Встъпването в дълг е правен механизъм, при който към съществуващ длъжник се присъединява нов длъжник, без първоначалният длъжник да бъде освобождаван от задължението. Институтът е уреден основно в чл. 101 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и има важно практическо значение при кредити, заеми, търговски отношения и други договорни задължения.
На практика встъпването в дълг позволява на кредитора да разполага с още едно лице, от което може да търси изпълнение. Новият длъжник не просто гарантира чуждото задължение, а се присъединява към него като солидарно отговорен съдлъжник. Именно това отличава встъпването в дълг от поръчителството и от заместването в дълг.
Настоящият материал разглежда основните характеристики на встъпването в дълг, отношенията между страните, разликите с други институти и някои важни въпроси, които могат да възникнат на практика.
Какво представлява встъпването в дълг?
Съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в съществуващо задължение по споразумение с кредитора или със стария длъжник. След встъпването първоначалният длъжник не се освобождава, а към него се присъединява нов солидарно отговорен длъжник.
Това означава, че кредиторът може да търси изпълнение от всеки от солидарните длъжници в рамките на дължимото. Ако един от тях изпълни задължението изцяло, кредиторът не може да го получи повторно от другия.
В практиката на Върховния касационен съд се приема, че при встъпване в дълг самото съществуващо облигационно отношение се запазва – не се сменя неговият правен характер и към стария длъжник се присъединява нов.
Основни характеристики на встъпването в дълг
Въпрос
Встъпване в дълг
Старият длъжник остава ли задължен?
Да
Появява ли се нов длъжник?
Да
Отговорността на новия длъжник
Солидарна
Необходимо ли е съгласие на кредитора?
Не винаги – договорът може да бъде сключен между новия и стария длъжник
Освобождава ли се старият длъжник?
Не
Основна правна разпоредба
Чл. 101 ЗЗД
Различава ли се от поръчителството?
Да
Различава ли се от заместването в дълг?
Да
Каква е целта на встъпването в дълг?
Основната цел е да се добави още едно лице, което да отговаря за изпълнението на съществуващо задължение. Това може да бъде полезно както за кредитора, така и за страните във вътрешните им отношения.
Например, ако едно лице дължи определена сума по договор за заем, друго лице може да се присъедини към задължението му като съдлъжник. Кредиторът вече разполага с двама солидарно отговорни длъжници.
Важно е да се има предвид, че встъпването в дълг предполага наличие на действително задължение. ВКС приема и че встъпването може да бъде уговорено във връзка с бъдещо задължение, когато то е достатъчно определяемо по своите вид, размер и други съществени характеристики. В такъв случай действието на встъпването е свързано с възникването на бъдещото задължение.
Как се извършва встъпването в дълг?
Законът допуска встъпването в дълг да бъде договорено по два основни начина.
Встъпване в дълг между кредитора и новия длъжник
Новият длъжник и кредиторът могат да постигнат споразумение, с което третото лице се присъединява към задължението на стария длъжник.
В този случай старият длъжник не е страна по самото споразумение, но договорът е в негова полза, доколкото към неговото задължение се присъединява още един солидарно отговорен длъжник.
Встъпване в дълг между стария и новия длъжник
Възможно е и старият длъжник да постигне споразумение с третото лице, което поема задължението като съдлъжник. В този случай кредиторът не губи правата си спрямо стария длъжник и новият длъжник също отговаря солидарно пред него.
При практическо оформяне на подобно споразумение е разумно ясно да бъдат посочени конкретното задължение, неговият размер или начинът за определянето му, основанието му и обхватът на отговорността на новия длъжник.
Нужно ли е съгласието на кредитора?
Тук е важно да се направи разграничение.
При встъпване в дълг между кредитора и новия длъжник кредиторът очевидно е страна по споразумението.
При встъпване между стария и новия длъжник законът допуска сключването на споразумение между тях, като последицата е присъединяване на нов съдлъжник към задължението.
Това е една от съществените особености на института и го отличава отзаместването в дълг по чл. 102 ЗЗД, при което съгласието на кредитора е необходимо, за да има прехвърлянето действие спрямо него. ВКС изрично подчертава това разграничение.
Какви са правата и задълженията на стария и новия длъжник?
След встъпването в дълг старият и новият длъжник отговарят солидарно към кредитора. Кредиторът може да насочи претенцията си към единия или към другия съобразно правилата за солидарната отговорност.
Когато един от длъжниците изпълни задължението, вътрешните отношения между тях се уреждат отделно. По правило между солидарните длъжници се предполага равенство на дяловете, освен ако от отношенията между тях не следва друго. Платилият повече от своята част може да търси съответната разлика от останалия длъжник съгласно правилата на чл. 127 ЗЗД.
Следователно е важно да се разграничават:
отношенията между кредитора и солидарните длъжници;
вътрешните отношения между самите длъжници.
Това разграничение има особено значение при спорове за възстановяване на платени суми.
Встъпване в дълг и поръчителство – каква е разликата?
На пръв поглед встъпването в дълг и поръчителството могат да изглеждат сходни, тъй като и в двата случая трето лице поема отговорност във връзка с чуждо задължение. Правната им природа обаче е различна.
