Прочетете актуална информация свързана с правото на строеж
През последните години, а особено през 2025–2026 г., учредяването на вещно право на строеж (т.нар. „суперфиция“) продължава да бъде предпочитан механизъм при реализиране на строителни проекти. Вместо да придобива собствеността върху земята, инвеститорът получава право да изгради сграда върху чужд терен, а собственикът на парцела получава като компенсация определени обекти от бъдещото строителство – най-често апартаменти, гаражи, паркоместа или търговски площи.
От икономическа гледна точка моделът изглежда изгоден и за двете страни. От данъчна перспектива обаче възникват редица въпроси, особено във връзка с облагането по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и практиката на НАП, която през 2025–2026 г. е насочена към по-задълбочен контрол на сделки с недвижими имоти.
Данъчно третиране на получените обекти
Когато собственикът на земята учредява право на строеж и получава в замяна обекти в новата сграда, за данъчни цели това се разглежда като непаричен доход от замяна. Доходът се счита за придобит към момента, в който сградата достигне степен „груб строеж“, тъй като тогава възниква годен за самостоятелно прехвърляне обект.
Непаричният доход се оценява по пазарна стойност, като за база се взема цената, която би била договорена между несвързани лица при сходни условия.
Значение има начинът, по който е придобита земята:
Ако имотът е получен по наследство, доходът от учредяване на право на строеж е необлагаем.
Ако земята е придобита чрез покупко-продажба или дарение, получените обекти формират облагаем доход.
Този подход се запазва и през 2026 г., като НАП акцентира върху реалната пазарна оценка на строителната услуга, а не върху данъчната оценка по ЗМДТ.
Определяне на облагаемия доход
При облагаема хипотеза данъчната основа се формира по следната логика:
Елемент
Съдържание
Продажна цена
Пазарната стойност на получената строителна услуга
Цена на придобиване
Документално доказаната цена на земята (или 0 лв. при дарение)
Нормативно признати разходи
10% от положителната разлика
Данъчна основа
(Продажна цена – Цена на придобиване) – 10% разходи
Когато имотът е придобит чрез дарение, липсва документално доказана покупна цена, поради което стойността на придобиване се приема за нула, което увеличава размера на облагаемия доход.
Продажба на получените обекти
Допълнителен данъчен ефект възниква, ако собственикът реши да продаде получените апартаменти, гаражи или търговски помещения.
Съгласно действащите правила към 2025–2026 г., доходът от продажба може да бъде необлагаем при спазване на определени срокове:
Вид имот
Условие за необлагаем доход
Един жилищен имот
Притежаван повече от 3 години
До два имота (вкл. нежилищни)
Притежавани повече от 5 години
Ако продажбата се извърши преди изтичането на тези срокове, облагаемият доход се определя като разлика между продажната цена и стойността на придобиване (пазарната стойност към момента на получаване), намалена с 10% нормативни разходи.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Практически акценти за 2026 г.
През 2026 г. се наблюдават няколко важни тенденции:
Засилен контрол върху сделки, при които нотариалната цена се доближава до данъчната оценка, но реалната пазарна стойност е значително по-висока.
Повишено внимание към сделки между свързани лица и към последователни продажби на получени по обезщетение обекти.
Важно е да се има предвид, че за целите на облагането се взема предвид пазарната стойност без ДДС, а не вписаната в нотариалния акт данъчна оценка.
Деклариране на дохода
Всички облагаеми доходи – независимо дали са парични или непарични – подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Срокът за подаване остава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Неподаването или неправилното деклариране може да доведе до:
начисляване на лихви за забава;
налагане на административни санкции;
последващи ревизионни производства.
Учредяването на право на строеж е ефективен инструмент за развитие на недвижими имоти, но носи съществени данъчни последици за собствениците на земя. Ключово значение имат начинът на придобиване на имота, моментът на възникване на дохода и сроковете за евентуална последваща продажба.
В условията на засилен контрол и динамичен пазар през 2025–2026 г. предварителната данъчна консултация е препоръчителна, за да се избегнат неблагоприятни последици и да се оптимизира законно данъчната тежест.
1. Облагаем ли е доходът при учредяване на право на строеж? Зависи от начина на придобиване на земята. Ако имотът е придобит по наследство, доходът обикновено е необлагаем. При покупка или дарение получените обекти се третират като облагаем непаричен доход, оценен по пазарна стойност.
