Констативният нотариален акт е документ, с който се удостоверява съществуването на право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот. В практиката обаче нерядко възникват спорове, когато лице се снабди с констативен нотариален акт за имот, който според друго лице принадлежи изцяло или частично на него.
В тези случаи възниква въпросът как се оспорва констативен нотариален акт, какъв иск трябва да бъде предявен, срещу кого се води делото и кога нотариалният акт може да бъде отменен.
Какво представлява констативният нотариален акт?
Констативният нотариален акт удостоверява признато от нотариуса право на собственост въз основа на представени документи, наследяване, давностно владение или други обстоятелства. Той се издава в рамките на охранително производство, което по правило не представлява исков спор между две насрещни страни.
Именно поради това фактите, въз основа на които нотариусът е удостоверил правото, могат да бъдат предмет на последващо оспорване в съдебно производство.
В Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че констативният нотариален акт има доказателствено значение относно удостовереното право, но лицето, което твърди, че действителното право на собственост принадлежи на него, може да защити правата си по исков ред.
Може ли констативният нотариален акт да бъде отменен директно?
Това е един от най-важните въпроси при оспорването.
Съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК, когато нотариалният акт засяга права на трети лица и спорът е за гражданско право, спорът се разрешава по исков ред. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.
Следователно отмяната на констативния нотариален акт по чл. 537, ал. 2 ГПК по принцип не представлява самостоятелен иск, чрез който съдът просто да бъде помолен да „заличи“ нотариалния акт.
ВКС последователно приема, че отмяната е последица от уважаването на иска за собственост. Съдът първо трябва да разреши спора относно действителното право на собственост, а при уважаване на този иск констативният нотариален акт се отменя в съответния обем.
Какъв иск се предявява?
В зависимост от конкретния спор може да се предяви:
положителен установителен иск за собственост;
отрицателен установителен иск за собственост;
ревандикационен иск, когато собственикът иска и предаване на владението;
съответната комбинация от искове, когато конкретните факти го налагат.
При положителен установителен иск ищецът твърди, че той е собственик на имота или на определена идеална част от него.
При отрицателен установителен иск се иска установяване, че ответникът не е собственик на претендираната част. ВКС приема, че такъв иск може да има правен интерес, когато ответникът оспорва или засяга самостоятелно право на ищеца.
Когато собственикът не само иска да установи правото си, но и държи имота да му бъде предаден от лице, което го владее или държи без основание, може да се постави въпросът и за ревандикационен иск.
Срещу кого се води делото?
По правило искът трябва да бъде насочен срещу лицето, което се ползва от констативния нотариален акт и чието право на собственост се оспорва.
Този въпрос е особено важен, защото неправилното определяне на ответника може да доведе до процесуални проблеми.
В актуалната практика на ВКС се подчертава, че когато се иска отмяна на констативен нотариален акт, издаден в полза на определено лице, искът за собственост следва да бъде насочен срещу лицето, чието право е удостоверено с акта. Самото предявяване на иск срещу негов последващ приобретател не винаги е достатъчно, за да се постигне отмяна на първоначалния констативен нотариален акт.
Затова при наличие на последващи сделки, наследяване или други промени в собствеността е необходимо внимателно да се анализира цялата верига от права.
На какви основания може да бъде оспорен констативният нотариален акт?
Самият нотариален акт може да бъде оспорен, когато удостовереното в него право на собственост не съответства на действителното материално право.
Сред често срещаните хипотези са:
1. Неправилно установено право на собственост
Например нотариусът е признал дадено лице за собственик, но представените документи не доказват придобиването на собствеността.
2. Спор относно наследствени права
Възможно е констативният нотариален акт да признава собственост само на един наследник, въпреки че други наследници твърдят, че притежават идеални части от имота.
3. Спор относно давностно владение
Често констативните нотариални актове се издават въз основа на твърдяно придобиване на имота по давност.
В последващ исков процес може да се спори дали са били налице необходимите предпоставки на придобивната давност – например необходимата продължителност на владението, неговият характер и непрекъснатост.
4. Неправилно определени идеални части
Възможно е лицето да е собственик, но да е признато за собственик на по-голяма идеална част от действително притежаваната.
В такъв случай спорът може да се отнася не до цялото право на собственост, а само до определена част.
Именно поради това ВКС приема, че констативният нотариален акт може да бъде отменен и частично, доколкото искът за собственост е уважен само за определен обем права.
Как се доказва собствеността?
При съдебен спор не е достатъчно единствено да се посочи, че констативният нотариален акт е неправилен.
Страната трябва да докаже собственото си право на собственост и придобивното основание, на което го основава.
В зависимост от конкретния случай доказателствата могат да включват:
нотариални актове;
договори;
решения и други съдебни актове;
удостоверения за наследници;
актове за държавна или общинска собственост;
документи за делба;
кадастрални и регулационни документи;
писмени доказателства относно владението;
свидетелски показания;
съдебно-технически експертизи;
други относими доказателства.
Когато и двете страни се легитимират с нотариални актове, спорът не се решава автоматично в полза на лицето, което притежава „по-нов“ нотариален акт. ВКС посочва, че при такъв спор всяка страна следва да докаже фактите, от които произтича твърдяното от нея право.
Оспорване на констативен нотариален акт при придобивна давност
Особено често срещан е случаят, при който нотариалният акт е издаден въз основа на обстоятелствена проверка и твърдение за придобивна давност.
