„Колекторски фирми“ е термин от практиката, който обозначава дружества, занимаващи се със събиране на вземания по занятие. В повечето случаи това са търговски дружества, на които чрез договор за цесия (прехвърляне на вземане) е прехвърлено вземането на първоначалния кредитор – банка, фирма за бързи кредити или друга финансова институция.
Идеята е кредиторът да получи незабавно парично удовлетворение от събирача, без да чака реалното изпълнение от длъжника. Така кредиторът се освобождава от „тежестта“ да търси плащане, но длъжникът започва да има нов „насрещник“ – колекторската фирма.
На практика обаче не са редки случаите, в които такива дружества прилагат методи, които излизат извън рамките на закона – телефонен тормоз, заплахи, дезинформация или натиск за плащане на вече погасени по давност задължения.
Законова рамка и ограничения
Съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) прехвърлянето на вземания е допустимо, ако това е предвидено в договора за кредит. След цесията новият кредитор (колекторската фирма) има същите права, които е имал първоначалният кредитор, но не повече.
Важно е да се подчертае, че:
Колекторските фирми нямат право да използват извънсъдебни методи на принуда. Те не могат да ви запорират сметки или имущество без съдебно решение и изпълнителен лист.
Давността е от ключово значение – след изтичането ѝ задължението отпада и не може да се събира по принудителен ред.
Ако платите задължение, погасено по давност, платената сума не може да бъде върната.
Чести злоупотреби от страна на колекторските фирми
В практиката се наблюдават множество случаи, в които:
се търси плащане на вече изплатени задължения;
се упражнява психологически натиск чрез ежедневни обаждания и заплахи;
не се предоставя достатъчна информация за основанието на дълга;
се предявяват вземания по кредити, по които е изтекла давността.
Тези практики могат да доведат до сериозни последици за длъжника, включително неправомерно образувани изпълнителни дела.
Защита срещу колекторски фирми
1. Проверка на задължението
Първата стъпка е да се провери дали задължението е действително и дали не е погасено по давност. В България общата давност за вземания е 5 години (чл. 110 ЗЗД), а за периодични плащания – 3 години (чл. 111 ЗЗД).
2. Оспорване на заповед за изпълнение
Често колекторските фирми прибягват до заповедно производство – бърза съдебна процедура за събиране на вземания. Ако получите заповед за изпълнение и покана за доброволно изпълнение, имате право да възразите в 14-дневен срок. Това автоматично спира процедурата и кредиторът трябва да заведе исково дело, за да докаже претенцията си.
3. Предявяване на иск срещу колекторската фирма
В случай на неправомерни действия, като например събиране на погасено по давност задължение или тормоз, може да се заведе дело срещу колекторската фирма. Съдът може да постанови:
отпадане на задължението;
обезщетение за претърпените вреди;
корекция на вписвания в кредитни регистри, ако дългът е бил неправомерно отчетен.
Съдебна практика
Българските съдилища вече имат утвърдена практика по дела срещу колекторски фирми. В множество случаи съдът е приел, че:
търсенето на изпълнение след изтекла давност е недопустимо;
липсата на надлежно уведомление за цесия прави претенцията на новия кредитор необоснована;
агресивните методи на събиране могат да доведат до присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Практически съвети
Не плащайте веднага – първо проверете дали задължението е действително.
Събирайте документи – договори, разписки, платежни документи, кореспонденция.
Следете сроковете – особено 14-дневния срок за възражение срещу заповед за изпълнение.
Потърсете правна помощ – адвокат може да установи дали има изтекла давност и да изготви стратегия за защита.
Не се поддавайте на натиск – колекторските фирми нямат правомощия извън тези, предоставени от закона.
Често задавани въпроси (FAQ)
1. Може ли колекторска фирма да ми запорира заплата или сметки? Не. Само съдебен изпълнител може да налага запор, и то въз основа на изпълнителен лист.
2. Какво да правя, ако ми звънят по 10 пъти на ден? Това поведение може да се квалифицира като тормоз. Възможно е да търсите защита по съдебен ред и дори да предявите иск за обезщетение.
3. Какво е „погасено по давност задължение“? Това е задължение, за което е изтекъл законоустановеният срок за принудително събиране. След този срок кредиторът няма право да ви съди или да иска изпълнение.