2. Кога се дължи данък при продажба на получен апартамент или гараж? Ако продажбата се извърши преди изтичането на 3 години (за един жилищен имот) или 5 години (за до два имота), доходът подлежи на облагане. След изтичане на тези срокове може да се приложи освобождаване от данък при изпълнение на законовите условия.
3. Трябва ли непаричният доход да се декларира? Да. Непаричните доходи също подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ до 30 април на следващата година, ако попадат в облагаема хипотеза.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Наследствено право 2026 – Какво ще бъде актуално през годината
Наследствено право представлява система от правни норми, която урежда имуществените последици от смъртта на физическо лице. То определя начина, по който правата и задълженията на наследодателя преминават към неговите наследници, като по този начин осигурява правна сигурност и стабилност в гражданския оборот.
Наследствено право има тясна връзка със семейните отношения, тъй като в повечето случаи наследяването засяга съпруга, децата и други роднини. В същото време то регулира и отношенията между лица извън семейството, когато има завещание или специфични законови основания.
Наследство и откриване на наследство
Наследството представлява съвкупност от имуществени права и задължения, които са принадлежали на наследодателя към момента на неговата смърт. Към него се включват вещни права, вземания, имуществено-правни претенции, както и задължения, които не са свързани изцяло с личността на починалия.
Наследствено право предвижда, че наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя. От този момент имуществените отношения се трансформират – правата и задълженията преминават върху наследниците по силата на закона, без да е необходимо отделно действие по предаване.
Видове наследяване
Според действащото наследствено право съществуват два основни вида наследяване – по закон и по завещание. Наследяването по закон се прилага, когато липсва завещание или когато то не обхваща цялото имущество. Законът определя реда и кръга на наследниците.
Наследяването по завещание отразява волята на наследодателя. Чрез него той може да разпорежда със своето имущество, но в рамките, установени от наследствено право, включително при спазване на правилата за запазена част.
Основни разлики
Критерий
Наследяване по закон
Наследяване по завещание
Основание
Законът определя наследниците
Волята на наследодателя
Прилагане
При липса на валидно завещание
Когато има съставено завещание
Разпределение
Според законови дялове
Според волята, с ограничение от запазената част
Гъвкавост
Ограничена
По-голяма, в рамките на закона
Запазена част и защита на наследниците
Един от ключовите институти в наследствено право е запазената част. Тя ограничава свободата на разпореждане на наследодателя чрез завещание или дарение, когато се засягат правата на определени близки лица.
Право на запазена част имат низходящите, възходящите и преживелият съпруг. Тази защита гарантира минимален дял от наследството и осигурява баланс между личната автономия и социалната функция на наследяването.
Наследяване по заместване
Наследствено право урежда и наследяване по заместване като изключение от принципа, че по-близките наследници изключват по-далечните. При тази хипотеза низходящите на починал или недостоен наследник встъпват в неговите права и получават дела, който той би получил.
Заместващият наследник упражнява свое лично право. При отказ от наследство обаче заместване не се допуска, като делът на отказалия се увеличава дяловете на останалите наследници съгласно закона.
„Наследственото право е мостът между миналото и бъдещето – то гарантира, че волята и имуществото на едно лице продължават да имат правно значение и след неговата смърт.“
Особености при наследяване на права и задължения
Наследствено право предвижда, че в наследството се включват само имуществените права и задължения. Личните неимуществени права по правило не се наследяват, освен ако законът не допуска изключение за защита на свързани имуществени интереси.
Някои членствени права и специфични правоотношения се наследяват при условията на специални закони или устави. По този начин наследствено право взаимодейства с други правни отрасли и осигурява координация в гражданския оборот.
Роля на наследствено право в гражданския оборот
Наследствено право регулира преминаването на имуществените отношения след смъртта и предотвратява правен вакуум. То защитава както наследниците, така и кредиторите, и създава предвидимост при разпределението на активи и пасиви.
Основните му функции могат да бъдат обобщени така:
Осигурява непрекъснатост на имуществените отношения след смъртта на лицето.
Гарантира баланс между свободата на разпореждане и защитата на семейството.
Намалява риска от спорове чрез ясни законови правила.
Значение на наследствено право през 2026 г.
През 2026 г. наследствено право придобива още по-голямо значение поради увеличаващата се стойност на имуществото, активния пазар на недвижими имоти и разширяването на трансграничните семейни и бизнес отношения. Все по-често възникват казуси, свързани с комплексни наследства, дигитални активи и международни елементи.
В тази среда правилното прилагане на наследствено право, предварителното планиране чрез завещание и навременната правна консултация са ключови за избягване на конфликти и за защита на имуществените интереси на всички участници в гражданския оборот.