При встъпването новият длъжник става солидарен съдлъжник и отговаря на същото правно основание, на което отговаря и първоначалният длъжник. При поръчителството поръчителят отговаря на самостоятелно правно основание и обезпечава чуждото задължение. ВКС изрично прави това разграничение в практиката си.
Затова при преценка на конкретен договор не е достатъчно да се гледа само неговото заглавие. От значение е действителната воля на страните и съдържанието на поетите задължения.
Встъпване в дълг и заместване в дълг
Една от най-важните разлики е тази между встъпване в дълг и заместване в дълг.
При встъпването старият длъжник остава отговорен, а новият се присъединява към него.
При заместването в дълг новият длъжник заменя стария и последният се освобождава от задължението. Именно поради тази последица е необходимо изричното съгласие на кредитора съгласно чл. 102 ЗЗД.
Най-съществените различия
При встъпване:
стар длъжник + нов длъжник → солидарна отговорност към кредитора
При заместване:
стар длъжник → освобождава се → нов длъжник
Това разграничение е особено важно при договори за кредит, заеми, търговски сделки и споразумения за уреждане на задължения.
Встъпването в дълг може да възникне и в контекста на прехвърляне на вземане (цесия). В практиката на ВКС е разглеждан въпросът как се отразява на договора за встъпване фактът, че кредиторът е придобил вземането чрез цесия.
ВКС приема, че когато договорът за встъпване е сключен с цесионер преди съобщаването на цесията на длъжника, договорът може да бъде действителен, но правните му последици спрямо съответните лица са свързани с момента, в който цесията бъде съобщена по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Това показва защо при договори за встъпване в дълг е необходимо да се проверява не само самото споразумение, но и цялата история на вземането.
Какво трябва да съдържа едно споразумение за встъпване в дълг?
Макар конкретното съдържание да зависи от правоотношението, добре изготвеното споразумение следва да позволява ясно да се установи:
кое е първоначалното задължение и на какво основание е възникнало;
кой е старият и кой е новият длъжник;
кой е кредиторът;
какъв е размерът на задължението или начинът за неговото определяне;
какъв е обхватът на поетата от новия длъжник отговорност;
как са уредени вътрешните отношения между стария и новия длъжник.
Особено важно е документът да не създава неяснота дали страните действително са договорили встъпване в дълг, поръчителство, заместване в дълг или друга правна конструкция.
Практически рискове при встъпване в дълг
За новия длъжник встъпването е сериозен ангажимент, тъй като той може да бъде търсен за цялото задължение в отношенията с кредитора. Затова преди подписване на договор е важно да се установят размерът и основанието на дълга, падежите, евентуалните лихви и неустойки, наличните обезпечения и условията за изпълнение.
От друга страна, кредиторът също следва да провери дали споразумението ясно определя задължението и лицето, което се присъединява като съдлъжник. При спор съдът ще изследва съдържанието на договореното и действителната воля на страните.
Какво да проверите преди подписване?
Преди да поемете чужд дълг като съдлъжник, обърнете внимание най-малко на следното:
Какъв точно е дългът и какъв е неговият размер?
Какви лихви, неустойки и разноски могат да бъдат начислени?
Отговаряте ли солидарно за цялото задължение?
Как са уредени отношенията ви със стария длъжник, ако вие погасите дълга?
Има ли обезпечения и други договорни клаузи, които продължават да действат?
Има ли действително намерение за встъпване в дълг, или договорът всъщност цели поръчителство или заместване в дълг?
Встъпването в дълг е важен институт на българското облигационно право, при който към съществуващия длъжник се присъединява нов солидарно отговорен съдлъжник. За разлика от заместването в дълг, при него първоначалният длъжник не се освобождава.
Правилното определяне на вида на споразумението е от съществено значение, тъй като от него зависят правата на кредитора, обхватът на отговорността на новия длъжник и отношенията между самите длъжници. Практиката на Върховния касационен съд показва, че при спор се изследват както съдържанието на договора, така и действителната воля на страните и характеристиките на съществуващото задължение.
При конкретен договор за встъпване в дълг, кредит или друго значимо задължение е препоръчително документите да бъдат прегледани от адвокат, преди да бъде поето задължението. Настоящият материал има информационен характер и не представлява индивидуална правна консултация.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Темата за личния фалит в България беше обсъждана повече от десетилетие като необходим механизъм за защита на физически лица, изпаднали в трайна невъзможност да изплащат задълженията си. В продължение на години хиляди хора живееха под постоянния натиск на кредити, запори, изпълнителни дела и принудително изпълнение, без реална възможност да започнат финансово начисто.
С приемането на Закона за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ) България най-накрая въведе процедура по личен фалит, която дава възможност на добросъвестните длъжници да получат втори шанс.
През 2026 г. темата вече не е теоретична. Законът създаде реална съдебна процедура, чрез която определени дългове могат да бъдат преструктурирани, частично погасени или окончателно заличени след приключване на производството.