4. Как да разбера дали задължението ми е прехвърлено? По закон длъжникът трябва да бъде уведомен писмено за цесията. Ако не сте получили такова уведомление, може да оспорите претенцията на колекторската фирма.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Дарението на недвижим имот е един от най-често използваните правни инструменти в България. Чрез него едно лице (дарител) прехвърля безвъзмездно собствеността върху имот на друго лице (надарен).
Най-често даренията се извършват между родители и деца или между близки роднини, като целта е уреждане на бъдещи наследствени отношения. Дарението се оформя с нотариален акт и веднага поражда правни последици – имотът става собственост на надарения без каквото и да е заплащане.
На пръв поглед сделката изглежда окончателна и необратима. Но правото допуска изключения – има ситуации, в които дарението може да бъде оспорено или развалено, било то от самия дарител или от наследниците му.
В следващите редове ще разгледаме кога и как това е възможно, какви са процедурите и какви последици може да има едно разваляне на дарение.
Как се извършва дарение на имот?
За да бъде дарението валидно, то се извършва с нотариален акт, подписан в присъствието на нотариус. Дарителят и надареният трябва да се явят лично и да изразят съгласието си.
Дарението е безвъзмездно – няма заплащане, няма размяна на стойности. Това го отличава от покупко-продажбата. Дарителят доброволно и окончателно се отказва от имота в полза на друг човек.
Процедурата е сравнително проста и бърза, което я прави предпочитана при уреждане на имуществени отношения в семейството. Но фактът, че имотът е прехвърлен, не означава, че в бъдеще няма да се стигне до съдебен спор за отмяната му.
Основания за разваляне на дарение: „Неблагодарност“
Едно от най-честите основания за разваляне на дарение е неблагодарността на надарения. Това е правна категория, която обхваща тежки умишлени действия срещу дарителя, като:
физическо или психическо насилие;
системни обиди и унижения;
отказ от грижа в момент на нужда;
открито враждебно поведение.
Законът не изисква материални щети – достатъчно е поведението на надарения да бъде обективно обидно и унижаващо.
Пример: ако родител подари апартамент на дете, а детето категорично отказва контакт, грижи или дори проявява агресия, дарителят може да поиска разваляне на дарението.
Процедура за разваляне: срокове и доказване
Дарението не се разваля автоматично. Необходимо е завеждане на дело в съда.
Искът трябва да се подаде в срок от една година от узнаване на основанието за разваляне.
Ако срокът изтече, дарителят губи правото да оспори дарението.
Дарителят носи тежестта да докаже неблагодарността – чрез свидетели, документи, експертизи.
Процесът често е труден, особено когато страните са роднини. Ако имотът вече е продаден, в делото могат да бъдат въвлечени и новите собственици.
Роля на наследниците: оспорване след смъртта на дарителя
Наследниците също могат да оспорят дарение, извършено приживе. Това се случва, когато дарението накърнява тяхната запазена част от наследството.
Българското право защитава интереса на деца, съпруг и родители, като им гарантира минимален дял, независимо от волята на наследодателя. Ако чрез дарения приживе този дял е намален, наследниците могат да поискат намаляване на дарението.
Тук не се говори за неблагодарност, а за защита на наследствени права. Възможно е съдът да постанови връщане на част от имота или изплащане на съответната стойност на ощетените наследници.
Прикрито дарение – когато то всъщност е продажба
Съществуват и случаи, в които дарението прикрива реална сделка за покупко-продажба. Това често се прави, за да се избегнат данъци или такси.
Пример: в нотариалния акт е записано „дарение“, но реално надареният е заплатил сума на дарителя. Това е симулативна сделка.
Ето защо е важно документите да отразяват истинската воля на страните.
Възможни последици и препоръки
Дарението на имот е акт на доверие и добронамереност, но може да доведе до бъдещи конфликти.
При лоши лични отношения – риск от разваляне поради неблагодарност.
При наследствени спорове – възможност за иск от наследници.
При неправилно оформени сделки – риск от санкции и отмяна.
Затова е разумно всеки дарител да потърси консултация с адвокат преди да предприеме стъпката. В някои случаи е възможно да се уговорят допълнителни клаузи – например право на ползване или задължение за издръжка, които да гарантират интересите на дарителя.
