Жалбата срещу експертно решение на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) се подава пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) в 14 дневен срок от датата на получаването му от страна на заинтересованото (освидетелстваното) лице.
НЕЛК е органът, пред който се обжалват експертните решения, постановени от ТЕЛК на територията на цялата страна, които освидетелстват лицата за трайна неработоспособност/вид и степен на увреждане.
Жалбата може да се подаде лично от освидетелстваното лице или от друго лице – с представителна власт.
Към жалбата следва се приложи пълномощно, когато се подава от пълномощник от името на освидетелстваното лице или копие от документ, удостоверяващ наличието на представителна власт – в случаите на представителство по закон.
Какви документи се прилагат в жалбата?
Към жалбата следва да се приложи и цялата документация, която е относима към конкретния случай.
Жалбата може да бъде написана в свободен текст, да бъде адресирана до НЕЛК и да съдържа:
• трите имена на жалбоподателя, адрес /адрес за кореспонденция/, телефон за връзка, email адрес /ако има такъв/, ЕГН на освидетелстваното лице и трите му имена, ако е лице различно от жалбоподателя;
• акт, който се обжалва; експертното решение на ТЕЛК, което се обжалва (номер и дата на издаване);
• орган, който го е издал;
• възраженията срещу експертно решение на ТЕЛК и тяхното основание (в свободна форма);
• искането, което се прави към НЕЛК – основание (в свободна форма);
Къде и как се подава жалбата срещу решение на ТЕЛК?
Жалбата следва да бъде подадена по един от следните начини:
1.По електронен път:
– Чрез Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Министерство на електронното управление (МЕУ), като сигурен информационен канал за комуникация;
• На официалната електронна поща на НЕЛК info@nelk.bg;
• Информационната система за контрол на медицинската експертиза на адрес https://ibd.mh.government.bg/, след регистрация и вход с Квалифициран електронен подпис (КЕП);
2. На хартиен носител:
• Като пощенска/куриерска пратка или на място в НЕЛК, на адрес: НЕЛК, град София, п. к. 1431, бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ № 15;
При обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в Наредбата за медицинската експертиза;
При обжалване НЕЛК не се произнася по заболявания, възникнали след постановяване на експертното решение на ТЕЛК;
НЕЛК се произнася по жалбата въз основа на медицинската и друга документация;
НЕЛК следва да постанови своето решение в срок 3 месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК;
В случаите, касаещи произнасяне по повод временна неработоспособност – срокът е 15 дни;
Обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза няма суспензивен ефект, т.е. не спира изпълнението им.
Решенията на органите по медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
При развод/фактическа раздяла между съпрузите/страните, те по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението между страните.
Ако не се постигне споразумение, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Упражняване на родителски права
Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Съдът решава тези въпроси, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателните качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
За определяне на родителските права, Съдът изслушва родителите и децата, а ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице – психолог (понякога повече от едно вещо лице). В редки случаи, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство или друга социална институция. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
По принцип титуляр на родителските права и задължения в пълния им обем е всеки един от двамата родители. Родителските права и задължения следва да се упражняват от родителите в интерес на детето, да се осъществяват заедно и поотделно от родителите, и по общо съгласие на родителите. В редица случаи се изисква съвместно упражняване на родителските права, независимо от брачния статус на родителите, напр. определяне на име, промяна в гражданството, издаване на паспорт и пътуване в чужбина, религиозното възпитание на детето, даване на съгласие за осиновяване.
При прекратяването на брака чрез развод, ако между родителите е налице съгласие относно отглеждането на децата, ще се постигне споразумение, което ще се утвърди от съда при решаване на въпросите по отглеждането и възпитанието на децата в техен интерес, и в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване. Когато договореностите, включени в рамките на това съгласие, са в интерес на децата и са утвърдени от Съда, постигнатото съгласие има приоритет пред възможността за еднолично упражняване на родителски права и задължения от съответния родител. В случаите, когато родителите постигнат съгласие само по някои въпроси, свързани с децата, те ще бъдат обвързани от споразумението си до обхвата на договореното, а по отношение на останалите въпроси – Съдът следва да се произнесе.
Какво се случва след прекратяване на брака чрез развод?
При прекратяване на брака чрез развод законът дава приоритет на постигането на съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност – по упражняването на родителските права като носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при запазване на интересите на детето в тяхна основна грижа. Само по изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на съда с единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор. Именно поради липсата на съгласие и с цел защита интересите на децата, съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата.
