Множество пъти граждани получават призовки за явяване в Съдебна зала във връзка с провеждане на Разпоредително заседание. Последното се провежда съгласно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), характерното за него е спецификата на провеждане, характерна за наказателните дела и няколкото на брой въпроси, които следва да бъдат обсъдени по време на протичане на заседанието.

Общи характеристики

В разпоредителното заседание не се анализира въпросът относно вината на подсъдимите (с изключение при желание за самопризнание, сключване на Споразумение и др.) и едно от най- съществените действия, които следва да се извършат от подсъдимото лице и неговия адвокат е да изберат или предложат реда, по който желаят да продължи разгледжането на делото. Редът, по който може да бъде разгледано наказателното дело в по- нататъшен етап са общ ред, при който най-често подсъдимият се ползва от презумпцията за невиновност до доказване на противното, процедура по съкратено съдебно следствие, която адвокатът следва да разясни на клиента си, с оглед пожелателното или дори задължителното ѝ прилагане в определени случаи, желание за сключване на споразумение (което често е средство за приемане налагането на условна присъда вместо приемане на риск от изтърпяване на ефективна присъда впоследствие) и други особени правила, някои от които задължително следва да бъдат приложени, дори и без желание на защитата.

Отделно от гореизложеното, по време на разпоредително заседание задължително се обсъждат въпроси като подсъдно ли е делото на Съда, който е сезиран, налице ли са основания за спиране или прекратяване на конкретното наказателно производство, допуснато ли е съществено процесуално нарушение по време на досъдебното производство (ДП), което по същество е отстранимо, довело ли е до ограничаване правата на обвиняемия или на пострадателия и др. В това Съдебно заседание може да бъде направено искане за изменение на мярка за процесуална принуда (като изменение на мярка за неотклонение задържане под стража), да бъдат правени доказателствени искания, както и други процедурни въпроси, които следва задължително да се обсъдят преди приключване на заседанието.

Разпоредителното заседание често е „първи контакт“ между подсъдимия и Съда, след като обвиняемото лице е преминало през етапа на привличане като обвиняем, често придружено с извършване или отказ за извършване на други процесуално – следствени действия и същото заседание често макар и с по-кратко времетраене е основополагащо за структурата и хронологията, по която делото започва, което може да изиграе ключова роля както относно виновността или невиновността на подсъдимите, така и за размера на наказанието при постановяване на осъдителна присъда.

Разпоредителното заседание предоставя на съда възможността да:

• прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора за отстраняване на съществени и отстраними процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство;
• прекрати наказателното производство съгласно чл. 250 от НПК;
• спре наказателното производство съгласно чл. 251 от НПК;
• насрочи делото за разглеждане в съдебно заседание.

Разпоредителното заседание може да бъде разглеждано и като средство за насърчаване на състезателното начало в наказателния процес, тъй като ангажира процесуалната активност на страните още на този първи етап от съдебното производство, като ги задължава да изложат всички свои възражения, свързани със съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза. Законът предвижда разпоредителното заседание да се проведе от състава на съда с участието на прокурора, подсъдимия и неговия защитник, пострадалия или неговите наследници, представител на ощетеното юридическо лице и повереника.

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика. За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847