Задържането от Полицията или т.н. „Полицейско задържане“ или „Арест“ може да бъде извършено единствено при наличие на законово основание в конкретна ситуация, което създава множество задължения за органите на властта при осъществяване на ограничаването на личната свобода на конкретен гражданин. При извършване на „задържане“ или „арестуване“ от страна на Полицията не е задължително срещу задържаното или арестувано лице да е налице повдигнато обвинение във връзка с извършено престъпление.
Всяко отделно „задържане“ или „арест“ представлява ограничаване на свободата на конкретно лице и същото следва винаги и задължително да бъде извършвано законосъобразно, изпълнявайки изискванията както на българското законодателство, така и на относимите международнопрвни актове. Всяко ограничаване на свободата следва да бъде извършено без да бъдат нарушавани правата на човека, вкл. съгласно разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (вкл. чл. 5 ЕКЗПЧОС), гарантиращи свобода и сигурност. На всяко „арестувано лице“ задължително трябва да бъдат обяснени законовите основания за неговото задържане/арестуване, заедно с всички обвинения, които се предявяват срещу него – на разбираем за лицето език, а в случаите, в които задържаното лице не владее български език задължително следва да бъде назначен преводач. В чл. 94, ал. 1, т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ е предвидено задължително участие на защитник (адвокат), в случаите, в които обвиняемият не владее български език.
В Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е описано подробно и изчерпателно въз основа на какви основания може гражданин да бъде задържан за срок до 24 (двадесет и четири) часа – съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Едно от основанията за „арестуване“ в най-често срещаните случаи е налице и практически настъпва при позоваване от страна на органите на властта на законовото основание, посочено в чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, в което съгласно законовия текст е описано: „лице, за което има данни че е извършило престъпление“. От правна страна
същото основание невинаги е налице, тъй като в множество случаи се извършва арест нито при наличие на данни, нито при извършенопрестъпление. Допълнително от гореизложеното, задържаният (арестуваният) разполага с правна възможност да обжалва пред Съда всяко „арестуване“, извършено от страна на Полицията.
От момента на задържането „арестуваният“ има право на защитник (адвокат). Задържаният от Полицията гражданин има законна възможност да упълномощи адвокат по свой избор, а в случаите, в които не разполага с финансови средства за това, разполага със законова възможност да поиска да му бъде назначен служебен защитник (адвокат), а никой полицейски служител няма право по закон да откаже да извърши законовите си задължения, свързани с осигуряване на адвокат за задържано лице. „Арестуваният“ има законова възможност да посочи лице за контакт (адвокат, член на семейството си, приятел и т.н.) на полицейския/те служител/и, за които е налице законово задължение да съобщят за извършеното задържане и за „локацията на арестуваното лице“. Налице са специални разпоредби във връзка с извършване на определени действия от страна на органите на властта при задържане на непълнолетни лица и задържаните непълнолетни лица задължително следва да бъдат настанени в помещения, които са различни от
помещенията, в които са настанени пълнолетни лица.
При извършване на задържането от страна на Полицията задължително се извършва обиск (обискиране) и се проверяват личните вещи на арестуваното лице, във връзка с което се съставя Протокол съгласно чл. 80-82 ЗМВР. Във връзка със задържането се издава Заповед за задържане и на задържаното лице се предоставя Декларация, в която може да отговори на въпроси като: желае ли да му бъде назначен служебен адвокат, желае ли да се свърже с адвокат по негов избор, има
ли здравословни проблеми, в какво се изразяват, желае ли да му бъде направен медицински преглед и други.
Едно от най-важните и съществени права, което множество пъти не се разяснява на арестувано лице (вкл. при първоначално задържане от органите на властта) е правото да откаже да дава обяснения и правото на арестувания да запази мълчание. Всяко лице има право да запази мълчание и да не отговаря на въпроси, които биха го уличили в извършено престъпление (включително чрез предоставяне на писмени обяснения). В множество случаи от практиката ми са ми задавали въпроса „Могат ли принудително да ме изследват с и подложат на Детектор на лъжата“? Краткият отговор е НЕ.
Задържането в Полицията по ЗМВР може да бъде с времетраене до 24 (двадесет и четири) часа, но същото може да „прерастне“ в задържане с времетраене до 72 (седемдесет и два) часа – при наличие на Постановление на Прокурор за конкретно задържане и при приличане на лицето в качеството на обвиняем. Задържането не може да продължи за по-дълъг от седемдесет и два часовият срок без Съдът да постанови това, а Прокуратурата има възможност в срока на първите 72 (седемдесет и два) часа, считано от задържането/арестуването на конкретно лице да внесе в
Съда Искане за вземане на Мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“.
В случаи на наличие на Полицейско насилие и/или наличие на здравословни проблеми за задържаното лице (вкл. при белези от друго насилие), следва незабавно да бъде направено искане за извършване на медицински преглед и освидетелстване, а същите действия е препоръчително да бъдат извършени писмено, за да бъде налично доказателство относно това кога, къде и на какво основание е извършено конкретното действие.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