Както в случаите на постигнато между родителите споразумение по отношение на упражняването на родителските права, при което родителите са се споразумели само по някои въпроси, свързани с упражняването на правата, така и при възлагането им от страна на съда на единия от родителите, родителите са задължени да носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, не са лишени или ограничени от родителските права, нито са освободени от родителските си задължения, нито пък предпочетеният родител е станал изключителен титуляр на родителските права и задължения, респ. има изключителното право да ги упражнява. При всеки спор съдът е длъжен да положи необходимите усилия и да насърчи бившите съпрузи да преодолеят несъгласията си във връзка с упражняването на родителските права, включително чрез използване на медиация, за да бъдат интересите на децата защитени пълноценно.
Упражняването на родителските права при постигнато между родителите съгласие може да бъде разпределено помежду им чрез определяне от съда на мерки относно упражняването им. Ежедневно осъществяваните права обикновено да се предоставят на родителя, при когото е определено местоживеенето на детето. Упражняване на правата, чрез които се защитават основни, дълготрайни интереси на детето като образование, лечение и пр., може да се предостави съвместно на двамата родители.
🤝 Какво представлява споделеното упражняване на родителски права?
Споделеното упражняване на родителски права възниква, когато родителите постигнат съгласие относно местоживеенето на детето. Те решават заедно къде ще живее то и, ако няма законови пречки, съдът утвърждава тяхното споразумение.
🏠 При споделеното упражняване на родителски права децата живеят ли за еднакви периоди от време и при двамата родители?
Не е задължително детето да прекарва равно време с двамата родители. Това често е трудно изпълнимо, особено при деца в училищна възраст. Местоживеенето може да бъде и при двамата родители, или само при единия.
💸 Как се определя размерът на издръжката при съвместно упражняване на родителски права?
По този въпрос се произнася съдът. Решението зависи от това колко време детето прекарва с всеки родител. Ако живее основно при единия, другият родител дължи издръжка.
✈️ Какво се случва, ако единият от родителите се премести в друга държава?
Съвместното упражняване на родителски права става невъзможно, ако един от родителите се премести трайно. В такъв случай съдът ще реши кой ще получи пълните родителски права.
⚖️ Може ли съдът да постанови решение за споделени права, ако родителите не се разберат по между си?
Не, съдът не може да наложи споделено упражняване на родителски права без съгласие между родителите. В такава ситуация, правата се предоставят на единия родител, а другият получава режим на свиждания.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За повече информация и професионално мнение се свържете с адвокат Тони Чакъров на 📱+359 888 788 847📱- опитен адвокат в семейните дела
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Неплатеният отпуск е вид отпуск, който работодателят може да предостави на служителя, при който за времето на отсъствието от работа служителят не получава трудово възнаграждение. Този отпуск обикновено се използва, когато служителят има нужда от повече дни отпуск от платения си годишен отпуск или когато възникне лична необходимост (напр. здравословни причини, семейни ангажименти, пътувания и др.). Неплатеният отпуск се одобрява и позволява от работодателя (по искане на работника или служителя), който може да му разреши неплатен отпуск, независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск се разрешава по искане на работника или служителя и работодателят не може да предостави този вид отпуск без да е направено искане от лицето. Неплатеният отпуск се разрешава по искане на работника или служителя, но право на работодателя е да прецени дали да разреши този вид отпуск, както и неговия размер. Работодателят не може да предостави този вид отпуск на работника/служителя, без да е направено искане за него.
Основни характеристики на неплатения отпуск:
– Не се заплаща – за времето на отпуска не се начислява и не се изплаща трудово възнаграждение.
