Дарение на имот – може ли да се развали?

Sep 19, 2025

   Време за четене 21

Може ли дарение на имот да бъде отменено? Прочетете тук

Дарението на недвижим имот е един от най-често използваните правни инструменти в България. Чрез него едно лице (дарител) прехвърля безвъзмездно собствеността върху имот на друго лице (надарен).

Най-често даренията се извършват между родители и деца или между близки роднини, като целта е уреждане на бъдещи наследствени отношения. Дарението се оформя с нотариален акт и веднага поражда правни последици – имотът става собственост на надарения без каквото и да е заплащане.

На пръв поглед сделката изглежда окончателна и необратима. Но правото допуска изключения – има ситуации, в които дарението може да бъде оспорено или развалено, било то от самия дарител или от наследниците му.

В следващите редове ще разгледаме кога и как това е възможно, какви са процедурите и какви последици може да има едно разваляне на дарение.

Как се извършва дарение на имот?

За да бъде дарението валидно, то се извършва с нотариален акт, подписан в присъствието на нотариус. Дарителят и надареният трябва да се явят лично и да изразят съгласието си.

Дарението е безвъзмездно – няма заплащане, няма размяна на стойности. Това го отличава от покупко-продажбата. Дарителят доброволно и окончателно се отказва от имота в полза на друг човек.

Процедурата е сравнително проста и бърза, което я прави предпочитана при уреждане на имуществени отношения в семейството. Но фактът, че имотът е прехвърлен, не означава, че в бъдеще няма да се стигне до съдебен спор за отмяната му.

Може ли дарение на имот да бъде отменено?

Дарението на недвижим имот по правило поражда действие веднага след изповядване на сделката с нотариален акт. Това обаче не означава, че законът изключва всякаква възможност за последваща отмяна или намаляване на дарението.

Важно е да се прави разлика между няколко различни правни механизма. Отмяната на дарението по чл. 227 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е различна от намаляването на дарение заради накърнена запазена част, а и двете се различават от случаите на недействителност на сделката.

Самото влошаване на отношенията между дарителя и надарения не е достатъчно, за да бъде отменено дарението. Необходимо е да е налице конкретно законово основание и да са изпълнени съответните предпоставки.

Кога може да се отмени дарение по чл. 227 ЗЗД?

Законът предвижда изрично определени случаи, при които дарението може да бъде отменено.

Отмяна може да се иска, когато надареният:

otmqna darenie na imot
  • умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако са налице обстоятелства, които изключват наказуемостта;
  • набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, ако набедяването е извършено умишлено и не е последвало наказателно преследване поради обстоятелства, посочени в закона;
  • отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Следователно понятието „неблагодарност“ не трябва да се разбира като всяко лошо или обидно отношение. Обиди, прекъсване на контакт, семейни конфликти или липса на внимание сами по себе си не са автоматично основание за отмяна на дарението.

При всяка конкретна ситуация трябва да се установи дали поведението на надарения попада в някое от изрично посочените в закона основания.

Отмяна на дарение заради отказ от издръжка

Една от практически важните хипотези е отказът на надарения да дава издръжка на дарителя, когато последният се нуждае от такава.

Тук не е достатъчно просто дарителят да твърди, че надареният не се грижи за него. Необходимо е да се установят конкретните обстоятелства относно нуждата от издръжка и отказа на надарения да я предостави.

Например, ако лице е дарило недвижим имот на свое дете, а впоследствие изпадне в материална нужда и поиска необходимата му издръжка, отказът на надарения може да има правно значение при наличие на останалите законови предпоставки.

Това е различно от общото очакване за „грижи“ или добри отношения между родители и деца. За да се прецени дали е налице основание за отмяна, трябва да се разгледат доходите, нуждите на дарителя, възможностите на надарения и конкретното поведение на страните.

Какъв е срокът за отмяна на дарението?

Отмяната на дарението не може да се иска неограничено във времето.

Искът по чл. 227 ЗЗД трябва да бъде предявен в едногодишен срок от момента, в който дарителят е узнал за основанието за отмяна.

Срокът е особено важен, защото пропускането му може да доведе до загуба на възможността да бъде упражнено правото на отмяна.

При смърт на дарителя законът предвижда и специални правила относно упражняването на правото от неговите наследници. Затова при конкретен случай трябва да се провери както кога е възникнало основанието за отмяна, така и кога и от кого е узнато то.

Как се доказва основанието за отмяна на дарението?