За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Често задавани въпроси (FAQ)
1. Може ли дарение на имот да се отмени по всяко време? Не. Отмяната е възможна само при наличие на законови основания, като неблагодарност или накърняване на наследствени права.
2. Кой може да инициира разваляне на дарение? Самият дарител или неговите наследници (след смъртта му).
3. Какъв е срокът за предявяване на иск за разваляне? Една година от узнаването на основанието.
4. Какво става, ако надареният вече е продал имота? Новите собственици могат да бъдат въвлечени в делото. При успех на иска сделката им може да бъде обявена за недействителна.
5. Има ли разлика между разваляне на дарение и намаляване на дарение? Да. Развалянето е при неблагодарност, а намаляването – когато се нарушава запазената част на наследниците.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Търговската несъстоятелност е специално съдебно производство, уредено в част четвърта от Търговския закон. Неговата основна цел е да защити както длъжника – търговец, така и неговите кредитори чрез регулирана процедура за уреждане на непогасени задължения.
Несъстоятелността може да възникне при две основни хипотези:
Неплатежоспособност – състояние, при което търговецът е в обективна невъзможност да изпълнява своите парични задължения по търговски сделки или публичноправни задължения, свързани с дейността му.
Свръхзадълженост – настъпва, когато пасивите (задълженията) на дружеството надвишават стойността на неговите активи. Това основание се прилага основно при капиталовите търговски дружества.
Откриване на производство по търговска несъстоятелност
Производството се открива по решение на Окръжния съд по седалището на дружеството. Съдът проверява дали са налице предпоставки за неплатежоспособност или свръхзадълженост.
Възможни решения на съда:
Откриване на производство по несъстоятелност – с това решение съдът обявява началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността.
Отхвърляне на молбата – ако затрудненията на дружеството са временни или активите му са достатъчни за удовлетворяване на кредиторите.
Прекратяване поради липса на средства – когато няма достатъчно имущество за покриване на съдебните разноски, освен ако кредитор не поеме разходите.
Масата на несъстоятелността
Масата на несъстоятелността включва всички имуществени права на длъжника към момента на откриване на производството, както и придобитите след това. От нея се изключва несеквестируемото имущество.
Законът предвижда строги правила за опазването и увеличаването на масата, за да се гарантира удовлетворяването на кредиторите.
Органи в производството по несъстоятелност
Съдът по несъстоятелността – упражнява надзор върху цялото производство.
Синдик – физическо лице с юридическа или икономическа правоспособност, което управлява имуществото на длъжника и организира процеса на удовлетворяване на кредиторите.
Събрание на кредиторите – представлява интересите на кредиторите и взема решения за оздравителни мерки или осребряване.
Оздравяване на предприятието
Една от основните цели на производството по търговска несъстоятелност е оздравяването на предприятието. Ако се приеме и изпълни оздравителен план, дружеството може да избегне окончателното обявяване в несъстоятелност и да продължи своята дейност.
Обявяване в търговска несъстоятелност
Когато оздравителен план липсва, не е одобрен или не е изпълнен, съдът може да обяви дружеството в несъстоятелност.
Етапи:
Осребряване – масата на несъстоятелността се превръща в пари чрез продажба на активи.
Разпределение – събраните средства се разпределят между кредиторите съгласно реда, предвиден в Търговския закон.
Приключване на производството
Производството приключва с решение на съда, което се вписва в Търговския регистър и се обнародва в „Държавен вестник“.
Ако всички кредитори са удовлетворени, търговецът се счита за заличен от правния мир – настъпва неговата „юридическа смърт“.
Неупражнени права и непредявени вземания се погасяват.
Защо е важно да се консултирате с адвокат?
Търговската несъстоятелност е сложен и рисков процес, който засяга както длъжника, така и кредиторите. Специализираният адвокат по търговско и несъстоятелностно право може да:
анализира реалното състояние на дружеството;
подготви необходимите документи и молби до съда;
защити интересите на длъжника или кредитора;
предложи решения за оздравяване на предприятието или максимално удовлетворяване на кредиторските претенции.
