В съвременното общество защитата от дискриминация е основен елемент от гарантирането на равни права и достъп до възможности. Българското и европейското право предоставят механизми както за установяване на дискриминационно поведение, така и за получаване на обезщетение за причинените вреди.
През 2026 г. темата остава особено актуална заради нарастващия брой случаи, свързани с тормоз на работното място, отказ на услуги, дискриминация по възраст, пол, увреждане и религия, както и използването на автоматизирани системи и алгоритми при подбор на служители и предоставяне на услуги.
Какво е дискриминация според закона?
Конституцията на Република България гарантира равенството пред закона и забранява ограничения на права или привилегии, основани на признаци като пол, раса, етническа принадлежност, религия, възраст, увреждане, политически убеждения, имуществено състояние и други.
Основният специален закон е Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Той цели да осигури:
равенство пред закона;
равно третиране и равни възможности;
ефективна защита срещу дискриминация.
За да е налице дискриминация, трябва да съществува неблагоприятно третиране, основано на защитен признак. Самото неравно отношение не е достатъчно – необходимо е връзката с конкретен защитен признак да бъде доказана.
Видове дискриминация
Пряка дискриминация
Налице е, когато едно лице е третирано по-неблагоприятно от друго лице в сходна ситуация именно заради защитен признак. Пример е отказ за назначаване на работа заради възраст или етническа принадлежност.
Непряка дискриминация
Това е по-сложна форма, при която привидно неутрално правило поставя определена група лица в особено неблагоприятно положение. Например вътрешно правило на работодател, което непропорционално засяга хора с увреждания.
Тормоз
Тормозът е самостоятелна форма на дискриминация. Законът го определя като нежелано поведение, основано на защитен признак, което накърнява достойнството на лицето и създава враждебна или унизителна среда.
Важно е, че за тормоз не се изисква поведението да е продължително или многократно. Дори единичен инцидент може да бъде достатъчен, ако последиците са сериозни.
Кога не е налице дискриминация?
Законът допуска различно третиране, когато то е обективно оправдано и свързано с легитимна цел. Например определени професии могат да изискват специфична възраст, физическа подготовка или квалификация.
Също така не е дискриминация, когато законът третира еднакво лица в сходно положение или различно лица в различно положение по обективни причини.
Как се доказва дискриминация?
Особеност на производствата по ЗЗДискр е разпределението на доказателствената тежест. Пострадалият не е длъжен да докаже напълно дискриминацията още в началото.
Необходимо е той да представи факти, които създават обосновано предположение за дискриминация. След това ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
На практика това означава, че са важни:
документи и кореспонденция;
свидетелски показания;
вътрешни правила на работодателя или институцията;
КЗД не може да присъжда обезщетение за вреди. Ако целта ви е да получите парично обезщетение за претърпени болки, страдания или финансови загуби, трябва да се обърнете към съда.
Съдебна защита и обезщетение
Пострадалото лице може директно да предяви иск пред районния съд по чл. 71 от ЗЗДискр.
Съдът може да:
установи нарушението;
разпореди преустановяване на дискриминацията;
присъди обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Неимуществените вреди включват стрес, унижение, тревожност, накърнено достойнство и други психически страдания. Размерът на обезщетението зависи от тежестта и продължителността на нарушението.
Какво е новото през 2026 г.?
По-голям фокус върху алгоритмичната дискриминация
С развитието на изкуствения интелект и автоматизирания подбор на кадри, европейските институции и националните органи обръщат внимание на риска алгоритмите да възпроизвеждат дискриминационни модели. Работодатели и доставчици на услуги все по-често са длъжни да доказват прозрачност и липса на пристрастия в автоматизираните системи.
През 2026 г. се засилва практиката по случаи на тормоз, мобинг и дискриминация в трудовите отношения, включително при дистанционна работа и комуникация чрез дигитални платформи.
По-високи стандарти за достъпност
Европейските изисквания за достъпност на услуги и дигитални продукти също оказват влияние върху споровете, свързани с дискриминация на хора с увреждания.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Практически съвети, ако смятате, че сте дискриминирани
Документирайте случая – съхранявайте имейли, съобщения, откази, свидетелски данни и други доказателства.
Определете защитения признак – например пол, възраст, религия, увреждане или етническа принадлежност.
Преценете целта си – дали искате прекратяване на нарушението, санкция за извършителя или парично обезщетение.