Дарението не се отменя автоматично. Когато спорът не може да бъде разрешен доброволно, защитата се търси по съдебен ред.

В зависимост от конкретното основание могат да бъдат относими различни доказателства – документи, свидетелски показания, кореспонденция, медицински документи, данни за доходи и разходи, документи относно отправени искания за издръжка и други доказателства, свързани с конкретния спор.

При иск за отмяна поради отказ от издръжка например е важно да могат да се установят както нуждата на дарителя, така и обстоятелствата около отказа на надарения.

Затова при подобен спор е важно доказателствата да бъдат събрани и преценени още преди предявяването на иска.

Какво става, ако надареният вече е продал имота?

Продажбата на дарения имот на трето лице усложнява ситуацията и не означава, че въпросът автоматично се решава в полза на дарителя или на новия собственик.

При отмяна на дарение законът съдържа специални правила относно правата, придобити от трети лица преди отбелязването на исковата молба, както и относно последиците от извършени разпореждания с имота.

Затова не е правилно да се приема, че при уважаване на иска всяка последваща продажба автоматично става недействителна.

Ако имотът вече е продаден, учредено е вещно право или е извършено друго разпореждане, трябва да се проверят датите на отделните сделки, вписванията и правата на третите лица.

Тази проверка е особено важна, преди да бъде предявен иск за отмяна на дарението.

Могат ли наследниците да оспорят дарение?

Наследниците не могат просто защото са наследници да поискат отмяна на всяко дарение, направено от наследодателя.

След смъртта на дарителя обаче може да възникне друг правен въпрос – дали направеното дарение накърнява запазената част на наследник.

Законът защитава запазената част на определени наследници – низходящи, родители и съпруг. Когато тази част е накърнена чрез дарение или завещание, наследникът може при наличие на законовите предпоставки да поиска намаляване на дарението до размера, необходим за възстановяване на запазената му част.

Това производство е различно от отмяната на дарение поради поведението на надарения.

С други думи:

отмяна на дарение → при наличие на основанията по чл. 227 ЗЗД;

намаляване на дарение → когато е накърнена запазената част на наследник.

Това разграничение е важно, защото основанията, сроковете и последиците при двата механизма са различни.

Как се намалява дарение заради накърнена запазена част?

Наследник със запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради направени дарения или завещания, може да поиска тяхното намаляване до необходимия размер.

За да се определи дали запазената част е накърнена, се изчислява наследствената маса по правилата на Закона за наследството. При това изчисление в определени случаи се вземат предвид и направените от наследодателя дарения.

Размерът на запазената част зависи от това кои наследници са оставени след смъртта и от техния брой. Например законът предвижда различни размери при едно дете, при две или повече деца, при наличие на съпруг и при различни комбинации между съпруг, деца и родители.

При дарение на недвижим имот не следва автоматично, че наследникът ще получи обратно част от самия имот. Законът предвижда конкретни правила за това кога имотът може да бъде задържан от надарения срещу парично възмездяване и кога могат да настъпят други последици.

Затова при наследствен спор трябва да се изчисли конкретно запазената и разполагаемата част, както и стойността на дарението съгласно правилата на Закона за наследството.

Прочетете повече за данъци при продажбите на имоти.

Разлика между отмяна, намаляване и недействителност на дарението

Трите понятия не трябва да се използват като синоними.

Отмяна на дарението е възможна при изрично предвидени в закона основания, например при определени тежки действия на надарения или при отказ да се даде необходимата издръжка на дарителя.

Намаляване на дарението може да бъде поискано от наследник със запазена част, когато дарението е накърнило правото му да получи законово защитения размер от наследството.

Недействителност на сделката е отделен въпрос и може да бъде свързана с липса на законово изискване за действителност, порок на волята, симулация или друго основание, предвидено в закона.

Поради различията между тези механизми не е достатъчно да се каже, че „дарението се оспорва“. Необходимо е първо да се установи какъв точно е правният проблем и какъв иск или друго средство за защита е приложимо.

Дарение на имот

Процедура за разваляне: срокове и доказване

Дарението не се разваля автоматично. Необходимо е завеждане на дело в съда.

  • Искът трябва да се подаде в срок от една година от узнаване на основанието за разваляне.
  • Ако срокът изтече, дарителят губи правото да оспори дарението.
  • Дарителят носи тежестта да докаже неблагодарността – чрез свидетели, документи, експертизи.

Процесът често е труден, особено когато страните са роднини. Ако имотът вече е продаден, в делото могат да бъдат въвлечени и новите собственици.