За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Административните органи имат правомощия да налагат санкции за нарушения на закона чрез актове като наказателни постановления и електронни фишове. Това е сериозна намеса в правната сфера на гражданите и фирмите и следва да се извършва само по строго определени законови правила.
Основният нормативен акт в тази област е Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Допълнително се прилагат разпоредби отАдминистративнопроцесуалния кодекс(АПК), Закона за движение по пътищата и Кодекса за застраховането.
Наказателни постановления – особености и обжалване
Какво е наказателно постановление?
Наказателното постановление е административен акт, с който се налага наказание – глоба, обществено порицание или временно лишаване от право да се упражнява професия/дейност (чл. 13 ЗАНН). То се издава след съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).
Процедурни изисквания
АУАН трябва да съдържа всички задължителни реквизити (чл. 42 ЗАНН): данни за нарушителя, описание на нарушението, нарушени правни разпоредби, свидетели, доказателства и др. Липсата на който и да е реквизит е основание за отмяна.
Чести грешки на органите:
непълно или неточно описание на нарушението;
липса на свидетел или неправилен свидетел;
непосочване на пълното наименование на нарушената наредба/закон.
Обжалване на наказателно постановление
Наказателното постановление подлежи на съдебен контрол:
в 7-дневен срок от връчването му чрез жалба до съответния Районен съд;
решението може да се обжалва пред Окръжния съд, чийто акт е окончателен.
Успешното обжалване е често срещано поради множество процедурни грешки. Опитен адвокат може да идентифицира пороците и да постигне отмяна или намаляване на санкцията.
Електронни фишове – особености и обжалване
Какво е електронен фиш?
Съгласно §6, т. 63 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, електронен фиш е електронно изявление, създадено въз основа на данни от автоматизирани технически средства. Издава се по утвърден образец от МВР и съдържа едновременно констатации и наложена санкция.
Фишът се използва при:
нарушения на правилата за движение по пътищата, заснети със стационарни или мобилни камери;
липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (санкция 2000 лв.).
Проблеми и пороци
Фишът често съдържа грешки, тъй като се издава едностранно от длъжностно лице, без предходен АУАН. Чести основания за отмяна са:
издаване на фиш срещу юридическо лице вместо срещу неговия представител;
използване на несертифициран или непроверен уред.
ВАС с Тълкувателно решение №1/2014 е постановил, че електронен фиш може да се издава само при заснемане със стационарно техническо средство, предварително обозначено и функциониращо без контролен орган. В други случаи трябва да се състави АУАН и наказателно постановление.
Процедура по обжалване
Срокът за обжалване е 14 дни от връчването. Жалбата се подава чрез органа, издал фиша, или директно до Районния съд. Ако е подадена чрез органа, последният има 7 дни да изпрати преписката в съда.
Съдът може да:
потвърди фиша;
отмени фиша;
намали размера на глобата.
Решението на Районния съд подлежи на обжалване пред Административния съд.
Рискове и особености
Съдът не може да увеличи глобата – положението на жалбоподателя не може да се влоши.
При потвърждение, жалбоподателят може да дължи разноски (напр. за юрисконсулт).
Ако глобата е платена доброволно в срок, се дължат 70% от размера – при обжалване се губи тази възможност.
Практически съвети
Не отлагайте – сроковете за обжалване са кратки (7 дни за наказателни постановления и 14 дни за електронни фишове).
Потърсете опитен адвокат по административно право – правилното формулиране на жалбата и доказателствените искания е решаващо.
Изисквайте протоколи и удостоверения за техническите средства при нарушения за скорост.
Следете дали са спазени всички законови реквизити – липсата на който и да е е достатъчна за отмяна.
При получаване на фиш за нарушение, извършено от друго лице, подайте декларация с данните на реалния извършител.
Административните санкции, наложени чрез наказателни постановления и електронни фишове, често страдат от съществени процедурни или фактически грешки. Обжалването е законно право и ефективен начин за защита на гражданите и бизнеса. С правилна стратегия и навременна правна помощ може да се постигне намаляване или отмяна на наложените глоби.