Тогава спорът може да се съсредоточи върху въпроса дали лицето действително е упражнявало владение върху имота по начин и за период, които могат да доведат до придобиване на собственост.
Например може да се спори дали:
владението е било непрекъснато;
лицето е упражнявало фактическа власт като собственик;
владението е било явно и несъмнено;
е изтекъл необходимият давностен срок;
е имало прекъсване на давността;
владението е било установено върху целия имот или само върху част от него;
при съсобственост е било извършено необходимо противопоставяне на намерението за своене спрямо останалите съсобственици.
Тези въпроси се преценяват конкретно въз основа на събраните по делото доказателства.
Какво означава отмяната по чл. 537, ал. 2 ГПК?
Ако съдът уважи иска за собственост, отмяната или изменението на констативния нотариален акт е последица от съдебното решение.
Например, ако нотариалният акт признава дадено лице за собственик на целия имот, но съдът установи, че това лице не притежава 1/2 идеална част, актът може да бъде отменен в съответния обем.
Това следва от принципа, че нотариалният акт не може да създаде право на собственост само чрез удостоверяването му, когато материалното право принадлежи на друго лице. ВКС изрично приема, че при уважен иск за собственост констативният нотариален акт следва да бъде отменен в частта, съответстваща на признатите права на ищеца.
Каква е разликата между констативен нотариален акт и нотариален акт за сделка?
Разграничението е от съществено значение.
Констативният нотариален акт удостоверява съществуването на вещно право въз основа на определени факти и документи.
При нотариален акт, с който се извършва сделка – например покупко-продажба на недвижим имот – нотариалният акт удостоверява извършването на самата сделка.
В Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС е направено ясно разграничение между двата вида нотариални актове. ВКС приема, че редът по чл. 537, ал. 2 ГПК е приложим към констативните нотариални актове, докато нотариалните актове, удостоверяващи сделки, имат различна правна природа и защитата срещу тях се осъществява по съответния исков ред.
Следователно не всеки нотариален акт може просто да бъде „отменен по чл. 537, ал. 2 ГПК“.
Има ли срок за оспорване?
Самото право да бъде предявен иск за защита на правото на собственост не следва да се разглежда механично като кратък процесуален срок за „обжалване“ на нотариалния акт.
Констативният нотариален акт не се обжалва по същия ред, по който се обжалва съдебно решение.
Когато трето лице твърди, че актът засяга неговото право, защитата му по правило се осъществява чрез иск за собственост, като конкретните давностни и процесуални въпроси зависят от основанието на претенцията и фактите по случая.
Поради това е важно да се анализира конкретната правна ситуация, а не само датата на издаване на нотариалния акт.
Как протича делото?
Обичайно процедурата включва няколко основни етапа:
1. Проверка на документите
Изследват се нотариалният акт, предходните документи за собственост, наследствените отношения, кадастралните данни и други относими документи.
2. Определяне на правилния иск
В зависимост от ситуацията се преценява дали е необходим положителен или отрицателен установителен иск, ревандикация или друга форма на защита.
3. Определяне на ответниците
Необходимо е искът да бъде насочен срещу лицата, чиито права се оспорват и които са надлежни страни по спора.
4. Предявяване на исковата молба
В нея трябва ясно да бъдат изложени фактическите твърдения, придобивното основание и конкретното искане към съда.
5. Събиране на доказателства
Съдът преценява представените писмени доказателства, свидетелски показания, експертизи и други доказателствени средства.
6. Решаване на спора за собственост
Основният въпрос е кой притежава спорното вещно право и в какъв обем.
7. Отмяна или изменение на констативния нотариален акт
При уважаване на иска съдът постановява съответната последица по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Какво се случва, ако нотариалният акт е за идеална част?
Не е задължително спорът да засяга целия имот.
Например едно лице може да притежава 1/2 идеална част, но да се е снабдило с констативен нотариален акт, удостоверяващ собственост върху целия имот.
В такъв случай другият съсобственик може да защити правата си относно своята идеална част.
Практиката на ВКС допуска отмяната на констативния нотариален акт да бъде само за онази част, за която съдът е установил, че титулярът не притежава право на собственост.
При подобни спорове правилното формулиране на исковата молба е особено важно.
Възможни са проблеми, когато:
е избран неподходящ вид иск;
не е доказан правният интерес;
искът е предявен срещу ненадлежен ответник;
иска се отмяна на нотариален акт, без да е разрешен спорът за собственост;
предметът на иска не съответства на обема на правата, удостоверени с нотариалния акт;
не са изяснени придобивното основание и веригата на правоприемство.
ВКС приема, че когато се иска отмяна на констативен нотариален акт за лице, срещу което не е предявен съответният иск за собственост, може да възникне процесуална недопустимост на искането за отмяна.
Вписване на исковата молба
При спорове за недвижими имоти трябва да се обърне внимание и на вписването на исковата молба, когато законът го изисква.
Това има значение за противопоставимостта на спора спрямо трети лица и за правната сигурност при последващи разпореждания с имота.
В зависимост от вида на предявения иск, характера на имота и конкретната ситуация следва да се прецени какви вписвания са необходими и какви са последиците от тях.
Оспорването на констативен нотариален акт не се изчерпва с искане до съда нотариалният акт да бъде „отменен“. Основният въпрос е кой действително притежава спорното вещно право.