– Може да се зачита или не за трудов стаж – до определен лимит (напр. 30 дни в календарната година в България) неплатеният отпуск се зачита за трудов стаж. Всичко над този лимит не се зачита, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
Примери кога се ползва:
– Образование или курсове – Учащи работници/служители имат право и на неплатен отпуск в следните размери:
1. за подготовка и явяване на изпит – до 20 работни дни за учебна година;
2. за подготовка и явяване на приемен, на зрелостен или на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или дипломен проект в средни учебни заведения – до 30 работни дни;
3. за подготовка и явяване на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или на дипломен проект във висши учебни заведения – до 4 месеца;
4. за подготовка и защита на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка – до 4 месеца. Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без прекъсване, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина. Неплатеният отпуск в конкретния случай се признава за трудов стаж.;
– Отглеждане на дете (след изтичане на платения родителски отпуск) – Родителите (осиновителите) след използването на отпуските поради бременност, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, всеки от които, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие.;
– Здравословни причини (при изчерпан болничен или платен отпуск);
– Лични или семейни причини;
– Продължително пътуване;
– Щатните изборни синдикални дейци се считат в неплатен отпуск за времето, докато заемат съответната синдикална длъжност, освен ако друго не е уговорено в колективен трудов договор;
– Когато един работник/служител е повикан за изпълнение на активна служба в доброволния резерв или при изпълнение на срочна служба в доброволния резерв се смята в служебен неплатен отпуск за времето на службата, включително за деня на отиването и връщането. Ако активната служба в доброволния резерв продължава повече от 25 календарни дни, работникът или служителят има право на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и два дни след завръщането. За времето на изпълнение на срочна служба в доброволния резерв работникът или служителят има право на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и два дни след завръщането. В случай, че службата продължава повече от 25 календарни дни на работника/служителя се заплаща възнаграждение за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.
Важно е да се знае, че неплатеният отпуск се признава за трудов стаж до 30 работни дни в рамките на една календарна година. Превишаването на този срок се зачита за стаж само ако това е предвидено в Кодекса на труда, в друг закон или в подзаконов нормативен акт на Министерския съвет.
Често задавани въпроси относно неплатения отпуск в България
1. Какво представлява неплатеният отпуск в България? 🇧🇬 Неплатеният отпуск е форма на отсъствие от работа, при която служителят не получава възнаграждение, но запазва трудовото си правоотношение с работодателя.
2. Защо служителите избират да ползват неплатен отпуск? 👩⚕️ Този тип отпуск предоставя гъвкавост при управление на личния и професионалния живот, особено в ситуации, които изискват временно отдалечаване от работното място.
3. Какви са рисковете или ограниченията при неплатения отпуск? ⚠️ Основните недостатъци включват липсата на заплащане и евентуалното непълно признаване на трудовия стаж за периода на отпуска.
4. Как служителите могат да избегнат негативни последици от неплатен отпуск? С правилно планиране и информирани решения, служителите могат да избегнат загуби свързани със стажа или бъдещото си кариерно развитие.
5. Каква е ролята на работодателя при предоставяне на неплатен отпуск? Работодателите играят важна роля, като осигуряват ясна комуникация и разбиране по отношение на условията и процеса за одобрение на неплатен отпуск.
6. Възможно ли е както служителят, така и работодателят да извлекат полза от неплатения отпуск? Да, при добра стратегия и координация, и двете страни могат да се възползват от тази възможност, без да се нарушава работният процес или кариерното развитие на служителя.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
За повече въпроси и пряка консултация се свържете с Адвокат Тони чакъров на телефон +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Какво е вещно право на ползване на имот? Права и процедури
Правото на ползване представлява ограничено вещно право, което предоставя възможност на едно лице (ползвател) да използва чужда вещ и да извлича ползите от нея, без да я унищожава или променя съществено. С това понятие се означава и правото, възникващо на облигационно основание, по силата на което се предоставя една вещ за временно ползване – напр. наем, заем за послужване, аренда, концесия. Ползвателят не може да отчуждава своето право.
Как се учредява правото на ползване в Българското право?
1. Чрез договор (волеизявление на собственика) –
Учредяване чрез договор между собственика и ползвателя, при което собственикът учредява правото на ползване в полза на друго лице.
За учредяването на право на ползване върху недвижими имоти е небходимо да бъде сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите, а за противопоставимост на трети лица следва да бъде вписано в Имотния регистър.
За учредяване на право на ползване върху движими вещи – няма специална форма, но е препоръчителна писмена.
2. По завещание –
Правото на ползване може да бъде завещано на определено лице. Завещанието трябва да отговаря на изискванията за форма – саморъчно или нотариално. След смъртта на завещателя, ползвателят придобива правото на ползване.
3. Със закон –
В някои случаи правото на ползване се учредява по силата на закона.
Пример: Съпругът, който преживее другия, има право на ползване върху семейното жилище, при определени условия (чл. 14 от Закона за наследството).
4. Съдебно решение –
Възможно е правото на ползване да бъде учредено съдебно, например при развод, когато съдът предостави правото на ползване върху семейното жилище на единия съпруг, макар то да е собственост на другия.
Ползвателят е длъжен да заплаща всички разноски при ползването на вещта, включително данъците и другите такси, също така е длъжен и да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване. Ползвателят не отговаря при изхабяването на вещта, вследствие на ежедневна и обикновената употреба. Ползвателят е длъжен да съобщава на собственика, в случай на посегателства срещу вещта.
