Издръжката на дете се дължи от страна на родителя, на когото не са предоставени родителските права който е задължен да заплаща определени суми всеки месец на детето си след като бъде постановен Съдебен акт и когато родителските права са били предоставени на другата страна в процеса.
Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди раздялата между родителите, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на детето, което има право да получава издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Издръжката е основно право на всяко дете и отговорността е на родителите за осигуряване на необходимите условия за развитие на получаващото я дете. Актуализирането на издръжката в съответствие с икономическите промени гарантира, че нуждите на детето са адекватно покрити.
Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.
По искане на родител или на лице, на което са възложени грижи за дете, Съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.
Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни или висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Каква ще бъде издръжката за 2025г.
Счетено от 1 януари 2025г., минималната издръжка за дете в България е в размер на 270 лв.
Тази сума е пряко свързана с нарастването на минималната работна заплата в страната, която за 2025г. е определена на 1077 лв. Съгласно чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс, минималната издръжка за дете е фиксирана на ¼ от МРЗ, което обуславя размера от 270 лв.
Вследствие на повишаването на минималната заплата за следващите години, следва да се промени и размерът на минималната издръжка по следния начин:
Следва да се има предвид, че увеличението на издръжката не се прилага автоматично. Ако издръжката е под новия минимум, е необходимо да се предприемат следните правни стъпки за нейното актуализиране:
– Консултация с адвокат: Специалист по семейно право може да предостави насоки и да подготви необходимите документи за съдебно производство.
– Съдебен иск: Подаване на иск за увеличаване на издръжката въз основа на променените икономически условия и нарасналите нужди на детето.
– Представяне на доказателства: Документи, удостоверяващи такси за отглеждане и образование на детето, ще подкрепят искането за по-висока издръжка, както и ще докажат нуждата от присъждането на такава.
Важно е да се отбележи, че при непълно осиновяване рождените родители дължат издръжка, ако осиновителят е в невъзможност да я дава.
Кога може да бъде лишен родител от родителски права?
Родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва. Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс.
Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.
Не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.
Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.
При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
Лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си.
Как се изчислява минималната издръжка за дете в България? 📊 Минималната издръжка за дете се изчислява въз основа на минималната работна заплата за съответната година. Съгласно чл. 244, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда, размерът на минималната заплата се определя до 1 септември за следващата календарна година. Обикновено издръжката възлиза на 1/4 от минималната работна заплата. За 2025 година тя не може да бъде по-ниска от определения минимален размер за 2024 година.
Изменя ли се размерът на издръжка при промяната на минималната работна заплата?💶 Не, изменението на издръжката не се случва автоматично. В случай, че детето се нуждае от по-висока издръжка, родителят трябва да подаде иск пред съда за увеличаване на издръжката по чл. 150 от Семейниякодекс.
Какви са изискванията за получаване на издръжка съгласно чл. 150 от Семейния кодекс?👦
Всяко дете има право на издръжка от своите родители до навършване на пълнолетие. Ако продължи образованието си след това, правото на издръжка се запазва до навършване на 25-годишна възраст. Родителите са задължени да осигуряват издръжка независимо от личните им отношения помежду им.
Препоръчваме ви силно да разгледате и нашата статия за брачен договор.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Отказ от наследство се извършва чрез писмено заявление от страна на наследник на починало лице до Районния съдия, в района на който е открито наследството. При извършване на отказа, същият се вписва в особена за това книга. Компетентен е Районният съд по последния постоянен адрес на наследодателя.
За да бъде вписан отказ от наследство, наследникът следва да попълни Заявление по конкретна бланка, изготвена от Съда. След като се осъществи вписването следва да бъде издадено удостоверение на лицето. Към заявлението се прилагат: препис-извлечение от акт за смърт, Удостоверение за наследници, Вносна бележка за платена държавна такса – в размер на 25 лева (20 лв. за вписването на отказа и 5 лв. за издаване на удостоверение).
Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството уголемява дяловете на останалите наследници.
Отказът, направен под условие, за срок или за част от наследството е недействителен. Отказът не може да се оспори поради погрешка.
Според законодателството на Република България няма конкретен срок, в който наследникът може да се откаже от наследство. Следва да се има предвид, че кредиторите или други лица с правен интерес могат да предявят такъв пред Съда, чрез който да задължат длъжника да заяви в този срок дали приема или се отказва от наследството. Ако в този период наследникът не обяви своето решение, то той губи правото да приеме наследството. Като отказът от наследство не може да бъде направен под условие, за определен срок или за определена част от наследството.