За много хора това е първата реална възможност да излязат от дългогодишна финансова зависимост и да прекратят живота под постоянен риск от действия на съдебни изпълнители.
Какво представлява личният фалит?
Личният фалит е съдебна процедура, при която физическо лице, изпаднало в трайна неплатежоспособност, може да бъде обявено в несъстоятелност.
Основната цел на производството е:
защита на добросъвестния длъжник;
справедливо удовлетворяване на кредиторите;
възможност за финансово ново начало.
Процедурата е сходна с търговската несъстоятелност при фирмите, но се прилага спрямо физически лица.
След приключване на производството и при изпълнение на законовите условия част от задълженията могат да бъдат окончателно заличени. Именно това отличава личния фалит от обикновеното изпълнително производство.
Личният фалит като „втори шанс“
През последните години много длъжници в България живееха в състояние на постоянна финансова блокада. Често ситуацията започва с един кредит, който впоследствие се рефинансира с нов заем, а след време се стига до невъзможност за обслужване на всички задължения.
Следват:
просрочия;
съдебни дела;
изпълнителни листове;
запори на заплати и сметки;
действия на ЧСИ.
Много хора започват да избягват официална работа, да прехвърлят имущество или да живеят в сивия сектор от страх от принудително изпълнение.
Именно тук личният фалит има огромно социално и икономическо значение. Законът признава, че добросъвестният длъжник не трябва да остане пожизнено обременен от невъзможни за изплащане задължения.
През 2026 г. процедурата се разглежда не просто като защита на длъжника, а като механизъм за икономическа реинтеграция на лица, които иначе биха останали трайно изключени от нормалния икономически живот.
Кой може да подаде молба за личен фалит?
Не всяко лице има право да се възползва от процедурата.
Съгласно ЗНФЛ молба може да подаде физическо лице, което:
повече от 12 месеца не е в състояние да изплаща задълженията си;
има задължения над определения в закона праг;
е действало добросъвестно.
Добросъвестността е един от най-важните елементи в производството. Съдът преценява поведението на длъжника, включително дали:
е укривал имущество;
е поемал необосновано големи кредити;
е прехвърлял имущество с цел увреждане на кредитори;
е укривал доходи;
е извършвал финансови злоупотреби.
Лица, осъдени за определени финансови престъпления, могат да срещнат сериозни затруднения при откриване на производство.
Важно ограничение – процедурата може да се използва само веднъж
Една от най-съществените особености на личния фалит е, че производството може да бъде използвано само веднъж в живота.
Това означава, че решението кога да се подаде молба е изключително важно. Ако процедурата бъде използвана прибързано, длъжникът може да загуби възможността да се възползва от нея в бъдеще при по-тежка финансова ситуация.
Именно затова през 2026 г. адвокатската практика е насочена към внимателен предварителен анализ дали личният фалит е най-подходящото решение в конкретния случай.
Личният фалит не води автоматично до заличаване на всички дългове.
Най-често в производството попадат:
банкови кредити;
потребителски заеми;
задължения по кредитни карти;
задължения към колекторски фирми;
частни граждански задължения.
Законът обаче предвижда и важни изключения.
Задължения, които не се опрощават
Вид задължение
Подлежи ли на заличаване
Издръжка
Не
Глоби и административни санкции
Не
Обезпечени с ипотека дългове
Ограничено
Обезщетения за непозволено увреждане
Не
Нови задължения след откриване на производството
Не
Това е особено важно при ипотечни кредити. Личният фалит не означава автоматично, че ипотеката върху имота отпада.
Какви рискове крие личният фалит?
Макар процедурата да дава възможност за ново начало, тя не е безрискова.
На първо място, производството предполага сериозен контрол върху имуществото на длъжника. Назначеният синдик може да управлява и осребрява имущество с цел удовлетворяване на кредиторите.
Това може да включва:
недвижими имоти;
автомобили;
банкови сметки;
ценни движими вещи;
инвестиции и дялове.
Освен това длъжникът може да бъде ограничен при:
разпореждане с имущество;
теглене на нови кредити;
извършване на определени сделки;
управление на финансови средства.
През 2026 г. все още се очаква формиране на устойчива съдебна практика, което означава, че част от въпросите тепърва ще бъдат изяснявани от съдилищата.
Друг съществен риск е свързан с публичността на процедурата и отражението върху кредитната история на лицето.
Какви са основните предимства на личния фалит?
Въпреки ограниченията, личният фалит предоставя значителни ползи за добросъвестните длъжници.
Най-важното предимство е възможността човек да прекрати дългогодишната финансова зависимост и да започне отначало без стари непосилни задължения.
Процедурата може да доведе до:
спиране на изпълнителни дела;
прекратяване на запори;
защита от непрекъснат натиск от кредитори;
възможност за възстановяване на нормална икономическа активност.
За много хора това означава връщане към официална работа, възможност за легални доходи и постепенно възстановяване на финансовата стабилност.
Как протича процедурата по личен фалит?
Производството преминава през няколко основни етапа.