Роля на наследниците: оспорване след смъртта на дарителя

Наследниците също могат да оспорят дарение, извършено приживе. Това се случва, когато дарението накърнява тяхната запазена част от наследството.

Българското право защитава интереса на деца, съпруг и родители, като им гарантира минимален дял, независимо от волята на наследодателя. Ако чрез дарения приживе този дял е намален, наследниците могат да поискат намаляване на дарението.

Тук не се говори за неблагодарност, а за защита на наследствени права. Възможно е съдът да постанови връщане на част от имота или изплащане на съответната стойност на ощетените наследници.

Прикрито дарение – когато действителната сделка е различна

Възможно е страните да оформят една сделка като дарение, но действителните им отношения да показват, че са постигнали друго споразумение.

Например в нотариалния акт е посочено дарение, но страните действително са уговорили плащане на цена. В такъв случай може да възникне въпрос за симулация – привидна сделка, която прикрива друго съглашение.

При спор съдът не се ограничава само до наименованието, което страните са дали на договора. Преценява се каква е действителната им воля и дали прикритото съглашение отговаря на законовите изисквания за действителност.

Това не означава, че всяко дарение, при което впоследствие възникне спор, е симулативно. Симулацията трябва да бъде доказана, като конкретните доказателства и отношения между страните се преценяват в рамките на съдебното производство.

Затова, ако има съмнение, че нотариалният акт не отразява действителната уговорка между страните, въпросът трябва да бъде анализиран отделно от отмяната на дарението поради основанията на чл. 227 ЗЗД.

Как да защитите интересите си при дарение на имот?

Преди да дарите недвижим имот, е важно да прецените не само настоящите отношения с надарения, но и последиците от прехвърлянето на собствеността.

Дарението не трябва да се прави с разбирането, че имотът лесно може да бъде върнат обратно при бъдещ семеен конфликт. Законът допуска отмяна само при определени предпоставки.

Ако дарителят желае да запази възможността да използва имота, в нотариалния акт може да бъде учредено право на ползване в негова полза. Така собствеността преминава към надарения, но дарителят запазва договореното вещно право.

Когато дарителят има деца, съпруг или други наследници със запазена част, трябва предварително да се прецени и възможният ефект върху бъдещото наследство.

Важно е също да се проверят тежестите върху имота, наличието на ипотеки, възбрани или други права на трети лица и да се изясни дали избраната сделка действително съответства на целта на страните.

В някои случаи дарението може да не е единственият подходящ вариант. В зависимост от конкретната ситуация могат да бъдат обсъдени и други правни конструкции, включително покупко-продажба или договор за издръжка и гледане.

Това не означава, че една сделка е по принцип „по-добра“ от друга. Подходящият вариант зависи от целта на страните, имуществото, отношенията между тях и бъдещите наследствени последици.аузи – например право на ползване или задължение за издръжка, които да гарантират интересите на дарителя.

Прочетете и нашата статия за това как да намерите собственик на имот.

Дарение на имот  2025

Как да се защитите при дарение на имот?

Преди да дарите недвижим имот, е важно да прецените не само настоящите си отношения с надарения, но и възможните последици в бъдеще. Дарението по правило е окончателно и не може просто да бъде отменено, защото отношенията между страните са се влошили.

Ако дарителят иска да запази възможността да ползва имота до края на живота си, може да бъде учредено право на пожизнено или пожизнено и безвъзмездно ползване в негова полза. Така собствеността преминава към надарения, но дарителят запазва правото да използва имота при условията, посочени в нотариалния акт.

Особено внимание трябва да се обърне и на запазената част на наследниците. Ако дарителят има деца, съпруг или други наследници със запазена част, едно дарение може да се окаже предмет на наследствен спор след смъртта му. В тези случаи наследниците могат при наличие на законовите предпоставки да поискат намаляване на дарението до размера, необходим за възстановяване на запазената им част.

Важно е също да се прави разлика между отмяна на дарение поради неблагодарност, намаляване на дарение заради накърнена запазена част и недействителност на сделката. Това са различни правни механизми, при които се прилагат различни правила, срокове и изисквания за доказване.

Какво е важно да проверите предварително?

Преди подписването на нотариалния акт е добре да се изяснят:

  • кой ще придобие собствеността и при какви условия;
  • дали дарителят ще запази право на ползване;
  • има ли други наследници със запазена част;
  • има ли тежести или ипотеки върху имота;
  • как ще се отрази дарението на бъдещите наследствени отношения;
  • има ли причина сделката да бъде оформена по друг начин, например чрез покупко-продажба или договор с издръжка и гледане.

