Контрол върху съдържанието на общите условия
Общите условия към договор обикновено представляват стандартен набор от клаузи, които уреждат основните права и задължения на страните по договора. Те често се прилагат към различни видове договори – търговски, потребителски, наем, услуги и др.
Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. При несъответствие между вписани уговорки и такива в общите условия, сила имат първите, макар и вторите да не са заличени. При договори с продължително изпълнение, промяната на общите условия има сила за насрещната страна по „заварен“ договор, само ако е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения писмено срок, че го отхвърля.
Основни елементи, които се съдържат в общите условия могат да бъдат следните:
1. Предмет на договора
– Какво точно се предоставя: стока, услуга, права и др.;
2. Права и задължения на страните
– Какво трябва да направи всяка страна – например: доставчикът да извърши услуга, а клиентът да заплати;
3. Срок на действие на договора
– Колко време важи договорът, как може да се поднови или прекрати;
4. Цени, начини и срокове на плащане
– Посочва се цената, валутата, срокове за плащане, лихви при забава и т.н.;
5. Гаранции и рекламации
– Какви гаранции се предоставят и как се уреждат евентуални дефекти или проблеми;
6. Отговорност и обезщетения
– Кой носи отговорност при неизпълнение, закъснение или причинени вреди;
7. Форсмажор (непреодолима сила)
– Условия, при които страните не носят отговорност за неизпълнение (например при природни бедствия);
8. Ред за промяна на условията
– Как и кога могат да се правят промени в договора;
9. Прекратяване на договора
– В кои случаи договорът може да се прекрати едностранно и какъв е редът за това;
10. Решаване на спорове
– Чрез преговори, арбитраж, съд – включва и избор на юрисдикция;
11. Приложимо право
– Коя правна система се прилага (особено важно при международни договори);
Формата на Общите условия е от ключово значение за тяхната валидност и приложимост. Ако договорът е в писмена форма, общите условия трябва да са в писмена форма, но не е задължително да са подписани на ръка – достатъчно е да бъдат предоставени по траен начин (на хартия или електронно). Общите условия, изработени от едната страна, обвързват другата, ако са били известни или тя е следвало да ги знае.
Общите условия трябва да бъдат:
• достъпни преди сключване на договора;
• написани на ясен, разбираем език;
• предоставени в четим формат: хартия, PDF, уебстраница;
• не могат да бъдат “скрити” с малки букви или в неясни препратки.
Важно е да се има предвид, че при сключване на договори онлайн е допустимо общите условия да бъдат:
• публикувани на уебсайт;
• изпратени по e-mail;
• потвърдени с отметка “Съгласен съм с общите условия” – това има юридическа стойност;
НЕ е допустимо:
• Страната да няма никакъв достъп до Общите условия;
• Да бъдат написани с неясен юридически език;
• Да се променят едностранно без предварително уведомление;
• Да се “прикрепят” към договора, без клиентът реално да ги е получил;
Ако Общите условия не са предоставени правилно:
• Те не обвързват клиента;
• Могат да се считат за недействителни или нищожни;
• Потребителят може да подаде жалба;
Как могат да бъдат променени общите условия?
Да разгледаме следния случай: имам договор с мобилен оператор, сключен при общи условия. В хода на договора операторът решава да промени тези условия и увеличава минималната месечна такса. Той е задължен да ме уведоми за промяната в 7-дневен срок от настъпването ѝ чрез посочените от мен телефон, електронна поща или адрес за кореспонденция. Освен това, трябва писмено да ми даде разумен срок (обикновено 1 месец от уведомлението), в който мога да възразя срещу новите условия.
Ако не възразя в този срок, се счита, че съм приел промените и съм обвързан от тях.
Неравноправни клаузи
Често в договори при общи условия се включват клаузи, които поставят потребителя в неравностойно положение, но въпреки това той се съгласява с тях, защото останалата част от договора е изгодна. Такива клаузи могат да включват:
- прекомерно високи неустойки при неизпълнение от страна на потребителя;
- възможност за едностранна промяна на договора в ущърб на потребителя;
- предвиждане на санкции само за потребителя при нарушение.
Подобни клаузи се считат за нищожни, т.е. нямат правна сила. Потребителят може да се защити от тях чрез съдебен иск или възражение.
Важно е да се знае, че дори при съмнение за неравнопоставеност, не бива да се спира изпълнението на договора самоволно. Вместо това, е препоръчително да се потърси юридическа консултация – адвокат може да прецени дали дадена клауза е неравноправна, като я анализира в контекста на целия договор и обстоятелствата около сключването му.
Яснота на клаузите
При сключване на договор с общи условия, всички клаузи трябва да бъдат формулирани ясно и недвусмислено. Ако възникне съмнение относно значението на дадено условие, то се тълкува в полза на потребителя. Това е така, защото потребителят се счита за „слаба страна“ по закон и се ползва със специална защита.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
