Съгласно правните норми в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) на Република България, българският наказателен процес съдържа 2 (две) фази – Досъдебна фаза и Съдебна фаза. Основната първоначална цел на всяко образувано досъдебно производство е да събере доказателства, отговарящи на въпроса налице ли е извършено престъпление и кое лице (или множество лица) е виновно във връзка с осъщественото противоправно поведение, което е обявено от закона за наказуемо и е съставомерно съгласно Наказателния кодекс на Република България.

Какво се случва по време на досъдебното производство?

По време на Досъдебно производство се извършват множество действия по разследване, свързани със събиране на достатъчно доказателства, въз основа на които се анализира фактическата обстановка, целяща да изясни наказателното производство от фактическа страна и във връзка с което граждани могат да бъдат призовани да свидетелстват в досъдебната фаза пред разследващите органи (най-често в Полицията) или пред Съд. В конкретна призовка, която е получена от гражданин във връзка с явяване пред разследващите органи или пред Съда следва да е записано както кога и къде следва конкретен гражданин да се яви, така и за какво процесуално-следствено действие е призован (например: за разпит като Свидетел, за привличане като Обвиняем и т.н.). Не е изключен вариант, в който първо конкретно лице да бъде призовано, за да
предостави свидетелски показания в досъдебно производство, а впоследствие след определен времеви период да бъде призован отново, включително за привличане като обвиняем в досъдебно производство. Основната и фундаментална цел на „Държавното обвинение“ в лицето на прокуратурата при провеждане на досъдебно производство е да се съберат достатъчно и необходими за доказване на вината на определено/и лице/а доказателства и да се повдигнат обвинения по реда на НПК срещу конкретните лица.

Поначало, в хода на провеждане на Досъдебно производство разследващите органи в преобладаващата част от случаите събират доказателства служебно и по свой почин (всички или почти всички необходими), но това не е пречка да бъдат направени искания за събиране на доказателства в хода на досъдебното производство от заинтересовани лица – в най-честите случаи от практиката – от обвиняемия и неговия адвокат (защитник). Следва да отбележим, че разследващите органи са задължени да събират всички доказателства, които са относими към
конкретното досъдебно производство, а не само тези, които са доказващи вината на обвиняемия. Това задължение за Прокуратурата и Полицията (най-често) практически вменява задължителността за активни действия от страна на „Държавното обвинение“ за събиране и на доказателства, които са способни да оправдаят конкретно лице или група от лица, вкл. след като
същите вече са привлечени към наказателна отговорност (по чл. 219 НПК) и включително след като е налице внесен обвинителен акт в Съда, иницииращ провеждане на Съдебно производство.

В хода на досъдебното производство могат да бъдат извършени множество различни по вид Експертизи, които са относими и необходими във връзка с извършено престъпление и/или провеждане на разследване във връзка със същото. При провеждане на производството обвиняемият може както да дава обяснения, така и да откаже да дава обяснения. Определени свидетели имат правната възможност да откажат да свидетелстват и предоставят показания, поради различни причини, свързани с правата им по НПК, а отделно от това са налице множество
други действия, които има възможност да бъдат извършени в досъдебното производство като претърсване, изземване, освидетелстване, разпознаване на лица и предмети, извършване на следствени експерименти, доброволно предаване, ако са съставени и протоколирани по предвидения в закона ред.

След приключване на разследването, както лице, което е пострадало от извършено престъпление, така и обвиняем в досъдебно производство и техните адвокати имат законова възможност да
се запознаят с материалите по досъдебно производство, в които са инкорпорирани всички извършени действия по разследването. Именно след етапа на запознаване с материалите по наказателно производство, пострадалият, обвиняемият и техните адвокати имат не само законова
възможност да извършат искания, бележки и възражения по Досъдебно производство, но и практически имат представа какви доказателства са събрани, в полза на кого е необходимо събиране на нови доказателства и какъв следва да бъде вероятният изход от евентуално преминаване към провеждане на Съдебно производство в конкретния случай след евентуално внасяне на обвинителен акт в Съда от страна на Прокуратурата.

В досъдебно производство се извършват разследване, а отделно от него често се извършва и повдигане на обвинение и разпити на множество лица. В някои случаи е налице законова възможност за задържане (арест), които могат да бъдат с времетраене до 24 (двадесет и четири) часа при задържане от Полицията, до 72 (седемдесет и два) часа при задържане, извършено чрез Постановление на Прокурор или за по-дълъг срок при наличие на взета Мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“ (двете единствени мерки за неотклонение, свързани с арест). Във връзка с всяко задържане (арест) са налице законови възможности за обжалване на същото, което е единственият начин за предсрочно освобождаване на задържано лице, представляващо освобождаване преди изтичане на времевия за постановеното задържане
период. По време на всяко Досъдебно производство следва да се следи за законоустановените срокове (вкл. по чл. 234 НПК), което да гарантира, че няма да бъдат нарушени правата и законните интереси на участващите в производството лица. Едни от най-важните събития във връзка с разпоредби, свързани със спазване на сроковете по НПК във връзка с образувано Досъдебно производство са срок за извършване на разследването и срок за мерките за процесуална принуда (вкл. мерките за неотклонение). След приключване на разследването Прокурорът най-често следва да прецени и вземе решение следва ли да прекрати конкретното наказателно производство или следва да внесе в Съда обвинителен акт във връзка с извършено според „Държавното обвинение“ престъпление (практически най-честитите случаи). Налице са и други законови възможности като спиране на наказателното производство, внасяне на предложение за споразумение или за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

При извършване на действия по и след приключване на всяко отделно Досъдебно производство следва да се анализират множество факти, липса на такива, процесуални възможности за вземащите участие в производството лица по максимално акуратен и флагрантен начин, което в
условията на лапидарност както да разясни, така и ефективно да защити правата на участващото в производството лице.

Гореописаната информация е частично описание на конкретнатаправна тематика и не представлява правна консултация или правен
съвет.