Мярка за неотклонение се налага на конкретно лице, когато за целите на конкретно наказателно производство, Прокуратурата или Съдът прецени, че се налага вземане на такава за лице, за което се посочва, че от доказателствата по делото може да се направи „обосновано предположение“, че същото е извършило престъпление и допълнително от това, е налице предпоставка, че същото лице може да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети изпълнение на присъда, която вече е влязла в сила.
Мерките за неотклонение са подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. В зависимост от тежестта на конкретната мярка за неотклонение, същата се взема от Прокуратурата (Подписка), от Прокуратурата, но може да бъде обжалвана пред Съда (Гаранция) или директно от Съда по мярка за неотклонение, свързана с арест – след внесено искане от страна на Прокуратурата преди това. Във връзка с вземане на мярка за неотклонение следва да се отбележи, че гражданин може да бъде задържан на територията на Полицията за срок до 24 (двадесвет и четири) часа, задържането му може да бъде удължено до 72 (седемдесет и два) часа от страна на Прокуратурата и същото не следва да бъде удължавано за срок, по- дълъг от 72 (седемдесет и два) часа, без да е налице внесено искане от Прокуратурата пред Съда, който съответно уважава това искане.
Дори в хипотеза на уважено искане за вземане на мярка за неотклонение от Съда, която е свързана с арест (Домашен арест или Задържане по стража), Съдебният акт на първоинстанционния съд подлежи на обжалване пред горестоящия съд, което задължително води до деволутивен ефект, „качващо“ производството пред по-горната инстанция. В случаите, в които Въззивната инстанция потвърди/измени мярка за неотклонение, лицето по отношение, на което е взета следва да се съобрази с наложената му мярка за неотклонение, преди да има възможност да иска изменение след изтичане на законовоопределения срок, но при определени обстоятелства (например: наличие на здравословни проблеми), някои от мерките за неотклонение може да бъдат изменени на по-ранен етап.
Следва да се отбележи, че при три от четирите мерки за неотклонение е налице определена степен на доброволно изпълнение, тъй като лицето, което изтърпява негативите от наложена мярка за неотклонение следва да изпълни вмененото му задължение (напр: плащане на гаранция в срок, ненапускане на жилище при наложен домашен арест), тъй като при неизпълнение без основателна причина се създават предпоставки за изменение на мярка за неотклонение и налагане на по-тежка такава.
Какво е задържане под стража?
При последната и най-тежка мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража“ е налице елемент на принуда, тъй като задържането е свързано с форма на лишаване от свобода (без да представлява наложено наказание лишаване от свобода), която множество пъти може да бъде избегната при наличие на подходящо процесуално поведение от страна на обвиняем или подсъдим, наличие на добри характеристични данни за лицето и прилагане на принципите за пропорционалност от страна на Съда, свързан с тежестта на обвинението, личността на гражданина, за когото се взема мярка за неотклонение и допълнителни конкретизиращи делото факти.
Отделно от вземане на мярка за неотклонение могат да бъдат взети и други мерки за процесуална принуда като забрана за напускане територията на Репубила България, отстраняване на обвиняем/подсъдим от длъжност, отнемане на свидетелство за управление и множество други.
Какво представлява домашният арест?
Домашният арест е вид мярка за неотклонение, уредена в член 62 от Наказателно-процесуалния кодекс. По същество той представлява забрана за обвиняемия да напуска своя дом без изрично разрешение. Мярката се налага по същия ред като задържането под стража – с определение на съда, по искане на прокурора.
Съдът определя конкретния адрес, на който ще се изпълнява домашният арест, като всяка последваща промяна на този адрес е възможна само със съгласието на съда или на прокурора.
По време на досъдебното производство спрямо домашния арест се прилагат същите срокове, както и при мярката „задържане под стража“.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика. За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Биткойнът има фиксирано предлагане от 21 милиона монети, много инвеститори го разглеждат като запас от стойност, подобно на физическото злато. Във времена на икономическа несигурност тази характеристика може да стимулира търсенето на биткойн като алтернативен актив, особено ако централните банки продължат да облекчават паричната политика.
Според данни на Евробарометър за 2023 г., близо 13% от българите притежават или са притежавали криптовалути. Освен с възможности за печалби и рискове от загуби, сделките с криптоактиви са свързани и с определени данъчни задължения.
Какво представляват криптовалутите?