Консултирайте се с адвокат – правилната правна квалификация е решаваща за успеха на производството.
Често задавани въпроси
Мога ли да получа обезщетение чрез КЗД?
Не. Комисията може да установи дискриминацията и да наложи санкции, но обезщетение се присъжда само от съда.
Колко време имам, за да подам жалба?
Жалбата до КЗД обикновено трябва да бъде подадена в тригодишен срок от извършване на нарушението.
Какво обезщетение мога да получа?
Може да претендирате както имуществени вреди (пропуснати доходи, разходи и др.), така и неимуществени вреди като стрес и унижение.
Дискриминация ли е отказът за работа заради възраст?
Ако възрастта е причината за отказа и няма обективно оправдание, това може да представлява пряка дискриминация.
Трябва ли да избера между КЗД и съда?
Можете да изберете административен или съдебен ред. Възможно е първо да се обърнете към КЗД, а след това – при наличие на решение за нарушение – да предявите иск за обезщетение.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Прочетете повече за правата на човека и разберете какви са процесите и законите
През 2026 г. защитата на правата на човека остава едно от ключовите предизвикателства пред българското общество и правна система. Въпреки че България е ратифицирала Европейската конвенция за правата на човека и е член на Съвета на Европа, страната продължава да бъде обект на множество съдебни дела и осъдителни решения за нарушения на основни права – особено когато националните съдилища и институции не успяват да гарантират ефективна защита.
Адвокатите, специализирани в правата на човека, играят централна роля в правната защита на гражданите – от индивидуални дела пред националните институции до жалби пред международни съдилища като Европейския съд по правата на човека.
Ролята на адвоката по правата на човека
Адвокат по правата на човека не е обикновен юрист – той е специалист, който умее да приложи международни и национални стандарти, за да защити фундаментални свободи на конкретни лица. Това включва случаи, в които граждани са лишени незаконно от свобода, дискриминирани, подложени на насилие или срещу тях са нарушени други основни права.
Тези адвокати не само предоставят правни становища, но и подготвят сложни жалби, представят аргументи в съдебни процеси, събират доказателства и подкрепят клиентите си по всички етапи на делото.
Конкретни примери от практиката
1. Нарушена свобода на личността
Един млад мъж от София е бил задържан без законово основание от полицията при проверка, а след това съдът в България отказва да признае нарушението. След намеса на адвокат по правата на човека делото стига до Европейския съд по правата на човека, който установява нарушение на правото на свобода и присъжда обезщетение за неправомерното лишаване от свобода.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
2. Дискриминация в достъпа до здравни услуги
Ромско семейство не е прието за спешно лечение в държавна болница поради етническия си произход. Съдебната защита, водена от правозащитен адвокат, води до отмяна на първоначалното решение и налагане на мерки за справедлив достъп до здравни услуги, както и компенсация за причинените вреди.
3. Нарушение на правата на НПО
През 2026 г. Европейският съд по правата на човека постанови, че България е нарушила правата на неправителствена организация, защото въведен закон позволява на разузнавателни служби да проникват в НПО и държавни агенции, което накърнява защитата на свободата на сдружаване и на личните данни. Това решение показа как правозащитните адвокати могат да предизвикат ревизия на национални закони и практики.
Съдебна статистика — България и Европейският съд през 2026 г.
Двата основни аспекта, които показват реалния обем на защитата на правата на човека, са броят на осъдителните решения и сумите, които България плаща за нарушени човешки права:
Показател
Данни за периода
Осъдителни решения срещу България по Европейската конвенция (общо)
Над 500 реализирани решения от влизането на конвенцията в сила
Платени обезщетения за нарушени права (2026 г.)
Над 13,8 млн. лв. за последното десетилетие
Видове поводи за жалби
незаконно задържане, дискриминация, полицейско насилие, ограничаване на свободи
Основни институции, сезирани от адвокати
Европейски съд по правата на човека, национални съдилища
Тези данни показват, че въпреки усилията за укрепване на националната правна система, нарушенията на основни права продължават да са значими и водят до международни осъдителни решения.
Механизми за защита и правни стандарти
Правата на човека в България са защитени както от националното законодателство, така и от международни стандарти. Европейската конвенция за правата на човека гарантира свобода от произвол, право на справедлив процес, свобода на изразяване, защита на личните данни, забрана на изтезанията и други основни свободи. Тези стандарти служат като основа за жалби пред международни съдилища, когато националните системи не осигурят ефективна защита.
