Какви са трите основания свързани с погасяване на наказателно преследване?

Наказателното право в Република България предвижда три основания, свързани с погасяване на наказателно преследване и погасяване изпълнение на наложено наказание. Съгласно чл. 79 от Наказателния кодекс (чл. 79 НК) това се случва при настъпила смърт на конкретно лице, което може и вече да е обвиняем или подсъдим, когато е изтекла предвидената в закона давност или когато е последвала амнистия.

Преустановяването на наказателното преследване на практика означава, че държавата в лицето на Прокуратурата и разследващите органи губи правото си да търси наказателна отговорност от извършител на престъпление за извършеното от последния, да му наложи наказание и да го третира като осъден. 

Давността в наказателното право по същество представлява времеви период, който е точно определен в закона, с изтичане на който държавното обвинение загубва правото да осъществява наказателно преследване или да се изпълни наложено от Съда наказание. Важно е да се отбележи, че давността в случая има материалноправен характер (не процесуалноправен характер), а по отношение на нея при законови промени няма пречка да се приложи принципът за действие във времето на по-благоприятния за дееца закон за съгласно чл. 2, ал. 2 НК.

Следва да се направи отграничение във връзка с различни видове давност по НК, а именно във връзка с давностни срокове относно погасяването на наказателното преследване (чл. 80 НК) и изпълнението на наложеното наказание (чл. 82 НК). 

Абсолютна давност и нейните правни последици съгласно НК

Налице са различни по времеви периоди срокове, с оглед вида престъпление, във връзка с което е налице обвинение, който срок може да бъде спиран или прекъсван чрез множество различни по вид действия, извършени от разследващите органи, Прокуратурата, Съдът и т.н. Налице е и „абсолютна давност“, която не подлежи на удължаване (вкл. спиране и прекъсване), което обуславя както изключване на наказателното преследване съгласно чл. 81, ал. 3 НК (съобразено със сроковете за отделни по размер на предвидено наказание престъпления, съобразени с чл. 80 НК), така и изключване на възможността за изпълнение на наказанието съгласно чл. 82, ал. 4 НК – съгласно сроковете, описани в чл. 82, ал. 1 НК.

Следва да се направи разграничение между прилагане, на което и да е законово правило относно давността в наказателното право и реабилитацията в последното, тъй като реабилитацията се реализира след като конкретен човек вече е бил осъден с влязла в сила присъда, но чрез наказателноправния институт на реабилитацията се инициира промяна в юридическия статус на осъденото лице по отношение на неговата съдимост, която след настъпване на реабилитация заличава осъждането и отменя за в бъдеще негативните последици, които се свързват със самото осъждане.

Често задавани въпроси (FAQ) относно сроковете за давност по Наказателния кодекс (чл. 80 и 81 НК)

1. Какво означава “давност” при наказателното преследване?
Давността е правен срок, след изтичането на който държавата губи правото да преследва едно лице за извършено престъпление, ако наказателното производство не е започнало или не е приключило.

2. Какви са сроковете за изключване на наказателното преследване по давност?
Съгласно чл. 80, ал. 1 от НК, сроковете са:

• 20 години – за престъпления, наказуеми с доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;
• 15 години – за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над 10 години;
• 10 години – за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над 3 години;
• 5 години – за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над 1 година;
• 3 години – за всички останали случаи.

3. Кога започва да тече давността?
Началният момент зависи от вида на престъплението:

• При завършени престъпления – от момента на извършване (довършване) на деянието.
• При опит или приготовление – от последното извършено действие.

4. Може ли давността да бъде спряна?
Да. Според чл. 81 от НК, давността се спира, ако започването или продължаването на наказателното преследване зависи от решаването на друг въпрос с влязъл в сила съдебен акт.

5. Какво означава прекъсване на давността?
Прекъсване настъпва с всяко действие на компетентните органи за наказателно преследване спрямо обвиняемото лице. След прекъсване започва да тече нова давност отначало.

6. Какво представлява абсолютната давност?
Абсолютната давност е крайният срок за наказателно преследване, независимо дали е имало спиране или прекъсване. Тя е равна на 1,5 пъти законовия срок.
Например: ако стандартната давност е 10 години, абсолютната е 15 години.

7. Какъв е ефектът от изтичането на абсолютната давност?
След изтичането ѝ наказателното преследване задължително се прекратява, независимо от предприетите действия по делото.

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За повече информация се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847 📞