По силата на чл. 537, ал. 2 ГПК спорът относно засегнатото гражданско право се разрешава по исков ред. Ако съдът уважи иска за собственост, отмяната или изменението на констативния нотариален акт е последица от това решение.
Затова при конкретен спор е важно още в началото да бъдат установени придобивното основание, точният обем на претендираните права, надлежните страни и подходящият вид иск. При сложни случаи – например наследствени спорове, давностно владение, съсобственост или последващи сделки – анализът на цялата верига от документи и права е съществен.
Настоящият материал има общоинформационен характер и не представлява индивидуална правна консултация.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Какви са процесите при закриване на фирма в България?
Закриването на фирма в България не става само с прекратяване на дейността. Ако собственикът иска дружеството да престане да съществува и да бъде заличено от Търговския регистър, по правило трябва да се премине през процедура по ликвидация.
При стандартната доброволна ликвидация се прекратява дейността на дружеството, назначава се ликвидатор, уведомяват се кредиторите, уреждат се задълженията и имуществото, изготвят се необходимите счетоводни документи и накрая дружеството се заличава от Търговския регистър.
За неактивни дружества обаче от 2024 г. съществува и възможност за бързо производство по ликвидация по чл. 274а от Търговския закон. При него срокът за изчакване на кредиторите е съкратен от шест на три месеца, но процедурата е достъпна само при изпълнение на конкретни законови условия.
Оригиналният материал разглежда ликвидацията като процедура, чиято цел е да бъдат приключени отношенията на дружеството, удовлетворени кредиторите и евентуално останалото имущество да бъде разпределено между съдружниците.
Какво представлява ликвидацията на фирма?
Ликвидацията е процедурата, чрез която се уреждат имуществените и правните отношения на дружество, което е прекратено, преди то да бъде окончателно заличено.
Това е важно разграничение: прекратяване на дейността и заличаване на фирмата не са едно и също.
След решението за прекратяване дружеството продължава да съществува като юридическо лице, но вече се намира в ликвидация. Към фирмата се добавя обозначението „в ликвидация“, а управлението на дружеството се поема от ликвидатор.
Ликвидаторът има задача да:
довърши текущите сделки, доколкото това е необходимо;
събере вземанията на дружеството;
установи и уреди задълженията му;
осребри останалото имущество, когато е необходимо;
удовлетвори кредиторите;
изготви необходимите ликвидационни документи;
разпредели остатъчното имущество между съдружниците или собственика;
заяви окончателното заличаване на дружеството.
Ликвидаторът носи отговорност за действията си по ликвидацията съгласно правилата на Търговския закон.
Може ли фирмата просто да спре да работи?
Да. Преустановяването на дейността не означава автоматично заличаване на дружеството.
Фирма може да не извършва никаква дейност, но да продължи да съществува като юридическо лице и да фигурира в Търговския регистър. Ако собственикът иска дружеството окончателно да престане да съществува, трябва да бъде проведена процедура по прекратяване и ликвидация. Това разграничение е особено важно при неактивни ЕООД и ООД.
Какви видове ликвидация има?
Най-общо ликвидацията може да бъде доброволна или принудителна.
Доброволната ликвидация се започва по решение на собственика или съдружниците. Тя е типичният вариант, когато собственик на ЕООД или съдружниците в ООД решат да прекратят дружеството.
Принудителната ликвидация може да бъде последица от съдебно производство и се развива при хипотези, предвидени в закона. Тя не зависи единствено от волята на съдружниците.
Настоящата статия е насочена основно към доброволната ликвидация, тъй като именно тя е най-често срещана при малки и средни дружества.
Процедурата може условно да бъде разделена на няколко последователни етапа.
1. Решение за прекратяване на дружеството
При ЕООД решението се взема от едноличния собственик на капитала.
При ООД решението се взема от Общото събрание на съдружниците с необходимото по закон мнозинство, освен ако дружественият договор не предвижда по-строги изисквания.
В решението обичайно се определят:
прекратяването на дружеството;
откриването на производство по ликвидация;
срокът на ликвидацията, когато е необходимо;
ликвидаторът;
неговите правомощия, когато законът или конкретната ситуация налагат това.
Ликвидаторът обикновено е управителят, освен ако собственикът или съдружниците не определят друго лице.
За вписване на ликвидацията се използва заявление Б6 в Търговския регистър. Агенцията по вписванията поддържа отделна електронна услуга за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация.
2. Уведомяване на НАП
При стандартната процедура трябва да бъде изпълнено и задължението за уведомяване на НАП при започване на процедура по прекратяване и заличаване.
НАП изрично посочва, че уведомлението по чл. 77, ал. 1 ДОПК се подава при прекратяване на юридическо лице – търговец, включително при процедура по ликвидация. Услугата може да бъде използвана и електронно с КЕП.
След уведомяването НАП извършва необходимите действия по отношение на публичните задължения и обстоятелствата, свързани с прекратяването. Това е една от причините ликвидацията да не приключва непосредствено след подаването на първоначалното заявление.
3. Покана до кредиторите
Един от най-важните етапи е публичното уведомяване на кредиторите.
Поканата до кредиторите се обявява в Търговския регистър. Известните кредитори следва да бъдат уведомени и по подходящия начин.
При стандартната ликвидация законът предвижда шестмесечен срок, свързан с предявяването и удовлетворяването на вземанията на кредиторите.
