Получихте призовка за разпит в полицията? Призовани сте като свидетел, но не знаете защо? Полицаят иска да дадете обяснения или ви предлага „само един разговор“? В такава ситуация е важно първо да разберете в какво процесуално качество сте призовани, какви са вашите права и кога разговорът с полицията може да се превърне в реален риск за вас.
През 2026 г. правилата станаха още по-важни за свидетелите. С измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), обнародвани в Държавен вестник, бр. 59 от 30 юни 2026 г., беше въведена изрична процедура за случаите, в които свидетелят започне да дава показания, с които се уличава в извършване на престъпление. Вече има задължение разпитът да бъде прекратен и на свидетеля да бъдат разяснени конкретни права, включително правото на адвокат и правна помощ.
Тази статия разглежда най-често срещаните въпроси относно разпит в полицията, включително:
какво да направите, ако получите призовка;
какви са правата ви като свидетел;
можете ли да се явите с адвокат;
кога можете да откажете да отговаряте на въпрос;
може ли свидетел да стане обвиняем;
какво се случва, ако по време на разпита се самоинкриминирате;
какво представлява разузнавателната/оперативната беседа;
как се различава тя от официалния разпит;
какво трябва да знаете преди да подпишете протокол;
какво се променя след измененията в НПК през 2026 г.
Важно: Настоящата информация е обща и не замества индивидуална правна консултация. При призоваване за разпит, особено ако има вероятност да бъдете свързани с престъплението, е разумно да обсъдите случая с адвокат по наказателно право преди явяването си.
Получих призовка за разпит в полицията – какво да направя?
Първата стъпка е да установите защо сте призовани и в какво качество.
Това е важно, защото правата и задълженията на свидетеля и обвиняемия са различни.
В призовката следва да бъдат посочени конкретните действия, за които сте призовани, както и информация относно правото да се явите със защитник и възможността за назначаване на защитник в предвидените от закона случаи. НПК предвижда и възможност за принудително довеждане при неявяване без уважителни причини.
Какво да проверите в призовката?
Преди да отидете в полицията, проверете:
Какво да проверите
Защо е важно
Кой орган ви призовава
За да знаете къде и пред кого ще се извърши действието
Дата и час
Неявяването без уважителна причина може да има последици
За какво действие сте призовани
Разпит, разпознаване, очна ставка и др. имат различен режим
В какво качество сте призовани
Свидетел и обвиняем имат различни права
Номер на производството/преписката
Улеснява адвоката при предварителна проверка
Имате ли право на адвокат
Особено важно при риск от самоинкриминиране
Ако в документа не е достатъчно ясно защо трябва да се явите или какво точно е процесуалното ви качество, не е добра идея просто да започнете да давате обяснения без предварително да изясните ситуацията.
Може ли полицията да ме призове по телефона?
Не бива автоматично да се приема, че телефонно обаждане от полицейски служител е равнозначно на редовна писмена призовка.
Правилата за връчване на призовки, съобщения и книжа са уредени в НПК. Чл. 178 регламентира органите и лицата, чрез които се извършва връчването.
Ако получите телефонно обаждане с покана да „минете за малко“ през районното управление, практично е да попитате:
В какво качество сте призовани?
По кое производство?
Какво конкретно процесуално действие ще бъде извършено?
Има ли издадена призовка?
Можете ли да се явите с адвокат?
Това е особено важно, когато не знаете дали полицията търси от вас информация като свидетел или вече има данни, които могат да ви свържат с престъпление.
Разпит в полицията като свидетел – какви са правата ми?
Свидетелят има задължение да се яви и по принцип да даде показания за известните му по делото факти. Това обаче не означава, че е длъжен да отговаря на абсолютно всеки въпрос.
НПК съдържа конкретни гаранции за свидетеля.
Право да не се самоинкриминирате
Съгласно чл. 121 НПК свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха го уличили в извършване на престъпление. Същата защита се отнася и до определени негови близки – възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лице, с което се намира във фактическо съжителство.
Това е едно от най-важните правила при разпит в полицията.
Ако въпросът е например:
„Вие ли взехте парите?“
и отговорът би представлявал признание за престъпление, свидетелят не трябва да бъде поставян в положение да избира между това да се самообвини и да наруши закона.
Право на адвокат при разпит на свидетел
От 2024 г. НПК изрично предвижда, че свидетелят има право да се яви на разпит с адвокат. Той може и да се консултира с адвокат, когато смята, че с отговора на поставен въпрос ще бъдат засегнати правата му по чл. 121 НПК. При направено искане разследващият орган или съдът трябва да осигури тази възможност.
Това е важно уточнение спрямо по-стари публикации в интернет, които описват само ограничено право на консултация.
Право да използвате бележки
Свидетелят може да използва бележки за цифри, дати и други данни, които се намират у него и са свързани с показанията му.
Право на разноски
НПК предвижда право на свидетеля да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени направените във връзка с явяването разноски.
