Нанасянето на телесна повреда на конкретно лице се извършва умишлено (често при физически съприкосновения) или по непредпазливост (най-често при настъпване на ПТП). Телесните повреди съгласно Наказателния кодекс в Република България могат да бъдат тежка телесна повреда, средна телесна повреда или лека телесна повреда и са описани в чл. 128, 129, 130 и сл. от Наказателния кодекс. Съществува разлика в осъществяването на адвокатска защита на пострадали лица, свързани с някоя от изброените телесни повреди, вида на които зависи предимно от нивото на пострадалост при конкретно лице, извършеното своевременно медицинско лечение, последиците от травматичните увреждания и др. Последните са от съществено значение в множество случаи, но фактът на извършване на своевременно и качествено медицинско лечение не означава, че характерът и/или вида на нанесената телесна повреда следва да бъде изменен.
Налице са множество различни варианти за развитие и приключване на конкретно наказателно дело с Ваше участие (по което сте страна в производството), с оглед организиране на правната Ви защита по дела, свързани с телесни повреди. От съществено значение е липсата или наличието на претърпени травматични увреждания и/или нарушаване на анатомичната цялост на пострадало от извършване на престъпление лице, което въз основа на последиците от тежката/ите травма/и разполага със законовото право да инициира започване на съдебно/и производство/а, свързано и с възможност за получаване на обезщетение (съществуват различни видове дела и различни съдебни искове, свързани с нанесени телесни повреди).
Наказанията за различните видове телесни повреди могат да бъдат различни по вид и размер, а с оглед характеристичните данни на конкретно лице, в случаите в които същото е признато от Съда за виновно в извършено престъпление, свързано с нанасяне на телесна повреда, с оглед характера на извършеното и множество различни обстоятелства по конкретно наказателно дело, Съдът следва да се произнесе както относно виновността (или невинността) на конкретното лице в нанасяне на телесна повреда, така и във връзка с размера на наложеното наказание. В множество случаи следва и един от най-важните въпроси, а именно въпросът ефективно ли следва да бъде изтърпяването на конкретно наказание лишаване от свобода (т.е. влизане в затвор) или условно (т.н. условна присъда).
Размерът на наказанието във връзка с нанесен различен вид телесна повреда може да „варира“ от наказание, по което не се налага лишаване от свобода (например в някои случаи на лека телесна повреда) – до наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода (в някои случаи при нанесена тежка телесна повреда).
Фундаменталните знания, които следва гражданите да придобият във връзка с участието си по наказателно производство, свързано с нанесена телесна повреда са описани в чл. 128-134 от Наказателния кодекс, във връзка с които разпоредби е налично огромно количество съдебна практика, свързана с всички критерии, по които се разглеждат и завършват наказателните дела от конкретния вид във връзка с правилното разглеждане и решаване на делата и законосъобразното правораздаване.
Делата, свързани с телесни повреди могат да бъдат изключително сложни от фактическа страна и често изходът по тях зависи от лимитиран брой различни видове събрани доказателствени материали по конкретното наказателно дело, които следва да бъдат годни доказателства и/или доказателствени източници, липсата или наличието на които води до завършване на конкретното наказателно производство с постановяване на виновност на конкретен извършител на конкретно престъпление или липса на такава.
Линията на защита на правата Ви следва да бъде създадена и изградена в унисон с Вашия адвокат по наказателно право, който следва задължително да Ви разясни кое действие с Ваше участие по конкретно наказателно дело следва да извършите и от кое действие да се въздържите. В случай че получите призовка във връзка с явяване, свързано с конкретно действие с Ваше участие по наказателно производство (пред Съд, Прокуратура, Полиция и т.н.), в интерес на защитата на Вашите права е препоръчително максимално бързо да се свържете с адвокат по наказателно право.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Изпълнителното дело се образува по молба на взискател (кредитор в гражданското производство) срещу длъжник, въз основа на изпълнителен титул, който може да бъде най-често: Изпълнителен лист (издаден от Съда) или Акт на Общината (Ревизионен акт, Акт по ДОПК, Наказателно постановление). Изпълнителният лист се издава от Съда в полза на взискателя срещу длъжника вследствие на следните съдебни актове:
влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните
решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-
спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които
подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно
изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните
съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;
решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България. Изпълнителното дело се образува при Съдебен изпълнител, определен от взискателя, като следва да се съобрази местната подсъдност. Съдебният изпълнител трябва да бъде с район на действие, съответстващ с:
постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника;
недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;
постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;
движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;
местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
Важно е да се отбележи, че релевантен за подсъдността е адресът на длъжника към момента на образуване на делото и ако длъжникът промени своя адрес в друг район, делото продължава при същия съдебен изпълнител, освен ако се установи, че делото е било неподсъдно на съдебния изпълнител, при когото е образувано или взискателят поиска преместване на делото при друг съдебен изпълнител от съответния район на действие, на който е подсъдно то за продължаване на изпълнителните действия.
След образуване на делото се изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която се дава двуседмичен срок за доброволно изпълнение на паричното задължение. Съгласно разпоредбите на чл. 449, 450 и 507 от ГПК се предоставя възможност едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение да бъдат наложени запори, възбрани, насрочен опис на движими или недвижими вещи, като същите следва да бъдат описани в поканата. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага и актът, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, като ако то е образувано въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на длъжника се изпраща съобщение за образувано изпълнително дело.
В молбата за образуване се посочват начините на изпълнение срещу длъжника, т.е. какви действия следва да се предприемат от страна на съдебния изпълнител срещу длъжника. В течение на производството могат да се посочват и други начини на изпълнение. Взискателят може да претендира освен сумите по изпълнителния титул, така и разноски по изпълнителното дело – ако се представлява от адвокат възнаграждението се определя съобразно НАРЕДБА No 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се прилага договор и пълномощно, а ако се представлява от юрисконсулт може да се претендира юрисконсултско възнаграждение като сумата изрично се посочва в молба и също се прилага пълномощно.
За всяко едно предприето изпълнително действие, включително и за образуване на делото се дължи такса, определена съобразно ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители(ЧСИ). Таксите, предвидени в тарифата се плащат от взискателя при образуване на изпълнителното дело и преди извършване на съответното изпълнително действие. Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, същите се събират от длъжника, освен когато делото е прекратено съгласно някоя от хипотезите по чл. 433, ал. 1 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия не се осъществят.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
