Особени правила относно наказателната отговорност на непълнолетни лица при обвинение в извършено престъпление

Психо-физичната зрялост на едно лице е в основата на разбирането могло ли е същото както да разбира свойството и значението на извършено от него действие, така и да ръководи своите постъпки или простъпки.

Поначало при непълнолетните лица е налице оборима презумпция, че те не могат да разбират свойството и значението на деянието/действието и да ръководят своите постъпки, но дори и в случаите, в които конкретната презумпция бъде оборена от страна на обвинението, е задължително наказателноправните последици за лице, което е непълнолетно да се определят от особени, диференцирани правила (при лица на възраст между 14 години и 18 години).

Друга особена хипотеза е налице при необоримата презумпция при малолетните лица (до навършена четиринадесетгодишна вързаст), при които те не могат да разбират свойството и значението на своите постъпки и да ги ръководят. Спрямо тази категория лица (до 14 години) могат да бъдат приложени възпитателни мерки съгласно Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН). Същият закон може да бъде приложен и спрямо лица на възраст между 14 и 18 години в определени случаи. При тази често срещата в практиката хипотеза се анализират последователно и в своята цялост конкретната тежест на престъплението/извършеното, последиците от същото, отражението в обществото и т.н. По този вид производства не е от самостоятелно значение единствено правната квалификация и в тези случаи не се изследва въпросът дали престъплението е тежко по смисъла на Наказателния кодекс (чл. 93, т. 7 НК). Възможно е извършеното престъпление теоретично да е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, но въпреки това да не представлява голяма обществена опасност при анализ на доказателствени материали по производство, свързано с непълнолетен извършител на деяние.

• От основно значение по въпроса „в коя посока“ би следвало да премине производството е:
  • емоционално-волевото състояние на непълнолетното лице към момента на извършване на действието;
  • дали това състояние е свързано с понижен самоконтрол, породен от определени субективни или обективни обстоятелства.
• Отделно от горното, следва да се осъществи анализ на:
  • способността на ненавършилото осемнадесетгодишна възраст лице да възприема и преценява правилно:
    • характера, значението и запретеността на деянието;
    • последиците от извършването му;
    • всички други относими и съпътстващи действия, свързани с евентуалните вреди и крайния резултат.

Отделно от гореизложеното, следва да се вземат предвид и личността на човека, неговите обкръжение, среда и бит, наличие на образователни занимания или трудова ангажираност и други. 

Освен с останалите съображения, Съдът и Прокуратурата следва да се съобразят и с възможността за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (съгласно чл. 78а НК).

Едва след като не са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност за ненавършило 18 години лице по ЗБППМН или по чл. 78а НК, се прилагат особени правила при определяне и изпълнение на наказание за непълнолетни.

На непълнолетните лица не могат да се налагат някои от наказанията, които е възможно да се наложат на пълнолетни лица, но при определени обстоятелства може да бъде наложено наказание лишаване от свобода или наказание пробация, въпреки че същите са коригирани от закона и лимитирани както до определен по-нисък възможен максимален размер, така и с оглед други по-благоприятни разпоредби за непълнолетните лица. При подобни ситуации също често се стига и до консултация с психолог.

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За експертен съвет се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847