Лъжесвидетелстване – кога е престъпление и какви са последиците?

Лъжесвидетелстване – кога е престъпление и какви са последиците?

Права и процедури при лъжесвидетелстване

Според официалната статистика на Висшия съдебен съвет, само през първото полугодие на 2022 г. в българските съдилища са постъпили над 255 000 дела.
В почти всеки съдебен процес — граждански или наказателен — участват свидетели. Преди всеки разпит съдът ги предупреждава за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване, ако потвърдят неистина или премълчат истина. Същото важи и при разпит пред полиция или прокуратура.

Въпреки това, немалко свидетели съзнателно дават неверни показания или затаяват истина, за да помогнат на себе си или на близък човек. В такива случаи прокуратурата може да образува наказателно производство и да проведе разследване — по сигнал на страна по делото или по своя инициатива.

Кога е налице лъжесвидетелстване?

За да се приеме, че е извършено престъпление лъжесвидетелстване, трябва да са налице следните условия:

  1. Лицето да има качеството на свидетел – тоест да е призовано от съд или друг надлежен орган да даде показания.
  2. Да е потвърдило неистина или да е затаило истина – да е казало нещо невярно или да е премълчало нещо, което знае.
  3. Да го е направило съзнателно – да е било наясно, че не казва истината.
  4. Да е сторено пред съд или друг компетентен орган – например разследващ полицай, митнически инспектор или прокурор.

Важно е да се подчертае, че обвиняемите и подсъдимите не носят отговорност за лъжесвидетелстване, ако не признаят вина или премълчат факти, които биха ги уличили. Законът защитава правото на всеки да не се самообвинява.

Права на свидетелите

Свидетелите имат право да не отговарят на въпроси, които биха уличили тях или техни близки в извършване на престъпление.
Също така, определени категории свидетели могат изцяло да откажат да свидетелстват.
Възползването от тези права не води до наказателна отговорност, дори ако на практика представлява затаяване на истина.
Но ако свидетелят реши да даде показания, той е длъжен да говори истината.

Какво наказание предвижда законът?

Наказанието за лъжесвидетелстване е лишаване от свобода до пет години.

Свидетелят няма да бъде наказан, ако се отрече от лъжливите показания пред същия орган, пред който ги е дал, преди присъдата или решението да влязат в сила и преди да е образувано наказателно производство срещу него за това деяние.

Склоняване към лъжесвидетелстване (подбуждане)

Склоняване към лъжесвидетелстване (подбуждане)

Подбуждането към лъжесвидетелстване е самостоятелно престъпление. То се осъществява, когато едно лице опита да убеди свидетел да потвърди неистина или да премълчи истина.

  • Ако свидетелят не се поддаде и не даде лъжливи показания — подбудителят се наказва с до 1 година лишаване от свобода или пробация.
  • Ако свидетелят действително извърши лъжесвидетелстване, наказанието за подбудителя е до 5 години лишаване от свобода.

Защита по дела за лъжесвидетелстване

Както при всяко наказателно дело, са възможни два изхода:

  • Оправдателна присъда, или
  • Осъдителна присъда, която може да бъде:
    • ефективно лишаване от свобода;
    • условно осъждане;
    • пробация.

Осъдителна присъда не винаги означава затвор. При определени обстоятелства наказанието може да бъде условно или заменено с пробация.
Условното осъждане е възможно, когато лицето няма предишни присъди и наказанието е до три години лишаване от свобода.

Ако са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства (например заплаха към свидетеля), съдът може да замени затвора с пробация.
Тези обстоятелства се доказват и защитават от адвокат по наказателно право.

Важно е да се знае, че не може да се прилага административно наказание вместо наказателна отговорност при извършено лъжесвидетелстване или успешно подбуждане към него. Това е възможно само при опит за подбуждане, ако свидетелят не е потвърдил неистина.

Лъжесвидетелстването е тежко престъпление срещу правосъдието, което подкопава доверието в съдебната система.
Всеки свидетел трябва да знае правата и задълженията си и при съмнение да се консултира с опитен адвокат по наказателно право.

❓ Често задавани въпроси (FAQ)

1. Какво е лъжесвидетелстване?

Лъжесвидетелстване е съзнателно потвърждаване на неистина или премълчаване на истина пред съд или друг орган на властта от лице, призовано като свидетел.

2. Какво е наказанието за лъжесвидетелстване?

