Според официалната статистика на Висшия съдебен съвет, само през първото полугодие на 2022 г. в българските съдилища са постъпили над 255 000 дела. В почти всеки съдебен процес — граждански или наказателен — участват свидетели. Преди всеки разпит съдът ги предупреждава за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване, ако потвърдят неистина или премълчат истина. Същото важи и при разпит пред полиция или прокуратура.
Въпреки това, немалко свидетели съзнателно дават неверни показания или затаяват истина, за да помогнат на себе си или на близък човек. В такива случаи прокуратурата може да образува наказателно производство и да проведе разследване — по сигнал на страна по делото или по своя инициатива.
Кога е налице лъжесвидетелстване?
За да се приеме, че е извършено престъпление лъжесвидетелстване, трябва да са налице следните условия:
Лицето да има качеството на свидетел – тоест да е призовано от съд или друг надлежен орган да даде показания.
Да е потвърдило неистина или да е затаило истина – да е казало нещо невярно или да е премълчало нещо, което знае.
Да го е направило съзнателно – да е било наясно, че не казва истината.
Да е сторено пред съд или друг компетентен орган – например разследващ полицай, митнически инспектор или прокурор.
Важно е да се подчертае, че обвиняемите и подсъдимите не носят отговорност за лъжесвидетелстване, ако не признаят вина или премълчат факти, които биха ги уличили. Законът защитава правото на всеки да не се самообвинява.
Права на свидетелите
Свидетелите имат право да не отговарят на въпроси, които биха уличили тях или техни близки в извършване на престъпление. Също така, определени категории свидетели могат изцяло да откажат да свидетелстват. Възползването от тези права не води до наказателна отговорност, дори ако на практика представлява затаяване на истина. Но ако свидетелят реши да даде показания, той е длъжен да говори истината.
Наказанието за лъжесвидетелстване е лишаване от свобода до пет години.
Свидетелят няма да бъде наказан, ако се отрече от лъжливите показания пред същия орган, пред който ги е дал, преди присъдата или решението да влязат в сила и преди да е образувано наказателно производство срещу него за това деяние.
Склоняване към лъжесвидетелстване (подбуждане)
Подбуждането към лъжесвидетелстване е самостоятелно престъпление. То се осъществява, когато едно лице опита да убеди свидетел да потвърди неистина или да премълчи истина.
Ако свидетелят не се поддаде и не даде лъжливи показания — подбудителят се наказва с до 1 година лишаване от свобода или пробация.
Ако свидетелят действително извърши лъжесвидетелстване, наказанието за подбудителя е до 5 години лишаване от свобода.
Защита по дела за лъжесвидетелстване
Както при всяко наказателно дело, са възможни два изхода:
Оправдателна присъда, или
Осъдителна присъда, която може да бъде:
ефективно лишаване от свобода;
условно осъждане;
пробация.
Осъдителна присъда не винаги означава затвор. При определени обстоятелства наказанието може да бъде условно или заменено с пробация. Условното осъждане е възможно, когато лицето няма предишни присъди и наказанието е до три години лишаване от свобода.
Ако са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства (например заплаха към свидетеля), съдът може да замени затвора с пробация. Тези обстоятелства се доказват и защитават от адвокат по наказателно право.
Важно е да се знае, че не може да се прилага административно наказание вместо наказателна отговорност при извършено лъжесвидетелстване или успешно подбуждане към него. Това е възможно само при опит за подбуждане, ако свидетелят не е потвърдил неистина.
Лъжесвидетелстването е тежко престъпление срещу правосъдието, което подкопава доверието в съдебната система. Всеки свидетел трябва да знае правата и задълженията си и при съмнение да се консултира с опитен адвокат по наказателно право.
❓ Често задавани въпроси (FAQ)
1. Какво е лъжесвидетелстване?
Лъжесвидетелстване е съзнателно потвърждаване на неистина или премълчаване на истина пред съд или друг орган на властта от лице, призовано като свидетел.
2. Какво е наказанието за лъжесвидетелстване?
Наказанието е лишаване от свобода до пет години. Свидетелят може да избегне наказание, ако своевременно се отрече от неверните си показания.