1. Какво урежда наследственото право? Наследствено право урежда преминаването на имуществените права и задължения на едно лице след неговата смърт към неговите наследници. То определя реда за наследяване, кръга на наследниците и правилата за разпределение на наследството.
2. Каква е разликата между наследяване по закон и по завещание? Наследяване по закон се прилага, когато няма завещание или то не обхваща цялото имущество, като наследниците се определят от закона. При наследяване по завещание разпределението се извършва според волята на наследодателя, но в рамките на правилата за запазена част.
3. Може ли наследник да се откаже от наследство? Да. Наследствено право позволява на наследника да се откаже от наследството чрез изрична декларация по установения ред. Отказът е окончателен и води до загуба на наследствените права и задължения.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Авторското право в България претърпява сериозна трансформация през последните години. Причината не е само вътрешното законодателство, а и динамичните промени на европейско ниво, навлизането на изкуствения интелект и новите модели на дигитално разпространение на съдържание. Като адвокат, практикуващ в София, все по-често консултирам клиенти – автори, IT компании, маркетингови агенции и стартиращи бизнеси – които се сблъскват с въпроси за авторските права в онлайн среда.
В тази статия ще разгледам как изглежда правната рамка през 2026 г., какво се промени през последните години и какви са най-честите казуси, с които се сблъскват творци и бизнеси.
Основна правна рамка – ЗАПСП и европейските директиви
В България авторското право се урежда от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Законът защитава произведенията на литературата, изкуството, науката, музиката, софтуера, филмите, фотографията и други творчески резултати.
След транспонирането на европейската Директива за авторското право в цифровия единен пазар, българското право поставя сериозни изисквания към онлайн платформите. Това означава, че сайтове за споделяне на съдържание вече носят по-голяма отговорност за незаконно качени материали.
В практиката това доведе до:
по-чести спорове между създатели на съдържание и платформи;
нови лицензионни модели;
засилено използване на автоматични филтри за съдържание.
Авторско право и изкуствен интелект – най-голямата тема през 2025–2026 г.
Една от най-актуалните теми, които наблюдавам като адвокат в София, е използването на генеративен AI – текстове, изображения и музика, създадени чрез алгоритми.
Новите европейски регулации, включително изискванията на ЕС за прозрачност и водни знаци при AI съдържание, поставят въпроса: кой е авторът на произведение, създадено с помощта на изкуствен интелект?
В България засега важи класическият принцип – автор е физическо лице. Това означава, че напълно автоматично генерираните произведения могат да създадат правна несигурност. В практиката препоръчвам на клиенти:
ясно договорно уреждане на правата върху AI съдържание;
вътрешни политики за използване на генеративни инструменти;
проверка дали използваните модели не нарушават чужди авторски права.
На европейско ниво вече се обсъждат модели, при които собственикът на AI системата може да има права върху резултатите, което вероятно ще повлияе и на българската практика през следващите години.
Дигиталните платформи и отговорността за съдържание
През 2026 г. една от най-честите причини за правни спорове е публикуването на чуждо съдържание в социални мрежи и онлайн магазини.
В практиката виждам следните проблеми:
използване на чужди снимки без лиценз;
копиране на текстове от сайтове;
незаконно разпространение на курсове и електронни книги.
Онлайн платформите вече са длъжни активно да реагират на сигнали за нарушение и да премахват съдържание. Това доведе до увеличение на така наречените take-down процедури, при които авторите изискват сваляне на материал.
Софтуерът и IT секторът – специални особености
Като адвокат в София често работя с IT компании. В България софтуерът се защитава като литературно произведение. Това означава, че:
програмистът е автор;
работодателят обикновено получава имуществените права по силата на трудов договор.
Грешка, която много стартъпи допускат, е липсата на ясно прехвърляне на права към компанията. Това може да доведе до сериозни проблеми при инвестиции или продажба на бизнес.
Фотография, маркетинг и инфлуенсъри – нови казуси
През последните години значително се увеличиха споровете около:
използване на снимки от социални мрежи;
реклами с музика без лиценз;
копиране на дизайн между брандове.
Много бизнеси смятат, че съдържание, публикувано онлайн, е „свободно“. Това не е вярно – авторското право възниква автоматично с момента на създаване на произведението.
В София все повече фотографи и дизайнери завеждат дела срещу компании за неправомерно използване на изображения в реклама.
Авторско право и договори – защо са ключови през 2026 г.