Право на защита при заплаха
При наличие на опасност за живота или здравето на свидетеля поради дадените показания могат да бъдат предприети мерки за защита в предвидените от закона случаи.
Какво трябва да прави свидетелят при разпит?
Свидетелят трябва да се яви, когато е редовно призован, и да даде добросъвестни и точни показания за това, което действително знае.
При официалния разпит свидетелят първо се идентифицира и се изясняват отношенията му с обвиняемия и останалите участници в производството. След това свидетелят излага свободен разказ за известните му обстоятелства.
Това означава, че е важно да разграничавате:
какво лично сте видели;
какво лично сте чули;
какво сте разбрали от друг човек;
какво предполагате;
какво знаете със сигурност.
Не е добра идея да запълвате пропуски в паметта си с предположения.
Какво да направя, ако не помня нещо?
Кажете, че не помните.
Не е необходимо да „помагате“ на разследването, като предполагате дата, час, сума или конкретно действие, което всъщност не си спомняте.
Разликата между:
„Мисля, че беше около 15 юни“
и
„Не си спомням точната дата“
може да бъде съществена за достоверността на показанията.
Може ли свидетел да откаже да отговори на въпрос?
Да – когато е налице хипотезата на чл. 121 НПК.
Свидетелят не е длъжен да отговаря на въпрос, ако отговорът би го уличил в престъпление или би уличил определени негови близки лица.
Това право не означава, че свидетелят може произволно да откаже целия разпит.
Важно е да се прави разлика между:
отказ от свидетелстване в случаите, изрично предвидени в закона;
отказ от конкретен отговор поради риск от самоинкриминиране;
общо задължение за явяване и даване на добросъвестни показания.
Какво се промени през 2026 г., ако свидетелят започне да се самоинкриминира?
Това е една от най-важните промени за всеки, който се интересува от разпит в полицията.
Със закона за изменение и допълнение на НПК, обнародван в ДВ, бр. 59 от 30 юни 2026 г., беше създадена нова процедура в чл. 139, ал. 7–11 НПК.
Какво трябва да направи органът по разпита?
Ако по време на разпита свидетелят започне да дава показания, които го уличават в престъпление, органът, който извършва разпита, е длъжен:
да прекрати разпита;
да уведоми свидетеля, че с показанията си се уличава в конкретно престъпление;
да му разясни правата по чл. 121 НПК;
да му разясни правото да се яви с адвокат и да се консултира с него;
да му разясни правото на правна помощ и условията за нейното предоставяне;
при необходимост да му разясни правото на устен и писмен превод;
при непълнолетен свидетел да бъдат разяснени и съответните специални права.
Информацията трябва да бъде предоставена на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните потребности на свидетеля.
Какво може да прави адвокатът на свидетеля?
Когато свидетелят упражни правото си на адвокат или правна помощ, адвокатът може да се среща с него насаме, да задава въпроси, да иска разяснения и да прави искания, бележки и възражения.
Тези действия трябва да бъдат отразени в протокола за разпита.
Това е съществено практическо нововъведение през 2026 г. и е една от причините стара информация за правата на свидетелите да трябва да се чете внимателно.
Може ли свидетел да стане обвиняем?
Да.
Фактът, че човек първоначално е призован като свидетел, не означава, че впоследствие не може да придобие качеството на обвиняем, ако бъдат налице законовите предпоставки.
Точно обратното – когато по време на разследването се появят данни за евентуалното участие на свидетеля в престъпление, процесуалното му положение може да се промени.
Тук е важно да се разбере разликата между свидетел и обвиняем.
Свидетел
Обвиняем
По принцип е длъжен да се яви и да даде показания
Има право да откаже да дава обяснения
Не е длъжен да се самоинкриминира
Има право да не дава обяснения срещу себе си
Има право на адвокат при условията на чл. 122 НПК
Има право на защитник
Може да откаже конкретни самоинкриминиращи въпроси
Не е длъжен да дава обяснения по обвинението
Няма качество на страна като обвиняемия
Разполага с процесуалните права на обвиняем
Най-важното е, че от 2026 г. законът вече изрично урежда какво трябва да се случи още в момента, в който свидетелят започне да се самоинкриминира.
Какво означава „оперативна беседа“ или „разузнавателна беседа“?
В практиката често се използват изрази като „оперативна беседа“, „разузнавателна беседа“ или просто „разговор в полицията“.
Те не трябва автоматично да се приравняват на официалния процесуален разпит по НПК.
Разузнавателната беседа е свързана с оперативно-издирвателната дейност, регламентирана в Закона за МВР, докато разпитът на свидетел е процесуално действие по НПК.
Следователно е важно да попитате:
„В какво процесуално качество съм и какво процесуално действие извършвате?“
Този въпрос може да има голямо значение, особено когато разговорът започва да преминава към въпроси за ваше собствено поведение.
Могат ли полицаите, провели разузнавателна беседа, да бъдат свидетели?
