Нанасянето на телесна повреда на конкретно лице се извършва умишлено (често при физически съприкосновения) или по непредпазливост (най-често при настъпване на ПТП). Телесните повреди съгласно Наказателния кодекс в Република България могат да бъдат тежка телесна повреда, средна телесна повреда или лека телесна повреда и са описани в чл. 128, 129, 130 и сл. от Наказателния кодекс. Съществува разлика в осъществяването на адвокатска защита на пострадали лица, свързани с някоя от изброените телесни повреди, вида на които зависи предимно от нивото на пострадалост при конкретно лице, извършеното своевременно медицинско лечение, последиците от травматичните увреждания и др. Последните са от съществено значение в множество случаи, но фактът на извършване на своевременно и качествено медицинско лечение не означава, че характерът и/или вида на нанесената телесна повреда следва да бъде изменен.
Налице са множество различни варианти за развитие и приключване на конкретно наказателно дело с Ваше участие (по което сте страна в производството), с оглед организиране на правната Ви защита по дела, свързани с телесни повреди. От съществено значение е липсата или наличието на претърпени травматични увреждания и/или нарушаване на анатомичната цялост на пострадало от извършване на престъпление лице, което въз основа на последиците от тежката/ите травма/и разполага със законовото право да инициира започване на съдебно/и производство/а, свързано и с възможност за получаване на обезщетение (съществуват различни видове дела и различни съдебни искове, свързани с нанесени телесни повреди).
Наказанията за различните видове телесни повреди могат да бъдат различни по вид и размер, а с оглед характеристичните данни на конкретно лице, в случаите в които същото е признато от Съда за виновно в извършено престъпление, свързано с нанасяне на телесна повреда, с оглед характера на извършеното и множество различни обстоятелства по конкретно наказателно дело, Съдът следва да се произнесе както относно виновността (или невинността) на конкретното лице в нанасяне на телесна повреда, така и във връзка с размера на наложеното наказание. В множество случаи следва и един от най-важните въпроси, а именно въпросът ефективно ли следва да бъде изтърпяването на конкретно наказание лишаване от свобода (т.е. влизане в затвор) или условно (т.н. условна присъда).
Размерът на наказанието във връзка с нанесен различен вид телесна повреда може да „варира“ от наказание, по което не се налага лишаване от свобода (например в някои случаи на лека телесна повреда) – до наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода (в някои случаи при нанесена тежка телесна повреда).
Фундаменталните знания, които следва гражданите да придобият във връзка с участието си по наказателно производство, свързано с нанесена телесна повреда са описани в чл. 128-134 от Наказателния кодекс, във връзка с които разпоредби е налично огромно количество съдебна практика, свързана с всички критерии, по които се разглеждат и завършват наказателните дела от конкретния вид във връзка с правилното разглеждане и решаване на делата и законосъобразното правораздаване.
Делата, свързани с телесни повреди могат да бъдат изключително сложни от фактическа страна и често изходът по тях зависи от лимитиран брой различни видове събрани доказателствени материали по конкретното наказателно дело, които следва да бъдат годни доказателства и/или доказателствени източници, липсата или наличието на които води до завършване на конкретното наказателно производство с постановяване на виновност на конкретен извършител на конкретно престъпление или липса на такава.
Линията на защита на правата Ви следва да бъде създадена и изградена в унисон с Вашия адвокат по наказателно право, който следва задължително да Ви разясни кое действие с Ваше участие по конкретно наказателно дело следва да извършите и от кое действие да се въздържите. В случай че получите призовка във връзка с явяване, свързано с конкретно действие с Ваше участие по наказателно производство (пред Съд, Прокуратура, Полиция и т.н.), в интерес на защитата на Вашите права е препоръчително максимално бързо да се свържете с адвокат по наказателно право.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Изпълнителното дело се образува по молба на взискател (кредитор в гражданското производство) срещу длъжник, въз основа на изпълнителен титул, който може да бъде най-често: Изпълнителен лист (издаден от Съда) или Акт на Общината (Ревизионен акт, Акт по ДОПК, Наказателно постановление). Изпълнителният лист се издава от Съда в полза на взискателя срещу длъжника вследствие на следните съдебни актове:
влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните
решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-
спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които
подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно
изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните
съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;
решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България. Изпълнителното дело се образува при Съдебен изпълнител, определен от взискателя, като следва да се съобрази местната подсъдност. Съдебният изпълнител трябва да бъде с район на действие, съответстващ с:
постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника;
недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;
постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;
движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;
местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
Важно е да се отбележи, че релевантен за подсъдността е адресът на длъжника към момента на образуване на делото и ако длъжникът промени своя адрес в друг район, делото продължава при същия съдебен изпълнител, освен ако се установи, че делото е било неподсъдно на съдебния изпълнител, при когото е образувано или взискателят поиска преместване на делото при друг съдебен изпълнител от съответния район на действие, на който е подсъдно то за продължаване на изпълнителните действия.