Този срок е съществен за продължителността на процедурата. Именно поради него стандартната ликвидация обичайно не може да приключи само за няколко седмици.
4. Действия на ликвидатора
През периода на ликвидацията ликвидаторът урежда имуществените отношения на дружеството.
Това може да включва събиране на неплатени фактури, продажба на активи, прекратяване или довършване на договори, плащане на задължения и уреждане на отношения с кредитори, служители, институции и контрагенти.
Ликвидаторът не следва да започва обичайна нова стопанска дейност. Нови сделки могат да бъдат сключвани, когато са необходими за приключване на ликвидацията.
5. Окончателно приключване и заличаване
След като задълженията са уредени, ликвидаторът подготвя необходимите счетоводни документи и документи за приключване на ликвидацията.
В зависимост от конкретния случай това включва окончателен ликвидационен баланс, пояснителен доклад, решение за приемане на документите и разпределение на останалото имущество, декларация на ликвидатора и други документи.
Когато дружеството е имало работници и служители, трябва да се съобразят и изискванията относно трудовите и осигурителните документи.
След изпълнение на законовите изисквания се подава заявление за заличаване. Едва след заличаването дружеството престава да съществува като юридическо лице.
Колко време отнема закриването на фирма?
При стандартна ликвидация основният законов ориентир е шестмесечният срок за кредиторите, но реалният срок може да бъде по-дълъг.
Причина за това са действията преди започването на срока, обработката на заявленията, счетоводното приключване, уреждането на задълженията, наличието на активи или вземания и евентуални спорове с кредитори.
Затова не е коректно да се обещава универсален срок от точно осем месеца. При проста фирма без активи, служители и задължения процедурата може да бъде значително по-лесна, докато при наличие на имущество, задължения или спорове тя може да продължи много по-дълго.
Бърза ликвидация през 2026 г. – чл. 274а ТЗ
Една от най-важните новости, която трябва да бъде включена във всяка актуална информация за закриване на фирма, е бързото производство по ликвидация.
То е въведено с чл. 274а ТЗ и е предназначено за дружества, които отговарят на строги условия. Законът предвижда, че за ООД, АД и дружество с променлив капитал е необходимо решение за провеждане на бързо производство, а за някои други дружества – съответното единодушно решение на неограничено отговорните съдружници.
За да се приложи бързата процедура, дружеството трябва да отговаря кумулативно на законовите изисквания. Сред тях са:
да не е осъществявало дейност или да е прекратило дейността си преди повече от 12 месеца;
да не е имало работници и служители или трудовите отношения с тях да са прекратени преди повече от 12 месеца;
да няма регистрация по ЗДДС или регистрацията да е прекратена преди повече от 12 месеца;
да няма непогасени задължения към държавата и общините;
да няма неприключило производство за установяване на данъчни или осигурителни задължения;
да не е страна по съответните съдебни или изпълнителни производства, посочени в закона.
Тези условия трябва да бъдат преценени внимателно преди подаването на заявлението.
Стандартна срещу бърза ликвидация
Елемент
Стандартна ликвидация
Бързо производство по чл. 274а ТЗ
Подходяща за
Общия случай
Неактивни дружества, отговарящи на всички законови условия
Срок за кредиторите
6 месеца
3 месеца
Задължения към държавата
Трябва да бъдат уредени
Не трябва да има непогасени задължения
Служители
Възможно е да има, но отношенията трябва да бъдат уредени
Законът изисква да няма служители или отношенията да са прекратени преди над 12 месеца
ДДС регистрация
Възможна е
Не трябва да има активна регистрация
Съдебни/изпълнителни производства
Може да усложнят процедурата
Наличието на посочените в закона производства пречи на бързия ред
Същественото предимство на бързата ликвидация е, че имуществото може да бъде разпределено след изтичането на три месеца от обявяването на поканата до кредиторите, вместо след шест месеца при общия ред.
Това обаче не означава, че всяка фирма без дейност може автоматично да бъде закрита за три месеца. Всички останали изисквания за ликвидацията продължават да имат значение.
Как се подава бързата ликвидация?
При бързото производство ликвидаторът трябва да декларира наличието на законовите предпоставки.
Практическата особеност е, че при този режим информацията от НАП се обменя служебно чрез механизмите, предвидени в ДОПК и регистърното производство. Промените са насочени именно към по-ускорено административно обслужване чрез Агенцията по вписванията.
Поканата до кредиторите остава ключов елемент. Тя трябва да бъде обявена в Търговския регистър, като тримесечният срок започва да тече от нейното обявяване.
Следователно подаването на заявление за заличаване преди изтичането на този срок може да доведе до отказ.
Какви са таксите за закриване на фирма през 2026 г.?
Държавните такси се определят от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Действащата тарифа е изменяна и през 2025 г., като официалната версия, публикувана през 2026 г., съдържа правилата за таксуване на заявленията в ТРРЮЛНЦ.
За стандартната процедура трябва да се предвиди такса за вписването на прекратяването и откриването на ликвидацията, както и такса за обявяването на поканата до кредиторите. При електронно подаване таксата обичайно е по-ниска от тази при подаване на място.
Посочените по-долу суми са ориентир, изчислен по действащите размери в тарифата и фиксирания курс при преизчисляване в евро:
за заявление Б6 за ООД/ЕООД – около 15,34 евро на гише и 7,67 евро електронно;
за заявление Г1 за обявяване на поканата до кредиторите – около 20,45 евро на гише и 10,23 евро при електронно подаване.