Защитата на правата на човека не е изолирана функция на съда. Тя включва също мониторингови механизми, правни комисии, неправителствени организации и граждански инициативи, които работят за повишаване на правната култура и достъпа до правосъдие.
FAQ — Често задавани въпроси за адвоката по правата на човека
Какво прави адвокатът по правата на човека? Той представлява граждани пред национални и международни съдилища, подготвя жалби за нарушения на основни права и ги защитава по време на процеса.
Кога трябва да потърся такъв адвокат? Когато сте бил лишен незаконно от свобода, дискриминиран, жертва на полицейски действия или не сте получили справедлив съдебен процес.
Може ли адвокатът да помогне пред международни съдилища? Да — когато националните съдилища не осигурят защита, адвокатът може да подготви жалба пред Европейския съд по правата на човека.
Какви компенсации могат да се получат? Пострадалите могат да получат обезщетения за болка и страдания, финансови загуби, както и мерки за възстановяване на нарушени права.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Авторското право в България претърпява сериозна трансформация през последните години. Причината не е само вътрешното законодателство, а и динамичните промени на европейско ниво, навлизането на изкуствения интелект и новите модели на дигитално разпространение на съдържание. Като адвокат, практикуващ в София, все по-често консултирам клиенти – автори, IT компании, маркетингови агенции и стартиращи бизнеси – които се сблъскват с въпроси за авторските права в онлайн среда.
В тази статия ще разгледам как изглежда правната рамка през 2026 г., какво се промени през последните години и какви са най-честите казуси, с които се сблъскват творци и бизнеси.
Основна правна рамка – ЗАПСП и европейските директиви
В България авторското право се урежда от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Законът защитава произведенията на литературата, изкуството, науката, музиката, софтуера, филмите, фотографията и други творчески резултати.
След транспонирането на европейската Директива за авторското право в цифровия единен пазар, българското право поставя сериозни изисквания към онлайн платформите. Това означава, че сайтове за споделяне на съдържание вече носят по-голяма отговорност за незаконно качени материали.
В практиката това доведе до:
по-чести спорове между създатели на съдържание и платформи;
нови лицензионни модели;
засилено използване на автоматични филтри за съдържание.
Авторско право и изкуствен интелект – най-голямата тема през 2025–2026 г.
Една от най-актуалните теми, които наблюдавам като адвокат в София, е използването на генеративен AI – текстове, изображения и музика, създадени чрез алгоритми.
Новите европейски регулации, включително изискванията на ЕС за прозрачност и водни знаци при AI съдържание, поставят въпроса: кой е авторът на произведение, създадено с помощта на изкуствен интелект?
В България засега важи класическият принцип – автор е физическо лице. Това означава, че напълно автоматично генерираните произведения могат да създадат правна несигурност. В практиката препоръчвам на клиенти:
ясно договорно уреждане на правата върху AI съдържание;
вътрешни политики за използване на генеративни инструменти;
проверка дали използваните модели не нарушават чужди авторски права.
На европейско ниво вече се обсъждат модели, при които собственикът на AI системата може да има права върху резултатите, което вероятно ще повлияе и на българската практика през следващите години.
Дигиталните платформи и отговорността за съдържание
През 2026 г. една от най-честите причини за правни спорове е публикуването на чуждо съдържание в социални мрежи и онлайн магазини.
В практиката виждам следните проблеми:
използване на чужди снимки без лиценз;
копиране на текстове от сайтове;
незаконно разпространение на курсове и електронни книги.
Онлайн платформите вече са длъжни активно да реагират на сигнали за нарушение и да премахват съдържание. Това доведе до увеличение на така наречените take-down процедури, при които авторите изискват сваляне на материал.
Софтуерът и IT секторът – специални особености
Като адвокат в София често работя с IT компании. В България софтуерът се защитава като литературно произведение. Това означава, че:
програмистът е автор;
работодателят обикновено получава имуществените права по силата на трудов договор.
Грешка, която много стартъпи допускат, е липсата на ясно прехвърляне на права към компанията. Това може да доведе до сериозни проблеми при инвестиции или продажба на бизнес.
Фотография, маркетинг и инфлуенсъри – нови казуси
През последните години значително се увеличиха споровете около:
използване на снимки от социални мрежи;
реклами с музика без лиценз;
копиране на дизайн между брандове.