3. Какво означава склоняване към лъжесвидетелстване?
Това е опит едно лице да убеди свидетел да даде неверни показания. Дори и свидетелят да не се поддаде, подбудителят носи наказателна отговорност.
4. Може ли осъденият лъжесвидетел да получи условна присъда?
Да. Ако няма предишни присъди и съдът прецени, че поправянето му е възможно без изтърпяване на наказанието, може да бъде постановена условна присъда.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Какво отличава длъжностното присвояване от обсебването?
Длъжностното присвояване е престъпление, което може да бъде извършено само от длъжностно лице по смисъла на закона. Това включва всички служители, независимо от техните административни функции. Изключение правят лицата, чиято работа е свързана единствено с материално изпълнение – дейности, които не са пряко свързани с упражняване на служебни правомощия, възложени по установен ред. Такива лица могат да отговарят за длъжностно престъпление само ако им бъдат изрично възложени управленски или охранителни функции. Ако те не разполагат с правомощия да управляват или пазят имущество, не се считат за длъжностни лица.
Кога се счита, че престъплението е извършено?
Деянието е довършено, когато длъжностното лице незаконно се разпореди с повереното му имущество като със свое собствено. Това имущество му е било предоставено именно за да го управлява и пази.
Престъплението е налице и в случаи, когато се ползват документи с невярно съдържание за получаване на недължими средства. Разликата с документната измама е в това, къде се намира предметът на престъплението:
При длъжностното присвояване имуществото вече е във владение на длъжностното лице.
При документната измама то се придобива чрез измама и не е било поверено предварително.
Квалифицирани състави на длъжностното присвояване
Законът предвижда по-тежка отговорност, когато за улесняване на присвояването е извършено друго престъпление. Това друго деяние трябва:
Да е извършено преди или едновременно с присвояването;
Да има пряка връзка с него;
Да улеснява извършването му.
Ако това прикриващо престъпление е по-тежко наказуемо, се приема реална съвкупност между двете деяния.
Такова съпътстващо деяние може да бъде извършено и от лице, което не е длъжностно. Ако има предварителен сговор между длъжностно лице и малолетно или невменяемо лице, това води до по-тежък състав на престъплението.
Законът допуска и съизвършителство, когато повереното имущество се управлява от две длъжностни лица едновременно. Други участници без длъжностно качество могат да носят отговорност само като помагачи или подбудители. Те обаче не отговарят за длъжностно присвояване, ако не са знаели, че се извършва такова престъпление.
Кога се прилага по-леката наказуемост?
По-леко наказание може да се приложи, ако имуществото е върнато или заместено до края на съдебното следствие пред първата инстанция. Ако това стане по-късно, възстановяването се отчита само при определяне на размера на наказанието.
Важно е да се докаже не за какво е използвано имуществото, а размерът и начинът на присвояването, както и разпоредителните действия на извършителя в свой или чужд интерес.
Как длъжностното лице се разпорежда с присвоените вещи?
След присвояването, длъжностното лице може да се разпореди с вещите в свой или чужд интерес, с намерение да не ги върне. Дори ако даде повереното имущество под формата на заем, това действие може да прикрива присвояване.
Разследването цели да установи размера на липсата, без да е необходимо да се доказва как точно е използвано имуществото. Когато за прикриване на деянието се използват неистински документи, престъплението пак е длъжностно присвояване, а не документна измама. Разликата е във времето на съставяне на документа:
При документната измама – преди разпореждането;
При присвояването – след като вече е извършено.
Какво ако длъжностното лице загуби този си статут след деянието?
Дори ако лицето вече не заема длъжността си, то продължава да носи отговорност за длъжностно присвояване, защото не е върнало повереното имущество. Ключов е моментът на връчване на вещите, а не моментът на присвояването. Загубата на длъжностното качество не освобождава от отговорност, тъй като задължението за връщане остава.
