Процедура по обявяване на личен фалит

От 2026 г. физическите лица в България вече разполагат със законова процедура за несъстоятелност при определени условия. Законът за несъстоятелност на физическите лица урежда производството за добросъвестни длъжници, които са неплатежоспособни и желаят задълженията им към кредиторите да бъдат разгледани в едно общо съдебно производство.

Целта на процедурата е да се постигне справедливо удовлетворяване на кредиторите и при изпълнение на законовите условия да се даде възможност на добросъвестния длъжник да бъде освободен от неудовлетворените си задължения.

Личният фалит обаче не означава автоматично заличаване на всички дългове. Производството има конкретни предпоставки, ограничения и последици, включително по отношение на имуществото на длъжника.

В тази статия ще разгледаме кой може да поиска откриване на производство, какви са основните етапи, кои задължения могат да бъдат погасени, какви са рисковете и какво трябва да се прецени преди подаване на молба.

Какво представлява личният фалит?

Личният фалит е съдебна процедура, при която физическо лице, изпаднало в трайна неплатежоспособност, може да бъде обявено в несъстоятелност.

Основната цел на производството е:

• защита на добросъвестния длъжник;
• справедливо удовлетворяване на кредиторите;
• възможност за финансово ново начало.

Процедурата е сходна с търговската несъстоятелност при фирмите, но се прилага спрямо физически лица.

След приключване на производството и при изпълнение на законовите условия част от задълженията могат да бъдат окончателно заличени. Именно това отличава личния фалит от обикновеното изпълнително производство.

Личният фалит като „втори шанс“

През последните години много длъжници в България живееха в състояние на постоянна финансова блокада. Често ситуацията започва с един кредит, който впоследствие се рефинансира с нов заем, а след време се стига до невъзможност за обслужване на всички задължения.

Следват:

• просрочия;
• съдебни дела;
• изпълнителни листове;
• запори на заплати и сметки;
• действия на ЧСИ.

Много хора започват да избягват официална работа, да прехвърлят имущество или да живеят в сивия сектор от страх от принудително изпълнение.

Именно тук личният фалит има огромно социално и икономическо значение. Законът признава, че добросъвестният длъжник не трябва да остане пожизнено обременен от невъзможни за изплащане задължения.

През 2026 г. процедурата се разглежда не просто като защита на длъжника, а като механизъм за икономическа реинтеграция на лица, които иначе биха останали трайно изключени от нормалния икономически живот.

Кой може да подаде молба за личен фалит?

Не всяко лице има право да се възползва от процедурата.

Съгласно ЗНФЛ молба може да подаде физическо лице, което:

• повече от 12 месеца не е в състояние да изплаща задълженията си;
• има задължения над определения в закона праг;
• е действало добросъвестно.

Добросъвестността е един от най-важните елементи в производството. Съдът преценява поведението на длъжника, включително дали:

• е укривал имущество;
• е поемал необосновано големи кредити;
• е прехвърлял имущество с цел увреждане на кредитори;
• е укривал доходи;
• е извършвал финансови злоупотреби.

Лица, осъдени за определени финансови престъпления, могат да срещнат сериозни затруднения при откриване на производство.

Важно ограничение – процедурата може да се използва само веднъж

Една от най-съществените особености на личния фалит е, че производството може да бъде използвано само веднъж в живота.

Това означава, че решението кога да се подаде молба е изключително важно. Ако процедурата бъде използвана прибързано, длъжникът може да загуби възможността да се възползва от нея в бъдеще при по-тежка финансова ситуация.

Именно затова през 2026 г. адвокатската практика е насочена към внимателен предварителен анализ дали личният фалит е най-подходящото решение в конкретния случай.

В много ситуации съществуват и други възможности:

• защита срещу ЧСИ;
• възражения за изтекла давност;
• преговори с кредитори;
• разсрочване;
• оспорване на задължения.

Какви задължения могат да бъдат заличени?

Личният фалит не води автоматично до заличаване на всички дългове.

Най-често в производството попадат:

• банкови кредити;
• потребителски заеми;
• задължения по кредитни карти;
• задължения към колекторски фирми;
• частни граждански задължения.

Законът обаче предвижда и важни изключения. Прочетете нашата статия за права и процедури при укриване на данъци.

Задължения, които не се опрощават

Вид задължение	Подлежи ли на заличаване
Издръжка	Не
Глоби и административни санкции	Не
Обезпечени с ипотека дългове	Ограничено
Обезщетения за непозволено увреждане	Не
Нови задължения след откриване на производството	Не

Това е особено важно при ипотечни кредити. Личният фалит не означава автоматично, че ипотеката върху имота отпада.

Какви рискове крие личният фалит?