Тук има важна промяна още от 2024 г., която продължава да е актуална през 2026 г.
Чл. 118, ал. 2 НПК предвижда, че лицата, извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за МВР, не могат да бъдат свидетели, включително когато протоколите за действията не са изготвени по реда на НПК.
Практиката през 2025–2026 г. потвърждава значението на тази забрана. В решение от 16 февруари 2026 г. ВКС изрично обсъжда приложението на чл. 118, ал. 2 НПК спрямо информация, получена при разузнавателна беседа.
Важно е обаче да не се прави прекалено широко заключение, че полицейски служител никога не може да бъде свидетел по делото. Забраната се отнася до информацията и действията, попадащи в приложното поле на чл. 118, ал. 2 НПК. В практиката се прави разграничение между информацията, получена от разузнавателната беседа, и непосредствените възприятия на полицейските служители извън нея.
Зависи от процесуалното ви качество и от конкретното действие.
Терминът „обяснение“ често се използва разговорно, но в наказателния процес има значение дали става дума за:
официален разпит на свидетел;
обяснения на обвиняем;
писмено сведение;
протокол от процесуално действие;
оперативна беседа или друг извънпроцесуален разговор.
Не подписвайте текст, който не сте прочели внимателно или който не отразява точно казаното от вас.
Ако не сте съгласни с дадена формулировка в протокола, посочете това преди подписването и поискайте да бъде отразено по надлежния ред.
Как да се подготвя за разпит в полицията?
Подготовката не означава да „научите“ определена версия.
Добрата подготовка означава да знаете какви са фактите и какви са вашите права.
Преди разпита
Препоръчително е:
да прочетете внимателно призовката;
да установите процесуалното си качество;
да запишете какво реално знаете по случая;
да разграничите личните си възприятия от информацията, получена от други лица;
да не унищожавате документи, съобщения или други материали, свързани със случая;
при риск от самоинкриминиране да потърсите адвокат преди явяването.
По време на разпита
Отговаряйте:
спокойно;
конкретно;
само на поставения въпрос;
без предположения;
без преувеличения;
без опити да „поправяте“ фактите, които не помните.
Ако не разбирате въпроса, поискайте той да бъде зададен по-ясно.
Ако смятате, че отговорът може да ви уличи в престъпление, не импровизирайте – обсъдете упражняването на правото си по чл. 121 НПК с адвокат.
Какво не трябва да правя при разпит в полицията?
Някои от най-честите грешки са:
Да приемете, че „щом съм свидетел, нямам нужда от адвокат“
Това вече е особено опасно разбиране. Свидетелят има изрично право да се яви с адвокат на разпит.
Да предполагате вместо да кажете, че не помните
Неточният отговор може да се превърне в противоречие с други доказателства.
Да дадете обяснения само защото „ще стане по-бързо“
Бързината не трябва да е за сметка на правата ви.
Да подписвате протокол, без да го прочетете
Прочетете внимателно съдържанието и проверете дали записаното отговаря на действително казаното.
Да приемете, че разговорът „само за справка“ няма значение
Особено ако разговорът постепенно преминава към въпроси за вашето собствено поведение.
Какво се случва, ако не се явя на разпит?
Свидетелят има задължение да се яви, когато е редовно призован. При неявяване без уважителни причини законът предвижда процесуални последици, включително възможност за принудително довеждане.
Затова не е разумно просто да игнорирате призовката.
Ако действително не можете да се явите поради заболяване или друга уважителна причина, свържете се своевременно с органа, който ви е призовал, и при необходимост потърсете правен съвет.
Има ли право свидетелят на преводач?
Да.
Когато свидетелят не владее български език, се назначава преводач. При глух или ням свидетел се назначава преводач на български жестов език.
Измененията от 2026 г. допълнително подчертават правото на устен и писмен превод в случаите, когато свидетелят започне да се самоинкриминира по време на разпита.
Какво е най-важното, което трябва да запомните?
Ако сте призовани за разпит в полицията, не приемайте автоматично, че сте „само свидетел“ и че нямате нужда от правна защита.
Най-важните правила са:
Проверете в какво процесуално качество сте призовани.
Имате право да се явите с адвокат като свидетел.
Не сте длъжни да отговаряте на въпроси, чиито отговори биха ви уличили в престъпление при условията на чл. 121 НПК.
Ако по време на разпита започнете да се самоинкриминирате, от 2026 г. разпитът трябва да бъде прекратен и правата ви да бъдат разяснени.
Ако упражните правото си на адвокат в тази ситуация, адвокатът има допълнителни правомощия – включително среща насаме с вас и възможност да прави искания, бележки и възражения.
Свидетел може впоследствие да придобие качеството на обвиняем, ако са налице законовите предпоставки.
Не подписвайте протокол, без да сте го прочели и проверили.
Ако има реален риск от наказателна отговорност за вас, консултирайте се с адвокат преди да давате съществени обяснения.