Много бизнеси смятат, че съдържание, публикувано онлайн, е „свободно“. Това не е вярно – авторското право възниква автоматично с момента на създаване на произведението.
В София все повече фотографи и дизайнери завеждат дела срещу компании за неправомерно използване на изображения в реклама.
Авторско право и договори – защо са ключови през 2026 г.
В практиката си съветвам клиентите винаги да използват писмени договори, когато работят с:
копирайтъри;
дизайнери;
музиканти;
видеооператори.
Без договор често възниква спор кой притежава правата върху съдържанието. Законът прави разлика между:
лични неимуществени права – винаги остават на автора;
имуществени права – могат да се прехвърлят.
Много фирми в София подценяват това и използват материали без ясно прехвърляне на права, което създава риск при проверки или съдебни спорове.
Какво се промени в практиката през 2025–2026 г.
От гледна точка на адвокатската практика в България, най-съществените тенденции са:
Повече дела за онлайн съдържание – блогове, YouTube, TikTok.
AI и авторско право – нужда от нови договорни модели.
Засилен контрол от ЕС – платформите носят повече отговорност.
Повишена правна култура – авторите търсят защита по-често.
Компаниите вече осъзнават, че интелектуалната собственост е актив със сериозна стойност, особено в дигиталната икономика.
Най-чести грешки, които виждам като адвокат в София
използване на снимки от Google без лиценз;
липса на договори с фрийлансъри;
публикуване на чужда музика в реклама;
използване на AI без проверка на правата.
В много случаи тези грешки водят до извънсъдебни споразумения, които могат да струват повече от предварителната правна консултация.
Проверявайте произхода на всяко изображение или текст.
Подписвайте договори с ясно описани права.
Ако използвате AI, уреждайте собствеността върху резултатите.
Реагирайте бързо при получаване на уведомление за нарушение.
През 2026 г. авторското право в България се намира в период на сериозна трансформация. Влиянието на европейските регулации, навлизането на изкуствения интелект и бързото развитие на дигиталните платформи променят начина, по който авторите и бизнесите трябва да защитават своите права.
От гледна точка на адвокат, работещ в София, най-важният съвет е превенцията – правилно изготвени договори, ясни политики за съдържание и навременна правна консултация. В една все по-дигитална среда интелектуалната собственост вече не е просто правна тема, а ключов бизнес актив.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Напоследък изглежда, че личните ми данни се изискват навсякъде – от административни формуляри в университета, през онлайн регистрации, до участие в томбола в кварталния супермаркет или приложение за доставка. Често нямам ясна представа за какво точно ще бъдат използвани тези данни, колко дълго ще се съхраняват и кога (или дали изобщо) ще бъдат изтрити.
Именно затова е изключително важно да познавам правата си и механизмите за защита на личните данни, които законодателството ми предоставя.
Какво всъщност са „лични данни“?
Много хора свързват личните данни единствено с ЕГН и номер на лична карта. В действителност обаче понятието е много по-широко.
Лични данни са всяка информация, която може пряко или непряко да доведе до идентифицирането на едно физическо лице. Това включва данни, свързани с:
физическата ми самоличност (име, адрес, снимка);
цифровата ми идентичност (IP адрес, бисквитки, идентификатори на устройства);
икономическото ми положение (доходи, банкови данни);
социалната и професионалната ми дейност;
образованието, трудовия стаж и здравословното ми състояние.
В контекста на 2026 г. към личните данни вече безспорно спадат и:
биометрични данни (лицево разпознаване, пръстови отпечатъци);
локационни данни от мобилни приложения;
онлайн профилиране и поведенчески данни, събирани чрез изкуствен интелект.
Как и от кого се обработват личните ми данни?
В правния смисъл „обработка на лични данни“ включва всякакви действия като:
събиране и записване;
съхранение и актуализиране;
използване, разпространение или комбиниране;
ограничаване, изтриване или унищожаване.
Тези действия могат да се извършват само от т.нар. администратори на лични данни – физически или юридически лица, както и държавни и общински органи. Именно администраторът определя целите и средствата на обработването и носи отговорност за законосъобразността му.
След въвеждането на GDPR (в сила от 25 май 2018 г.) вече не се изисква регистрация като администратор, но администраторите са длъжни:
да водят вътрешна документация;
да прилагат технически и организационни мерки за сигурност;
да докладват пробиви в сигурността;
да спазват принципа на „минимизация на данните“.
Нужно ли е винаги моето съгласие?