В практиката си съветвам клиентите винаги да използват писмени договори, когато работят с:
копирайтъри;
дизайнери;
музиканти;
видеооператори.
Без договор често възниква спор кой притежава правата върху съдържанието. Законът прави разлика между:
лични неимуществени права – винаги остават на автора;
имуществени права – могат да се прехвърлят.
Много фирми в София подценяват това и използват материали без ясно прехвърляне на права, което създава риск при проверки или съдебни спорове.
Какво се промени в практиката през 2025–2026 г.
От гледна точка на адвокатската практика в България, най-съществените тенденции са:
Повече дела за онлайн съдържание – блогове, YouTube, TikTok.
AI и авторско право – нужда от нови договорни модели.
Засилен контрол от ЕС – платформите носят повече отговорност.
Повишена правна култура – авторите търсят защита по-често.
Компаниите вече осъзнават, че интелектуалната собственост е актив със сериозна стойност, особено в дигиталната икономика.
Най-чести грешки, които виждам като адвокат в София
използване на снимки от Google без лиценз;
липса на договори с фрийлансъри;
публикуване на чужда музика в реклама;
използване на AI без проверка на правата.
В много случаи тези грешки водят до извънсъдебни споразумения, които могат да струват повече от предварителната правна консултация.
Проверявайте произхода на всяко изображение или текст.
Подписвайте договори с ясно описани права.
Ако използвате AI, уреждайте собствеността върху резултатите.
Реагирайте бързо при получаване на уведомление за нарушение.
През 2026 г. авторското право в България се намира в период на сериозна трансформация. Влиянието на европейските регулации, навлизането на изкуствения интелект и бързото развитие на дигиталните платформи променят начина, по който авторите и бизнесите трябва да защитават своите права.
От гледна точка на адвокат, работещ в София, най-важният съвет е превенцията – правилно изготвени договори, ясни политики за съдържание и навременна правна консултация. В една все по-дигитална среда интелектуалната собственост вече не е просто правна тема, а ключов бизнес актив.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Придобиването на недвижим имот по давност е една от най-интересните и сложни теми във вещното право в България. Особено специфична е ситуацията, когато става въпрос за имоти, които са държавна или общинска собственост. В последните години – включително през 2025 и началото на 2026 г. – законодателството и съдебната практика претърпяха важни промени, които оказват пряко влияние върху възможността граждани да придобиват такива имоти.
В тази статия ще разгледаме подробно какво представлява придобивната давност, кога може да се придобие държавен или общински имот, какви са особеностите след падането на мораториума и какви нови тенденции се наблюдават през 2025–2026 г. Ще обърнем внимание и на практическите проблеми пред нотариуси и съдилища, както и на най-често задаваните въпроси.
Какво представлява придобивната давност
Придобивната давност е правен способ, чрез който едно лице може да стане собственик на имот, ако го владее непрекъснато и като свой за определен период от време. В повечето случаи този срок е 10 години при т.нар. „дълга давност“.
Тази хипотеза се среща често при наследствени имоти, имоти без документи или такива, за които липсва нотариален акт поради изгубени архиви или стари правни режими. Ако човек е заградил имота, поддържа го, плаща данъци и не допуска други лица – това може да се счита за владение.
Важното е да се знае, че придобиването по давност не става автоматично. Необходимо е признаване чрез нотариален акт по обстоятелствена проверка или чрез съдебно решение.
Разлика между публична и частна държавна или общинска собственост
Българското законодателство прави ясно разграничение между два вида собственост:
Публична държавна или общинска собственост – улици, паркове, плажове, държавни учреждения и други имоти с обществено предназначение. Те не могат да бъдат придобивани по давност съгласно чл. 86 от Закона за собствеността.
Частна държавна или общинска собственост – имоти, които не служат пряко на обществото. Само те могат да бъдат придобивани по давност при определени условия.
Ако даден имот е публичен, първо трябва да се промени статутът му в частен чрез административна процедура. Едва след това може да се мисли за давност.
Историческо развитие и мораториумът върху давността
За да разберем ситуацията през 2026 г., трябва да разгледаме развитието на закона през годините.
След демократичните промени през 90-те години България въведе разделението на публична и частна държавна собственост. Това стана през 1996 г., когато за първи път се позволи придобиването по давност на частни държавни и общински имоти.
На практика давността започна да тече от 01.06.1996 г. Но точно преди да изтече първият 10-годишен срок, през 2006 г. законодателят въведе мораториум, който спря давността. Този мораториум трябваше да е временен, но беше удължаван повече от 15 години.