Важно уточнение е, че освен чрез изрично приемане на наследство, същото може да се случи и чрез конклудентни действия, от което кредиторите могат да се възползват. В съдебната практика конклудентните действия могат да бъдат тегленето на суми от влог на наследодателя, разпореждане с наследствен имот, плащане на задължение на наследодателя и др. В случай, че под една или друга форма едно наследство бъде прието от наследника, то той губи правото си на отказ от наследство в бъдеще.
Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.
Когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство, само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния.
При направен отказ, лицето, което се е отказало, губи завинаги правото си на наследство, както и на такова, открито след вписването на самия отказ.
Дългове по отношение на наследство се предават до втора роднинска линия, като ако един наследник се откаже от наследство, то неговите наследници ще получат всички дялове на задълженията, които са били на първоизточника. За да се избегне това, е нужно наследниците на отказалия се също да се откажат от наследство.
Отказът от наследство включва цялото имущество на наследодателя и не може да бъде направен частичен отказ. Също така той не може да бъде направен в полза на друг наследник. Единичният отказ води до по-големи дялове за плащане на останалите наследници. В практиката много често децата на починалия правят отказ с намерението цялото наследство да бъде получено от преживелия съпруг или съпруга.
Друг често срещан случай е отказът от наследство на човек с много големи (непосилни) за него собствени задължения. По този начин се цели човекът да запази наследството си, като възпрепятства кредиторите да достигнат законно до възможността да разполагат с него по родствена линия. При този казус кредиторите имат право да поискат законово унищожение на отказа в своя полза.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За пряка консултация с Адвокат Тони Чакъров може да се свържете на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Спирането на изпълнителното дело представлява временно преустановяване на следващи изпълнителни действия от страна на Съдебния изпълнител срещу длъжника, като извършените до спирането на производството действия остават в сила и се запазва възможността изпълнението да се възобнови при отпадане на основанието за спиране. Доколкото то поражда временна забрана за извършване на изпълнителни действия, при направено от Взискател искане за спиране на изпълнителното производство, същото не може да се спре само по отношение на него, както това е възможно при искане за прекратяване на делото.
При реализиран изпълнителен способ и постъпили въз основа на него парични суми по сметката на Съдебния изпълнител, изпълнителното производство не може да се спре и може да се прекрати само по отношение на направилия искането за прекратяване на делото първоначален Взискател. Съображенията да се откаже прекратяване на цялото производство при реализиран изпълнителен способ и осребряване на имущество на длъжника, когато по делото има присъединили се кредитори, не изключват възможността и в тази хипотеза искането на първоначалния Взискател да бъде зачетено, като изпълнителното производство се прекрати само по отношение на него, и при недостатъчност на постъпилите при изпълнението суми за удовлетворяване на всички присъединени Взискатели се извърши разпределение, без да се включва вземането на първоначалния Взискател.
В кои случаи се спира изпълнителното дело?
Изпълнителното производство се спира в няколко хипотези, изброени в разпоредбата на Чл. 432 от ГПК:
От Съда:
чрез изричен съдебен акт, освен в случаите, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа;
в случаите, когато длъжникът представи обезпечение пред взискателя, което може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека. Заложените пари и ценни книжа се връщат на залогодателя и ипотеката се заличава по нареждане на съда, пред който е представено обезпечението.
Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.
Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението, но той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя по следния начин:
по решения за парични вземания – присъдената сума;
по решения относно вещни права – обжалваемият интерес. Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.
Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.
Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.
– Изпълнителното производство може да бъде спряно по искане на взискателя.
Това искане следва да бъде отправено писмено до съдебния изпълнител като изрично бъде посочена, че следва да бъде спряно изпълнителното дело.
Други случаи, в които делото следва да бъде спряно по силата на закона са: в случай на смърт на някоя от страните и когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
При подадена жалба от страна на длъжника, същият може да поиска спиране на изпълнението. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя по следния начин:
по решения за парични вземания – присъдената сума;
по решения относно вещни права – обжалваемият интерес.
когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд;
в други случаи, предвидени в закон.