Официалната тарифа определя съответните базови такси в левове и предвижда по-ниски размери при електронно подаване.
Тези държавни такси не представляват цялата цена на ликвидацията. В общите разходи могат да влязат счетоводни услуги, нотариални заверки, такси за документи, банкови разходи, възнаграждение на ликвидатора и адвокатски хонорар.
Какви документи са необходими?
Точният комплект зависи от вида на дружеството и конкретната ситуация, но при приключване на ликвидацията могат да бъдат необходими:
окончателен ликвидационен баланс;
пояснителен доклад;
решение за приемане на окончателните документи;
решение за освобождаване на ликвидатора от отговорност;
решение за разпределение на останалото имущество;
декларация на ликвидатора за уреждане на задълженията;
документи относно предаването на ведомости и други документи при наличие на служители;
заявление за заличаване в Търговския регистър;
други документи според конкретния случай.
Една от най-честите причини за забавяне е опитът процедурата да бъде проведена само с подаване на едно заявление, без предварително да са уредени счетоводните, данъчните и корпоративните въпроси.
Какви са най-честите грешки при закриване на фирма?
При ликвидацията има няколко практически проблема, които могат да удължат процедурата:
1. Фирмата има стари задължения. Неплатени данъци, осигуровки, задължения към контрагенти или други кредитори трябва да бъдат установени и уредени.
2. Собственикът бърка спиране на дейността със заличаване. Фирма без дейност не е автоматично закрита.
3. Избира се бърза ликвидация без проверка на условията. Ако дори едно от законовите изисквания по чл. 274а ТЗ не е изпълнено, бързото производство не е подходящият ред.
4. Поканата до кредиторите не е обявена правилно. Тя е задължителна част от процедурата, а срокът за кредиторите започва да тече от обявяването ѝ.
5. Подаване на заявление за заличаване твърде рано. При бързата процедура трябва да е изтекъл тримесечният срок от обявяването на поканата, а при стандартната ликвидация се прилага общият шестмесечен срок.
6. Не са приключени отношенията със служители. При наличие на персонал трябва да се уредят трудовите, осигурителните и архивните задължения.
Необходим ли е адвокат при ликвидация?
Законът не означава, че във всеки конкретен случай собственикът е длъжен да използва адвокат. Въпреки това ликвидацията съчетава корпоративни, счетоводни, данъчни и регистърни действия.
Особено внимание е необходимо при дружества, които имат:
непогасени задължения;
недвижими имоти или други активи;
вземания от клиенти;
служители;
ДДС регистрация;
текущи договори;
висящи спорове;
изпълнителни производства.
При такива обстоятелства предварителният анализ може да покаже, че стандартната ликвидация, бързата ликвидация или друга правна процедура е по-подходяща.
Агенцията по вписванията предоставя електронни услуги за подаване на заявления за прекратяване и ликвидация, а НАП поддържа отделна услуга за уведомяване по чл. 77 ДОПК.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Закриване на фирма през 2026 г. – какво трябва да знаете
Ако искате да закриете ЕООД или ООД, първата стъпка не е просто подаването на заявление за заличаване. Необходимо е да се установи какво е състоянието на дружеството – има ли дейност, задължения, служители, ДДС регистрация, активи, кредитори или висящи производства.
За неактивни дружества, които отговарят на всички законови условия, бързото производство по чл. 274а ТЗ може значително да съкрати процедурата, тъй като срокът за кредиторите е три месеца.
За всички останали случаи се прилага стандартната ликвидация, при която шестмесечният срок за кредиторите е един от основните фактори за продължителността на производството.
Най-сигурният подход е преди започване на ликвидацията да се направи проверка на дружеството и да се подготви пълен план за приключване на отношенията с НАП, НОИ, кредитори, служители и контрагенти. Така се намалява рискът от откази, допълнителни разходи и ненужно удължаване на процедурата.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Как да заличите чужда адресна регистрация от своя имот? Процедура по ЗГР
Адресната регистрация е административна регистрация на постоянния и настоящия адрес на всяко физическо лице и е уредена в Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Всеки български гражданин е длъжен да заяви своя постоянен и настоящ адрес, както и всяка последваща промяна в законоустановения срок.
Регистрацията се извършва от кмета на общината, района или кметството, както и от оправомощени от тях длъжностни лица въз основа на заявление от гражданина.
На практика обаче не са редки случаите, в които лица, напуснали даден имот, не изпълняват задължението си да променят адресната си регистрация. Това най-често са:
предишни собственици;
бивши наематели;
роднини;
лица, които са обитавали имота без договор;
други лица, регистрирани преди години.
В резултат на това новият собственик често се оказва с множество административни и практически проблеми.
Какви проблеми създава чуждата адресна регистрация?
Наличието на лица, които продължават да бъдат адресно регистрирани във Вашия имот, може да доведе до редица неудобства.
Най-често срещаните са:
получаване на чужда поща;
посещения от съдебни изпълнители;
посещения от призовкари;
проверки от държавни институции;
посещения на колекторски фирми;
невъзможност да регистрирате други лица в жилището;
достигане на максимално допустимия брой регистрирани лица съгласно чл. 92, ал. 10 ЗГР.
Макар адресната регистрация сама по себе си да не създава право на собственост или право на ползване, тя често създава сериозни практически затруднения за собствениците.
Може ли собственикът сам да заличи чужда адресна регистрация?
