитени по закон;
• суми по банкови сметки, различни от трудови възнаграждения и пенсии;
• средства, постъпили по сметката повече от месец преди налагане на запора.

2. Несеквестируеми вещи

Несеквестируемите вещи се делят на движими и недвижими.

Несеквестируеми движими вещи:

• храна за длъжника и неговото семейство;
• горива за отопление;
• вещи, необходими за упражняване на професия или свободна дейност;
• предмети за лично ползване;
• детски храни и дрехи;
• изкуствени органи и помощни средства;
• домашни любимци;
• ученически пособия.

Несеквестируеми недвижими вещи:

• жилището, в което живее длъжникът, ако той и семейството му не притежават друго.

Всички останали вещи – като автомобил, мебели или техника – са секвестируеми, тоест могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.

Видове вземания и съдебни изпълнители

Процедурите и обхватът на принудителното изпълнение зависят от това, на кого се дължат средствата – на частно лице или на държавен/общински орган.

• При дългове към частни лица (физически или юридически) се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс.
• При публични задължения (към НАП, НОИ, общини и др.) – се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК).

Според последните промени в законодателството, публичните изпълнители нямат право да налагат запор върху средства на длъжници над определен защитен размер.

Процедура по принудително изпълнение

Принудителното изпълнение се извършва въз основа на:

• влязло в сила съдебно решение;
• заповед за изпълнение;
• или изпълнителен лист по ДОПК при публични задължения.

След издаването на изпълнителния лист, съдебният изпълнител (държавен или частен) предприема действия за събиране на дълга.
Частните съдебни изпълнители действат по реда на Закона за частните съдебни изпълнители, а при неправомерни действия носят отговорност по чл. 441 от ГПК.

Последици от запора и срок на действие

Първата стъпка на съдебния изпълнител е изпращането на покана за доброволно изпълнение. В нея се посочват дата и час, когато ще се предприемат действия върху имуществото на длъжника.
При запор на имот се определя и дата за опис, като при необходимост се търси съдействие от органите на МВР.

Запорът влиза в сила от момента, в който банката бъде уведомена, а не когато длъжникът получи уведомление.
От този момент длъжникът губи правото да се разпорежда със запорираните средства или вещи, дори те да надвишават размера на дълга.

Законът не определя срок за действие на запора – той остава в сила до приключване на изпълнителното производство.

Ако сте изправени пред действия на съдебен изпълнител или имате съмнение, че върху имущество е наложен незаконен запор, потърсете правна консултация.
Адвокат със специализация в областта на принудителното изпълнение и несеквестируемостта може да защити правата ви и да предотврати неправомерно отнемане на имущество.