Наказанието е лишаване от свобода до пет години. Свидетелят може да избегне наказание, ако своевременно се отрече от неверните си показания.

3. Какво означава склоняване към лъжесвидетелстване?

Това е опит едно лице да убеди свидетел да даде неверни показания. Дори и свидетелят да не се поддаде, подбудителят носи наказателна отговорност.

4. Може ли осъденият лъжесвидетел да получи условна присъда?

Да. Ако няма предишни присъди и съдът прецени, че поправянето му е възможно без изтърпяване на наказанието, може да бъде постановена условна присъда.

Длъжностно присвояване – дела и процеси

Длъжностно присвояване – дела и процеси

Какво отличава длъжностното присвояване от обсебването?

Длъжностното присвояване е престъпление, което може да бъде извършено само от длъжностно лице по смисъла на закона. Това включва всички служители, независимо от техните административни функции.
Изключение правят лицата, чиято работа е свързана единствено с материално изпълнение – дейности, които не са пряко свързани с упражняване на служебни правомощия, възложени по установен ред.
Такива лица могат да отговарят за длъжностно престъпление само ако им бъдат изрично възложени управленски или охранителни функции. Ако те не разполагат с правомощия да управляват или пазят имущество, не се считат за длъжностни лица.

Кога се счита, че престъплението е извършено?

Деянието е довършено, когато длъжностното лице незаконно се разпореди с повереното му имущество като със свое собствено. Това имущество му е било предоставено именно за да го управлява и пази.

Престъплението е налице и в случаи, когато се ползват документи с невярно съдържание за получаване на недължими средства.
Разликата с документната измама е в това, къде се намира предметът на престъплението:

  • При длъжностното присвояване имуществото вече е във владение на длъжностното лице.
  • При документната измама то се придобива чрез измама и не е било поверено предварително.

Квалифицирани състави на длъжностното присвояване

Законът предвижда по-тежка отговорност, когато за улесняване на присвояването е извършено друго престъпление. Това друго деяние трябва:

  1. Да е извършено преди или едновременно с присвояването;
  2. Да има пряка връзка с него;
  3. Да улеснява извършването му.

Ако това прикриващо престъпление е по-тежко наказуемо, се приема реална съвкупност между двете деяния.

Такова съпътстващо деяние може да бъде извършено и от лице, което не е длъжностно. Ако има предварителен сговор между длъжностно лице и малолетно или невменяемо лице, това води до по-тежък състав на престъплението.

Законът допуска и съизвършителство, когато повереното имущество се управлява от две длъжностни лица едновременно. Други участници без длъжностно качество могат да носят отговорност само като помагачи или подбудители.
Те обаче не отговарят за длъжностно присвояване, ако не са знаели, че се извършва такова престъпление.

Кога се прилага по-леката наказуемост?

По-леко наказание може да се приложи, ако имуществото е върнато или заместено до края на съдебното следствие пред първата инстанция.
Ако това стане по-късно, възстановяването се отчита само при определяне на размера на наказанието.

Важно е да се докаже не за какво е използвано имуществото, а размерът и начинът на присвояването, както и разпоредителните действия на извършителя в свой или чужд интерес.

Как длъжностното лице се разпорежда с присвоените вещи?

След присвояването, длъжностното лице може да се разпореди с вещите в свой или чужд интерес, с намерение да не ги върне.
Дори ако даде повереното имущество под формата на заем, това действие може да прикрива присвояване.

Разследването цели да установи размера на липсата, без да е необходимо да се доказва как точно е използвано имуществото.
Когато за прикриване на деянието се използват неистински документи, престъплението пак е длъжностно присвояване, а не документна измама.
Разликата е във времето на съставяне на документа:

  • При документната измама – преди разпореждането;
  • При присвояването – след като вече е извършено.
присвояване

Какво ако длъжностното лице загуби този си статут след деянието?

Дори ако лицето вече не заема длъжността си, то продължава да носи отговорност за длъжностно присвояване, защото не е върнало повереното имущество.
Ключов е моментът на връчване на вещите, а не моментът на присвояването.
Загубата на длъжностното качество не освобождава от отговорност, тъй като задължението за връщане остава.

Длъжностното присвояване е сложно престъпление, което изисква внимателен правен анализ.
При съмнение за подобен случай е силно препоръчително да се потърси професионална консултация с адвокат, специализиран в наказателно право.