Това е един от най-често задаваните въпроси.
Отговорът е не.
Собственикът няма законово право едностранно да поиска администрацията да отпише дадено лице единствено защото вече не живее в имота.
Законът предвижда специална административна процедура, която се извършва след проверка от назначена комисия.
Как може да бъде заличена чужда адресна регистрация?
На практика съществуват два възможни начина.
Доброволна промяна на адресната регистрация
Най-бързият вариант е лицето доброволно да заяви новия си постоянен или настоящ адрес.
След извършване на новата регистрация старата адресна регистрация автоматично отпада.
Този вариант е подходящ, когато:
поддържате контакт с предишния собственик;
става въпрос за бивш наемател;
лицето желае да съдейства.
Подаване на искане за извършване на проверка
Когато лицето отказва съдействие или не може да бъде открито, собственикът може да поиска извършване на проверка по реда на чл. 99б от Закона за гражданската регистрация.
Това е официалната процедура, чрез която могат да бъдат заличени неправомерно извършени адресни регистрации.
Как протича процедурата по заличаване на адресна регистрация?
Производството преминава през няколко последователни етапа.
Етап
Какво се случва?
1
Подаване на искане до общината
2
Назначаване на комисия със заповед на кмета
3
Извършване на проверка
4
Изготвяне на протокол
5
Издаване на заповед за заличаване на регистрацията
Подаване на искане до общината
Процедурата започва с писмено искане до органа по гражданската регистрация.
Към него обикновено се прилагат:
документ за собственост;
данни за имота;
информация за лицата, чиито регистрации следва да бъдат проверени;
други относими документи при необходимост.
Колкото по-подробно е описана фактическата обстановка, толкова по-бързо администрацията може да извърши необходимата проверка.
Назначаване на комисия
След получаване на искането кметът издава заповед за назначаване на комисия.
Комисията включва представители на:
общинската администрация;
областната администрация;
МВР;
Главна дирекция „ГРАО“.
При подадено искане от собственик законът предвижда кратки срокове за издаване на заповедта.
Ако кметът не изпълни това задължение, в предвидените от закона случаи компетентността преминава към областния управител.
Комисията извършва проверка дали адресната регистрация е извършена в съответствие със Закона за гражданската регистрация.
Обикновено се установява:
дали лицето действително е обитавало адреса;
налице ли са били законовите предпоставки за регистрация;
спазени ли са изискванията на чл. 92 и чл. 99 ЗГР;
има ли нарушение при извършената регистрация.
След приключване на проверката комисията съставя протокол.
Издаване на заповед за заличаване
Ако комисията установи нарушение, кметът издава заповед за заличаване на адресната регистрация.
След това информацията се изпраща до ГРАО, където регистрацията се заличава служебно от Националния регистър на населението.
Какво следва след заличаването?
След като адресната регистрация бъде заличена, лицето разполага със законов срок да заяви нов адрес и да подмени личните си документи.
При неизпълнение могат да бъдат наложени административни санкции съгласно Закона за гражданската регистрация.
Какво да направите при отказ на общината?
Понякога администрацията отказва да извърши проверка или приема, че липсват основания за заличаване.
Такъв отказ не винаги е законосъобразен.
В зависимост от конкретния случай той може да бъде оспорен по административен или съдебен ред.
Поради това е препоръчително преди предприемане на действия да бъде направен анализ на всички относими документи и обстоятелства.
Често допускани грешки
При подобни казуси собствениците често:
смятат, че могат сами да отпишат дадено лице;
подават заявление без документ за собственост;
не посочват достатъчно данни за проверката;
очакват незабавно заличаване без извършване на административната процедура;
приемат отказа на общината за окончателен, без да проверят дали може да бъде обжалван.
Чуждата адресна регистрация не дава права върху имота, но може да създаде значителни административни и практически затруднения за собственика. Когато предишен собственик, наемател или друго лице не е променило своя постоянен или настоящ адрес, законът предвижда специална процедура за проверка и евентуално заличаване на регистрацията.
Макар производството да изглежда сравнително ясно уредено, на практика не са редки случаите, в които общинската администрация отказва да предприеме необходимите действия или процедурата се забавя. В подобни ситуации навременната правна консултация може да спести значително време и да осигури ефективна защита на правата на собственика.
Често задавани въпроси FAQ
Мога ли сам да отпиша човек от адреса си?
Не. Заличаването се извършва единствено след административна процедура по Закона за гражданската регистрация.
Нужно ли е съгласието на лицето?
Не. Ако са налице законовите предпоставки, регистрацията може да бъде заличена и без неговото съгласие.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Обжалването на наказателно постановление (НП) е основен механизъм за защита срещу неправилно наложени административни санкции. В българското право тази материя се урежда от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), а при празноти се прилага Административнопроцесуален кодекс (АПК). Към 2026 г. се наблюдава ясно засилване на съдебния контрол върху актовете на администрацията, като съдилищата все по-често отменят наказателни постановления при допуснати процесуални или материалноправни нарушения.
Същност и роля на наказателното постановление
Наказателното постановление представлява властнически административен акт, с който компетентен орган налага санкция за извършено нарушение. То е финалният етап от административнонаказателното производство и следва съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Законът предвижда няколко основни вида наказания – глоба, обществено порицание и временно лишаване от право да се упражнява определена дейност. На практика през последните години доминират глобите, особено в сфери като пътната безопасност, данъчния контрол и защитата на потребителите.