След образуване на делото се изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която се дава двуседмичен срок за доброволно изпълнение на паричното задължение. Съгласно разпоредбите на чл. 449, 450 и 507 от ГПК се предоставя възможност едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение да бъдат наложени запори, възбрани, насрочен опис на движими или недвижими вещи, като същите следва да бъдат описани в поканата. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага и актът, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, като ако то е образувано въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на длъжника се изпраща съобщение за образувано изпълнително дело.
В молбата за образуване се посочват начините на изпълнение срещу длъжника, т.е. какви действия следва да се предприемат от страна на съдебния изпълнител срещу длъжника. В течение на производството могат да се посочват и други начини на изпълнение. Взискателят може да претендира освен сумите по изпълнителния титул, така и разноски по изпълнителното дело – ако се представлява от адвокат възнаграждението се определя съобразно НАРЕДБА No 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се прилага договор и пълномощно, а ако се представлява от юрисконсулт може да се претендира юрисконсултско възнаграждение като сумата изрично се посочва в молба и също се прилага пълномощно.
За всяко едно предприето изпълнително действие, включително и за образуване на делото се дължи такса, определена съобразно ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители(ЧСИ). Таксите, предвидени в тарифата се плащат от взискателя при образуване на изпълнителното дело и преди извършване на съответното изпълнително действие. Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, същите се събират от длъжника, освен когато делото е прекратено съгласно някоя от хипотезите по чл. 433, ал. 1 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия не се осъществят.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
В случай на въпроси, свързани с развод по взаимно съгласие, е от съществено значение да се свържете с опитен и компетентен адвокат, практикуващ в областта на семейното право. Квалифицираната правна защита следва да е налице, за да Ви се предоставят необходимите знания и помощ, които Ви трябват по време на този изключително важен период от живота Ви.
Процедура при развод по взаимно съгласие
Какво представлява развод по взаимно съгласие?
Разводът по взаимно съгласие е процедура, при която двама съпрузи се споразумяват за края на своя брак и внасят молба за развод в Съда. Тази форма на развод често се избира, когато съпрузите са способни да постигнат съгласие по всички въпроси, включително относноразпределението на имуществото, придобито по време на брака и родителските права във връзка с децата. Тук важни са както правата на жената при развод, така и правата на мъжа при развод. От огромно значение за делото и за споразумението са въпросите, свързани с предбрачен договор (по семейния кодекс в Република България БРАЧЕН ДОГОВОР), издръжка на дете (вкл. минимална издръжка на дете), издръжка след развод, родителски права на децата и др.
Предимства при Развод по взаимно съгласие
Бързина и ефективност: Процесът е обикновено по-бърз, защото не се изискват дълги и продължителни съдебни производства.
Намаляване на продължителния съдебен процес: Съпрузите избягват дълги съдебни битки, което често намалява стреса за всички засегнати страни по делото.
Спестяване на финансови средства: Разходите за адвокатски услуги и съдебни такси могат да бъдат значително по-ниски в сравнение със случаите при развод по исков ред.
Разводът по взаимно съгласие е все по-предпочитан поради множеството си предимства пред развода по исков ред.
Как да подготвим молба за развод по взаимно съгласие?
1. Обръщане към адвокат
Най-важната стъпка е консултиране с опитен адвокат в областта на семейното право. Той ще ви насочи към цялостната информация и спазване на всички юридически изисквания с цел максимална защита на Вашите права и интереси.
2. Съставяне на споразумение
При изготвяне на споразумение за развод по взаимно съгласие, адвокатът Ви работи в тясно сътрудничество с Вас, за да осигури изчерпателно и справедливо споразумение, което да защити бъдещите Ви интереси. Товавключва всички важни аспекти относно производството по развод, като имущественото разпределение между страните, родителските права, издръжката след развода и всичко останало, което е важно за бъдещите последици от развода Ви.
3. Подаване на молба за развод
След събиране и изготвяне на всички необходими документи, адвокатът Ви ще подаде молба в Съда, започвайки производството във връзка с развода Ви.
Как може да Ви бъде помогнато?