По правило – да, личните ми данни не могат да се обработват без изрично, информирано и свободно дадено съгласие.
Съществуват обаче изключения, предвидени в закона, например когато:
обработването е необходимо за изпълнение на законово задължение;
се касае за обществен интерес или дейност на държавен орган;
е необходимо за защита на живота и здравето ми;
се извършва за журналистически, научни или художествени цели, без неоправдано навлизане в личния ми живот.
Важно: имам право по всяко време да оттегля съгласието си, а администраторът е длъжен да прекрати обработката, освен ако няма друго законово основание.
Законът въвежда строга забрана за обработване на т.нар. чувствителни лични данни, сред които:
расов или етнически произход;
политически, религиозни или философски убеждения;
генетични и биометрични данни;
данни за здравословното състояние и сексуалния живот.
Изключения се допускат само при изрично съгласие или в строго определени случаи (медицина, трудови отношения, съдебни производства, НПО и др.).
Важно за 2026 г.: дигитални услуги, AI и мобилни оператори
Мобилните оператори и работодателите нямат право да копират личната ми карта без изрично съгласие.
Онлайн платформи са задължени да ми обяснят ясно дали използват алгоритми и изкуствен интелект за профилиране.
Съгласно новите европейски правила (DSA, DMA и AI Act), имам право:
да знам кога общувам с автоматизирана система;
да възразя срещу автоматизирани решения;
да поискам човешка намеса при значими решения.
Кой ме защитава в България?
Надзорният орган е Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Към нея мога да подам жалба, ако смятам, че правата ми са нарушени.
Жалбата трябва да съдържа:
моите данни за контакт (анонимни жалби не се разглеждат);
описание на нарушението;
налични доказателства;
дата и подпис (или електронен подпис при онлайн подаване).
В рамките на до един месец КЗЛД е длъжна да ме уведоми за предприетите действия.
А сигурни ли са данните ми при държавата?
Държавните регистри (ЕСГРАОН, лични документи, електронна идентификация) подлежат на най-високо ниво на защита, съгласно европейските и националните изисквания. Това не означава, че няма риск, но означава, че контролът и отговорността са значително по-строги.
В дигиталната реалност на 2026 г. личните данни са новата валута. Колкото по-добре познавам правата си, толкова по-трудно е те да бъдат нарушени. Информираността остава най-силната форма на защита.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
В съвременната бизнес среда търговската марка е много повече от име или лого – тя е основен идентификатор на компанията, носител на репутация, доверие и пазарна стойност. През 2025 г., когато конкуренцията е глобална, а онлайн присъствието е задължително, регистрацията на търговска марка се превръща в стратегическа необходимост, а не просто в юридическа формалност.
Търговската марка е знак, чрез който се отличават стоките или услугите на една компания от тези на останалите участници на пазара. Това може да бъде:
дума или словосъчетание;
лого или графичен елемент;
комбинация от текст и изображение;
в определени случаи – цветове, форми или дори звуци.
Именно марката е това, което клиентите разпознават, запомнят и асоциират с качество, надеждност и опит.
Защо регистрацията на търговска марка е толкова важна?
Една от основните причини за регистрация е защитата срещу нелоялна конкуренция. Без регистрирана марка съществува реален риск конкурент да използва сходен знак, име или визуална идентичност и по този начин да се възползва от вече изградената ви репутация.
Регистрацията на търговска марка:
ви дава изключително право на използване;
ви позволява да забраните използването ѝ от трети лица;
улеснява доказването на права при правен спор;
повишава стойността на бизнеса (включително при продажба или инвестиране).
Регистрация в България, ЕС и международно – какво се променя през 2025 г.?
През 2025 г. все повече български компании оперират онлайн и предлагат стоки и услуги извън пределите на страната. Това прави избора на териториален обхват на защитата особено важен.
Възможностите включват:
регистрация в Патентното ведомство на Република България;
регистрация на марка на Европейския съюз (EUIPO);
международна регистрация чрез WIPO.
Правилният избор зависи от бизнес стратегията, пазарите, на които оперирате, и бъдещите ви планове за развитие.
Ролята на адвоката по патентно и търговско право
Процедурата по регистрация на търговска марка изисква експертни познания и внимание към детайлите. Един опитен адвокат:
извършва предварително проучване за идентични и сходни марки;
консултира относно подходящите класове стоки и услуги;
подготвя и подава заявлението;
реагира при възражения или откази;
защитава интересите ви при спорове.