Макар процедурата да дава възможност за ново начало, тя не е безрискова.

На първо място, производството предполага сериозен контрол върху имуществото на длъжника. Назначеният синдик може да управлява и осребрява имущество с цел удовлетворяване на кредиторите.

Това може да включва:

• недвижими имоти;
• автомобили;
• банкови сметки;
• ценни движими вещи;
• инвестиции и дялове.

Освен това длъжникът може да бъде ограничен при:

• разпореждане с имущество;
• теглене на нови кредити;
• извършване на определени сделки;
• управление на финансови средства.

През 2026 г. все още се очаква формиране на устойчива съдебна практика, което означава, че част от въпросите тепърва ще бъдат изяснявани от съдилищата.

Друг съществен риск е свързан с публичността на процедурата и отражението върху кредитната история на лицето.

Колко струва личният фалит?

Процедурата по несъстоятелност на физическо лице не е напълно безплатна, но държавната такса за подаване на молба е сравнително ниска.

Към 2026 г. държавната такса за молба за откриване на производство по несъстоятелност на физическо лице е 10 евро. Същата такса – 10 евро – се заплаща и при подаване на молба за установяване на предпоставките за погасяване на задълженията. При обжалване пред въззивна или касационна инстанция таксата е в размер на половината от съответната такса.

Важно е обаче да се има предвид, че 10 евро не представляват общата цена на производството. В зависимост от конкретния случай могат да възникнат и други разноски, свързани с извършването на отделни действия в производството.

Когато функциите на синдик се изпълняват от държавен съдебен изпълнител, са предвидени отделни държавни такси за определени действия. Например таксата за съставяне на списък на приетите и неприетите вземания е 50 евро, за опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността – 25 евро, за изготвяне и предлагане на план за погасяване – 50 евро, а за изготвяне на сметка за разпределение – 15 евро.

Затова при преценка на разходите трябва да се разграничават държавната такса за подаване на молбата, евентуалните такси и разноски по конкретните действия в производството и адвокатският хонорар, ако длъжникът ползва правна помощ.

При определени предпоставки законът предвижда и възможности за намаляване или освобождаване от разноски за лица, които не разполагат с достатъчно средства.

Къде се подава молбата за личен фалит?

Производството по несъстоятелност на физическо лице се разглежда от районния съд по настоящия адрес на длъжника към момента на подаване на молбата.

Важно е да се има предвид, че компетентният съд се определя според настоящия адрес към момента на подаване на молбата. Ако след започване на производството длъжникът промени настоящия си адрес, тази промяна не води до промяна на вече определената подсъдност.

Следователно, ако например длъжникът има настоящ адрес в София към момента на подаване на молбата, производството ще бъде подсъдно на компетентния районен съд в София.

При подготовката на молбата е важно предварително да се провери не само кой е компетентният съд, но и дали са изпълнени всички законови предпоставки за откриване на производството. Самото наличие на просрочени задължения не означава автоматично, че лицето отговаря на изискванията за личен фалит.

Регистър по несъстоятелност на физическите лица

От 3 август 2026 г. Регистърът по несъстоятелност на физическите лица е официално въведен в експлоатация от Агенцията по вписванията. С това законът за личния фалит започна да се прилага и на практика.

Регистърът има значение, защото осигурява публичност на производствата по несъстоятелност на физически лица. Чрез него се извършват вписвания и обявявания на актове и обстоятелства, свързани с производството.

Към момента чрез портала на Агенцията по вписванията са достъпни различни електронни услуги, включително:

• вписване и обявяване на актове и обстоятелства в Регистъра по несъстоятелност на физическите лица;
• издаване на удостоверение за вписаните обстоятелства и актове по партидата на длъжника;
• писмена справка за вписаните обстоятелства по партидата;
• издаване на удостоверение за липса на вписване в регистъра;
• издаване на заверени копия от електронни документи при предвидените в закона условия.

Това означава, че производството по личен фалит вече има не само законова и съдебна рамка, но и функциониращ регистър, чрез който се осигурява необходимата публичност на производствата.

Важно е обаче да се прави разлика между публичността на производството и автоматичното публикуване на всички лични данни или документи на длъжника. Достъпът до конкретните услуги и справки се извършва при условията, определени от закона и правилата на Регистъра по несъстоятелност на физическите лица.

Ако обмисляте подаване на молба за личен фалит, не е достатъчно да изчислите само първоначалната държавна такса. Трябва да се преценят и възможните разноски по самото производство, наличното имущество, размерът и видът на задълженията, както и потенциалните последици от откриването на производството.

Какви са основните предимства на личния фалит?

Въпреки ограниченията, личният фалит предоставя значителни ползи за добросъвестните длъжници.