Съгласно тълкуванията на НАП, криптовалутите са нерегулирани цифрови активи, които не се издават и не се гарантират от централна банка, но въпреки това могат да бъдат използвани като средство за разплащане – както онлайн, така и в реалния свят.
Първата криптовалута в света – Биткойн, се появява през 2009 г. Тя представлява цифрова валута, създадена с цел извършване на разплащания през интернет. Днес Биткойн остава най-известната, най-разпространената и най-високо оценената криптовалута, следвана от други популярни дигитални валути като Етериум (Ethereum), Лайткойн (Litecoin) и Рипъл (Ripple).
Основната идея зад криптовалутите е да улеснят трансфера на средства в глобален мащаб, без нужда от посредници като банки или други финансови институции. Тези трансакции се извършват бързо, сигурно, с ниски разходи и без географски ограничения.
Благодарение на тези предимства, криптовалутите стават все по-популярни сред предприемачи и бизнеси, които търсят гъвкави и дигитални решения за финансови операции. Така те се утвърждават като алтернатива на традиционните пари – монети и банкноти – и като част от новата ера на дигиталните финанси.
1. Данъчно облагане на сделки с криптоактиви, извършвани от физически лица
Тази материя е регулирана от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗДДФЛ, разпоредбата гласи:
1.1. Облагане на доходите от продажба или замяна на криптоактиви
Облагаемият доход, реализиран от продажба или замяна на финансови активи – включително акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове, чуждестранна валута и виртуални валути – се изчислява, както следва:
Сумират се всички реализирани печалби от конкретни сделки през годината.
От тази сума се приспадат реализираните загуби от други сделки през същия период.
Полученият резултат се намалява с 10% нормативно признати разходи.
Окончателната данъчна основа се облага с 10% данък.
Определяне на печалба/загуба за всяка сделка: Печалбата или загубата се формира като от продажната цена се приспадне цената на придобиване на съответния финансов актив. Ако са продадени активи от един и същи вид и издател, но с различна цена на придобиване, и не е ясно кои точно са били продадени, се използва среднопретеглена цена на придобиване, базирана на стойността на всички налични активи от същия вид към датата на продажбата.
Пример:
Ако сте закупили 1 биткойн за $10 и го продадете за $100:
Печалбата е $90.
След приспадане на 10% разходи: $90 × 90% = $81.
Облагаемата база е $81 – $10 загуба = $71.
Дължимият данък е $7.10 (10% от $71).
Данъчно третиране на приходи от „стейкинг“
Приходите от стейкинг (залагане на токени с цел получаване на възнаграждение) не се третират като лихвен доход по смисъла на ЗДДФЛ. Вместо това, облагането при физически лица възниква в момента на разпореждане с токените – т.е. когато те бъдат продадени или заменени, и се реализира облагаем доход. Данък се дължи едва при тази реализация на печалба.
1.2. Данъчно третиране на доходите от продажба или замяна на виртуална валута от физически лица
Приходите от сделки с виртуална валута, извършвани от физически лица, попадат в обхвата на доходите от прехвърляне на права или имущество, както е регламентирано в чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Ключови положения:
Тези доходи не са освободени от облагане съгласно чл. 13 от ЗДДФЛ.
Те не се освобождават от данъчно облагане и по силата на друг закон.
Раздел V от глава пета на ЗДДФЛ определя начина за изчисляване на облагаемия доход и данъчната основа.
Съгласно чл. 33 от ЗДДФЛ:
Облагаемият доход представлява сумата от всички реализирани печалби през годината, намалена с реализираните загуби – по всяка конкретна сделка.
За всяка сделка печалбата/загубата се изчислява като от продажната цена се приспадне цената на придобиване на съответния актив.
Доходите се облагат с 10% данък върху годишната данъчна основа и се декларират с годишната данъчна декларация.
Допълнителни бележки:
При включване в годишното изравняване на осигурителния доход, облагаемата сума се намалява със здравноосигурителните вноски, направени за сметка на лицето (чл. 34 от ЗДДФЛ).
Не се изисква прилагане на специални документи към декларацията, но всички документи, свързани с реализирания доход, трябва да се съхраняват 5 години след изтичане на срока за погасяване на съответното публично задължение (чл. 38 от ДОПК).
Не се дължи авансов данък при продажба или замяна на виртуална валута.