Особено важно е да не се разчита само на устни уговорки. Ако определено право или задължение е съществено за дарителя, то следва да бъде обсъдено с адвокат и, когато е приложимо, надлежно оформено в нотариалния акт.

Често задавани въпроси (FAQ)

Може ли дарение на имот да бъде отменено?

Да, но не само защото отношенията между дарителя и надарения са се влошили. Отмяната е възможна при конкретните основания, предвидени в закона.

Може ли да се отмени дарение заради лоши отношения?

Самото влошаване на отношенията, прекратяването на контакт или семейният конфликт не са автоматично основание за отмяна. Необходимо е поведението на надарения да попада в някое от изрично предвидените в закона основания.

Може ли дарение да се отмени заради отказ от издръжка?

Да, при наличие на законовите предпоставки. Необходимо е дарителят да се нуждае от издръжка и надареният да отказва да я даде.

Какъв е срокът за отмяна на дарението?

При иск за отмяна по чл. 227 ЗЗД законът предвижда едногодишен срок, който започва да тече от момента, в който дарителят е узнал за основанието за отмяна.

Могат ли наследниците да отменят дарение след смъртта на дарителя?

Не всяко дарение може да бъде отменено от наследниците. В определени случаи те могат да упражнят правото на отмяна при условията на закона, а отделно могат да поискат намаляване на дарение, когато е накърнена тяхната запазена част.

Какво представлява запазената част?

Запазената част е частта от наследството, която законът защитава в полза на определени наследници – низходящи, родители и съпруг. Когато тя е накърнена чрез дарения или завещания, при наличие на законовите предпоставки може да се иска намаляване на съответното разпореждане.

Ще получи ли наследникът автоматично част от дарения имот?

Не непременно. При недвижим имот законът предвижда специални правила относно последиците от намаляването на дарението. В зависимост от конкретните обстоятелства може да се стигне до запазване на имота от надарения срещу парично възмездяване или до други последици, предвидени в закона.

Какво става, ако надареният вече е продал имота?

Последиците зависят от конкретните обстоятелства, включително кога е извършено прехвърлянето, кога са вписани съответните актове и какви права са придобили третите лица. Не може предварително да се приеме, че всяка последваща продажба автоматично ще бъде недействителна.

Каква е разликата между отмяна и намаляване на дарение?

Отмяната на дарението е свързана с конкретните основания по чл. 227 ЗЗД. Намаляването има за цел да възстанови накърнената запазена част на наследник. Това са различни правни механизми.

Може ли дарението да се окаже симулативна сделка?

Да, възможно е да възникне спор дали посоченото в нотариалния акт дарение действително отразява волята на страните. Ако се твърди, че дарението прикрива друга сделка, въпросът се разглежда според правилата за симулацията и действителността на прикритото съглашение.

Може ли дарителят да запази правото си да ползва имота?

Да. В зависимост от конкретната сделка може да бъде учредено право на ползване в полза на дарителя. Това трябва да бъде правилно оформено и включено в нотариалния акт.

Свързани публикации

Данък при продажба на имот – кога се дължи, как се изчислява и кога няма данък
Данък при продажба на имот – кога се дължи, как се изчислява и кога няма данък

Какви са правата и процесите при продажба на имот? Данък при продажба на имот не се дължи във всеки случай. При физическите лица облагането зависи основно от начина, по който е придобит имотът, периода на притежание, броя на продадените имоти през годината и размера...

read more
Петиторен иск – ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. Защита на правото на собственост
Петиторен иск – ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. Защита на правото на собственост

Петиторен иск – защита на правото на собственост чрез ревандикационен иск Правото на собственост е едно от основните конституционно защитени права в Република България. Съгласно чл. 17 от Конституцията частната собственост е неприкосновена и се гарантира от закона....

read more
Дворното място като обща част в етажната собственост през 2026 г.
Дворното място като обща част в етажната собственост през 2026 г.

Разберете повече за правата си при дворно място и етажна собственост Споровете относно дворното място са сред най-често срещаните конфликти в етажната собственост. В практиката често възникват въпроси кой има право да използва двора, може ли част от него да бъде...

read more

Контакти с адвокат

Тони Чакъров

Свържете се с мен

+359 888 788 847

Свържете се с мен

Изпратете запитване

Lawyer.chakarov@gmail.com

Свържете се с мен