За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Животът в етажна собственост невинаги е спокоен. Често в кантората ни се обръщат хора, които се оплакват от системен тормоз от шумни съседи. Това може да бъде силна музика до късно през нощта, лаещо куче, непрекъснати семейни скандали, шумни ремонти или уреди. Понякога проблемът прераства и в по-сериозни конфликти – словесна агресия, заплахи, дори физически посегателства.
Българското законодателство предвижда различни механизми за защита, но практическото им прилагане невинаги е лесно. В следващите раздели ще разгледаме какви са вашите права и как може да потърсите обезщетение за вреди, ако сте жертва на тормоз от съседи.
Как да спрем тормоза от шумни съседи?
Ако вече сте разговаряли със съседа си, но без резултат, има няколко начина да потърсите защита:
Сезиране на органите на реда и прокуратурата – при системно нарушаване на обществения ред или при заплахи.
Обърнете се към адвокат – той ще ви насочи към най-подходящата процедура и ще подготви нужните документи.
Домоуправителят или управителният съвет – могат да съставят констативен протокол за нарушението.
Съдебна защита – чрез искове за прекратяване на нарушението и/или обезщетение за причинените вреди.
Ролята на домоуправителя
Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС) предвижда, че ако съсед нарушава вътрешния ред и създава безпокойство, може да му бъде наложена глоба:
от 50 до 150 лв. за физически лица;
от 200 до 500 лв. за юридически лица.
Как се установява нарушението?
Управителят или управителният съвет съставят протокол.
Ако няма управителен съвет – протоколът се подписва от управителя и още двама съседи.
В случай че домоуправителят отказва да съдейства, документът може да се изготви от трима собственици/ползватели.
След това протоколът се подава в общината, която издава акт за установяване на нарушението. Наказателното постановление се издава от кмета.
На практика обаче тази процедура рядко постига желания ефект. Глобите са ниски, домоуправителите често не желаят да се конфронтират, а съседите избягват да свидетелстват срещу нарушителя.
Той дава право на собственика да иска прекратяване на всяко действие, което му пречи да упражнява своето право на ползване. Такива действия могат да бъдат:
шумен климатик или друго техническо съоръжение;
домашен любимец, който лае денонощно;
системни събирания и силна музика.
В делото могат да бъдат назначени експертизи за измерване на шума (съгласно Наредба №6 от 26.06.2006 г.), както и разпитани свидетели. Ако съдът уважи иска, той ще осъди съседа да преустанови нарушението и ще присъди направените от вас разноски.
Обезщетение за тормоз от шумни съседи
Освен чрез иск за прекратяване на действията, може да претендирате и обезщетение за вреди – както имуществени, така и неимуществени.
Неимуществени вреди
психически дискомфорт, стрес, тревожност;
нарушения на съня, главоболие, сърцебиене;
отключване на депресия или тревожно разстройство.
За да бъдат обезщетени, тези състояния трябва да бъдат доказани чрез медицински документи и свидетелски показания.
Имуществени вреди
разходи за лечение;
наем на друго жилище, ако сте били принудени временно да се изнесете;
други финансови загуби, причинени от поведението на съседа.
Срокът за предявяване на такъв иск е пет години от настъпването на вредата. При повторен тормоз след завеждане на делото може да предявите нови искове.
1. Мога ли да извикам полиция за шумни съседи? Да, полицията може да състави акт за нарушение на обществения ред, но това не винаги решава проблема трайно.
2. Домоуправителят е бездействал – какво да правя? Може да съставите протокол за нарушението заедно с още двама съседи и да го подадете в общината.
3. Какво представлява негаторният иск? Това е иск за прекратяване на действия, които пречат на собственика да ползва вещта си нормално – напр. шум или вибрации.
4. Колко струва делото срещу шумен съсед? Зависи от адвокатския хонорар и съдебните разноски, но ако спечелите, съдът ще присъди разноските в ваша полза.
5. Колко време отнема съдебната процедура? Средно между 6 месеца и 1,5 години, в зависимост от експертизите и натовареността на съда.
Тормозът от шумни съседи е често срещан проблем, който може сериозно да влоши качеството на живот. Законът предвижда механизми за защита – от административни санкции и намеса на домоуправителя до съдебни искове за прекратяване на нарушението и обезщетение за вреди.
Най-важното е да не търпите системното нарушение, а да потърсите правна помощ и да защитите правото си на спокоен дом.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
