Прекратяване на изпълнително дело

Прекратяване на изпълнително дело

Основанията за прекратяване на изпълнително дело са изброени изчерпателно в чл. 433 от ГПК и са налице когато:

  1. длъжникът представи документ, от който е видно, че задължението е
    заплатено преди образуването на изпълнителното дело;
  2. взискателят е поискал това писмено;
  3. изпълнителният лист бъде обезсилен;
  4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е
    издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
  5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не
    може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
  6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението;
  7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът на
    длъжника за оспорване на вземането;
  8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
    продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
    Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
    действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
    предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
    определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му
    е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
    съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
    ЗЧСИ), насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
    присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
    вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
    пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
    парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
    Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
    изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
    изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
    извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
    назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
    дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
    влязлото в сила разпределение и др.

Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Характерно за прекратяването на изпълнителното дело и това, което го отличава от приключването е, че няма пълно погасяване на задължението по време на производството. Делото се прекратява от съдебния изпълнител, чрез Постановление, което може да бъде обжалвано от взискателя в двуседмичен срок от получаването му. То се осъществява, чрез жалба до съответния окръжен съд, подадена чрез съдебния
изпълнител.

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.

Какво е запор? Какво трябва да знаем? Права и процедури при запор

Какво е запор? Какво трябва да знаем? Права и процедури при запор

Запор може да бъде наложен от съдебния изпълнител върху движимото имущество, собственост на длъжника, което представлява: банкови сметки, трудово възнаграждение, пенсия, МПС, запор на дружествен дял (ако има участие в управлението на търговско дружество), запор на вземане от трето лице-контрагент. Обезпечителната мярка може да се наложи по искане на взискателя във всеки един момент на производството чрез нарочна молба. Взискателят може да поиска налагане на запор едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение (чл. 449, 450 и 507 от ГПК) при образуване на делото. Ако съдебният изпълнител е упълномощен от взискателя с правото да определя начина на изпълнение по чл. 18 ЗЧСИ, може да бъде налаган запор и без изрично искане. Идеята на налагането на обезпечителната мярка е да не може длъжникът да се разпорежда с имуществото си във вреда на взискателя.

От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.

Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице – приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността.

Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.

Законът предвижда несеквестируем минимум, от който длъжникът не може да бъде лишаван, като ако трудовото възнаграждение или пенсията са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – се удържа една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

2. ако месечно възнаграждение е в размер между двукратния и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

3. ако месечно възнаграждение е в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

Несеквестируемостта на доходите, както и на помощи и обезщетения, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Ако несеквестируемата сума не бъде изтеглена от длъжника в рамките на един месец, придобива характера на спестяване и става секвестируема като банката вече има основание да преведе сумата на съдебния изпълнител. Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията  изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

Запорите могат да останат наложени до приключване/прекратяване на делото, когато съдебният изпълнител е длъжен да изпрати съобщение за вдигане на запор. По всяко време на висящо изпълнително дело, взискателят може да поиска писмено от съдебния изпълнител да бъде вдигнат конкретен запор, вследствие на споразумение с длъжника или поради друга причина. Ако запорът бъде вдигнат по време на делото, взискателят може да поиска отново налагането му в последващ момент, поради неизпълнение от страна на длъжника.

Когато се наложи запор на МПС, длъжникът не може да се разпорежда с него, не може да го отчуждава или да бъде дерегистриран, докато има наложен запор.

Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество. Запорът може да бъде наложен и по електронен път с електронен подпис, като има необходими реквизити, които следва да бъдат попълнени – данни за заявителя, ЕИК и наименование на дружеството, дялово участие на длъжника в дружеството, размер на капитала, размер на задължението по изпълнителното дело. Правната характеристика и специфика на наложената обезпечителна мярка – запор върху дружествени дялове, следва да бъдат съобразени с основанието за налагането им, а именно обезпечаване вземането на кредитора с оглед бъдещото му удовлетворяване от имуществото на длъжника, както и предотвратяване осуетяването на изпълнението върху имуществото на длъжника. Налагането на обезпечителна мярка – запор върху дружествени дялове от капитала на търговско дружество с акт на съда или акт на съдебен изпълнител, има значение на наложена забрана с акт на съда за разпореждане с дружествените дялове, притежавани от длъжника до постановяване на влязъл в сила съдебен акт или акт на съдебен изпълнител, с който да бъде отменена наложената обезпечителна мярка.

Запор на вземане от трето лице-контрагент представлява изпращане на запорно съобщение до лице, с което длъжникът има облигационноправни взаимоотношения (напр. взискател е по дело при друг съдебен изпълнител), с налагането на тази мярка третото лице следва да изпълнява съобразно запора, напр. да извърши прихващане или да преведе налични средства по задължението.

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика свързана с процедури при запор и не представлява правна консултация или правен съвет. За пряка консултация с Адвокат Тони Чакъров може да се свържете на +359 888 788 847