Подаване на молба
Процедурата започва с подаване на молба до съда, към която се прилагат:
данни за всички задължения;
информация за имущество;
доходи;
списък на кредиторите;
доказателства за неплатежоспособност.
Откриване на производство
Ако съдът установи, че са налице законовите предпоставки, открива производство по несъстоятелност.
От този момент могат да настъпят различни последици:
ограничения върху разпореждането с имущество;
участие на синдик;
спиране или координиране на изпълнителни действия.
План за погасяване
В определени случаи може да бъде изготвен план за погасяване на задълженията.
Той може да включва:
разсрочване;
отсрочване;
частично опрощаване;
продажба на имущество;
разпределение на доходи към кредиторите.
Законът предвижда възможност планът да бъде за срок до три години.
Обявяване в несъстоятелност
Когато не бъде одобрен план или не е възможно задълженията да бъдат погасени по друг начин, съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност.
Следват:
осребряване на имущество;
удовлетворяване на кредиторите;
приключване на производството.
При изпълнение на законовите изисквания част от задълженията могат да бъдат окончателно заличени.
Макар законът вече да е приет, практическото прилагане на процедурата започва през 2026 г. след създаване на необходимите регистри и административни механизми.
Именно затова 2026 г. се разглежда като преходен период, в който ще се формира първата съдебна практика по делата за личен фалит.
Очаква се съдилищата постепенно да изяснят:
критериите за добросъвестност;
защитата на минималното имущество;
обхвата на опрощаването;
правомощията на синдика;
отношенията с ЧСИ и изпълнителните производства.
Кога личният фалит не е добра идея?
В определени ситуации личният фалит може да не бъде най-доброто решение.
Например:
когато задълженията са близо до погасяване по давност;
когато лицето притежава значително имущество;
когато съществуват възможности за доброволно споразумение;
когато дълговете са основно необезпечени и подлежат на успешно оспорване.
Именно затова предварителният правен анализ е изключително важен.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Личният фалит е една от най-значимите правни реформи за длъжниците в България през последните години. Процедурата създава реална възможност за финансово ново начало на хора, изпаднали в трайна невъзможност да изплащат задълженията си.
В същото време това е сложен съдебен механизъм, който изисква внимателна преценка, стратегическо планиране и професионален правен анализ. Решението дали да се пристъпи към личен фалит не трябва да се взема емоционално или прибързано, тъй като последиците могат да бъдат дългосрочни.
През 2026 г. предстои формиране на активна съдебна практика, която ще даде по-голяма яснота относно прилагането на закона. Именно затова навременната консултация с адвокат, специализиран в защита на длъжници, изпълнителни дела и несъстоятелност, е от съществено значение за избора на най-доброто решение във всяка конкретна ситуация.
Често задавани въпроси (FAQ)
Може ли всеки длъжник да обяви личен фалит?
Не. Законът поставя конкретни условия, включително изискване за добросъвестност и трайна неплатежоспособност.
Колко пъти може да се използва процедурата?
Само веднъж в живота.
Ще ми вземат ли имуществото?
Възможно е част от имуществото да бъде осребрено в рамките на производството, особено ако не попада в защитения минимум.
Спират ли делата на ЧСИ?
Процедурата може да доведе до спиране или ограничаване на изпълнителните действия, в зависимост от конкретния случай и съдебното решение.
Заличават ли се всички дългове?
Не. Законът предвижда определени задължения, които не подлежат на опрощаване, като издръжка и глоби.
Колко време продължава процедурата?
Продължителността зависи от сложността на случая, наличното имущество и поведението на кредиторите, но производството може да продължи няколко години.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Погасителната давност представлява срок, определен от закона, след изтичането на който длъжникът има право да откаже изпълнение на задължението си, тъй като вземането е погасено по давност. Правната уредба на погасителната давност се съдържа в Закона за задълженията и договорите (чл. 110–120 ЗЗД).
Общ давностен срок
Общият срок на погасителната давност е пет години, освен ако в закона не е предвиден по-кратък или по-дълъг срок. Пример: вземането на продавача за цената по договор за покупко-продажба се погасява с 5-годишна давност.
Особеност има при вземания, установени със съдебно решение. След като съдът се произнесе и решението влезе в сила, новият давностен срок винаги е пет години, независимо от първоначалната давност. Пример: наемното задължение по договор се погасява с 3-годишна давност, но ако съдът осъди наемателя да плати дължимите наеми, новият срок за погасяване ще бъде 5 години от датата на влизане в сила на съдебното решение.
Специални давностни срокове – 3 години
В някои случаи законът предвижда по-кратък – 3-годишен срок. Той се прилага за:
възнаграждения за труд, когато не е предвиден друг срок (вкл. договори за изработка);
обезщетения и неустойки за неизпълнение на договор;
наем, лихви и други периодични плащания;
задължения към доставчици на комунални и комуникационни услуги (ток, вода, парно, интернет, мобилен оператор и др.).
Периодични плащания са тези, които се дължат регулярно (ежемесечно или годишно), а не еднократно. Пример: задължения към „Топлофикация“ за неплатени сметки за топлинна енергия се погасяват с 3-годишна давност.