Длъжностното присвояване е сложно престъпление, което изисква внимателен правен анализ. При съмнение за подобен случай е силно препоръчително да се потърси професионална консултация с адвокат, специализиран в наказателно право.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Трудовият договор е основният документ, който урежда взаимоотношенията между работодателя и работника. Той се сключва задължително в писмена форма, като и двете страни получават по един екземпляр. Без подписан трудов договор не може да възникне валидно трудово правоотношение, а работодателят е длъжен в тридневен срок от подписването му да го регистрира в НАП съгласно Наредба №5 от 29.12.2002 г.
Работникът не може да започне работа, преди да получи копие от уведомлението за регистрация. В противен случай работодателят подлежи на санкция, а работникът не може да бъде сигурен, че е назначен законосъобразно.
2. Минимални реквизити на трудовия договор
Съгласно Кодекса на труда, всеки трудов договор трябва да съдържа поне следните елементи:
Номер и дата на сключване
Основание за сключване (чл. 67 – 70, чл. 230 или чл. 235 КТ)
Наименование, седалище и адрес на работодателя, както и идентификационен код (БУЛСТАТ или ЗДДС)
Име на управителя – три имена, ЕГН и адрес
Данни за работника – три имена, ЕГН и постоянен адрес
Образование и квалификация, ако се изискват за длъжността
Наименование на длъжността (според Националната класификация на професиите и длъжностите)
Код на икономическата дейност
Място на работа – населеното място, в което ще се извършва трудовата дейност
Продължителност на работния ден или седмица
Срок на договора – определен или неопределен
Размер на отпуска – минималният платен годишен отпуск е 20 работни дни
Основно и допълнителни трудови възнаграждения – включително надбавка за трудов стаж (минимум 0,6% за всяка пълна година), доплащания за нощен и извънреден труд
Периодичност на изплащане на заплатата – обикновено два пъти месечно (аванс и окончателно плащане)
Задължения на страните – описани в длъжностната характеристика и в Кодекса на труда
Срок за предизвестие при прекратяване – еднакъв за двете страни, до максимум 3 месеца (ако не е уговорено друго, се счита за 30 дни)
Начало на изпълнение – след регистрацията в НАП
Подписи на работодателя и работника
Освен тези реквизити, в договора могат да се предвидят и други клаузи, стига да не влошават положението на работника спрямо закона или колективния трудов договор.
3. Постъпване на работа
При постъпване на работа се подписва уверение за датата на започване, което не може да е по-рано от получаването на регистрационните документи и не по-късно от 7 дни след това. Работникът трябва задължително да бъде запознат с правилника за вътрешния трудов ред, като това се удостоверява с писмена декларация.
4. Промени в трудовия договор
Трудовият договор може да бъде променян само с писменото съгласие и на двете страни, с изключение на случаите, когато промяната е свързана с повишаване на възнаграждението – тогава съгласие от страна на работника не е необходимо.
5. Видове трудови договори
5.1. Безсрочен трудов договор
Това е стандартният вид трудов договор, който се сключва за неопределено време. Той не съдържа краен срок и продължава да действа, докато една от страните не го прекрати при спазване на съответните законови процедури.
5.2. Срочен трудов договор – особености и защита
Срочният трудов договор е трудово правоотношение, при което срокът на действие е предварително ограничен. Работникът по срочен договор има същите права и задължения като този по безсрочен договор – не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение единствено заради срочността.
Кога може да се сключи срочен договор
Съгласно Кодекса на труда, срочен трудов договор може да бъде сключен само в определени случаи:
За временна, сезонна или краткотрайна работа, както и при работа в предприятие, обявено в ликвидация или несъстоятелност – за срок до 3 години.
За изпълнение на конкретна работа, като срокът е до нейното завършване.
До провеждането на конкурс за заемане на длъжността.
За определен мандат, установен от компетентен орган.
По изключение – за работа, която не е временна, сезонна или краткотрайна. В този случай срокът трябва да е поне една година, освен ако работникът изрично писмено поиска по-кратък срок. Това изключение може да се приложи до два пъти за една и съща работа с един и същ работник.
Ако срочният договор е сключен в нарушение на тези правила, той се счита за безсрочен.
с изтичане на мандата или провеждането на конкурса.