През февруари 2022 г. Конституционният съд обяви мораториума за противоконституционен, като прие, че прекомерното ограничаване на правото на собственост нарушава принципа на пропорционалност.
Важно е да се подчертае, че съдът не даде обратно действие на решението – периодът между 2006 и 2022 г. остава „замразен“ и не се брои за давност.
Какво се промени след 2022 г. и какво е новото през 2025–2026 г.
След влизането в сила на решението на Конституционния съд давността продължи да тече отново. Това означава, че хората, които са владели имоти между 1996 и 2006 г., могат да „добавят“ новия период след 2022 г., за да достигнат необходимите 10 години.
През 2025 г. се наблюдават няколко важни развития:
1. Законодателни изменения
През 2025 г. бяха приети изменения в Закона за държавната собственост, които засягат процедурите и съдебния контрол при актовете на държавата.
Макар да не променят пряко режима на придобивната давност, тези изменения влияят върху административните спорове и процесуалните правила.
2. Нови дела пред Конституционния съд
През 2025 г. Конституционният съд разгледа ново дело, свързано със законови разпоредби на държавната собственост, което показва, че темата продължава да бъде актуална и спорна.
3. Практически ефект върху пазара
Според медийни анализи през 2025 г. започват да се появяват първите реални случаи на придобити по давност държавни и общински имоти след отпадането на мораториума, което предизвиква обществен интерес и дискусии за контрола върху публичния ресурс.
4. Тенденции през 2026 г.
В началото на 2026 г. юристите отчитат увеличаване на съдебните искове за признаване на собственост по давност, тъй като вече е изминал достатъчен период след 2022 г., за да се натрупват нови години владение. Нотариусите обаче продължават да бъдат предпазливи при издаването на констативни нотариални актове, което води до повече съдебни дела.
Кога реално може да се придобие държавен или общински имот
Практически погледнато, давността върху частни държавни или общински имоти може да се изчислява така:
Давност е текла: 01.06.1996 г. – 31.05.2006 г.
Давност е спряна: 31.05.2006 г. – 08.03.2022 г.
Давност продължава: след 08.03.2022 г.
Това означава, че ако човек има натрупани години владение преди 2006 г., днес вече може да се приближава до необходимите 10 години.
Процедура по придобиване – нотариус или съд
1. Обстоятелствена проверка пред нотариус
Най-популярният начин е чрез нотариус с трима свидетели. Трябва да се представят доказателства за владение – снимки, квитанции за данъци, договори за ток или вода, ограда, строителство и др.
Въпреки това много нотариуси отказват да изповядват такива сделки, защото рискът от последващи спорове с държавата или общината е висок.
Алтернативата е установителен иск по чл. 124 ГПК. В съдебно производство се събират доказателства и ако съдът установи давностно владение, признава собствеността със съдебно решение.
През 2025–2026 г. именно този път се използва все по-често, тъй като съдебното решение дава по-голяма сигурност.
Практически съвети към владелците
Проверете статута на имота – публичен или частен.
Съберете документи за владение – данъчни декларации, договори, свидетелски показания.
Направете справка дали имотът е актуван като държавен или общински.
Консултирайте се с адвокат преди да започнете процедура.
След 2025 г. съдилищата обръщат по-голямо внимание на фактическите действия – например ограждане, плащане на данъци и стопанисване.
Основни рискове при придобиване по давност
Общината или държавата могат да оспорят нотариалния акт.
Ако имотът се окаже публична собственост – процедурата ще бъде неуспешна.
Прекъсване на владението (например чрез съдебен иск) може да занули давността.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Често задавани въпроси (FAQ)
1. Може ли да се придобие улица или парк по давност?
Не. Публичната държавна и общинска собственост не може да се придобива по давност.
2. Трябва ли да съм плащал данъци за имота?
Не е задължително, но е силно доказателство за владение.
3. Какво се промени след 2022 г.?
След решението на Конституционния съд давността отново започна да тече, но времето между 2006 и 2022 г. не се брои.
4. Има ли нови промени през 2025–2026 г.?
Да – изменения в Закона за държавната собственост и нова съдебна практика влияят върху процедурите и споровете, макар основният режим на давността да остава същият.
5. По-добре ли е нотариус или съд?
В последните години много юристи препоръчват съдебен иск, защото дава по-голяма правна сигурност.
6. Ако съм владял имота само след 2022 г., мога ли да го придобия?