Абсолютна погасителна давност
С изменения в Закона за задълженията и договорите беше въведена абсолютна 10-годишна погасителна давност за парични задължения на физически лица. Тази давност тече независимо от прекъсванията, но се отчита спирането по закон (например при форсмажор или съдебен спор).
Важно: Абсолютната давност действа само занапред и не се прилага за стари дългове, възникнали преди 2 юни 2021 г. Конституционният съд през 2021 г. обяви за противоконституционно правилото, което придаваше обратно действие на закона.
Следователно: ако имате стар дълг с изпълнително дело, образувано преди 2021 г., абсолютната 10-годишна давност започва да тече от 2 юни 2021 г., и ще може да се позовете на нея след 2 юни 2031 г.
Какво да направите, ако считате, че задължението ви е погасено по давност
Давността не се прилага служебно – длъжникът трябва изрично да се позове на нея.
Ако сте страна по съдебно дело
Ако кредиторът е завел иск срещу вас за дължима сума, в отговора на исковата молба трябва да направите възражение за изтекла погасителна давност. Ако не го направите, съдът няма да разгледа този въпрос и може да ви осъди да заплатите сумата.
В такъв случай е важно да потърсите адвокат, който да прегледа документите и да изготви възражението професионално.
Ако има влязло в сила съдебно решение
След като решението влезе в сила, кредиторът може да образува изпълнително дело при съдебен изпълнител. В този случай новият 5-годишен срок започва да тече от датата на влизане в сила на решението.
Давност при изпълнително производство
Когато има образувано изпълнително дело, всяко изпълнително действие – като запор, възбрана или плащане – прекъсва давността. След прекъсването започва да тече нов давностен срок.
Пример: ако е наложен запор на заплатата ви, давността се счита прекъсната от датата, на която работодателят получи запорното съобщение. Всяко последващо плащане или действие по делото също прекъсва давността.
За да се установи дали давността е изтекла, е необходимо да се прегледа изпълнителното дело при съдебния изпълнител. Това изисква юридически познания, затова е препоръчително да се консултирате с адвокат.
Как да се позовете на изтекла давност
Дори ако установите, че давността е изтекла, не може просто да заявите това пред съдебния изпълнител – той няма правомощие да прекрати делото. Трябва да се заведе съдебен иск за установяване, че задължението е погасено по давност. След като съдът се произнесе и решението влезе в сила, изпълнителното дело се прекратява и кредиторът няма право повече да претендира сумите.
Други важни срокове
Дори когато давността не е изтекла, изпълнителното дело може да бъде прекратено по закон. Ако взискателят (кредиторът) не е поискал никакво изпълнително действие в продължение на две години, делото подлежи на прекратяване. В този случай се подава молба за прекратяване на изпълнителното дело до съдебния изпълнител, който е длъжен да се произнесе.
Заповедно производство и възражение за давност
Ако получите заповед за изпълнение от съда, имате право в определен срок да подадете възражение. Това възражение спира влизането в сила на заповедта и предотвратява издаването на изпълнителен лист. След това кредиторът може да заведе дело – и в този процес отново трябва да направите възражение за изтекла давност.
Не отлагайте – тези срокове са кратки, а пропускането им може да доведе до неблагоприятни последици. Навременната правна помощ от адвокат е ключова, за да бъдат защитени вашите права и интереси.
Погасителната давност е един от основните механизми, чрез които законът защитава длъжниците от безкрайни претенции на кредиторите. Но тя не действа автоматично – необходимо е активно действие и юридическа компетентност. Ако имате съмнение, че ваш дълг е погасен по давност, потърсете правна консултация възможно най-скоро.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Терминът „несеквестируемост“ се използва в процеса на принудително изпълнение срещу длъжници, които не са погасили своите парични задължения в срок. С други думи, това е законова защита, която може да предпази част от имуществото на длъжника от принудително отнемане.
Кога се прилага несеквестируемостта?
Когато даден дълг не бъде изплатен доброволно, кредиторът има право да потърси съдействие от съдебен изпълнител. След издаване на изпълнителен лист, съдебният изпълнител предприема действия, чрез които дългът да бъде събран – дори против волята на длъжника. Тези действия могат да включват:
налагане на запор върху банкови сметки;
опис, оценка и продажба на движимо и недвижимо имущество;
публична продан на имоти, включително жилището, в което живее длъжникът.
Въпреки това, законът определя определена част от имуществото, върху което не може да се налагат принудителни мерки – именно това е несеквестируемото имущество.
Какво е несеквестируемо имущество?
Според Гражданския процесуален кодекс (ГПК), несеквестируемото имущество представлява онези вещи и доходи, върху които е забранено да се извършват принудителни действия – като запор, продажба или отнемане. Целта на закона е да гарантира, че длъжникът и неговото семейство ще запазят минимум средства и вещи, необходими за нормален живот и работа.
Несеквестируемото имущество се дели на две основни групи:
Несеквестируеми доходи
Несеквестируеми вещи
1. Несеквестируеми доходи
Доходите се разделят на изцяло несеквестируеми и частично несеквестируеми.
