Досъдебно производство

Досъдебно производство

by | Apr 8, 2024 | Uncategorized

Съгласно правните норми в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) на Република България, българският наказателен процес съдържа 2 (две) фази – Досъдебна фаза и Съдебна фаза. Основната първоначална цел на всяко образувано досъдебно производство е да събере доказателства, отговарящи на въпроса налице ли е извършено престъпление и кое лице (или множество лица) е виновно във връзка с осъщественото противоправно поведение, което е обявено от закона за наказуемо и е съставомерно съгласно Наказателния кодекс на Република България.

Какво се случва по време на досъдебното производство?


По време на Досъдебно производство се извършват множество действия по разследване, свързани със събиране на достатъчно доказателства, въз основа на които се анализира фактическата обстановка, целяща да изясни наказателното производство от фактическа страна и във връзка с което граждани могат да бъдат призовани да свидетелстват в досъдебната фаза пред разследващите органи (най-често в Полицията) или пред Съд. В конкретна призовка, която е получена от гражданин във връзка с явяване пред разследващите органи или пред Съда следва да е записано както кога и къде следва конкретен гражданин да се яви, така и за какво процесуално-следствено действие е призован (например: за разпит като Свидетел, за привличане като Обвиняем и т.н.). Не е изключен вариант, в който първо конкретно лице да бъде призовано, за да
предостави свидетелски показания в досъдебно производство, а впоследствие след определен времеви период да бъде призован отново, включително за привличане като обвиняем в досъдебно производство. Основната и фундаментална цел на „Държавното обвинение“ в лицето на прокуратурата при провеждане на досъдебно производство е да се съберат достатъчно и необходими за доказване на вината на определено/и лице/а доказателства и да се повдигнат обвинения по реда на НПК срещу конкретните лица.


Поначало, в хода на провеждане на Досъдебно производство разследващите органи в преобладаващата част от случаите събират доказателства служебно и по свой почин (всички или почти всички необходими), но това не е пречка да бъдат направени искания за събиране на доказателства в хода на досъдебното производство от заинтересовани лица – в най-честите случаи от практиката – от обвиняемия и неговия адвокат (защитник). Следва да отбележим, че разследващите органи са задължени да събират всички доказателства, които са относими към
конкретното досъдебно производство, а не само тези, които са доказващи вината на обвиняемия. Това задължение за Прокуратурата и Полицията (най-често) практически вменява задължителността за активни действия от страна на „Държавното обвинение“ за събиране и на доказателства, които са способни да оправдаят конкретно лице или група от лица, вкл. след като
същите вече са привлечени към наказателна отговорност (по чл. 219 НПК) и включително след като е налице внесен обвинителен акт в Съда, иницииращ провеждане на Съдебно производство.


В хода на досъдебното производство могат да бъдат извършени множество различни по вид Експертизи, които са относими и необходими във връзка с извършено престъпление и/или провеждане на разследване във връзка със същото. При провеждане на производството обвиняемият може както да дава обяснения, така и да откаже да дава обяснения. Определени свидетели имат правната възможност да откажат да свидетелстват и предоставят показания, поради различни причини, свързани с правата им по НПК, а отделно от това са налице множество
други действия, които има възможност да бъдат извършени в досъдебното производство като претърсване, изземване, освидетелстване, разпознаване на лица и предмети, извършване на следствени експерименти, доброволно предаване, ако са съставени и протоколирани по предвидения в закона ред.

След приключване на разследването, както лице, което е пострадало от извършено престъпление, така и обвиняем в досъдебно производство и техните адвокати имат законова възможност да
се запознаят с материалите по досъдебно производство, в които са инкорпорирани всички извършени действия по разследването. Именно след етапа на запознаване с материалите по наказателно производство, пострадалият, обвиняемият и техните адвокати имат не само законова
възможност да извършат искания, бележки и възражения по Досъдебно производство, но и практически имат представа какви доказателства са събрани, в полза на кого е необходимо събиране на нови доказателства и какъв следва да бъде вероятният изход от евентуално преминаване към провеждане на Съдебно производство в конкретния случай след евентуално внасяне на обвинителен акт в Съда от страна на Прокуратурата.

В досъдебно производство се извършват разследване, а отделно от него често се извършва и повдигане на обвинение и разпити на множество лица. В някои случаи е налице законова възможност за задържане (арест), които могат да бъдат с времетраене до 24 (двадесет и четири) часа при задържане от Полицията, до 72 (седемдесет и два) часа при задържане, извършено чрез Постановление на Прокурор или за по-дълъг срок при наличие на взета Мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“ (двете единствени мерки за неотклонение, свързани с арест). Във връзка с всяко задържане (арест) са налице законови възможности за обжалване на същото, което е единственият начин за предсрочно освобождаване на задържано лице, представляващо освобождаване преди изтичане на времевия за постановеното задържане
период. По време на всяко Досъдебно производство следва да се следи за законоустановените срокове (вкл. по чл. 234 НПК), което да гарантира, че няма да бъдат нарушени правата и законните интереси на участващите в производството лица. Едни от най-важните събития във връзка с разпоредби, свързани със спазване на сроковете по НПК във връзка с образувано Досъдебно производство са срок за извършване на разследването и срок за мерките за процесуална принуда (вкл. мерките за неотклонение). След приключване на разследването Прокурорът най-често следва да прецени и вземе решение следва ли да прекрати конкретното наказателно производство или следва да внесе в Съда обвинителен акт във връзка с извършено според „Държавното обвинение“ престъпление (практически най-честитите случаи). Налице са и други законови възможности като спиране на наказателното производство, внасяне на предложение за споразумение или за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.


