Всяко физическо лице носи гражданска отговорност за вреди, които е причинило на която и да е личност, изразяваща се в заплащане на дължимо от дееца/деликвента парично обезщетение
на увреденото лице. Отговорност за вреди, причинени на която и да личност носи не само конкретно физическо лице, но и държавните институци и органи на държавна власт. Отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на гражданите е уредена в специален закон – Закон за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно тази норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е гаранционно обезпечителна и не изисква наличие на вина. За да се обоснове тази отговорност следва да са налице следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Предпоставките
следва да са налице кумулативно, като при липсата на която и да е от тях не може да се реализира отговорността на държавата или общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред като доказателствената тежест се носи от ищеца, претендиращ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, преименуван през юли 2006 г. на Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или Съда при:

• задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от Съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи или при нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 – 4 на посочената Конвенция;

• обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
  или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
  амнистирано;

• налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено
  
• прилагане от Съда на административна мярка, когато Решението му бъде отменено като незаконосъобразно
  
• изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер
  
• незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства
  
• установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен;

Чл. 2 от ЗОДОВ в случай на оправдателна присъда или в определени случаи на прекратяване на наказателното производство гарантира право на обезщетение поради самия факт, че лицето е подложено на наказателно преследване и е задържано под стража. Застъпеното в съдебната практика
виждане гласи, че в случай на оправдателна присъда задържането под стража трябва да се разглежда като „незаконно” със задна дата, а за целите на присъждането на обезщетение по този закон е ирелевантен въпросът дали са спазени или не националните разпоредби относно задържането под стража.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се определя в съответствие с принципа на справедливостта като се вземат предвид редица различни фактори. Такива фактори са естеството на обвиненията, продължителността на наказателното производство, тяхното въздействие върху съответното лице, включително стреса и неблагоприятните последици за личния му живот и репутация, както и продължителността на задържането под стража, ако е било налице такова. Относно критериите при определяне на размера на дължимото се обезщетение е налице специално Пoстановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, според което при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към Решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и значението им за размера на неимуществените вреди. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди съдилищата трябва да посочат причини за всеки приложим фактор, който е взет предвид.

Съгласно посоченото Пoстановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В случаите на увреждането пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него правото да търси неимуществени вреди. Той понася и имуществени вреди, изразяващи се най-напред в лишаването му от възможността да полага труд и да получава трудово възнаграждение, а след това и в извършването на необходими разходи за възстановяване на здравето. При причиняване смърт на пострадалия, близките на покойника, които са били издържани и са имали правото на издръжка търпят имуществени вреди поради лишаването им от такава издръжка.
Близките на пострадалия понасят и неимуществени вреди, които също така подлежат на обезщетяване. Искът за обезщетение може да включва както материални щети (например, пропуснати ползи, поради липса на възможност за трудова дейност или т.н. работа), така и морални вреди (например, унижението, което сте претърпели от задържането).

Налице е и специална хитопеза, при която дължимото се обезщетение подлежи на намаляване. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ присъденото обезщетение може да бъде намалено в случаите, когато пострадалият чрез поведението си е допринесъл за претърпяното от него увреждане. Налице е и възможност пострадалият въобще да не получи никакво обезщетение, въпреки че той е претърпял вреди – това са случаите, при които увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, в който случай обезщетение не се дължи.

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.