Да, но трябва да изчакате да изтекат необходимите 10 години.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Напоследък изглежда, че личните ми данни се изискват навсякъде – от административни формуляри в университета, през онлайн регистрации, до участие в томбола в кварталния супермаркет или приложение за доставка. Често нямам ясна представа за какво точно ще бъдат използвани тези данни, колко дълго ще се съхраняват и кога (или дали изобщо) ще бъдат изтрити.
Именно затова е изключително важно да познавам правата си и механизмите за защита на личните данни, които законодателството ми предоставя.
Какво всъщност са „лични данни“?
Много хора свързват личните данни единствено с ЕГН и номер на лична карта. В действителност обаче понятието е много по-широко.
Лични данни са всяка информация, която може пряко или непряко да доведе до идентифицирането на едно физическо лице. Това включва данни, свързани с:
физическата ми самоличност (име, адрес, снимка);
цифровата ми идентичност (IP адрес, бисквитки, идентификатори на устройства);
икономическото ми положение (доходи, банкови данни);
социалната и професионалната ми дейност;
образованието, трудовия стаж и здравословното ми състояние.
В контекста на 2026 г. към личните данни вече безспорно спадат и:
биометрични данни (лицево разпознаване, пръстови отпечатъци);
локационни данни от мобилни приложения;
онлайн профилиране и поведенчески данни, събирани чрез изкуствен интелект.
Как и от кого се обработват личните ми данни?
В правния смисъл „обработка на лични данни“ включва всякакви действия като:
събиране и записване;
съхранение и актуализиране;
използване, разпространение или комбиниране;
ограничаване, изтриване или унищожаване.
Тези действия могат да се извършват само от т.нар. администратори на лични данни – физически или юридически лица, както и държавни и общински органи. Именно администраторът определя целите и средствата на обработването и носи отговорност за законосъобразността му.
След въвеждането на GDPR (в сила от 25 май 2018 г.) вече не се изисква регистрация като администратор, но администраторите са длъжни:
да водят вътрешна документация;
да прилагат технически и организационни мерки за сигурност;
да докладват пробиви в сигурността;
да спазват принципа на „минимизация на данните“.
Нужно ли е винаги моето съгласие?
По правило – да, личните ми данни не могат да се обработват без изрично, информирано и свободно дадено съгласие.
Съществуват обаче изключения, предвидени в закона, например когато:
обработването е необходимо за изпълнение на законово задължение;
се касае за обществен интерес или дейност на държавен орган;
е необходимо за защита на живота и здравето ми;
се извършва за журналистически, научни или художествени цели, без неоправдано навлизане в личния ми живот.
Важно: имам право по всяко време да оттегля съгласието си, а администраторът е длъжен да прекрати обработката, освен ако няма друго законово основание.
Законът въвежда строга забрана за обработване на т.нар. чувствителни лични данни, сред които:
расов или етнически произход;
политически, религиозни или философски убеждения;
генетични и биометрични данни;
данни за здравословното състояние и сексуалния живот.
Изключения се допускат само при изрично съгласие или в строго определени случаи (медицина, трудови отношения, съдебни производства, НПО и др.).
Важно за 2026 г.: дигитални услуги, AI и мобилни оператори
Мобилните оператори и работодателите нямат право да копират личната ми карта без изрично съгласие.
Онлайн платформи са задължени да ми обяснят ясно дали използват алгоритми и изкуствен интелект за профилиране.
Съгласно новите европейски правила (DSA, DMA и AI Act), имам право:
да знам кога общувам с автоматизирана система;
да възразя срещу автоматизирани решения;
да поискам човешка намеса при значими решения.
Кой ме защитава в България?
Надзорният орган е Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Към нея мога да подам жалба, ако смятам, че правата ми са нарушени.
Жалбата трябва да съдържа:
моите данни за контакт (анонимни жалби не се разглеждат);
описание на нарушението;
налични доказателства;
дата и подпис (или електронен подпис при онлайн подаване).
В рамките на до един месец КЗЛД е длъжна да ме уведоми за предприетите действия.
А сигурни ли са данните ми при държавата?
Държавните регистри (ЕСГРАОН, лични документи, електронна идентификация) подлежат на най-високо ниво на защита, съгласно европейските и националните изисквания. Това не означава, че няма риск, но означава, че контролът и отговорността са значително по-строги.
В дигиталната реалност на 2026 г. личните данни са новата валута. Колкото по-добре познавам правата си, толкова по-трудно е те да бъдат нарушени. Информираността остава най-силната форма на защита.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
