Нанасянето на телесна повреда на конкретно лице се извършва умишлено (често при физически съприкосновения) или по непредпазливост (най-често при настъпване на ПТП). Телесните повреди съгласно Наказателния кодекс в Република България могат да бъдат тежка телесна повреда, средна телесна повреда или лека телесна повреда и са описани в чл. 128, 129, 130 и сл. от Наказателния кодекс. Съществува разлика в осъществяването на адвокатска защита на пострадали лица, свързани с някоя от изброените телесни повреди, вида на които зависи предимно от нивото на пострадалост при конкретно лице, извършеното своевременно медицинско лечение, последиците от травматичните увреждания и др. Последните са от съществено значение в множество случаи, но фактът на извършване на своевременно и качествено медицинско лечение не означава, че характерът и/или вида на нанесената телесна повреда следва да бъде изменен.

Налице са множество различни варианти за развитие и приключване на конкретно наказателно дело с Ваше участие (по което сте страна в производството), с оглед организиране на правната Ви защита по дела, свързани с телесни повреди. От съществено значение е липсата или наличието на претърпени травматични увреждания и/или нарушаване на анатомичната цялост на пострадало от извършване на престъпление лице, което въз основа на последиците от тежката/ите травма/и разполага със законовото право да инициира започване на съдебно/и производство/а, свързано и с възможност за получаване на обезщетение (съществуват различни видове дела и различни съдебни искове, свързани с нанесени телесни повреди).

Какви са наказанията за нанесени телесни повреди?

Наказанията за различните видове телесни повреди могат да бъдат различни по вид и размер, а с оглед характеристичните данни на конкретно лице, в случаите в които същото е признато от Съда за виновно в извършено престъпление, свързано с нанасяне на телесна повреда, с оглед характера на извършеното и множество различни обстоятелства по конкретно наказателно дело, Съдът следва да се произнесе както относно виновността (или невинността) на конкретното лице в нанасяне на телесна повреда, така и във връзка с размера на наложеното наказание. В множество случаи следва и един от най-важните въпроси, а именно въпросът ефективно ли следва да бъде изтърпяването на конкретно
наказание лишаване от свобода (т.е. влизане в арест) или условно (т.н. условна присъда).

Размерът на наказанието във връзка с нанесен различен вид телесна повреда може да „варира“ от наказание, по което не се налага лишаване от свобода (например в някои случаи на лека телесна повреда) – до наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода (в някои случаи при нанесена тежка телесна повреда).

Фундаменталните знания, които следва гражданите да придобият във връзка с участието си по наказателно производство, свързано с нанесена телесна повреда са описани в чл. 128-134 от Наказателния кодекс, във връзка с които разпоредби е налично огромно количество съдебна практика, свързана с всички критерии, по които се разглеждат и завършват наказателните дела от конкретния вид във връзка с правилното разглеждане и решаване на делата и законосъобразното правораздаване.

Делата, свързани с телесни повреди могат да бъдат изключително сложни от фактическа страна и често изходът по тях зависи от лимитиран брой различни видове събрани доказателствени материали по конкретното наказателно дело, които следва да бъдат годни доказателства и/или доказателствени източници, липсата или наличието на които води до завършване на конкретното наказателно производство с постановяване на виновност на конкретен извършител на конкретно престъпление илилипса на такава. Често след такъв тип ситуации се стига и до нужда от психолог.

Класификация на телесната повреда

Телесните повреди се класифицират според степента на увреждането, времето за възстановяване и загубата на функции или органи в човешкото тяло. Съществуват три основни вида:

1. Тежка телесна повреда
Регламентирана е в чл. 128 от Наказателния кодекс. Тежка се счита такава повреда, която е необратима или представлява реална опасност за живота на пострадалия. Не е необходимо това състояние да е постоянно, като законът допуска частично възстановяване след лечение. Примери за тежки телесни увреждания включват:

• продължително разстройство на съзнанието;
• постоянна слепота или глухота;
• загуба на речта или детеродната способност;
• обезобразяване, причиняващо трайно разстройство на сетивен орган или речта;
• загуба на бъбрек, слезка или част от белия дроб;
• ампутация или осакатяване на крайник;
• постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

2. Средна телесна повреда
Този вид повреда причинява продължителни увреждания, но без загуба на орган или основна телесна функция. Според чл. 129, ал. 2 от Наказателния кодекс към средните увреждания спадат:

• трайно отслабване на зрението или слуха;
• трайни затруднения в речта, движението на крайници или врата, функции на половите органи без детеродна неспособност;
• счупване на челюст или избиване на зъби, затрудняващи дъвченето или говоренето;
• обезобразяване на лице или други части на тялото;
• постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или временно опасно за живота;
• наранявания, проникващи в черепната, гръдната или коремната кухина.

3. Лека телесна повреда
Чл. 130 от Наказателния кодекс определя леката телесна повреда като всяко разстройство на здравето, което не попада в категориите на чл. 128 и чл. 129, включително причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.

Наказания при телесни повреди

Наказанията варират според тежестта на увреждането:

• Тежка телесна повреда – лишаване от свобода от 3 до 10 години.
• Средна телесна повреда – лишаване от свобода до 6 години.
• Лека телесна повреда – лишаване от свобода до 2 години или пробация при увреждане на здравето; до 6 месеца или пробация, ако вредата е само болка и страдание.

При непредпазливо причинени телесни повреди наказанията са по-леки:

• за тежка или средна повреда по непредпазливост – до 1 година лишаване от свобода или пробация (чл. 133 НК).
  Законът разглежда непредпазливите увреждания като по-малко тежки, тъй като липсва умишлено намерение за вреда.

Обстоятелства за завишаване на наказанието
По-тежко се наказват телесните повреди:

• при домашно насилие;
• върху бременни жени;
• при опасен рецидив или повторение;
• по хулигански подбуди;
• спрямо длъжностни лица и др.

По-леко наказуеми са случаи на силно раздразнение, обида, клевета или друго противоправно действие, предизвикало вредата.

Права на пострадалия и търсене на обезщетение

Съгласно чл. 74 от Наказателно-процесуалния кодекс, пострадал е лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление. Чл. 75 урежда следните права на пострадалия:

• да бъде уведомен за правата си в наказателното производство;
• да получи защита за своята сигурност и тази на близките си;
• да бъде информиран за хода на производството;
• да участва активно в процеса;
• да прави искания, бележки и възражения;
• да обжалва актове за прекратяване или спиране на производството;
• да има повереник и да бъде придружаван от лице по избор;
• да получи писмен превод на постановления, ако не владее български език;
• да поиска ускоряване на досъдебното производство в предвидените случаи.

Линията на защита на правата Ви следва да бъде създадена и изградена в унисон с Вашия адвокат по наказателно право, който следва задължително да Ви разясни кое действие с Ваше участие по конкретно наказателно дело следва да извършите и от кое действие да се въздържите. В случай че получите призовка във връзка с явяване, свързано с конкретно действие с Ваше участие по наказателно производство (пред Съд, Прокуратура, Полиция и т.н.), в интерес на защитата на Вашите права е препоръчително максимално бързо да се свържете с адвокат по наказателно право.

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.

Може да разгледата и нашата статия за издръжка на дете.