Процедура и чести основания за отмяна
Процесът започва със съставяне на АУАН, който трябва да отговаря на строги законови изисквания. Именно тук възникват и най-честите проблеми. Съдебната практика към 2026 г. показва, че голяма част от отменените наказателни постановления са резултат от грешки още на този ранен етап – непълно описание на нарушението, липса на доказателства или неправилно посочени правни основания.
Особено съществено е изискването да се посочи точно нарушената правна норма с пълното ѝ наименование. Пропуските в тази насока се приемат като ограничаване на правото на защита, тъй като санкционираното лице не може ясно да разбере за какво точно е наказано. Друг често срещан проблем е използването на свидетели, които не са очевидци на нарушението, въпреки че такива са налични – практика, която съдилищата все по-категорично отхвърлят.
Какво реално означава „маловажен случай“
Понятието „маловажен случай“ е едно от най-силните средства за защита в административнонаказателното право. То е уредено в Закон за административните нарушения и наказания (чл. 28), като позволява при по-ниска степен на обществена опасност да не се налага наказание, а само предупреждение.
Законът не дава изчерпателен списък, а оставя преценката да се прави според конкретните обстоятелства. В практиката (включително до 2026 г.) съдилищата разглеждат съвкупност от фактори, като:
характера на нарушението
начина на извършване
дали има вредни последици
личността на нарушителя (дали е извършил нарушение за първи път)
поведението след нарушението (съдействие, признаване и др.)
С други думи, не всяко „малко“ нарушение автоматично е маловажно – трябва да е налице по-ниска обществена опасност в сравнение с типичните случаи.
На практика административнонаказващите органи рядко квалифицират даден случай като маловажен. Причините са няколко:
стремеж към формално прилагане на закона
липса на задължение да мотивират подробно отказа си
административна практика, насочена към налагане на санкции
Това означава, че в много случаи именно съдът е органът, който коригира тази преценка.
Обжалване – срокове и инстанции
Обжалването на наказателно постановление трябва да се извърши в кратък срок – 7 дни от връчването. Жалбата се подава чрез органа, издал постановлението, и се разглежда от районния съд. Производството е двуинстанционно – решението може да бъде обжалвано пред административен съд, който се произнася окончателно.
Елемент
Характеристика
Срок за обжалване
7 дни от връчване
Първа инстанция
Районен съд
Втора инстанция
Административен съд
Резултат
Окончателно решение
Давност и практически аспекти
Давностните срокове също имат важно значение. Към 2026 г. глобите се погасяват по давност за 2 години, а при предприети действия по принудително изпълнение – за 3 години. При публични задължения като данъци и осигуровки срокът е 5 години и започва да тече от началото на следващата година.
Значение на правната защита
В съвременната практика обжалването на наказателни постановления е не просто формално право, а ефективен инструмент за защита. Значителен процент от делата завършват с отмяна или изменение на санкцията, което показва, че административните органи често допускат грешки. Поради това навременната реакция, внимателният анализ на документите и при необходимост – консултация с адвокат, са от решаващо значение за успешния изход на спора.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Често задавани въпроси (FAQ)
❓ Какъв е срокът за обжалване на наказателно постановление? Срокът е 7 дни от датата на връчване на наказателното постановление. Жалбата се подава чрез органа, който го е издал, а той е длъжен да я изпрати заедно с преписката до съответния съд.
❓ Какви са най-честите причини съдът да отмени наказателно постановление? Най-често това са процесуални нарушения – например липсващи или неточни данни в акта, неправилно посочен закон, липса на доказателства или използване на невалидни свидетели. Съдът може да отмени постановлението и ако прецени, че случаят е маловажен.
❓ Трябва ли ми адвокат за обжалване? Не е задължително по закон, но е силно препоръчително, особено при по-сложни случаи. Адвокатът може да открие процесуални пропуски и да изгради по-силна защита, което значително увеличава шансовете за успех.
❓ Какво се случва, ако не обжалвам наказателното постановление? Ако не подадете жалба в срок, постановлението влиза в сила и подлежи на изпълнение. Това означава, че ще трябва да платите глобата или да понесете наложената санкция, като възможностите за защита след това са силно ограничени.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Какво да правим ако получим фиш за неправилно паркиране – процеси и закони
Фишът за неправилно паркиране е един от най-често срещаните способи за налагане на административни глоби. До 2017 г. те се издаваха само присъствено, но с изменения в Закона за движението по пътищата се допуска и издаване в отсъствие на нарушителя.
Важно е да се знае, че фишът сам по себе си не подлежи директно на обжалване, но има възможности за защита чрез възражение и последващо наказателно постановление, което вече може да се оспорва пред съд.
Фиш, издаден в присъствието на нарушителя
Присъствените фишове се издават, когато:
КАТ спира автомобила на място
Нарушението се констатира непосредствено
Процедура за защита:
Нарушителят може да възрази на място.
Полицейският орган издава акт за установяване на административно нарушение и може да анулира фиша.
Актът подлежи на възражение в тридневен срок пред началника на сектор „Пътна полиция“.
Ако възражението не бъде уважено, се издава наказателно постановление, което подлежи на обжалване пред административен съд в седмодневен срок.