Какво е новото през 2026 г. накратко?
Най-съществената промяна е, че законът вече не оставя само на общите правила на чл. 121 и чл. 122 НПК ситуацията, в която свидетел започва да се уличава сам. С изменението от ДВ, бр. 59/2026 г. е въведена изрична процедура: разпитът се прекратява, правата се разясняват, включително правото на адвокат и правна помощ, а упражняването на тези права се отразява в протокола.
Това прави навременната правна консултация особено важна при всеки случай, в който границата между „свидетел“ и лице, потенциално носещо наказателна отговорност, не е ясна.
Нуждаете се от адвокат при разпит в полицията?
Ако сте получили призовка за разпит в полицията, задължително проверете процесуалното си качество и какво конкретно процесуално действие предстои.
При сложни случаи, при риск от самоинкриминиране, при задържане или когато не сте сигурни защо сте призовани, предварителната консултация с адвокат по наказателно право може да ви помогне да упражните правилно правата си още преди началото на разпита.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Встъпването в дълг е правен механизъм, при който към съществуващ длъжник се присъединява нов длъжник, без първоначалният длъжник да бъде освобождаван от задължението. Институтът е уреден основно в чл. 101 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и има важно практическо значение при кредити, заеми, търговски отношения и други договорни задължения.
На практика встъпването в дълг позволява на кредитора да разполага с още едно лице, от което може да търси изпълнение. Новият длъжник не просто гарантира чуждото задължение, а се присъединява към него като солидарно отговорен съдлъжник. Именно това отличава встъпването в дълг от поръчителството и от заместването в дълг.
Настоящият материал разглежда основните характеристики на встъпването в дълг, отношенията между страните, разликите с други институти и някои важни въпроси, които могат да възникнат на практика.
Какво представлява встъпването в дълг?
Съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в съществуващо задължение по споразумение с кредитора или със стария длъжник. След встъпването първоначалният длъжник не се освобождава, а към него се присъединява нов солидарно отговорен длъжник.
Това означава, че кредиторът може да търси изпълнение от всеки от солидарните длъжници в рамките на дължимото. Ако един от тях изпълни задължението изцяло, кредиторът не може да го получи повторно от другия.
В практиката на Върховния касационен съд се приема, че при встъпване в дълг самото съществуващо облигационно отношение се запазва – не се сменя неговият правен характер и към стария длъжник се присъединява нов.
Основни характеристики на встъпването в дълг
Въпрос
Встъпване в дълг
Старият длъжник остава ли задължен?
Да
Появява ли се нов длъжник?
Да
Отговорността на новия длъжник
Солидарна
Необходимо ли е съгласие на кредитора?
Не винаги – договорът може да бъде сключен между новия и стария длъжник
Освобождава ли се старият длъжник?
Не
Основна правна разпоредба
Чл. 101 ЗЗД
Различава ли се от поръчителството?
Да
Различава ли се от заместването в дълг?
Да
Каква е целта на встъпването в дълг?
Основната цел е да се добави още едно лице, което да отговаря за изпълнението на съществуващо задължение. Това може да бъде полезно както за кредитора, така и за страните във вътрешните им отношения.
Например, ако едно лице дължи определена сума по договор за заем, друго лице може да се присъедини към задължението му като съдлъжник. Кредиторът вече разполага с двама солидарно отговорни длъжници.
Важно е да се има предвид, че встъпването в дълг предполага наличие на действително задължение. ВКС приема и че встъпването може да бъде уговорено във връзка с бъдещо задължение, когато то е достатъчно определяемо по своите вид, размер и други съществени характеристики. В такъв случай действието на встъпването е свързано с възникването на бъдещото задължение.
Как се извършва встъпването в дълг?
Законът допуска встъпването в дълг да бъде договорено по два основни начина.
Встъпване в дълг между кредитора и новия длъжник
Новият длъжник и кредиторът могат да постигнат споразумение, с което третото лице се присъединява към задължението на стария длъжник.
В този случай старият длъжник не е страна по самото споразумение, но договорът е в негова полза, доколкото към неговото задължение се присъединява още един солидарно отговорен длъжник.
Встъпване в дълг между стария и новия длъжник
Възможно е и старият длъжник да постигне споразумение с третото лице, което поема задължението като съдлъжник. В този случай кредиторът не губи правата си спрямо стария длъжник и новият длъжник също отговаря солидарно пред него.
При практическо оформяне на подобно споразумение е разумно ясно да бъдат посочени конкретното задължение, неговият размер или начинът за определянето му, основанието му и обхватът на отговорността на новия длъжник.
Нужно ли е съгласието на кредитора?
Тук е важно да се направи разграничение.
При встъпване в дълг между кредитора и новия длъжник кредиторът очевидно е страна по споразумението.
При встъпване между стария и новия длъжник законът допуска сключването на споразумение между тях, като последицата е присъединяване на нов съдлъжник към задължението.