Най-важното предимство е възможността човек да прекрати дългогодишната финансова зависимост и да започне отначало без стари непосилни задължения.

Процедурата може да доведе до:

• спиране на изпълнителни дела;
• прекратяване на запори;
• защита от непрекъснат натиск от кредитори;
• възможност за възстановяване на нормална икономическа активност.

За много хора това означава връщане към официална работа, възможност за легални доходи и постепенно възстановяване на финансовата стабилност.

Как протича процедурата по личен фалит?

Производството преминава през няколко основни етапа.

Подаване на молба

Процедурата започва с подаване на молба до съда, към която се прилагат:

• данни за всички задължения;
• информация за имущество;
• доходи;
• списък на кредиторите;
• доказателства за неплатежоспособност.

Откриване на производство

Ако съдът установи, че са налице законовите предпоставки, открива производство по несъстоятелност.

От този момент могат да настъпят различни последици:

• ограничения върху разпореждането с имущество;
• участие на синдик;
• спиране или координиране на изпълнителни действия.

План за погасяване

В определени случаи може да бъде изготвен план за погасяване на задълженията.

Той може да включва:

• разсрочване;
• отсрочване;
• частично опрощаване;
• продажба на имущество;
• разпределение на доходи към кредиторите.

Планът за погасяване е един от механизмите в производството и неговото съдържание и последици зависят от конкретния случай и приложимите законови предпоставки. Той може да предвижда разсрочване, отсрочване и други способи за удовлетворяване на кредиторите в рамките на закона.

Обявяване в несъстоятелност

Когато не бъде одобрен план или не е възможно задълженията да бъдат погасени по друг начин, съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност.

Следват:

• осребряване на имущество;
• удовлетворяване на кредиторите;
• приключване на производството.

При изпълнение на законовите изисквания част от задълженията могат да бъдат окончателно заличени.

Личният фалит вече се прилага на практика

Законът за несъстоятелност на физическите лица беше приет през 2025 г., а през 2026 г. започна и практическото му прилагане.

На 3 август 2026 г. Агенцията по вписванията съобщи, че Регистърът по несъстоятелност на физическите лица вече е достъпен. Регистърът осигурява публичност на производствата и позволява извършването на предвидените в закона справки и административни услуги.

Това означава, че към септември 2026 г. личният фалит в България вече не е само законова възможност на теория. Производството има нормативна и административна рамка за практическото си прилагане.

В същото време съдебната практика по новия закон тепърва се формира. Затова при конкретен случай е важно да се анализират актуалните разпоредби на Закона за несъстоятелност на физическите лица, наличната практика и конкретното финансово положение на длъжника.

Кога личният фалит не е добра идея?

В определени ситуации личният фалит може да не бъде най-доброто решение.

Например:

• когато задълженията са близо до погасяване по давност;
• когато лицето притежава значително имущество;
• когато съществуват възможности за доброволно споразумение;
• когато дълговете са основно необезпечени и подлежат на успешно оспорване.

Именно затова предварителният правен анализ е изключително важен.

Нуждаете се от съдействие?
Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847

Личният фалит е една от най-значимите правни реформи за длъжниците в България през последните години. Процедурата създава реална възможност за финансово ново начало на хора, изпаднали в трайна невъзможност да изплащат задълженията си.

В същото време това е сложен съдебен механизъм, който изисква внимателна преценка, стратегическо планиране и професионален правен анализ. Решението дали да се пристъпи към личен фалит не трябва да се взема емоционално или прибързано, тъй като последиците могат да бъдат дългосрочни.

През 2026 г. предстои формиране на активна съдебна практика, която ще даде по-голяма яснота относно прилагането на закона. Именно затова навременната консултация с адвокат, специализиран в защита на длъжници, изпълнителни дела и несъстоятелност, е от съществено значение за избора на най-доброто решение във всяка конкретна ситуация.

Често задавани въпроси (FAQ)

Може ли всеки длъжник да обяви личен фалит?

Не. Законът поставя конкретни условия, включително изискване за добросъвестност и трайна неплатежоспособност.

Колко пъти може да се използва процедурата?

Само веднъж в живота.

Ще ми вземат ли имуществото?

Възможно е част от имуществото да бъде осребрено в рамките на производството, особено ако не попада в защитения минимум.

Спират ли делата на ЧСИ?

Процедурата може да доведе до спиране или ограничаване на изпълнителните действия, в зависимост от конкретния случай и съдебното решение.

Заличават ли се всички дългове?

Не. Законът предвижда определени задължения, които не подлежат на опрощаване, като издръжка и глоби.

Колко време продължава процедурата?

Продължителността зависи от сложността на случая, наличното имущество и поведението на кредиторите, но производството може да продължи няколко години.