Давността е период от време, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран принудително.
Абсолютната давност, означава че с изтичането на десетгодишна давност, считано от 02.06.2021г. се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от спирането и прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Абсолютната давност не се прилага за следните вземания:
от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество;
за непозволено увреждане;
за неоснователно обогатяване;
за издръжка;
за трудово възнаграждение;
за обезщетения по Кодекса на труда;
по повод приватизационна сделка;
по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.
Абсолютната давност за всички „стари“ парични задължения на граждани, стига да не са отсрочени или разсрочени и да не са част от 8-те изключения, независимо кога са възникнали и са станали изискуеми, ще започне да тече от 2 юни 2021 г., т.е. длъжниците ще могат да се позоват за първи път на нея на 3 юни 2031 г., за да бъде погасено задължението им на това основание.
Абсолютната давност (както и общата такава) не тече в следните случаи:
а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права; б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството; в) между съпрузи; г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението; д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба; е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността; ж) докато трае съдебният процес относно вземането.
Абсолютната давност започва да тече за всички задължения на физически лица, считано от 02.06.2021г., а не от по-ранен момент, без значение кога е възникнало задължението. Абсолютната давност не се прилага служебно и за да се погаси вземането, длъжникът следва да се позове на нея. Освен това, ако длъжникът изпълни след изтичането на давността (като например изплати задълженията си), то няма право да иска обратно платеното, дори и в момента на плащането да не е знаел, че тя е изтекла.
Така например задълженията към „колекторски фирми“ също отпадат при изтекла десетгодишна давност. Давността не влиза в сила автоматично – длъжникът рябва да се обърне към Съда с искане да се прогласи, че давността вече е настъпила, ако кредитори желаят той да им заплати дължими суми по законов ред. Той трябва изрично да се позове пред Съда за абсолютната давност, възразявайки че не дължи поради това, че давността вече е изтекла.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Какво е Брачен Договор? Какво трябва да знаем за него?
Брачният договор, известен също в ежедневието и като предбрачен договор е уреден в Глава IV, раздел IV от Семейния кодекс. Същият се сключва между съпрузите, които уреждат своите имуществени правоотношения преди да встъпят в брак, откъдето идва и познатото разговорно понятие предбрачен договор, но това понятие не се споделя в правната доктрина и законодателство. Брачният договор може да бъде сключен и по време на брака.
Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като:
правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака
правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака
начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище
участието на страните в разходите и задълженията
имуществените последици при развод
издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод
други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.
Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от другите законови режими. Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност.
Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност. За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.
Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.
Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие. Задължително изискване в този случай е Договорът да бъде вписан в Имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака. Когато договорът е сключен преди встъпването в брак, той се представя за вписване от Нотариуса в деня на получаване от него на удостоверението за сключване на граждански брак. Ако договорът подлежи на вписване в друг съдебен район, същият се изпраща в службата по вписванията служебно.
Разходите по изпращането са за сметка на страните. Когато брачният договор е сключен по време на брака, за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански брак и договорът се регистрира служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак. Уведомлението се изпраща незабавно до териториалното звено на Агенцията по вписванията по седалището на съответния окръжен съд, в района на който се намира общината.
Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него. С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му. Изменението на брачния договор се извършва във формата за неговото сключване.
Брачният договор се прекратява:
по взаимно съгласие на страните; в този случай те могат да изберат друг законов режим или да сключат нов договор; ако не направят това – прилага се законовият режим на общност;
по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;
при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