Това е една от съществените особености на института и го отличава отзаместването в дълг по чл. 102 ЗЗД, при което съгласието на кредитора е необходимо, за да има прехвърлянето действие спрямо него. ВКС изрично подчертава това разграничение.
Какви са правата и задълженията на стария и новия длъжник?
След встъпването в дълг старият и новият длъжник отговарят солидарно към кредитора. Кредиторът може да насочи претенцията си към единия или към другия съобразно правилата за солидарната отговорност.
Когато един от длъжниците изпълни задължението, вътрешните отношения между тях се уреждат отделно. По правило между солидарните длъжници се предполага равенство на дяловете, освен ако от отношенията между тях не следва друго. Платилият повече от своята част може да търси съответната разлика от останалия длъжник съгласно правилата на чл. 127 ЗЗД.
Следователно е важно да се разграничават:
отношенията между кредитора и солидарните длъжници;
вътрешните отношения между самите длъжници.
Това разграничение има особено значение при спорове за възстановяване на платени суми.
Встъпване в дълг и поръчителство – каква е разликата?
На пръв поглед встъпването в дълг и поръчителството могат да изглеждат сходни, тъй като и в двата случая трето лице поема отговорност във връзка с чуждо задължение. Правната им природа обаче е различна.
При встъпването новият длъжник става солидарен съдлъжник и отговаря на същото правно основание, на което отговаря и първоначалният длъжник. При поръчителството поръчителят отговаря на самостоятелно правно основание и обезпечава чуждото задължение. ВКС изрично прави това разграничение в практиката си.
Затова при преценка на конкретен договор не е достатъчно да се гледа само неговото заглавие. От значение е действителната воля на страните и съдържанието на поетите задължения.
Встъпване в дълг и заместване в дълг
Една от най-важните разлики е тази между встъпване в дълг и заместване в дълг.
При встъпването старият длъжник остава отговорен, а новият се присъединява към него.
При заместването в дълг новият длъжник заменя стария и последният се освобождава от задължението. Именно поради тази последица е необходимо изричното съгласие на кредитора съгласно чл. 102 ЗЗД.
Най-съществените различия
При встъпване:
стар длъжник + нов длъжник → солидарна отговорност към кредитора
При заместване:
стар длъжник → освобождава се → нов длъжник
Това разграничение е особено важно при договори за кредит, заеми, търговски сделки и споразумения за уреждане на задължения.
Встъпването в дълг може да възникне и в контекста на прехвърляне на вземане (цесия). В практиката на ВКС е разглеждан въпросът как се отразява на договора за встъпване фактът, че кредиторът е придобил вземането чрез цесия.
ВКС приема, че когато договорът за встъпване е сключен с цесионер преди съобщаването на цесията на длъжника, договорът може да бъде действителен, но правните му последици спрямо съответните лица са свързани с момента, в който цесията бъде съобщена по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Това показва защо при договори за встъпване в дълг е необходимо да се проверява не само самото споразумение, но и цялата история на вземането.
Какво трябва да съдържа едно споразумение за встъпване в дълг?
Макар конкретното съдържание да зависи от правоотношението, добре изготвеното споразумение следва да позволява ясно да се установи:
кое е първоначалното задължение и на какво основание е възникнало;
кой е старият и кой е новият длъжник;
кой е кредиторът;
какъв е размерът на задължението или начинът за неговото определяне;
какъв е обхватът на поетата от новия длъжник отговорност;
как са уредени вътрешните отношения между стария и новия длъжник.
Особено важно е документът да не създава неяснота дали страните действително са договорили встъпване в дълг, поръчителство, заместване в дълг или друга правна конструкция.
Практически рискове при встъпване в дълг
За новия длъжник встъпването е сериозен ангажимент, тъй като той може да бъде търсен за цялото задължение в отношенията с кредитора. Затова преди подписване на договор е важно да се установят размерът и основанието на дълга, падежите, евентуалните лихви и неустойки, наличните обезпечения и условията за изпълнение.
От друга страна, кредиторът също следва да провери дали споразумението ясно определя задължението и лицето, което се присъединява като съдлъжник. При спор съдът ще изследва съдържанието на договореното и действителната воля на страните.
Какво да проверите преди подписване?
Преди да поемете чужд дълг като съдлъжник, обърнете внимание най-малко на следното:
Какъв точно е дългът и какъв е неговият размер?
Какви лихви, неустойки и разноски могат да бъдат начислени?
Отговаряте ли солидарно за цялото задължение?
Как са уредени отношенията ви със стария длъжник, ако вие погасите дълга?
Има ли обезпечения и други договорни клаузи, които продължават да действат?
Има ли действително намерение за встъпване в дълг, или договорът всъщност цели поръчителство или заместване в дълг?
Встъпването в дълг е важен институт на българското облигационно право, при който към съществуващия длъжник се присъединява нов солидарно отговорен съдлъжник. За разлика от заместването в дълг, при него първоначалният длъжник не се освобождава.
