Мярка за неотклонение се налага на конкретно лице, когато за целите на конкретно наказателно производство, Прокуратурата или Съдът прецени, че се налага вземане на такава за лице, за което се посочва, че от доказателствата по делото може да се направи „обосновано предположение“, че същото е извършило престъпление и допълнително от това, е налице предпоставка, че същото лице може да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети изпълнение на присъда, която вече е влязла в сила.

Мерките за неотклонение са подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. В зависимост от тежестта на конкретната мярка за неотклонение, същата се взема от Прокуратурата (Подписка), от Прокуратурата, но може да бъде обжалвана пред Съда (Гаранция) или директно от Съда по мярка за неотклонение, свързана с арест – след внесено искане от страна на Прокуратурата преди това.
Във връзка с вземане на мярка за неотклонение следва да се отбележи, че гражданин може да бъде задържан на територията на Полицията за срок до 24 (двадесвет и четири) часа, задържането му може да бъде удължено до 72 (седемдесет и два) часа от страна на Прокуратурата и същото не следва да бъде удължавано за срок, по- дълъг от 72 (седемдесет и два) часа, без да е налице внесено искане от Прокуратурата пред Съда, който съответно уважава това искане.

Дори в хипотеза на уважено искане за вземане на мярка за неотклонение от Съда, която е свързана с арест (Домашен арест или Задържане по стража), Съдебният акт на първоинстанционния съд подлежи на обжалване пред горестоящия съд, което задължително води до деволутивен ефект, „качващо“ производството пред по-горната инстанция.
В случаите, в които Въззивната инстанция потвърди/измени мярка за неотклонение, лицето по отношение, на което е взета следва да се съобрази с наложената му мярка за неотклонение, преди да има възможност да иска изменение след изтичане на законовоопределения срок, но при определени обстоятелства (например: наличие на здравословни проблеми), някои от мерките за неотклонение може да бъдат изменени на по-ранен етап.

Нуждаете се от съдействие?
Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847

Следва да се отбележи, че при три от четирите мерки за неотклонение е налице определена степен на доброволно изпълнение, тъй като лицето, което изтърпява негативите от наложена мярка за неотклонение следва да изпълни вмененото му задължение (напр: плащане на гаранция в срок, ненапускане на жилище при наложен домашен арест), тъй като при неизпълнение без основателна причина се създават предпоставки за изменение на мярка за неотклонение и налагане на по-тежка такава.

Какво е задържане под стража?

При последната и най-тежка мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража“ е налице елемент на принуда, тъй като задържането е свързано с форма на лишаване от свобода (без да представлява наложено наказание лишаване от свобода), която множество пъти може да бъде избегната при наличие на подходящо процесуално поведение от страна на обвиняем или подсъдим, наличие на добри характеристични данни за лицето и прилагане на принципите за пропорционалност от страна на Съда, свързан с тежестта на обвинението, личността на гражданина, за когото се взема мярка за неотклонение и допълнителни конкретизиращи делото факти.

Отделно от вземане на мярка за неотклонение могат да бъдат взети и други мерки за процесуална принуда като забрана за напускане територията на Репубила България, отстраняване на обвиняем/подсъдим от длъжност, отнемане на свидетелство за управление и множество други.

Какво представлява домашният арест?

Домашният арест е вид мярка за неотклонение, уредена в член 62 от Наказателно-процесуалния кодекс. По същество той представлява забрана за обвиняемия да напуска своя дом без изрично разрешение. Мярката се налага по същия ред като задържането под стража – с определение на съда, по искане на прокурора.

Съдът определя конкретния адрес, на който ще се изпълнява домашният арест, като всяка последваща промяна на този адрес е възможна само със съгласието на съда или на прокурора.

По време на досъдебното производство спрямо домашния арест се прилагат същите срокове, както и при мярката „задържане под стража“.

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика. За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847