В тези случаи не е необходимо предизвестие, но работодателят трябва писмено да издаде заповед за прекратяване, която се връчва на работника.
Прекратяването може да настъпи и по време на платен отпуск, като в такъв случай работникът има право на обезщетение за неизползван отпуск.
Срочните договори могат да се прекратяват и на общите основания, предвидени в Кодекса на труда – например по взаимно съгласие, при дисциплинарно уволнение, при закриване на предприятието и др.
7. Превръщане на срочен в безсрочен трудов договор
Съществува възможност срочният трудов договор да се превърне автоматично в безсрочен, ако:
работникът продължи да работи най-малко 5 работни дни след изтичането на срока;
длъжността остава свободна;
работодателят не възрази писмено срещу продължаването на работата.
При срочен договор за заместване на отсъстващ служител, това правило се прилага, ако договорът на замествания се прекрати по време на заместването.
8. Защо е важно да познавате правата си
Независимо дали сключвате трудов договор за определен или неопределен срок, познаването на законовите изисквания е ключово за вашата защита. Честите злоупотреби с „фалшиви“ срочни договори или устни уговорки могат да доведат до загуба на трудови и осигурителни права.
Затова винаги:
изисквайте копие от договора и регистрацията в НАП;
четете внимателно всички клаузи преди подписване;
проверявайте дали срокът на договора е законосъобразен;
не започвайте работа преди получаване на копие от регистрацията.
Трудовият договор е не просто формалност, а основният гаранционен инструмент за вашите трудови, социални и осигурителни права. Добре оформеният договор защитава и двете страни – осигурява предвидимост за работодателя и сигурност за работника. Познайте правата си, изисквайте спазване на закона и не допускайте компромиси, които могат да ви лишат от законова защита.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Получаването на заплата е основно право на всеки работещ. За съжаление, понякога работодателят забавя или изобщо не изплаща дължимото възнаграждение. В тези случаи законът ви дава възможност да потърсите парите си по съдебен ред. Ето какво е важно да знаете, ако сте изправени пред дело за неизплатена заплата.
Кога може да се заведе дело за неизплатена заплата?
Дело за неизплатена заплата се завежда, когато работодателят не е изплатил възнаграждението ви в срок, определен по трудовия договор или по Кодекса на труда. Вие имате право да поискате:
цялата сума на неизплатената заплата;
обезщетение за забавянето;
законна лихва върху дължимата сума.
Преди да се стигне до съд, е добре да се направи писмена покана към работодателя – често това води до доброволно плащане. Ако обаче това не помогне, се подава искова молба до съда.
Какви са сроковете – погасяване по давност
Важно е да знаете, че трудовите възнаграждения се погасяват по давност след 3 години. Това означава, че ако не сте получили заплата отпреди повече от три години, няма да можете да я търсите по съдебен път.
Давността започва да тече от датата, на която възнаграждението е трябвало да бъде изплатено. Ако работодателят не плаща, не чакайте твърде дълго – колкото по-рано потърсите правна помощ, толкова по-голям е шансът да получите дължимото.
Какво представлява погасяването по давност
Погасителната давност е определен от закона период, след който длъжникът (в случая – работодателят) може да откаже да плати, защото задължението е „остаряло“. Общият срок по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е 5 години, но за някои случаи, включително за трудови възнаграждения, действа специален 3-годишен срок.
След изтичането на този срок съдът няма да приложи давността автоматично – вие трябва да направите възражение, че задължението е погасено. Затова е важно да се консултирате с адвокат, който да подготви правилните документи.
Какво е „абсолютна погасителна давност“
След промените в закона през 2021 г. беше въведена т.нар. абсолютна 10-годишна давност за парични задължения на физически лица. Тя означава, че след 10 години едно задължение се счита окончателно погасено, независимо от това дали е било прекъсвано чрез действия по събиране (напр. запори, дела и др.). Важно е да знаете, че тази давност се прилага само за нови задължения след 02.06.2021 г., а не за стари дългове.
Как се защитава правото ви на заплата
Подайте сигнал до работодателя – писмено, с искане за изплащане на дължимото.