При извършване на действия по и след приключване на всяко отделно Досъдебно производство следва да се анализират множество факти, липса на такива, процесуални възможности за вземащите участие в производството лица по максимално акуратен и флагрантен начин, което в
условията на лапидарност както да разясни, така и ефективно да защити правата на участващото в производството лице.

Гореописаната информация е частично описание на конкретнатаправна тематика и не представлява правна консултация или правен
съвет.

Арест – Закон, права, и процедури

Арест – Закон, права, и процедури

by | Apr 4, 2024 | Uncategorized

Задържането от Полицията или т.н. „Полицейско задържане“ или „Арест“ може да бъде извършено единствено при наличие на законово основание в конкретна ситуация, което създава множество задължения за органите на властта при осъществяване на ограничаването на личната свобода на конкретен гражданин. При извършване на „задържане“ или „арестуване“ от страна на Полицията не е задължително срещу задържаното или арестувано лице да е налице повдигнато обвинение във връзка с извършено престъпление.

Всяко отделно „задържане“ или „арест“ представлява ограничаване на свободата на конкретно лице и същото следва винаги и задължително да бъде извършвано законосъобразно, изпълнявайки изискванията както на българското законодателство, така и на относимите международнопрвни актове. Всяко ограничаване на свободата следва да бъде извършено без да бъдат нарушавани правата на човека, вкл. съгласно разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (вкл. чл. 5 ЕКЗПЧОС), гарантиращи свобода и сигурност. На всяко „арестувано лице“ задължително трябва да бъдат обяснени законовите основания за неговото задържане/арестуване, заедно с всички обвинения, които се предявяват срещу него – на разбираем за лицето език, а в случаите, в които задържаното лице не владее български език задължително следва да бъде назначен преводач. В чл. 94, ал. 1, т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ е предвидено задължително участие на защитник (адвокат), в случаите, в които обвиняемият не владее български език.


В Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е описано подробно и изчерпателно въз основа на какви основания може гражданин да бъде задържан за срок до 24 (двадесет и четири) часа – съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Едно от основанията за „арестуване“ в най-често срещаните случаи е налице и практически настъпва при позоваване от страна на органите на властта на законовото основание, посочено в чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, в което съгласно законовия текст е описано: „лице, за което има данни че е извършило престъпление“. От правна страна
същото основание невинаги е налице, тъй като в множество случаи се извършва арест нито при наличие на данни, нито при извършенопрестъпление. Допълнително от гореизложеното, задържаният (арестуваният) разполага с правна възможност да обжалва пред Съда всяко „арестуване“, извършено от страна на Полицията.


От момента на задържането „арестуваният“ има право на защитник (адвокат). Задържаният от Полицията гражданин има законна възможност да упълномощи адвокат по свой избор, а в случаите, в които не разполага с финансови средства за това, разполага със законова възможност да поиска да му бъде назначен служебен защитник (адвокат), а никой полицейски служител няма право по закон да откаже да извърши законовите си задължения, свързани с осигуряване на адвокат за задържано лице. „Арестуваният“ има законова възможност да посочи лице за контакт (адвокат, член на семейството си, приятел и т.н.) на полицейския/те служител/и, за които е налице законово задължение да съобщят за извършеното задържане и за „локацията на арестуваното лице“. Налице са специални разпоредби във връзка с извършване на определени действия от страна на органите на властта при задържане на непълнолетни лица и задържаните непълнолетни лица задължително следва да бъдат настанени в помещения, които са различни от
помещенията, в които са настанени пълнолетни лица.


При извършване на задържането от страна на Полицията задължително се извършва обиск (обискиране) и се проверяват личните вещи на арестуваното лице, във връзка с което се съставя Протокол съгласно чл. 80-82 ЗМВР. Във връзка със задържането се издава Заповед за задържане и на задържаното лице се предоставя Декларация, в която може да отговори на въпроси като: желае ли да му бъде назначен служебен адвокат, желае ли да се свърже с адвокат по негов избор, има
ли здравословни проблеми, в какво се изразяват, желае ли да му бъде направен медицински преглед и други.


Едно от най-важните и съществени права, което множество пъти не се разяснява на арестувано лице (вкл. при първоначално задържане от органите на властта) е правото да откаже да дава обяснения и правото на арестувания да запази мълчание. Всяко лице има право да запази мълчание и да не отговаря на въпроси, които биха го уличили в извършено престъпление (включително чрез предоставяне на писмени обяснения). В множество случаи от практиката ми са ми задавали въпроса „Могат ли принудително да ме изследват с и подложат на Детектор на лъжата“? Краткият отговор е НЕ.

Задържането в Полицията по ЗМВР може да бъде с времетраене до 24 (двадесет и четири) часа, но същото може да „прерастне“ в задържане с времетраене до 72 (седемдесет и два) часа – при наличие на Постановление на Прокурор за конкретно задържане и при приличане на лицето в качеството на обвиняем. Задържането не може да продължи за по-дълъг от седемдесет и два часовият срок без Съдът да постанови това, а Прокуратурата има възможност в срока на първите 72 (седемдесет и два) часа, считано от задържането/арестуването на конкретно лице да внесе в
Съда Искане за вземане на Мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“.


В случаи на наличие на Полицейско насилие и/или наличие на здравословни проблеми за задържаното лице (вкл. при белези от друго насилие), следва незабавно да бъде направено искане за извършване на медицински преглед и освидетелстване, а същите действия е препоръчително да бъдат извършени писмено, за да бъде налично доказателство относно това кога, къде и на какво основание е извършено конкретното действие.

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.