Навременното наемане на специализиран адвокат значително намалява риска от грешки, които могат да доведат до отказ или бъдещи правни конфликти.
Защита на нерегистрирана търговска марка – рискове и реалност
Макар законът да допуска защита на нерегистрирана търговска марка, това е значително по-труден и скъп процес. Тежестта на доказване е върху притежателя, а съдебните спорове често са продължителни и с несигурен изход.
На практика често се оказва, че средствата, „спестени“ от регистрация, впоследствие се изразходват многократно за адвокатски хонорари и съдебни такси.
Колко дълго важи регистрацията?
Регистрираната търговска марка е защитена за срок от 10 години, като този срок може да бъде неограничено подновяван. Това означава дългосрочна правна сигурност с минимална поддръжка.
1. Задължително ли е да регистрирам търговската си марка? Регистрацията не е задължителна, но е силно препоръчителна. Без нея защитата на правата ви е значително по-трудна и несигурна.
2. Колко време отнема регистрацията на търговска марка? Процедурата обикновено отнема между няколко месеца и една година, в зависимост от вида на марката и наличието на възражения.
3. Мога ли сам да подам заявление за регистрация? Да, но без професионална правна помощ съществува риск от грешки при избора на класове, формулировката на заявлението или при възражения от трети лица.
4. Какво се случва, ако някой наруши регистрираната ми марка? Имате право да поискате прекратяване на нарушението, обезщетение за вреди и да предприемете съдебни действия.
5. Регистрацията в България защитава ли ме в чужбина? Не. За защита извън България е необходима регистрация на ниво ЕС или международна регистрация.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с адвокат Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Проверката от полицейски орган е едно от най-често срещаните правоприлагания в ежедневието. Именно затова тя е и един от най-често използваните инструменти за полицейски произвол, особено в малки населени места, където контролът е по-ограничен.
Законът допуска три основни вида проверки:
проверка за установяване на самоличност
проверка на лични вещи, автомобили и предмети в тях
личен обиск
Всяко действие извън предвидените в закона основания е незаконосъобразно и носи отговорност на държавата.
Проверка на самоличността
Проверка за установяване на идентичността може да бъде извършена само в пет конкретни ситуации:
1) Когато има данни, че лице е извършило престъпление или нарушение
Данните трябва да са конкретни, а не основани на външен вид или субективни подозрения. Пример: Младеж, облечен с тъмни дрехи, редовно спиран “защото изглежда подозрителен”. Това е незаконосъобразно.
2) Когато проверката е необходима за разследване на престъпление или производство
Например: издирват се извършител или свидетели.
3) Контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване
Отнася се най-често за чужденци.
4) На контролно-пропускателен пункт, създаден от полицията
Пример: КПП-тата по време на COVID-19.
5) По искане на друг държавен орган
Пример: община, НАП, ДАНС.
Проверка на лични вещи, автомобили и предмети вътре в тях
Може да бъде законна само при изчерпателно изброени основания.
Основания за проверка на лични вещи
има данни, че лицето е извършило престъпление или нарушение
при разследване на престъпления и административни дела
на КПП
при невъзможност самоличността да бъде установена по друг начин
чужденци, влезли незаконно
лица с тежки психични отклонения, които създават опасност
издирвани лица
други конкретни случаи, посочени в закон
Полицаят задължително трябва да посочи точната законова разпоредба в протокола.
Основания за проверка на автомобил
Те са само две:
Данни за извършено престъпление или нарушение
Сигнал в Шенгенската информационна система
Пример: Положителна проба за наркотици. Това дава основание за проверка на автомобила.
Личен обиск
Личният обиск е най-тежката форма на полицейска проверка и се допуска само ако:
Лицето е задържано за 24 часа
Има данни, че носи опасни или забранени предмети
Лицето е заварено на място на престъпление и може да държи вещи, свързани с него
Има сигнал в Шенгенската информационна система
Извършен извън тези хипотези = незаконен обиск → право на обезщетение.
Нови правила и практика при проверки от полицай (2025)
1) Национален стандарт за запис на полицейски действия (2025)
От 2025 г. МВР разшири използването на боди-камери, задължителни при:
проверки на автомобили
лични обиски
агресивни или рискови ситуации
Ако полицаят отказва да включи камера или заяви, че „не работи“ – това е нарушение и може да се използва в жалба.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