Правилното определяне на вида на споразумението е от съществено значение, тъй като от него зависят правата на кредитора, обхватът на отговорността на новия длъжник и отношенията между самите длъжници. Практиката на Върховния касационен съд показва, че при спор се изследват както съдържанието на договора, така и действителната воля на страните и характеристиките на съществуващото задължение.
При конкретен договор за встъпване в дълг, кредит или друго значимо задължение е препоръчително документите да бъдат прегледани от адвокат, преди да бъде поето задължението. Настоящият материал има информационен характер и не представлява индивидуална правна консултация.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Какви са процесите при закриване на фирма в България?
Закриването на фирма в България не става само с прекратяване на дейността. Ако собственикът иска дружеството да престане да съществува и да бъде заличено от Търговския регистър, по правило трябва да се премине през процедура по ликвидация.
При стандартната доброволна ликвидация се прекратява дейността на дружеството, назначава се ликвидатор, уведомяват се кредиторите, уреждат се задълженията и имуществото, изготвят се необходимите счетоводни документи и накрая дружеството се заличава от Търговския регистър.
За неактивни дружества обаче от 2024 г. съществува и възможност за бързо производство по ликвидация по чл. 274а от Търговския закон. При него срокът за изчакване на кредиторите е съкратен от шест на три месеца, но процедурата е достъпна само при изпълнение на конкретни законови условия.
Оригиналният материал разглежда ликвидацията като процедура, чиято цел е да бъдат приключени отношенията на дружеството, удовлетворени кредиторите и евентуално останалото имущество да бъде разпределено между съдружниците.
Какво представлява ликвидацията на фирма?
Ликвидацията е процедурата, чрез която се уреждат имуществените и правните отношения на дружество, което е прекратено, преди то да бъде окончателно заличено.
Това е важно разграничение: прекратяване на дейността и заличаване на фирмата не са едно и също.
След решението за прекратяване дружеството продължава да съществува като юридическо лице, но вече се намира в ликвидация. Към фирмата се добавя обозначението „в ликвидация“, а управлението на дружеството се поема от ликвидатор.
Ликвидаторът има задача да:
довърши текущите сделки, доколкото това е необходимо;
събере вземанията на дружеството;
установи и уреди задълженията му;
осребри останалото имущество, когато е необходимо;
удовлетвори кредиторите;
изготви необходимите ликвидационни документи;
разпредели остатъчното имущество между съдружниците или собственика;
заяви окончателното заличаване на дружеството.
Ликвидаторът носи отговорност за действията си по ликвидацията съгласно правилата на Търговския закон.
Може ли фирмата просто да спре да работи?
Да. Преустановяването на дейността не означава автоматично заличаване на дружеството.
Фирма може да не извършва никаква дейност, но да продължи да съществува като юридическо лице и да фигурира в Търговския регистър. Ако собственикът иска дружеството окончателно да престане да съществува, трябва да бъде проведена процедура по прекратяване и ликвидация. Това разграничение е особено важно при неактивни ЕООД и ООД.
Какви видове ликвидация има?
Най-общо ликвидацията може да бъде доброволна или принудителна.
Доброволната ликвидация се започва по решение на собственика или съдружниците. Тя е типичният вариант, когато собственик на ЕООД или съдружниците в ООД решат да прекратят дружеството.
Принудителната ликвидация може да бъде последица от съдебно производство и се развива при хипотези, предвидени в закона. Тя не зависи единствено от волята на съдружниците.
Настоящата статия е насочена основно към доброволната ликвидация, тъй като именно тя е най-често срещана при малки и средни дружества.
Процедурата може условно да бъде разделена на няколко последователни етапа.
1. Решение за прекратяване на дружеството
При ЕООД решението се взема от едноличния собственик на капитала.
При ООД решението се взема от Общото събрание на съдружниците с необходимото по закон мнозинство, освен ако дружественият договор не предвижда по-строги изисквания.
В решението обичайно се определят:
прекратяването на дружеството;
откриването на производство по ликвидация;
срокът на ликвидацията, когато е необходимо;
ликвидаторът;
неговите правомощия, когато законът или конкретната ситуация налагат това.
Ликвидаторът обикновено е управителят, освен ако собственикът или съдружниците не определят друго лице.
За вписване на ликвидацията се използва заявление Б6 в Търговския регистър. Агенцията по вписванията поддържа отделна електронна услуга за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация.
2. Уведомяване на НАП
При стандартната процедура трябва да бъде изпълнено и задължението за уведомяване на НАП при започване на процедура по прекратяване и заличаване.
НАП изрично посочва, че уведомлението по чл. 77, ал. 1 ДОПК се подава при прекратяване на юридическо лице – търговец, включително при процедура по ликвидация. Услугата може да бъде използвана и електронно с КЕП.