Изцяло несеквестируеми доходи:
обезщетения по социалното осигуряване;
обезщетения по трудов договор;
помощи при безработица;
командировъчни по Кодекса на труда;
държавни помощи;
стипендии;
издръжки.
Частично несеквестируеми доходи:
възнаграждения по трудови договори;
пенсии;
суми по банкови сметки, когато произхождат от заплати или пенсии.
Секвестируеми (подлежащи на принудително изпълнение) доходи:
обезщетения по трудови правоотношения, които не са защитени по закон;
суми по банкови сметки, различни от трудови възнаграждения и пенсии;
средства, постъпили по сметката повече от месец преди налагане на запора.
2. Несеквестируеми вещи
Несеквестируемите вещи се делят на движими и недвижими.
Несеквестируеми движими вещи:
храна за длъжника и неговото семейство;
горива за отопление;
вещи, необходими за упражняване на професия или свободна дейност;
предмети за лично ползване;
детски храни и дрехи;
изкуствени органи и помощни средства;
домашни любимци;
ученически пособия.
Несеквестируеми недвижими вещи:
жилището, в което живее длъжникът, ако той и семейството му не притежават друго.
Всички останали вещи – като автомобил, мебели или техника – са секвестируеми, тоест могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.
Видове вземания и съдебни изпълнители
Процедурите и обхватът на принудителното изпълнение зависят от това, на кого се дължат средствата – на частно лице или на държавен/общински орган.
При дългове към частни лица (физически или юридически) се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс.
При публични задължения (към НАП, НОИ, общини и др.) – се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК).
Според последните промени в законодателството, публичните изпълнители нямат право да налагат запор върху средства на длъжници над определен защитен размер.
Принудителното изпълнение се извършва въз основа на:
влязло в сила съдебно решение;
заповед за изпълнение;
или изпълнителен лист по ДОПК при публични задължения.
След издаването на изпълнителния лист, съдебният изпълнител (държавен или частен) предприема действия за събиране на дълга. Частните съдебни изпълнители действат по реда на Закона за частните съдебни изпълнители, а при неправомерни действия носят отговорност по чл. 441 от ГПК.
Последици от запора и срок на действие
Първата стъпка на съдебния изпълнител е изпращането на покана за доброволно изпълнение. В нея се посочват дата и час, когато ще се предприемат действия върху имуществото на длъжника. При запор на имот се определя и дата за опис, като при необходимост се търси съдействие от органите на МВР.
Запорът влиза в сила от момента, в който банката бъде уведомена, а не когато длъжникът получи уведомление. От този момент длъжникът губи правото да се разпорежда със запорираните средства или вещи, дори те да надвишават размера на дълга.
Законът не определя срок за действие на запора – той остава в сила до приключване на изпълнителното производство.
Ако сте изправени пред действия на съдебен изпълнител или имате съмнение, че върху имущество е наложен незаконен запор, потърсете правна консултация. Адвокат със специализация в областта на принудителното изпълнение и несеквестируемостта може да защити правата ви и да предотврати неправомерно отнемане на имущество.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Пълно ръководство за изчистване на лошата кредитна история
В последните години все повече хора прибягват до кредитиране като средство за финансиране на лични или бизнес цели. Покупка на жилище, ремонт, автомобил, образование или стартиране на бизнес – всичко това често се осъществява чрез банково или небанково финансиране. Но какво се случва, когато поради непредвидими събития, икономическа нестабилност или просто натрупани задължения, кредитът не може да бъде обслужван редовно? Резултатът е т.нар. „лошо ЦКР“ – негативна кредитна история, която може да блокира бъдещите ви финансови възможности.
Какво представлява Централният кредитен регистър (ЦКР)?
Централният кредитен регистър (ЦКР) е база данни, поддържана от Българската народна банка (БНБ). В него се съхранява информация за всички кредити, отпуснати на физически и юридически лица от банки и небанкови финансови институции. Регистърът съдържа данни за:
текущи и погасени кредити;
просрочени задължения;
съдлъжници и поръчители;
предприети действия по събиране на вземания;
промени в договори за кредит.
Институциите са длъжни да подават информация ежемесечно – до 15-о число на следващия месец – за всички кредити и настъпили изменения. Това означава, че всяко просрочие или неизпълнение бързо става видимо за всички банки и кредитни организации в страната.
Как се формира кредитната история и защо е толкова важна?
Вашата кредитна история отразява поведението ви като кредитополучател – дали плащате навреме, имате ли просрочени задължения, ползвали ли сте рефинансиране и т.н. Тази информация определя кредитния ви рейтинг – показател, който банките използват, за да оценят риска при отпускане на заем.
Добър кредитен рейтинг означава висока надеждност и по-голям шанс да получите кредит при изгодни условия.
Лош кредитен рейтинг (или лошо ЦКР) сигнализира за риск – банките могат да ви откажат финансиране, да предложат по-високи лихви или да изискат обезпечение и поръчител.
Негативните последици от лошо ЦКР не се ограничават само до отказ от кредит. То може да ви попречи да сключите договор за лизинг, да наемете жилище, да кандидатствате за бизнес кредит или дори да получите по-добри условия по банкови продукти.