Мисията на адвоката е посветена на предоставянето на висококачествени юридически услуги, които да отговарят на Вашите конкретни нужди. Професионализмът и етиката изискват дълбоко разбиране за това, че разводът е чувствителен процес и подготовката на всеки отделен развод ипредоставянето на юридическа помощ и подкрепа са специфични във всеки отделен случай във връзка с всяка отделна личност и във връзка с всеки отделен етап от процеса.
В българското наказателно право, понятието реабилитация по наказателния кодекс е от огромно значение във връзка с облекчаване на правните последици за гражданите след наложеноим и изтърпяно от тяхна страна наказание. В този контекст, е важно да разберем същността на реабилитацията, процеса и значението ѝ за всеки гражданин, желаещ да се реабилитира, в случаите, в които законовите предпоставки за това са налице. От съществено значение е детайлното разбиране на всички процеси, свързани с въпросите относно това какво представлява реабилитацията и как тя може да повлияе позитивно на Вашето бъдеще.
Какво представлява реабилитацията в българското наказателно право?
Реабилитацията е юридически процес, чрез който лице, осъдено за престъпление, може да възстанови своето чисто съдебно минало и отново юридически да бъде „третиран“ от закона като неосъждан. Този процес има за цел не само да премахне юридическите ограничения, свързани с извършено престъплениеслед изтърпяване на наказание (и/или след изтичане на изпитателен срок), но и да предостави възможност за ново начало, заличаване на негативните последици от осъждането и по-добър повторен старт в обществото.
Ползите от реабилитация
1. Възстановяване на права и привилегии
Реабилитацията осигурява възможност за възстановяване на основни права и привилегии, които поначало не са налице след изтърпяно наказание.
2. Заличаване на осъждане в свидетелство за съдимост
Процесът по реабилитация ще доведе до изтриване на конкретното осъждане от свидетелството Ви за съдимост, което Ви позволява отново върху същото да бъде изписано, че лицето не е осъждано.
3. Възможности за професионално развитие и образование
След като вече сте реабилитирансе отварят нови възможности, свързани с професионално развитие и реализация, образование и работа като се премахват „препятствия“ по пътя към Вашия професионален успех, които могат да се появят след изтърпяванена наказание.
4. При ново наказателно дело срещу Вас след като стереабилитиран: отново ще се ползвате от законовите привилегиина лице, което е неосъждано
При ново обвинение срещу Вас в извършено престъпление след като вече сте реабилитиран, Вие отново ще сте „третирани“ като неосъждан съгласно законодателството и като лице с чисто съдебно минало. Спрямо Вас няма да бъдат прилагани по-тежки санкции и наказания, както в случаите, в които не сте реабилитиран, а във Вашето свидетелство за съдимост се отразява, че не сте били осъден.
Как да бъда реабилитиран?
Потърсете адвокат наказателно право
Процесът по реабилитация включва подаване на официално искане пред компетентния съд при наличие на законовите предпоставки за това. Важно е това искане да бъде обоснованослед изтичане на определен законов срок след изтърпяване на наказанието (и/или изтичане на изпитателен срок) и подкрепено с доказателства за промяна в поведението и социалния статус на заявителя.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Домашното насилие е сериозен проблем в нашето общество, който често остава скрит и незабелязан и фактически се извършва и осъществява „зад закрити врати“. Все пак, ние като общество трябва да сме готови да се защитим и да подкрепим жертвите на домашно насилие. В тази статия ще Ви предоставим информация за начините за защита и „достигане до“ правосъдие при случаи на домашно насилие.
Най-важното нещо, което може да направите, ако сте жертва на домашно насилие, е да потърсите помощ и защита, упражнявайки своите законни права. Може да се обърнете към близки, приятели, медицински учреждения, психотерапевт, адвокат, както и към други специалисти. Важно е да знаете, че имате право на защита и че има много на брой организации, които могат да Ви помогнат в тази ситуация.
Ако сте решили да инициирате производство и да достигнете до правосъдие във връзка с Вашия случай на домашно насилие, трябва да знаете, че има няколко начина за това. Може да се обърнете към Полицията за съдействие или да подадете жалба до Прокуратура на Република България във връзка с извършено престъпление, или да подадете Молба до Съда, с цел издаване на заповед за защита и издаване на заповед за незабавна защита (по-известни в разговорния език като ОГРАНИЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД) по реда на Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), или да потърсите помощ от адвокат, който да сезира всички институции и да стартира всички възможни по закон производства, включително Съдебно производство по ЗЗДН. При подаване на жалба до Полицията или Прокуратурата, или при подаване на Молба до Съда, трябва да дадете максимално точно описание на случая и да предоставите всички възможни доказателства, ако имате такива. Тези доказателства могат да включват медицински свидетелства (или други медицински документи), видеозаписи, снимки, фотографии и други. При подаване на жалба от Ваша страна до Полицията или до Прокуратурата и при наличие на достатъчно данни и представени доказателства, ще бъде образувано наказателно производство във връзка с извършеното от насилника престъпление, което ще доведе до съответните за него наказания, предвидени в закона.