След уведомяването НАП извършва необходимите действия по отношение на публичните задължения и обстоятелствата, свързани с прекратяването. Това е една от причините ликвидацията да не приключва непосредствено след подаването на първоначалното заявление.
3. Покана до кредиторите
Един от най-важните етапи е публичното уведомяване на кредиторите.
Поканата до кредиторите се обявява в Търговския регистър. Известните кредитори следва да бъдат уведомени и по подходящия начин.
При стандартната ликвидация законът предвижда шестмесечен срок, свързан с предявяването и удовлетворяването на вземанията на кредиторите.
Този срок е съществен за продължителността на процедурата. Именно поради него стандартната ликвидация обичайно не може да приключи само за няколко седмици.
4. Действия на ликвидатора
През периода на ликвидацията ликвидаторът урежда имуществените отношения на дружеството.
Това може да включва събиране на неплатени фактури, продажба на активи, прекратяване или довършване на договори, плащане на задължения и уреждане на отношения с кредитори, служители, институции и контрагенти.
Ликвидаторът не следва да започва обичайна нова стопанска дейност. Нови сделки могат да бъдат сключвани, когато са необходими за приключване на ликвидацията.
5. Окончателно приключване и заличаване
След като задълженията са уредени, ликвидаторът подготвя необходимите счетоводни документи и документи за приключване на ликвидацията.
В зависимост от конкретния случай това включва окончателен ликвидационен баланс, пояснителен доклад, решение за приемане на документите и разпределение на останалото имущество, декларация на ликвидатора и други документи.
Когато дружеството е имало работници и служители, трябва да се съобразят и изискванията относно трудовите и осигурителните документи.
След изпълнение на законовите изисквания се подава заявление за заличаване. Едва след заличаването дружеството престава да съществува като юридическо лице.
Колко време отнема закриването на фирма?
При стандартна ликвидация основният законов ориентир е шестмесечният срок за кредиторите, но реалният срок може да бъде по-дълъг.
Причина за това са действията преди започването на срока, обработката на заявленията, счетоводното приключване, уреждането на задълженията, наличието на активи или вземания и евентуални спорове с кредитори.
Затова не е коректно да се обещава универсален срок от точно осем месеца. При проста фирма без активи, служители и задължения процедурата може да бъде значително по-лесна, докато при наличие на имущество, задължения или спорове тя може да продължи много по-дълго.
Бърза ликвидация през 2026 г. – чл. 274а ТЗ
Една от най-важните новости, която трябва да бъде включена във всяка актуална информация за закриване на фирма, е бързото производство по ликвидация.
То е въведено с чл. 274а ТЗ и е предназначено за дружества, които отговарят на строги условия. Законът предвижда, че за ООД, АД и дружество с променлив капитал е необходимо решение за провеждане на бързо производство, а за някои други дружества – съответното единодушно решение на неограничено отговорните съдружници.
За да се приложи бързата процедура, дружеството трябва да отговаря кумулативно на законовите изисквания. Сред тях са:
да не е осъществявало дейност или да е прекратило дейността си преди повече от 12 месеца;
да не е имало работници и служители или трудовите отношения с тях да са прекратени преди повече от 12 месеца;
да няма регистрация по ЗДДС или регистрацията да е прекратена преди повече от 12 месеца;
да няма непогасени задължения към държавата и общините;
да няма неприключило производство за установяване на данъчни или осигурителни задължения;
да не е страна по съответните съдебни или изпълнителни производства, посочени в закона.
Тези условия трябва да бъдат преценени внимателно преди подаването на заявлението.
Стандартна срещу бърза ликвидация
Елемент
Стандартна ликвидация
Бързо производство по чл. 274а ТЗ
Подходяща за
Общия случай
Неактивни дружества, отговарящи на всички законови условия
Срок за кредиторите
6 месеца
3 месеца
Задължения към държавата
Трябва да бъдат уредени
Не трябва да има непогасени задължения
Служители
Възможно е да има, но отношенията трябва да бъдат уредени
Законът изисква да няма служители или отношенията да са прекратени преди над 12 месеца
ДДС регистрация
Възможна е
Не трябва да има активна регистрация
Съдебни/изпълнителни производства
Може да усложнят процедурата
Наличието на посочените в закона производства пречи на бързия ред
Същественото предимство на бързата ликвидация е, че имуществото може да бъде разпределено след изтичането на три месеца от обявяването на поканата до кредиторите, вместо след шест месеца при общия ред.
Това обаче не означава, че всяка фирма без дейност може автоматично да бъде закрита за три месеца. Всички останали изисквания за ликвидацията продължават да имат значение.
Как се подава бързата ликвидация?
При бързото производство ликвидаторът трябва да декларира наличието на законовите предпоставки.
Практическата особеност е, че при този режим информацията от НАП се обменя служебно чрез механизмите, предвидени в ДОПК и регистърното производство. Промените са насочени именно към по-ускорено административно обслужване чрез Агенцията по вписванията.