Подайте иск в съда – с помощта на адвокат. Искът може да е за заплащане на трудово възнаграждение, лихва и обезщетение.
След съдебното решение – ако работодателят откаже да плати, може да се пристъпи към принудително изпълнение чрез съдебен изпълнител.
Принудително събиране и защита на длъжника
Когато съдът постанови, че работодателят дължи определена сума, кредиторът (в случая – работникът) може да потърси помощ от съдебен изпълнител. Съдебният изпълнител има право да налага запори на банкови сметки, да описва имущество и да извършва продажба на вещи или имоти.
От друга страна, законът защитава и длъжника чрез принципа на несеквестируемост – определена част от доходите и имуществото му не може да бъде отнемана. Това включва:
част от трудовото възнаграждение или пенсията;
вещи за ежедневна употреба;
жилището, ако е единствено и семейството живее в него.
Защо е важно да имате адвокат
Делата за неизплатена заплата често изглеждат лесни, но крият много детайли – срокове, документи, процедури и възможни възражения. Опитен адвокат ще ви помогне:
да подадете всички документи навреме;
да направите възражения при изтекла давност;
да защитите правата си в съда и пред съдебния изпълнител.
Какво да направя, ако работодателят ми задържа заплатата, защото има нужда от средства за оборудване или материали?
Задържането на заплата по каквато и да е причина не е законно според българското трудово законодателство.
Работодателят няма право да използва вашето възнаграждение за покриване на разходи, свързани с работния процес
– като закупуване на материали, инструменти или оборудване. В такъв случай можете да подадете жалба до Инспекцията по труда и да предприемете правни действия за събиране на дължимите суми.
Може ли работодателят да намали заплатата ми без моето съгласие?
Не. Работодателят няма право едностранно да намалява вашата заплата без вашето изрично писмено съгласие.
Всяка промяна в трудовите условия, включително размера на възнаграждението, трябва да бъде договорена и отразена в анекс към трудовия договор.
Ако това не е спазено, намаляването е незаконно и може да бъде оспорено в съда.
Ако все пак сте подписали документи, без да сте разбрали тяхното съдържание, консултирайте се с юрист,
за да прецените дали има възможност за отмяна на промените.
Какво мога да направя, ако бившият ми работодател не ми изплати последната заплата при напускане?
При прекратяване на трудовия договор работодателят е длъжен да ви изплати всички дължими възнаграждения
и обезщетения. Ако това не се случи, първо подайте писмено искане за плащане.
Ако няма резултат, следва жалба до Инспекцията по труда и евентуално съдебно производство за изплащане на сумите.
Как да постъпя, ако съм работил без трудов договор и не ми изплащат заплата?
Работата без официален трудов договор е нарушение, но това не отнема правото ви на заплащане за положения труд.
Съберете всички възможни доказателства – свидетели, имейли, снимки, разписки, записи на присъствие.
Подайте жалба до Инспекцията по труда и при необходимост
започнете съдебно дело за изплащане на дължимото възнаграждение.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Погасителната давност представлява срок, определен от закона, след изтичането на който длъжникът има право да откаже изпълнение на задължението си, тъй като вземането е погасено по давност. Правната уредба на погасителната давност се съдържа в Закона за задълженията и договорите (чл. 110–120 ЗЗД).
Общ давностен срок
Общият срок на погасителната давност е пет години, освен ако в закона не е предвиден по-кратък или по-дълъг срок. Пример: вземането на продавача за цената по договор за покупко-продажба се погасява с 5-годишна давност.
Особеност има при вземания, установени със съдебно решение. След като съдът се произнесе и решението влезе в сила, новият давностен срок винаги е пет години, независимо от първоначалната давност. Пример: наемното задължение по договор се погасява с 3-годишна давност, но ако съдът осъди наемателя да плати дължимите наеми, новият срок за погасяване ще бъде 5 години от датата на влизане в сила на съдебното решение.