За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
„Перемпцията“ е едно от най-честите и важни основания за прекратяване на изпълнително производство и е уредено в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Перемпцията настъпва, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия (или когато не е било извършвано изпълнително действие по делото) в продължение на период по-дълъг от 2 (две) години, след изтичането на които изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването на изпълнителното производство в конкретния случай настъпва по силата на закона, за което съдебният изпълнител издава постановление.
На теория Перемпцията се констатира от Съдебния изпълнител, но на практика, за да бъде установена, следва да бъде депозирана молба от страна на длъжника или негов надлежно упълномощен процесуален представител, в която да бъде посочено, че делото следва да се прекрати на основание настъпила Перемпция. За да се установи, че по делото е настъпила Перемпция е желателно да бъде извършена проверка на делото от страна на длъжника или негов адвокат (процесуален представител), след което да бъде депозирана молба, чрез която е налице позоваване относно наличието на Перемпцията, след която молба Съдебният изпълнител, констатирайки че са налице предпоставките за нейното прилагане, следва да прекрати делото на това основание.
Как се прекратява дело по перемпция?
За да бъде прекратено едно изпълнително дело поради настъпила перемпция, следва да не е било извършено валидно изпълнително действие по делото в продължение на период по-дълъг от 2 (две) години. Съгласно трайната съдебна и тълкувателна практика на ВКС давността (съответно и перемпцията) прекъсват следните изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, също както и депозирането на молба от Взискателя за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника, както и всяко плащане от страна на длъжника.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Прекратяване и спиране на всяко изпълнително производство е възможно както по силата на закона, така и по изявление на органа, който ръководи производството. И в двата случая законодателят назовава съответния Съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците от акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяване на съответните правнорелевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизане в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпване на ефекта). Във всички случаи на прекратяване на принудително изпълнение, Съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и наложените възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Без правно значение е дали Съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще извърши това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Характерно за прекратяването на изпълнителното дело и това, което го отличава от приключването е, че няма пълно погасяване на задължението по време на производството. Делото се прекратява от Съдебния изпълнител, чрез Постановление, което може да бъде обжалвано от Взискателя в двуседмичен срок от получаването му. То се осъществява чрез жалба до съответния Окръжен съд, подадена чрез Съдебния изпълнител.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За пряка консултация с Адвокат Тони Чакъров може да се свържете на +359 888 788 847
Разгледайте и нашата статия на тема – негаторен иск.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Какво е Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78А НК) се прилага в предвидените в закона случаи, с оглед тежестта на престъпния състав на описаното обвинение в обвинителния акт или в предложението за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а НК, характеристичните данни на подсъдимия, свързани с чисто съдебно минало и липсата на нанесени имуществени вреди или наличието на възстановени такива по конкретно наказателно производство.
Процедури
Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание се прилага след внасяне на предложение за това от страна на Прокуратурата (вместо внасяне на обвинителен акт) или след констатиране на наличието на законовите предпоставки за прилагане на чл. 78А НК от страна на Съда след внесен от Прокуратурата обвинителен акт, което е по-благоприятен развой за подсъдимия, с оглед налагане единствено на глоба като възможно най-тежко по вид наказание. Характерно за това производство е, че защитата следва да съблюдава за наличие на всички законови предпоставки за разглеждане на делото по реда на някое от особените правила, поставяйки определено становище пред Съда за разглеждане на производството по реда на чл. 78а НК, тъй като не са налице прекалено много на брой престъпни състави, описани в Наказателния кодекс (НК), съгласно които дори хипотетично е възможно да бъде приложен редът за разглеждане на наказателно дело по чл. 78А НК. Законовите предпоставки за налагане на глоба по този вид производства са описани в чл. 78А НК във връзка с прилагане на освобождаването от наказателна отговорност по този ред, но константната съдебна практика по този вид производства е изключително богата, с оглед различни повдигнати обвинения срещу подсъдими в Съдебната фаза на производството лица. Следва да се отбележи, че при това производство не е налице пречка за произнасяне на Съда относно невиновността на подсъдимо лице, но в случай на постановяване на Решение, с което подсъдимият признат за виновен, в някои случаи постановената глоба може да бъде заплатена максимално бързо след влизане в сила на Съдебния акт, с оглед настъпване на реабилитация в по-ранни срокове.
Следва да се отбележи, че са налице и забрани в Наказателния кодекс (НК) за прилагане на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, описани в разпоредби като чл. 78А, ал. 7 НК, вкл. по производства, свързани с чл. 343б НК.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