Как се стига до лошо ЦКР?
Лошата кредитна история възниква при:
забавени или пропуснати месечни вноски;
неизплатени задължения по кредитни карти;
предсрочно изискуеми кредити;
прехвърляне на дълг към колекторски фирми;
съдебни или изпълнителни производства срещу длъжника.
Важно е да се отбележи, че ЦКР съдържа данни и за поръчителите – ако сте поръчител по чужд кредит и кредитополучателят не плаща, това ще се отрази негативно и във вашата кредитна история.
Лошо ЦКР при кредит, погасен по давност
Един от най-често срещаните казуси е свързан с кредити, които реално са погасени по давност, но продължават да фигурират като просрочени в Централния кредитен регистър.
Съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вземанията по договор за кредит се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от датата на падежа или от момента, в който задължението е станало предсрочно изискуемо. Давността може да бъде спряна (например при съдебен спор) или прекъсната (при предприемане на действия по принудително събиране). След изтичането на давността кредиторът губи правото си да събира дълга по съдебен ред.
Въпреки това обаче, кредитът често остава вписан в ЦКР, тъй като давността не се прилага служебно. Затова е необходимо предприемане на конкретни действия за заличаване.
Как да заличите лошо ЦКР при стар или погасен кредит
1. Извънсъдебно искане до кредитора
Първата стъпка е да изпратите писмено искане за заличаване на данните в ЦКР поради изтекла давност. Кредиторът има право, но не и задължение да заличи вписването, освен ако не е налице съдебно решение. В някои случаи е възможно постигане на споразумение, при което длъжникът плаща част от задължението, а кредиторът се съгласява да премахне негативния запис.
2. Съдебен иск за установяване, че не дължите вземането
Ако кредиторът откаже или бездейства, може да се подаде отрицателен установителен иск. Целта е съдът да признае, че задължението е погасено и не се дължи. След като решението влезе в сила, кредиторът е длъжен да заличи данните от ЦКР, а вие възстановявате чистата си кредитна история.
3. Погасяване на дълга
При пълно изплащане на кредита кредиторът подава информация към БНБ, че задължението е погасено. Записът остава видим още известно време (до 5 години), но вече не се счита за негативен.
4. Корекция на грешни или остарели данни
Понякога в ЦКР се появяват технически или административни грешки – погрешно отразени плащания, вече закрити кредити или дублирани задължения. В такива случаи имате право да подадете молба за корекция, като приложите доказателства (платежни нареждания, банкови извлечения, съдебни решения).
Как се подава молба за изчистване на ЦКР?
Молбата трябва да съдържа:
вашите лични данни;
описание на спорните записи;
аргументи защо смятате, че трябва да бъдат заличени;
доказателства в подкрепа на твърденията ви.
Искането се подава до съответната банка или институция, подала информацията. Ако получите отказ, можете да:
сезирате Българската народна банка;
подадете жалба до Комисията за защита на личните данни, ако смятате, че се обработват неверни данни;
предявите съдебен иск.
Рефинансиране и възстановяване на кредитния рейтинг
След като заличите лошото ЦКР, е важно да възстановите кредитната си репутация. Това може да стане чрез:
коректно обслужване на малки кредити;
редовно плащане на битови и други задължения;
избягване на прекомерна задлъжнялост;
поддържане на стабилни приходи.
Рефинансирането от друга банка също може да помогне – получавате нов заем при по-добри условия, с който погасявате старите задължения и подобрявате финансовия си профил.
Кредит с лошо ЦКР – възможности и ограничения
Някои финансови институции предлагат кредити за лица с лошо ЦКР, но при:
по-високи лихвени проценти;
по-кратки срокове;
изискване за поръчител или обезпечение.
Тези продукти могат да бъдат временна помощ, но крият риск от ново задлъжняване. Важно е да се консултирате с финансов или юридически експерт, преди да подпишете нов договор.
Кога да потърсите адвокат?
Ако:
кредитът ви е погасен по давност, но все още фигурира в ЦКР;
кредиторът отказва да премахне информацията;
има грешни или неверни данни във вашия кредитен профил;
имате нужда от съдействие при съдебен иск за установяване на недължимост;
тогава адвокат с опит в банковото и облигационното право може да ви съдейства за заличаване на вписванията, изготвяне на документи и представителство пред съда.
Лошото ЦКР не е окончателна присъда. С правилни стъпки, доказателства и професионална помощ може да възстановите кредитната си история и финансовата си стабилност. Редовната проверка на вашия кредитен статус и своевременното предприемане на действия могат да предотвратят сериозни затруднения в бъдеще.
Често задавани въпроси (FAQ)
Може ли да се заличи лошо ЦКР?
Лошата кредитна история не може просто да бъде заличена по желание. Ако обаче в ЦКР има неверни, неточни или неправомерно подадени данни, може да бъде поискано тяхното коригиране или заличаване по съответния ред.
Как мога да проверя какво е записано в моето ЦКР?
