Искате съдът да постанови мерки, които да ви защитят?

Психическият тормоз, макар често да се подценява в сравнение с физическия, нанася сериозни вреди — травми, подкопано самочувствие, емоционални разстройства. За да живее човек пълноценно, психическото и физическото му здраве трябва да са в хармония.

Често тормозът без видими физически белези остава незабелязан: “ако няма синини, всичко е ОК”. Но статистиката показва повишен брой хора, които търсят психологическа и психотерапевтична помощ, вследствие на емоционален тормоз. Това говори, че щетите са реални, макар и “невидими”.

За да защитите своето ментално здраве, важно е да потърсите правна подкрепа, ако сте жертва на манипулации, унижения или редовно емоционално насилие. Всеки, който смята психическия тормоз за “нещо маловажно”, не е запознат с възможните дългосрочни последствия.

Най-леките от тях могат да бъдат: депресия, тревожност, повишено чувство за малоценност, нарушен сън, социална изолация. От наша гледна точка, съдебната защита е нужна не само за преодоляване на настоящите вреди, но и за предотвратяване на ескалация — догодина може да стане и физическо насилие.

Също така, психическият тормоз често е “врата” към други форми на тормоз, според Закона за защита от домашно насилие:

• Емоционален тормоз;
• Финансов тормоз;
• Физически тормоз.

Без действие, без реакция, тормозът може да продължи и да се задълбочи — това е най-опасното.

Какво е психически тормоз

Психическият тормоз е систематично, съзнателно поведение, целящо да нанесе психологическа вреда чрез повтарящи се унизителни, заплашителни, манипулативни или контролиращи действия. Може да включва заплахи, словесни обиди, омаловажаване, изолация, манипулация на информация, контрол над взаимоотношения, постоянна критика, държане, което създава страх или чувство на несигурност. Жертвите често изпитват страх, тревожност, емоционален стрес, а въпреки липсата на физически следи, вредите са дълбоки и трайни.

Какво представлява ограничителната заповед при психически тормоз?

Ограничителната заповед е съдебен инструмент, чрез който се ограничава контактът и поведението на извършителя спрямо жертвата. Целта й е защитата на психическото и емоционалното здраве на човека, да му се осигури пространство, безопасност и спокойствие. Може да включва забрана за приближаване, забрана за комуникация или други мерки, които съдът прецени за необходими.

Какви са условията за издаване на ограничителна заповед?

За да съществува основание за такава заповед:

• Да се докаже, че тормозът нанася значителни емоционални или психологически вреди;
• Да е систематичен (т.е. повтарящ се, а не еднократен инцидент);
• Да има елемент на страх, несигурност, унижение или заплаха за жертвата;
• Да се проявява в начин, който вреди на психиката — стрес, тревожност, нарушение на съня, социално дистанциране и др.

Форми могат да са: вербални обиди, заплахи, подигравки, унижение, манипулация, контрол, изолация, преследване, даже използване на леко насилие или докосване, което не оставя физически щети, но създава психологическа травма.

Как се подава молба за ограничителна заповед?

• Молбата се подава до Районния съд (или друг съд по компетентност), пише се писмено.
• Трябва да се включат лични данни, описание на тормоза — как е започнал, как се проявява, какви са последствията и какви мерки искате (забрана за контакт, приближаване и др.).
• Прилагат се доказателства: свидетелски показания, съобщения, имейли, записи, медицински, психологически становища и др.

Къде да подам жалба?

• В полицията — ако има елементи на закана, преследване, престъпление.
• В районния съд — за издаване на защитна заповед.
• В прокуратурата — ако случаят придобие престъпен характер.
• Консултация с адвокат е силно препоръчителна за по-добра защита и по-бързо действие.

Възможности за жертвата след издаване на ограничителна заповед

• Законът за защита от домашно насилие (в България) вече предвижда психологическа, социална подкрепа.
• Жертвите имат право на специализирани услуги: кризисни центрове, защитени жилища, консултации, помощ от неправителствени организации и държавни структури.
• Заповедите се издават за конкретни срокове — обикновено определен период, но има възможности за продължаване или издаване на нова при повторение.

Предотвратяване и повишаване на обществено съзнание

Общество, обучение, медии — всички имат роля как да се намали разпространението на психически тормоз. Образователните системи трябва да включват теми за емоционално насилие, за граници и уважение; медиите трябва да говорят открито, с яснота, за правата, за сигурността и инструментите за защита; законодателството — да е ефективно, прилагането му — реално.

Психически тормоз в България — законова рамка и практика

В България психическият тормоз е признат като вид домашно насилие и е част от нормативната уредба. Законът за защита от домашно насилие (PDVA) го включва сред формите на насилие, за чието предотвратяване и защита се грижат държавни и неправителствени организации.

Също така, в Наказателния кодекс са направени промени, които криминализират системния психически тормоз, когато от него са настъпили вредни последствия за жертвата, с предвидени наказания, включително лишаване от свобода.

Според данни на КНСБ (Националния синдикат на работещите в България), около 1 на всеки петима работещи е бил подложен на психически тормоз на работното място — най-често жени, във възрастовия диапазон 26-45 години. Bloomberg

Законът осигурява специална защита за деца: ако домашно насилие се осъществява в тяхно присъствие, то се счита и за психологическо насилие срещу детето. humanrightsguide.bg+1

Има и услуги, които държавата и неправителствените организации оказват: социална, психологическа и правна помощ за пострадалите от домашно насилие. Кризисни центрове, защита, телефонни линии и др. са достъпни в различни части на страната. humanrightsguide.bg+1

В практиката обаче има и недостатъци: сроковете за подаване на молба за защита са понякога кратки, институциите биват критикувани за закъснения или неефективно прилагане; някои жертви срещат бюрократия или липса на информация. MDPI+1

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847

Прочетете нашата статия за дела при телесна повреда тук.

Често задавани въпроси (FAQ)

1. Мога ли да получа ограничителна заповед само за психически тормоз, без физическо насилие?
Да. Законът за защита от домашно насилие изрично включва психическия и емоционален тормоз като основание за издаване на ограничителна заповед.

2. Трябва ли да имам свидетели, за да подам жалба?
Не е задължително, но е препоръчително. Съдът може да приеме и други доказателства — съобщения, записи, психологически становища и т.н.

3. Колко време важи ограничителната заповед?
Мерките могат да важат от 3 до 18 месеца, като при нови инциденти може да се поиска продължаване или издаване на нова заповед.

4. Какво се случва, ако извършителят наруши заповедта?
Нарушението се счита за престъпление и може да доведе до задържане, глоба или дори лишаване от свобода.

5. Какво да направя, ако се страхувам да подам жалба?
Можете да потърсите анонимна консултация от адвокат, да се обърнете към кризисен център или да използвате националната телефонна линия за помощ при домашно насилие — 0800 18676.

6. Мога ли да получа безплатна правна помощ?
Да. Пострадалите от домашно насилие, включително психически тормоз, имат право на безплатна правна помощ чрез Националното бюро за правна помощ и чрез някои НПО организации.