Шофиране след употреба на наркотици

Шофиране след употреба на наркотици

Шофирането след употреба на наркотици е едно от най-често извършваните престъпления в съвременното общество в Република България. Някои граждани са изключително критични във връзка с подобни прояви, а други продължават да шофират след употреба на наркотици, но
следствие на някои законодателни промени в Наказателния кодекс (НК) на Република България, санкциите срещу подобни прояви също се превърнаха в по-критични от предходните такива.


Извън морално-осъдителната част в преобладаващото обществено мнение, санкционната част на правните норми, регулиращи конкретните прояви, е приета с придружаващите плюсове и минуси, а всяко лице, застрашено или свързано с конкретен вид производство, е препоръчително
да е запознат с предоставените му по закон права.


Най-тежката законова санкция е описана в чл. 343Б НК, която от своя страна е възможно да бъде Лишаване от свобода (ефективно или условно), Лишаване от право да се управлява МПС, Глоба и/или Отненане на конкретното МПС в полза на държавата.


Характерно за извършването на проверка за липса или наличие на наркотични вещества или техни аналози при водач на МПС, е липсата на количествен показател, която съществува при шофиране след употреба на алкохол. При последната е налице такъв при 1,2 промила съгласно чл. 343Б НК и други количествени показатели, съгласно които се налага наказание по административен ред (например: 0,5 промила и др.). При установяване наличието на наркотични вещества или техни аналози липсва конкретния количествен показател (възможно е в бъдеще да бъдат налице законодателни промени), което може да се каже, че обуславя отговор на въпрос с ДА или НЕ, но не се отговаря на въпроса КОЛКО, а дори и да се установи минимално количество наркотици или техни аналози при водач на МПС или липса на наркотично въздействие върху лицето, шофирало МПС, това не означава категорично, че конкретното лице няма да бъде осъдено и признато за виновно съгласно закона. Във връзка с последното следва да се анализира всеки един детайл по конкретното производство още при първата възможност за запознаване на адвоката с материалите по него.


Осъществяването на адвокатската защита при конкретния вид производства следва да се съобрази с множество аспекти, индивидуализиращи конкретното наказателно производство, личността и
съдебното минало на обвиняемия/подсъдимия, фактическата обствановка и отсъствието или съществуването на процесуални нарушения. В някои от случаите е препоръчително да се инициира разглеждане на делото по общия ред съгласно законоустановените правила, което практически означава защита правата на обвнияемия/подсъдимия, с цел оневиняване и липса на
Съдебен акт, признаващ лицето за виновно по смисъла на НК.


В други случаи и най-вече с оглед доказателствата по производството, взетите мерки за процесуална принуда и мерки за неотклонение, опасността от значително по-високо наказание, което да бъде изтърпяно ефективно (напр: затвор), е препоръчително да се направи искане за разглеждане на делото по някои от диференцираните процедури съгласно НК и НПК.

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.