Фиш, издаден в отсъствие на нарушителя
Такива фишове се издават обикновено при:
Паркиране в платена зона
Нарушение на ограничения за престой
Кой може да издава фиш:
Сектор/отдел „Пътна полиция“
Общинска полиция (ако е упълномощена)
Кметът на общината Забрана: Частни дружества като „ЦГМ“ не могат да издават фишове, защото това е държавно-административна функция.
Фишът се закрепва на автомобила – от този момент започва седмодневният срок за доброволно плащане.
Ако уведомлението не достигне водача поради премахване или атмосферни условия, фишът се изпраща по пощата на собственика.
Собственикът може да подаде възражение пред издалия орган.
След разглеждане се издава акт за административно нарушение и наказателно постановление, което подлежи на обжалване в седмодневен срок пред компетентния районен съд.
Важно:
Неплатен фиш може да доведе до отнемане на свидетелството за управление на МПС.
Възражението или обжалването спират изпълнението до решение на компетентния орган или съд.
Нови практики и изменения през 2026 г.
Дигитализация на фишовете: Фишът може да се връчва и по електронен път, като се изпраща на регистриран имейл на собственика/водача.
Мобилни приложения за проверка: Платформи като „e-traffic“ показват фишове в реално време, позволявайки бързо възражение.
Видео и фото доказателства: От 2025 г. е задължително фишът да съдържа снимка или видео доказателство, освен ако нарушението е установено присъствено от КАТ.
Нови срокове за доброволно плащане: В случай на електронно връчване – срокът се удължава на 10 дни.
Защита и обжалване
Възражение срещу фиш подлежи на разглеждане от издалия орган.
Ако възражението не бъде уважено – издава се наказателно постановление.
Наказателното постановление може да се обжалва пред районен съд в седмодневен срок.
При установени процедурни нарушения (например липса на доказателство за нарушение или неправомерно издаден фиш) – съдът може да го отмени.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Как да обжалвате болничен лист и какво да имате предвид
Болничният лист е официален документ, издаван от лекар, който удостоверява временна неработоспособност по здравословни причини. Той служи както за защита на здравето на служителя, така и за осигуряване на правото му на болнични обезщетения.
Кога се използва?
Болничният лист се използва в ситуации като:
карантина или временна невъзможност за работа поради здравословни причини.
заболяване или нараняване;
възстановяване след медицинска процедура;
Кога се налага обжалване?
Отказ на НОИ да признае болничния лист – напр. липсват достатъчно медицински доказателства или има съмнения за неправомерност.
Спор с работодателя относно валидността на болничния.
Фактологични грешки в болничния лист (данни, период, диагноза и др.), които влияят на признаването му.
Процедура по обжалване пред НОИ – стъпка по стъпка
Подготовка на доказателства Съберете всички медицински документи, епикризи, амбулаторни листове, експертизи и др., които подкрепят неработоспособността.
Изготвяне на жалба Описвате конкретните основания за обжалване и прилагате доказателствата. Полезно е да използвате помощта на юрист.
Подаване в НОИ Жалбата се подава в съответното териториално поделение на НОИв 14-дневен срок от получаване на отказа/уведомлението.
Проверка и решение НОИ разглежда жалбата, при нужда назначава допълнителен медицински преглед или изисква още документи. Получавате писмено решение. Ако не сте съгласни, решението може да се обжалва пред по-висша инстанция.
Съвети при обжалване
Винаги пазете копия от всички документи, включително жалбата и писменото решение.
Консултирайте се с лекар или правен съветник, ако се изисква допълнителна медицинска документация.
Следете сроковете за обжалване, защото пропускането им може да ограничи възможността ви за защита.
Полза от консултация с адвокат
Консултацията с адвокат носи значителни предимства. Той ще ви помогне да формулирате жалбата правилно и да спазите всички законови срокове, да прецените кои доказателства са ключови за случая и да предприемете ефективни действия при повторен отказ или спор с работодателя. По този начин шансовете за успешна защита на вашите права се увеличават значително.
Медицински документи (епикризи, амбулаторни листове, изследвания)
Копие от болничния лист и отказа/уведомлението на НОИ
Жалба с конкретни основания
Подаване в рамките на 14 дни
Контакт с адвокат при сложни случаи
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
FAQ – Често задавани въпроси
1) Кой може да обжалва болничен лист? Най-често работникът/служителят. В определени случаи и работодателят може да оспори валидността пред НОИ.
2) Срокът 14 дни от кога тече? Обичайно от датата на получаване на отказа/уведомлението от НОИ. Пазете входящи номера и писма.
3) Къде се подава жалбата? В териториалното поделение на НОИ според адреса/осигуряването ви.
4) Какво ако изпусна срока? Шансовете за уважаване намаляват значително. Потърсете адвокат за преценка дали са налице основания за възстановяване на срок.
5) Спира ли се плащането на обезщетение при обжалване? Възможно е да има забавяне до окончателното решение. Проверете конкретния статус по вашата преписка.
6) Нужно ли е повторно медицинско освидетелстване? НОИ може да назначи допълнителен преглед или експертиза при съмнения или непълни доказателства.
7) Колко време отнема процедурата? Зависи от натовареността и необходимостта от допълнителни прегледи. Подгответе пълен комплект документи, за да ускорите процеса.
8) Има ли такси? Административните разходи са минимални, но при допълнителни експертизи или съдебно обжалване могат да възникнат разходи. Консултирайте се предварително.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За повече информация се свържете с адвокат Тони Чакъров на ☎ +359888788847.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
