Измамата е често срещано понятие в съвременното общество, тъй като множество жалбоподатели сигнализират органите на властта във връзка с реално осъществени измами или в случаи, в които подозират, че е извършена измама, но такава не е налице. В множество случаи измама съгласно българското наказателно право е налице, а в други е налице единствено наличието на гражданскоправни взаимоотношения между граждани и не са налице „измамен“ и „измамник“ по смисъла на наказателното право в Република България, което обуславя липсата на извършено престъпление от общ характер съгласно Наказателния кодекс (НК) и възможност единствено за упражняване на законови права пред Граждански съд.

Престъплението измама е уредено в чл. 209 и сл. от Наказателния кодекс (НК), в които се предвиждат различни видове и размери на наложено наказание за признатите за виновни лица във връзка с извършена измама. Едно от основните и фундаментални неща в подобен вид наказателни дела е доказването на създаването на умишленото заблуждение от страна на подсъдимия към „пострадалото“ лице. Осъщественото въвеждане в заблуждение на друг човек трябва да бъде доказано в хода на наказателното производство, формиращо с умисъл неверни и/или лъжливи представи относно действителността на пострадалото лице или група от лица.

В други случаи е възможно да не е залице създаване на каквото и да е заблуждение от страна на обвиняемия/подсъдимия към друго лице, а първият единствено да се възползвал от вече създаденото заблуждение в пострадалото лице, което заблуждение извършителят единствено е продължил да поддържа и на практика „валидира“ същото. В настоящия пример извършителят поначало не е създал конкретните погрешни представи в другото лице, а единствено осъзнавайки погрешността им, придружена с възможността за облагодетелстване е поддържал същите.

Възможно е извършителят и да е създал погрешните представи, и едновременно с това впоследствие да е поддържал същите. И в двата случая следва да бъде доказано и наличието на специфична цел, съпътстваща действията на извършителя, а именно набавяне на имотна облага (за себе си или за друго лице). Конкретното обогатяване (или опитът за такова) следва да бъде цел на извършителя при извършване на някое от горепосочените действия и следва обогатяването да бъде в полза на извършителя или трето лице (в НК се използва думата „другиго“). Заедно с всички задължителни елементи на конкретното престъпление по вид, следва да е налице и „имотна вреда“ за пострадалото лице. Конкретната имотна вреда не е неразривно свързана с думата ИМОТ, а същата вреда може да бъде налице при измама, свързана с пари, движими вещи (например злато, диаманти, ценности и др.) или дори недвижими имоти. При липса на „имотна вреда“ е възможно да бъде повдигнато обвинение за опит в извършване на конкретното по вид престъпление. В подобни случаи следва да се анализират подробно причините поради които престъплението е останало недовършено или е довършено, но извършителят не е успял да се обогати поради други причини.

Липсата на доказване в хода на конкретно наказателно дело на някой/някои от горепосочените елементи е възможно да доведе до правдателна присъда за подсъдимия. При признаване за виновен на конкретно лице за извършена измама по НК могат да бъдат наложени различни по вид наказания – Лишаване от свобода, Пробация, Конфискация на имущество, Глоба. Тези наказания могат да бъдат с различен размер в зависимост от вида на измамата (активна или пасивна), някои специфики на извършеното или извършителя, сумата, чрез която конкретно лице се е обогатило неправомерно и други. Наказанието Лишаване от свобода може да варира от 1 (една) година в някои от по-обикновените случаи при извършена измама до 20 (двадесет) години в някои от най-тежките такива. В някои от случаите е налице възможност за заменяване на наказание
Лишаване от свобода с по-леко по вид наказание, а именно Пробация. В подобни случаи е задължително защитата (адвокатът/адвокатите) по наказателното дело да докажат пред Съда наличието на изключителни и/или многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия/подсъдимите. Отделно от последното е налице и възможност за условно осъждане, което може да бъде приложено в някои случаи на извършена измама, с оглед спецификите на същата и съдебното минало на подсъдимия.

Отделно от гореописаното е възможно да бъде налице маловажен случай съгласно НК при извършена измама. В този случай защитата е задължена да докаже липсата или незначителността на настъпилите вредни последици и че при конкретното извършено деяние не е налице висока степен на обществена опасност.

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.