Специални давностни срокове – 3 години
В някои случаи законът предвижда по-кратък – 3-годишен срок. Той се прилага за:
възнаграждения за труд, когато не е предвиден друг срок (вкл. договори за изработка);
обезщетения и неустойки за неизпълнение на договор;
наем, лихви и други периодични плащания;
задължения към доставчици на комунални и комуникационни услуги (ток, вода, парно, интернет, мобилен оператор и др.).
Периодични плащания са тези, които се дължат регулярно (ежемесечно или годишно), а не еднократно. Пример: задължения към „Топлофикация“ за неплатени сметки за топлинна енергия се погасяват с 3-годишна давност.
Абсолютна погасителна давност
С изменения в Закона за задълженията и договорите беше въведена абсолютна 10-годишна погасителна давност за парични задължения на физически лица. Тази давност тече независимо от прекъсванията, но се отчита спирането по закон (например при форсмажор или съдебен спор).
Важно: Абсолютната давност действа само занапред и не се прилага за стари дългове, възникнали преди 2 юни 2021 г. Конституционният съд през 2021 г. обяви за противоконституционно правилото, което придаваше обратно действие на закона.
Следователно: ако имате стар дълг с изпълнително дело, образувано преди 2021 г., абсолютната 10-годишна давност започва да тече от 2 юни 2021 г., и ще може да се позовете на нея след 2 юни 2031 г.
Какво да направите, ако считате, че задължението ви е погасено по давност
Давността не се прилага служебно – длъжникът трябва изрично да се позове на нея.
Ако сте страна по съдебно дело
Ако кредиторът е завел иск срещу вас за дължима сума, в отговора на исковата молба трябва да направите възражение за изтекла погасителна давност. Ако не го направите, съдът няма да разгледа този въпрос и може да ви осъди да заплатите сумата.
В такъв случай е важно да потърсите адвокат, който да прегледа документите и да изготви възражението професионално.
Ако има влязло в сила съдебно решение
След като решението влезе в сила, кредиторът може да образува изпълнително дело при съдебен изпълнител. В този случай новият 5-годишен срок започва да тече от датата на влизане в сила на решението.
Давност при изпълнително производство
Когато има образувано изпълнително дело, всяко изпълнително действие – като запор, възбрана или плащане – прекъсва давността. След прекъсването започва да тече нов давностен срок.
Пример: ако е наложен запор на заплатата ви, давността се счита прекъсната от датата, на която работодателят получи запорното съобщение. Всяко последващо плащане или действие по делото също прекъсва давността.
За да се установи дали давността е изтекла, е необходимо да се прегледа изпълнителното дело при съдебния изпълнител. Това изисква юридически познания, затова е препоръчително да се консултирате с адвокат.
Как да се позовете на изтекла давност
Дори ако установите, че давността е изтекла, не може просто да заявите това пред съдебния изпълнител – той няма правомощие да прекрати делото. Трябва да се заведе съдебен иск за установяване, че задължението е погасено по давност. След като съдът се произнесе и решението влезе в сила, изпълнителното дело се прекратява и кредиторът няма право повече да претендира сумите.
Други важни срокове
Дори когато давността не е изтекла, изпълнителното дело може да бъде прекратено по закон. Ако взискателят (кредиторът) не е поискал никакво изпълнително действие в продължение на две години, делото подлежи на прекратяване. В този случай се подава молба за прекратяване на изпълнителното дело до съдебния изпълнител, който е длъжен да се произнесе.
Заповедно производство и възражение за давност
Ако получите заповед за изпълнение от съда, имате право в определен срок да подадете възражение. Това възражение спира влизането в сила на заповедта и предотвратява издаването на изпълнителен лист. След това кредиторът може да заведе дело – и в този процес отново трябва да направите възражение за изтекла давност.
Не отлагайте – тези срокове са кратки, а пропускането им може да доведе до неблагоприятни последици. Навременната правна помощ от адвокат е ключова, за да бъдат защитени вашите права и интереси.
Погасителната давност е един от основните механизми, чрез които законът защитава длъжниците от безкрайни претенции на кредиторите. Но тя не действа автоматично – необходимо е активно действие и юридическа компетентност. Ако имате съмнение, че ваш дълг е погасен по давност, потърсете правна консултация възможно най-скоро.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
