Дефиницията на неизбежната отбрана се съдържа в Наказателния кодекс. Законът за задълженията и договорите няма собствено определение на неизбежната отбрана и същото се взаимства от Наказателния кодекс (НК).
Според чл. 12, ал. 1 НК не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана — за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Иначе казано, когато е налице нападение срещу конкретен човек, което по същество нарушава закона (включително и при т.н. Сбиване/Бой), независимо срещу Вас или срещу трето лице, имате право да се намесите и да предотвратите въпросното нападение.
От текста на закона следва, че неизбежната отбрана е увреждащо, т.е. причиняващо вреди деяние. То обаче не е престъпление, защото не е общественоопасно и не е обявено от закона за наказуемо. Точно обратното. Неизбежната отбрана е необходимо и правомерно действие. Правомерно е едно лице да
се отбранява или да защитава интересите и правата на друго лице, на държава и обществото, когато е налице противоправно нападение срещу тях. След като неизбежната отбрана е допустима, логично е да не възниква и задължение за обезщетение на вредите, причинени на нападателя. Затова чл. 46,
ал. 1 ЗЗД изключва деликтната отговорност в този случай, изразяваща се в заплащане на обезщетение за причинените от нападателя спрямо пострадалия или неговите наследници вреди.
Един от най-важните въпроси, който възниква по конкретната тема е как да се предотврати противоправното нападение? Именно на този въпрос отговаря алинея 2 от член 12 НК. Съгласно същата: “Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.” Ако предотвратите престъпление, но и на свой ред извършите такова спрямо нападателя, причинявайки телесна повреда или дори убийство – подлежите на наказателно преследване. И именно това е „тънкият“ момент – къде именно е границата на допустимото и къде следва да се постави това съответствие на характера и опасността на нападението?
Превишаване на пределите на неизбежната отбрана е общественоопасно деяние. То е налице, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението — чл.
12, ал. 2 НК. Изключение правят случаите, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението, но нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом
в жилище, или нападението не може да бъде отблъснато по друг начин — чл. 12, ал. 3 НК. Превишаването на пределите на неизбежната отбрана е общественоопасно деяние и затова при
него се дължи обезщетение, т.е. възниква деликтна отговорност, изискваща заплащане на парично обезщетение за причинените от деянието вреди. Възможно е на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД размерът на обезщетението в този случай да се намали поради съпричиняване на вредите от пострадалия, но не и да отпадне напълно тази отговорност.
Ако превишаването на пределите на неизбежната отбрана се дължи на уплаха или смущение, макар че деецът не се наказва съгласно чл. 12, ал. 4 НК, въпросът за неговата деликтна отговорност се решава по общите правила на чл. 45 и следващите от ЗЗД, т.е. в зависимост от вината на причинителя на вредите.
Особен случай на неизбежна отбрана представлява причиняването на вреди на лице, извършило престъпление, ако вредите му са причинени при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление и ако няма друг начин за неговото задържане. И тук обаче се изисква да не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки съгласно разпоредбата чл. 12а, ал. 1 НК. Вредите могат да бъдат причинени както от органи на властта — напр. от полицията или следствени органи, така и от други длъжностни лица или от граждани. В този случай, ако увреждащото деяние отговаря на посочените в закона признаци, не се носи деликтна отговорност и не се дължи обезщетяване на причинените с деянието вреди по НК. Ако обаче и тук са превишени необходимите мерки за задържане на лицето, то може да търси деликтна отговорност от виновните лица чрез запащане от тях на парично обезщетение за
причинените с деянието им вреди. Необходимите мерки за задържане се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда съгасно разпоредбата на чл. 12А, ал. 2 НК.
Разяснения относно института на неизбежната отбрана Върховният съд предоставя в свое нарочно Постановление № 12 от 29.11.1973г. по Н. Д. № 11/1973 Г., на Пленум на Върховния съд.
В обобщение относно неизбежната отбрана, Върховният съд в своето постановление № 12 / 1973г. е приел следното: „I. Нападение може да има и чрез посредствено извършителство. При продължаваните и съставните престъпления нападението продължава до завършване на последното деяние. Не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму. Не се допуска неизбежна отбрана срещу деяния, извършени при крайна необходимост.
- Деянието, извършено в състояние на неизбежна отбрана, е правомерно, обществено полезно и
необходимо, затова при пряко и непосредствено нападение върху държавни и обществени интереси и върху личността или правата й всеки гражданин има право да се противопостави и отблъсне или да помогне да бъде отблъснато нападението.
- Нападението може да бъде извършено с едно или с няколко действия или бездействия Неизбежната отбрана се допуска и срещу нападения от непредпазливи деяния.
- Противоправно е всяко общественоопасно деяние независимо дали е наказуемо или не.