При учредяване на право на ползване върху недвижим имот, при предаване на имота се съставя опис. В случай, че не е съставен опис, се предполага до доказване на противното, че имотът е предаден в добро състояние.
Правото на ползване се прекратява по няколко начина:
– изтичане на срока за ползване;
– със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок;
– с погиването на вещта;
– ако не се упражнява в продължение на 5 години.
Правото на ползване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването на дружеството, ако не е установен по-кратък срок.
Собственикът може да иска от Съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.
Сключените от ползвателя договори за наем на полски имоти остават в сила до края на текущата стопанска година, ако правото на ползване се прекрати преди това.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Какво е предварителен договор? Какво трябва да знаете?
Предварителният договор представлява съглашение, което се сключва между две страни (ако не е уговорено друго) по едно бъдещо правоотношение и трябва да съдържа уговорки относно съществените условия за сключване на окончателен договор между страните, който следва да не противоречи на закона или на добрите нрави. Предварителният договор може да бъде сключен по множество житейски причини, като често е използван способ в практиката при съглашение при покупко-продажба на недвижими имоти (вкл. при имоти на етап груб строеж); когато страните имат нужда от повече време за финансиране и/или за набавяне на необходими документи и др. Предварителният договор следва да се подпише в писмена форма, дори и когато за сключване на окончателния договор се изисква нотариална/нотариално заверена форма.
Когато едната страна по предварителното съглашение не изпълни задължението си да сключи окончателен договор, другата страна може да предяви иск до Съда – с претенция да бъде обявена сделката за окончателна. В случай че Съдебният акт е в полза на ищеца, договорът се счита за сключен в момента, в който Решението влезе в законна сила.
Предварителният договор по своята същност представлява:
1. Двустранен (ако не е уговорено друго), тъй като и двете страни имат насрещни задължения.
2. С възмезден характер – обикновено е свързан със заплащане на парична сума/цена.
3. Има обвързваща сила – страните са длъжни да сключат окончателен договор, в противен случай могат да бъдат принудени чрез Съд да изпълнят поетото задължение.
4. Може да бъде обект на Съдебно изпълнение – при отказ от сключване на окончателен договор.
Съществува хипотеза, при която в зависимост от цялостната правна и фактическа ситуация, Съдът може да обяви предварителния договор за окончателен, дори купувачът да не е платил цялата уговорена цена, при условие че заплати цената в срок до 2 седмици от влизането в сила на Решението. Ако в този срок той не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на продавача следва да обезсили Решението.
Когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, Съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота.
Съдът не издава препис от Решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.
Важно е да се има предвид, че предварителният договор не прехвърля собствеността, а само създава задължение за сключване на окончателен договор. Ако предварителният договор не е изрядно оформен (например няма достатъчна идентификация на имота), не може да бъде използван в Съда. При изготвяне и сключване на предварителен договор е задължително да бъдат спазени всички законови изисквания, за да могат да бъдат защитени правата на сключилите договора страни.
Защо е необходим предварителен договор?
Прехвърлянето на недвижим имот е значително по-сложен процес в сравнение с други видове договори. Изисква се набавяне на множество документи, което отнема време и отлага сключването на окончателната сделка.
Освен това, купувачите често не разполагат с пълната сума за покупката още в началото. Те се нуждаят от време, за да осигурят необходимото финансиране – най-често чрез ипотечен кредит. За да отпуснат такъв кредит, банките обикновено изискват сключен предварителен договор.
Предварителният договор дава сигурност и на двете страни. Продавачът се задължава да не предлага имота на други купувачи, което защитава интересите на купувача. Без такъв договор, продавачът е свободен да продаде имота на когото пожелае.
В заключение, на база на изложеното по-горе, могат да се направят следните обобщения:
С предварителния договор страните поемат задължение да сключат окончателен договор и носят отговорност при неговото неизпълнение;
Договорът следва да бъде в писмена форма и задължително да включва данни за имота, уговорената цена и срок за сключване на окончателния договор;
В случай че продавачът отказва доброволно да прехвърли собствеността, купувачът има право да я придобие по съдебен ред;
Купувачът може да претендира договорената неустойка и/или обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение, без да разваля договора;
Купувачът има право да развали договора и да получи обратно всичко, което е предоставил на продавача.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За повече информация се свържете с Адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