1.3. Данъчно третиране на доходи от добив (mining) на виртуални валути от физически лица
Доходите, реализирани от добив на виртуални валути, се третират като доходи от стопанска дейност – независимо дали лицето е регистрирано като едноличен търговец (ЕТ) или не.
Тези доходи се декларират по чл. 50 от ЗДДФЛ, в Приложение №2 към годишната данъчна декларация.
Разпоредбите за доходи от продажба на финансови активи (чл. 33 от ЗДДФЛ) не се прилагат, когато лицето извършва търговска дейност по смисъла на Търговския закон (ТЗ).
Според чл. 1, ал. 3 от ТЗ:
Физическо лице се счита за търговец, ако извършва дейност, която по предмет и обем предполага търговски характер – дори без официална регистрация като ЕТ.
Пример:
Закупуването на компютърни системи за добив на криптовалута с цел реализиране на печалба се счита за упражняване на регулярна стопанска дейност, подлежаща на облагане по реда за ЕТ.
В този случай облагаемият доход се определя по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и подлежи на облагане с 15% корпоративен данък (чл. 26, ал. 1 и ал. 7 от ЗДДФЛ).
2. Данъчно третиране на крипто активи при юридически лица
Юридическите лица, независимо от естеството на дейността си (вкл. свързана с криптовалути), дължат корпоративен данък в размер на 10% върху реализираната печалба.
Как се формира данъчната основа:
Печалбата се изчислява като разлика между всички приходи и разходи, признати за данъчни цели.
При крипто дейности, за разходи могат да се признаят:
Такси за транзакции (напр. „gas fees“)
Разходи за електроенергия при добив (mining)
Допълнителни данъци:
При разпределение на печалбата като дивидент към съдружници или едноличен собственик, се дължи 5% данък върху дивидента.
Общата данъчна тежест е около 14.5%, без включени задължителни осигуровки за управителя (средно ~250 лв. месечно).
Важно: Крипто активите се преоценяват всяка година поради високата им волатилност, но реалните загуби или печалби от преоценка не се признават за данъчни цели – те се третират като данъчни разлики и не влияят върху данъчната основа.
Данъчно третиране на „стейкинг“ при фирми
При юридически лица приходите от стейкинг се третират различно спрямо физически лица:
Получените токени се записват като активи (материален запас или нематериален актив).
Това автоматично увеличава финансовия резултат, който подлежи на облагане.
Затова от данъчна гледна точка, по-ефективно е стейкинг дейностите да се извършват от физически лица, когато е възможно.
Често задавани въпроси:
Как се третира счетоводно криптовалутата?
От гледна точка на счетоводството, в практиката съществуват различия относно това дали криптовалутите следва да се отчитат като финансови активи или като нематериални (дигитални) активи. Няма универсално правило – всяко предприятие определя своята счетоводна политика така, че тя най-точно да отразява естеството на неговата дейност.
В България могат да се прилагат два типа счетоводни стандарти:
Национални счетоводни стандарти (НСС)
Международни счетоводни стандарти (МСС / IFRS)
Законодателството към момента не задължава предприятията да избират конкретен стандарт – изборът е свободен, според нуждите и спецификата на бизнеса.
Ако се прилагат НСС:
Предприятието само решава как да третира криптоактивите – като финансови инструменти, нематериални активи, или стоки, в зависимост от предназначението им (инвестиция, търговия, дългосрочно държане и т.н.).
Нематериалните активи по НСС подлежат на амортизация.
Ако се прилагат МСС:
Съгласно разяснение на КРМСФО от 2019 г., криптовалутите се считат за нематериални активи, които се отчитат по правилата за стоки на склад.
Според МСС, такива активи не се амортизират, но могат да бъдат преоценени или обезценени в зависимост от пазарната стойност.
За какъв период се изчислява данъкът при търговия с криптовалути и кога се декларира?
Облагаемият доход от търговия с крипто се изчислява за една календарна година – от 1 януари до 31 декември. Декларацията се подава до 30 април на следващата година.
Хипотетичен пример:
През 2020 г. купувате биткойн за 5 000 лв.
През 2023 г. го продавате за 10 000 лв.
Печалбата от 5 000 лв. се декларира в годишната данъчна декларация за 2023 г., подадена до 30 април 2024 г.
Важно: Въпреки че покупката е извън декларирания период, тя може да бъде призната за разход, стига да бъде доказана с документ.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За повече информация се свържете с адвокат Тони Чакъров на ☎ +359888788847.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