Субекти на нападението при неизбежната отбрана могат да бъдат не само вменяеми, но и невменяеми, лица, които не са достигнали определена възраст, за да носят наказателна
отговорност, както и тези, които обективно извършват нападение вследствие на извинителна или неизвинителна грешка.
- Нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите. Неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение.
- Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши и др. Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови не означава прекратяване на нападението. Различието между убийството и телесната повреда, извършени в положение на неизбежна отбрана, и убийството и телесната повреда, осъществени при условията на чл. 118 и 132 НК, когато силното раздразнение се дължи на насилие или друго противоправно нападение, е в това, че при неизбежната отбрана деецът действува, докато нападението още не е приключило, и цели отблъскването му, а във втория случай след като то вече е завършило. На лека телесна повреда, извършена при неизбежна отбрана,
реторсия не се прилага.
Не са престъпления действията на гражданите, държавните и обществените органи, които са необходими, за да се задържи престъпник, който върши или е извършил престъпление.
- Нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен по закон да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и
обществени органи и др. Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защищавания и увреден обект, степента на опасността,
застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др. - Превишаване пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение. При отблъскване на нападението нападнатият може да използува и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използувани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана. Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя.
- При превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието, макар и виновно, е ненаказуемо. чл. 12, ал. 3 НК е приложим и при убийствата, извършени при
условията на чл. 119, и при телесните повреди по чл. 132, ал. 3 НК. - Мнима неизбежна отбрана има, когато деецът поради грешка относно действителността на нападението счита, че има нападение, докато то обективно не съществува. Мнимата неизбежна отбрана изключва умисъл за извършване на престъпление. Деянието, извършено при мнима неизбежна отбрана, е престъпление, ако е извършено по непредпазливост и е предвидено като такова в особената част на наказателния кодекс.
- Ако органите на властта, длъжностните лица и представителите на обществеността при охрана на обществената собственост и поддържане на обществения ред причинят смърт, телесна повреда и др., въпросът за наказателната им отговорност се решава въз основа на общите
принципи, прилагащи се за неизбежната отбрана, респективно мнимата неизбежна отбрана, превишаване пределите на неизбежна отбрана и др., като се съобразяват и нормативните актове относно случаите, при които може да се употреби оръжие. - При превишаване пределите на неизбежната отбрана, включително и по чл. 12, ал. 3 НК, независимо дали деянията са наказуеми или не, деецът носи гражданска отговорност за
причинените вреди, освен ако не е налице случайно деяние. II. Обръща внимание на съдилищата и ги задължава при определяне наказанията за извършени престъпления при превишаване пределите на неизбежната отбрана – чл. 12, ал. 2 НК, да вземат пред вид особеното положение, създадено от
нападението, в което подсъдимият се е намирал, когато е извършил престъплението, като налагат наказания, които са съответни на степента на обществената опасност на
деянието и дейците.
III.
1. Задължава съдилищата да проявяват по-голяма активност, като събират необходимите
доказателства за изясняване всички елементи на неизбежната отбрана.
- Обръща внимание на същите, че трябва в мотивите на присъдите си да правят подробен анализ на събраните доказателства и да посочват съображения за всеки от елементите на неизбежната отбрана.
- Когато деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение, деецът се признава за виновен, но не се наказва. За случайни деяния
подсъдимите се оправдават.“
КРАЙНА НЕОБХОДИМОСТ
Крайна необходимост е деяние, извършено за да се спасят държавни или обществени интереси, свои или на друго лице лични или имуществени блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Няма крайна необходимост обаче, когато самото отбягване на опасността съставлява престъпление съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 НК. Крайната необходимост, подобно на неизбежната отбрана не е дефинирана в ЗЗД, а определението й е взаимствано от Наказателния Кодекс (НК). Съгласно чл. 13, ал. 1 НК, деянието при крайна необходимост не е общественоопасно и
не е престъпление по НК, но според чл. 46, ал. 2 ЗЗД при него се дължи поправяне на причинените вреди.
Законът обаче не посочва кой следва да обезщети тези вреди. Дали това е този, който е създал състоянието на опасност, този, който непосредствено е причинил вредите или трето лице? Според бившия Върховен съд — ППВС № 4/1975г., ако състоянието е предизвикано от действия на определено лице или на вещ, се приема, че вредата е причинена не от този, който чрез действието си непосредствено е причинил същата, а от този който го е поставил в ситуация да действа при конкретната крайна необходимост. Задължението за обезщетение следва да поеме този, който е създал условия за действия при крайна необходимост. Когато обаче опасността не е причинена от действия на човек или на негова вещ, а е възникнала в резултат на обективни обстоятелства, вредата трябва да се обезщети от този, който е носител на благата, които са спасени от
унищожаване или увреждан
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
За пряка консултация с Адвокат Тони Чакъров може да се свържете на +359 888 788 847
