Основанията за прекратяване на изпълнително дело са изброени изчерпателно в чл. 433 от ГПК и са налице когато:
- длъжникът представи документ, от който е видно, че задължението е
заплатено преди образуването на изпълнителното дело; - взискателят е поискал това писмено;
- изпълнителният лист бъде обезсилен;
- с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е
издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; - посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не
може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; - не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението;
- бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът на
длъжника за оспорване на вземането; - взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му
е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ), насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Характерно за прекратяването на изпълнителното дело и това, което го отличава от приключването е, че няма пълно погасяване на задължението по време на производството. Делото се прекратява от съдебния изпълнител, чрез Постановление, което може да бъде обжалвано от взискателя в двуседмичен срок от получаването му. То се осъществява, чрез жалба до съответния окръжен съд, подадена чрез съдебния
изпълнител.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