Следва да се отбележи, че подаването на жалба до Полицията или до Прокуратурата на Република България е свързано с извършено престъпление, а производството (делото), свързано с осъществено домашно насилие по вид е гражданско дело и се развива пред конкретен Районен съд, след подаване на молба до него. Целта на това производство (дело) е поначало да бъде издадена незабавна заповед за защита, а впоследствие да бъде издадена и заповед за защита (познати в разговорния език като ОГРАНИЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД).
След подаване на жалбата и при спазване на законовите изисквания, свързани с нея, ще бъдете известени за датата на първото съдебно заседание. На последващите заседания ще се представят всички доказателства, след което делото ще се разгледа по същество и ще се вземе финално Решение за изхода по него в първоинстанционното производство. Ако Съдът установи, че наистина е имало извършено домашно насилие, то насилникът може да бъде наказан и санкциониран в съответствие с предвиденото в българското законодателство. Един от най-важните елементи по този вид дела е максимално бързото подаване на Молба за издаване на заповед за защита до Съда, с цел спазване на законовия срок от 1 (един) месец от датата на извършване на конкретното насилие, в който срок трябва да сезирате Съда за издаване на заповед за защита (т.н. ограничителна заповед). Например: Ако посегателството е извършено на произволна дата като 24 март 2023г., Вие имате срок от 1 (един) месец след тази дата, в който да подадете Молба до Съда за конкретния акт на извършено домашно насилие срещу Вас.
Актовете на домашно насилие са описани в чл. 2 ЗЗДН и по същество представляват: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Домашното насилие е сериозен проблем, който трябва да се третира с максимална сериозност. Ако сте жертва на домашно насилие, трябва да знаете, че имате право на защита и помощ, и че има много организации, които ще Ви помогнат, ако се свържете с тях.
Често задавани въпроси:
Какво представлява домашно насилие?
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие.
Как мога да се защитя от домашно насилие?
Можете да се защитите от домашно насилие като потърсите помощ от Полицията, подадете жалба до Съда, потърсите закрила в кризисен център (или друга подходяща организация) или се консултирате с адвокат.
Каква е процедурата за подаване на Молба, свързана с домашно насилие?
Процедурата за подаване на Молба, свързана с извършено домашно насилие, се осъществява чрез упражняване на законните права на жертвата по реда на Закона за защита от домашно насилие, която молба се подава до Районния Съд в срок най-късно до 1 (един) месец след извършеното домашно насилие. Към молбата е задължително да се приложат доказателства за насилието.
Каква е ролята на адвоката в случай на домашно насилие?
Адвокатът има ролята да консултира жертвата на домашно насилие, задължително да подаде незабавно необходимите документи до Районния съд, с цел максимално бързо издаване на заповед за незабавна защита и при определени обстоятелства, свързани с извършено престъпление (престъпленията, описани в Наказателния кодекс се разглеждат в отделно производство) да сигнализира Прокуратура на Република България и/или Полицията.
Последващо задължение за адвоката е предоставянето на цялостна правна защита и съдействие по всички въпроси, свързани със съдебните производства и всички други правни въпроси във връзка с конкретното домашно насилие.
Какви са последиците за извършителя на домашно насилие?
Последиците за извършителя на домашно насилие могат да бъдат:
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от Съда;
забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от Съда;
временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от Съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване;
Налагане на извършителя на домашно насилие глоба в размер от 200 до 1000 лв. в случаите, в които се докаже извършено такова;
Какви са правата на жертвата на домашно насилие?
Правата на жертвата на домашно насилие включват право на защита, право на справедлив процес, право на закрила, право на информация и други законни права, които лицето може да упражни.
Как могат да се предотвратят случаите на домашно насилие?
Случаите на домашно насилие могат да се предотвратят чрез образование и чрез цялостно съдействие и въздействие от страна на обществото ни, действащо като едно цяло, показващо на всички свои членове , че извършването на домашно насилие е незаконно и неправилно действие и че същото се санкционира по правилата на закона.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика свързана с домашно насилие и не представлява правна консултация или правен съвет.
Органите на реда разполагат със законова възможност да изискат Вашето съгласие, за да извършат с Ваше съдействие полицейска /криминалистична/ регистрация в определени от закона случаи.