Можете да поискате справка от Централния кредитен регистър, за да видите какви данни за кредитната ви история са налични. Така можете да установите дали има грешки или несъответствия.
Погасяването на просрочен кредит заличава ли лошото ЦКР?
Не. Погасяването на задължението не означава автоматично заличаване на вече отчетената кредитна история. След погасяване информацията следва да бъде актуализирана според приложимите правила за отчитане в ЦКР.
Какво да направя, ако има грешка в ЦКР?
Ако установите неточни данни, трябва да се обърнете към институцията, която ги е подала в ЦКР, и да поискате проверка и корекция. Важно е да разполагате с документи, доказващи твърдяното несъответствие.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
„Колекторски фирми“ е термин от практиката, който обозначава дружества, занимаващи се със събиране на вземания по занятие. В повечето случаи това са търговски дружества, на които чрез договор за цесия (прехвърляне на вземане) е прехвърлено вземането на първоначалния кредитор – банка, фирма за бързи кредити или друга финансова институция.
Идеята е кредиторът да получи незабавно парично удовлетворение от събирача, без да чака реалното изпълнение от длъжника. Така кредиторът се освобождава от „тежестта“ да търси плащане, но длъжникът започва да има нов „насрещник“ – колекторската фирма.
На практика обаче не са редки случаите, в които такива дружества прилагат методи, които излизат извън рамките на закона – телефонен тормоз, заплахи, дезинформация или натиск за плащане на вече погасени по давност задължения.
Законова рамка и ограничения
Съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) прехвърлянето на вземания е допустимо, ако това е предвидено в договора за кредит. След цесията новият кредитор (колекторската фирма) има същите права, които е имал първоначалният кредитор, но не повече.
Важно е да се подчертае, че:
Колекторските фирми нямат право да използват извънсъдебни методи на принуда. Те не могат да ви запорират сметки или имущество без съдебно решение и изпълнителен лист.
Давността е от ключово значение – след изтичането ѝ задължението отпада и не може да се събира по принудителен ред.
Ако платите задължение, погасено по давност, платената сума не може да бъде върната.
Чести злоупотреби от страна на колекторските фирми
В практиката се наблюдават множество случаи, в които:
се търси плащане на вече изплатени задължения;
се упражнява психологически натиск чрез ежедневни обаждания и заплахи;
не се предоставя достатъчна информация за основанието на дълга;
се предявяват вземания по кредити, по които е изтекла давността.
Тези практики могат да доведат до сериозни последици за длъжника, включително неправомерно образувани изпълнителни дела.
Защита срещу колекторски фирми
1. Проверка на задължението
Първата стъпка е да се провери дали задължението е действително и дали не е погасено по давност. В България общата давност за вземания е 5 години (чл. 110 ЗЗД), а за периодични плащания – 3 години (чл. 111 ЗЗД).
2. Оспорване на заповед за изпълнение
Често колекторските фирми прибягват до заповедно производство – бърза съдебна процедура за събиране на вземания. Ако получите заповед за изпълнение и покана за доброволно изпълнение, имате право да възразите в 14-дневен срок. Това автоматично спира процедурата и кредиторът трябва да заведе исково дело, за да докаже претенцията си.
3. Предявяване на иск срещу колекторската фирма
В случай на неправомерни действия, като например събиране на погасено по давност задължение или тормоз, може да се заведе дело срещу колекторската фирма. Съдът може да постанови:
отпадане на задължението;
обезщетение за претърпените вреди;
корекция на вписвания в кредитни регистри, ако дългът е бил неправомерно отчетен.
Съдебна практика
Българските съдилища вече имат утвърдена практика по дела срещу колекторски фирми. В множество случаи съдът е приел, че:
търсенето на изпълнение след изтекла давност е недопустимо;
липсата на надлежно уведомление за цесия прави претенцията на новия кредитор необоснована;
агресивните методи на събиране могат да доведат до присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Практически съвети
Не плащайте веднага – първо проверете дали задължението е действително.
Събирайте документи – договори, разписки, платежни документи, кореспонденция.
Следете сроковете – особено 14-дневния срок за възражение срещу заповед за изпълнение.
Потърсете правна помощ – адвокат може да установи дали има изтекла давност и да изготви стратегия за защита.
Не се поддавайте на натиск – колекторските фирми нямат правомощия извън тези, предоставени от закона.
1. Може ли колекторска фирма да ми запорира заплата или сметки? Не. Само съдебен изпълнител може да налага запор, и то въз основа на изпълнителен лист.
2. Какво да правя, ако ми звънят по 10 пъти на ден? Това поведение може да се квалифицира като тормоз. Възможно е да търсите защита по съдебен ред и дори да предявите иск за обезщетение.
3. Какво е „погасено по давност задължение“? Това е задължение, за което е изтекъл законоустановеният срок за принудително събиране. След този срок кредиторът няма право да ви съди или да иска изпълнение.
4. Как да разбера дали задължението ми е прехвърлено? По закон длъжникът трябва да бъде уведомен писмено за цесията. Ако не сте получили такова уведомление, може да оспорите претенцията на колекторската фирма.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