Поканата до кредиторите остава ключов елемент. Тя трябва да бъде обявена в Търговския регистър, като тримесечният срок започва да тече от нейното обявяване.
Следователно подаването на заявление за заличаване преди изтичането на този срок може да доведе до отказ.
Какви са таксите за закриване на фирма през 2026 г.?
Държавните такси се определят от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Действащата тарифа е изменяна и през 2025 г., като официалната версия, публикувана през 2026 г., съдържа правилата за таксуване на заявленията в ТРРЮЛНЦ.
За стандартната процедура трябва да се предвиди такса за вписването на прекратяването и откриването на ликвидацията, както и такса за обявяването на поканата до кредиторите. При електронно подаване таксата обичайно е по-ниска от тази при подаване на място.
Посочените по-долу суми са ориентир, изчислен по действащите размери в тарифата и фиксирания курс при преизчисляване в евро:
за заявление Б6 за ООД/ЕООД – около 15,34 евро на гише и 7,67 евро електронно;
за заявление Г1 за обявяване на поканата до кредиторите – около 20,45 евро на гише и 10,23 евро при електронно подаване.
Официалната тарифа определя съответните базови такси в левове и предвижда по-ниски размери при електронно подаване.
Тези държавни такси не представляват цялата цена на ликвидацията. В общите разходи могат да влязат счетоводни услуги, нотариални заверки, такси за документи, банкови разходи, възнаграждение на ликвидатора и адвокатски хонорар.
Какви документи са необходими?
Точният комплект зависи от вида на дружеството и конкретната ситуация, но при приключване на ликвидацията могат да бъдат необходими:
окончателен ликвидационен баланс;
пояснителен доклад;
решение за приемане на окончателните документи;
решение за освобождаване на ликвидатора от отговорност;
решение за разпределение на останалото имущество;
декларация на ликвидатора за уреждане на задълженията;
документи относно предаването на ведомости и други документи при наличие на служители;
заявление за заличаване в Търговския регистър;
други документи според конкретния случай.
Една от най-честите причини за забавяне е опитът процедурата да бъде проведена само с подаване на едно заявление, без предварително да са уредени счетоводните, данъчните и корпоративните въпроси.
Какви са най-честите грешки при закриване на фирма?
При ликвидацията има няколко практически проблема, които могат да удължат процедурата:
1. Фирмата има стари задължения. Неплатени данъци, осигуровки, задължения към контрагенти или други кредитори трябва да бъдат установени и уредени.
2. Собственикът бърка спиране на дейността със заличаване. Фирма без дейност не е автоматично закрита.
3. Избира се бърза ликвидация без проверка на условията. Ако дори едно от законовите изисквания по чл. 274а ТЗ не е изпълнено, бързото производство не е подходящият ред.
4. Поканата до кредиторите не е обявена правилно. Тя е задължителна част от процедурата, а срокът за кредиторите започва да тече от обявяването ѝ.
5. Подаване на заявление за заличаване твърде рано. При бързата процедура трябва да е изтекъл тримесечният срок от обявяването на поканата, а при стандартната ликвидация се прилага общият шестмесечен срок.
6. Не са приключени отношенията със служители. При наличие на персонал трябва да се уредят трудовите, осигурителните и архивните задължения.
Необходим ли е адвокат при ликвидация?
Законът не означава, че във всеки конкретен случай собственикът е длъжен да използва адвокат. Въпреки това ликвидацията съчетава корпоративни, счетоводни, данъчни и регистърни действия.
Особено внимание е необходимо при дружества, които имат:
непогасени задължения;
недвижими имоти или други активи;
вземания от клиенти;
служители;
ДДС регистрация;
текущи договори;
висящи спорове;
изпълнителни производства.
При такива обстоятелства предварителният анализ може да покаже, че стандартната ликвидация, бързата ликвидация или друга правна процедура е по-подходяща.
Агенцията по вписванията предоставя електронни услуги за подаване на заявления за прекратяване и ликвидация, а НАП поддържа отделна услуга за уведомяване по чл. 77 ДОПК.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Закриване на фирма през 2026 г. – какво трябва да знаете
Ако искате да закриете ЕООД или ООД, първата стъпка не е просто подаването на заявление за заличаване. Необходимо е да се установи какво е състоянието на дружеството – има ли дейност, задължения, служители, ДДС регистрация, активи, кредитори или висящи производства.
За неактивни дружества, които отговарят на всички законови условия, бързото производство по чл. 274а ТЗ може значително да съкрати процедурата, тъй като срокът за кредиторите е три месеца.
За всички останали случаи се прилага стандартната ликвидация, при която шестмесечният срок за кредиторите е един от основните фактори за продължителността на производството.
Най-сигурният подход е преди започване на ликвидацията да се направи проверка на дружеството и да се подготви пълен план за приключване на отношенията с НАП, НОИ, кредитори, служители и контрагенти. Така се намалява рискът от откази, допълнителни разходи и ненужно удължаване на процедурата.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