Поначало законовите изисквания, за да бъде извършена полицейска регистрация срещу Вас от органите на реда са налице при предявено срещу Вас постановление за привличане на обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер. Често срещан сюжет в практиката е непосредствено след предявяване на гореспоменатото постановление да се пристъпва към извършване на полицейска регистрация от полицейските служители при наличие на съгласие от страна на обвиняемия. Конкретно предявено постановление за привличане на обвиняем на лице не означава, че последното е извършило конкретното престъпление и същото е виновно по смисъла на закона. Следва да се отбележи, че конкретното лице на този етап от наказателното производство не е признато за виновен по повдигнатото срещу него обвинение и по време на целия времеви период, през който наказателното производство е „висящо“ действа презумпцията за невиновност, която може да бъде оборена само и единствено чрез влязла в сила осъдителна присъда.
Съществуват две законови възможности за извършване на полицейска регистрация от органите на реда. Първата се извършва на конкретно лице след неговото изрично съгласие. Същото лице разполага със законовата възможност да откаже извършването на полицейската регистрация. Втората възможност е налице след първоначален отказ на лицето за извършване на регистрацията и последващо разрешение на съда чрез изричен съдебен акт /определение от съда/.
На практика лицето може отново да откаже да му бъде извършена такава, рискувайки да бъде съден в отделно /друго/ наказателно производство, във връзка с което ще се нуждае от качествена наказателноправна защита, осъществявана от опитен в областта на наказателното право адвокат. Настоящият частичен и възможно най-кратък анализ на конкретната тематика не представлява правна консултация или правен съвет, но в своята практика в качеството си на адвокат винаги съветвам обвиняемите и/или подсъдимите си доверители/клиенти да не дават съгласието си да им бъде извършвана полицейска регистрация.
При съгласие за извършване на полицейска регистрация, личните данни на конкретния гражданин се използват за целите на предотвратяване и разкриване на други престъпления.
Законово изискване, за да бъде извършена полицейска регистрация на гражданин от органите на реда е да е налице предявено постановление за привличане на обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер. В тази „законова група“ спадат огромна част от престъпленията, което на практика означава, че законодателят поначало е предоставил възможност за извършване на полицейска регистрация на граждани от страна на органите на реда в преобладаващата част от наказателните производства. Това в случая означава, че изискването за предявено постановление за привличане на обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер предоставя възможност за извършване на полицейска регистрация дори на граждани, които са невинни по повдигнато обвинение срещу тях и дори не са извършили абсолютно нищо противоправно. Конкретно описаната обстановка дава право и възможност на органите на реда да извършват регистрацията и да обработват лични данни за целите на разкриване или предотвратяване на престъпления, но последните нямат право и възможност да извършат конкретната полицейска регистрация насилствено.
Полицейската регистрация представлява особен вид обработване на лични данни, извършвано за специфични цели, описани в закона. В случая не се прилагат общите правила за обработване на лични данни, описани в Регламент /ЕС/ 2016/679 /GDPR/. В случая се прилагат разпоредби, законово уредени в Директива /ЕС/ 2016/680 – транспонирани в българското законодателство.
Данните, които първоначално се изземват и впоследствие се обработват и съхраняват при извършване на полицейска регистрация са свързани с фотографиране, предоставяне на биологичен материал и предоставяне на пръстов отпечатък.
Всеки гражданин разполага със законовите възможност и право да иска заличаване на предоставените от него данни в МВР, когато е отпаднало основанието за съхранението и обработването им. Предпоставките за изричното искане на конкретното лице за заличаване на полицейска регистрация са описани в закона. Най-често срещаните в практиката основания за заличаване на полицейска регистрация са налице при:
– Прекратено наказателно производство /извън случаите, в които производството е прекратено поради сключване на споразумение/;
– Влязла в сила оправдателна присъда;
– Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание;
Отправеното до МВР искане за заличаване на полицейската регистрация нито е обвързано с постоянния или с настоящия адрес на заявителя, нито е обвързано с конкретното местонахождение, на което е извършена конкретна полицейска регистрация.
Възможно е всяко лице да бъде заподозряно в извършено престъпление. В хода на последващото разследване е възможно да бъде категорично установено, че срещу лицето няма достатъчно доказателства за извършено от него престъпление и срещу последното наказателното производство може да бъде прекратено както в досъдебната фаза, така и в съдебната фаза на наказателното производство. Прекратяването на наказателното производство срещу конкретно лице е само един от възможните благоприятни завършеци на наказателното производство за него, които да формират, финализират и официализират невиновността и невинността на същото.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.