Права и процедури при Грабеж
Особености и наказуемост при Грабеж
По същество грабежът представлява отнемане на чужда движима вещ от владението на друго лице чрез използване на сила или заплашване. Грабежът, като дума, използвана в българското наказателно право, често в житейския и разговорния български език се заменя с понятия като обир, ограбване, вземане на сила и други.
Наличието на различни синоними, сведени до едно понятие в правото е често срещано явление, а общото между гореописаните действия, водещи до този вид отнемане на движима вещ, e че същото се извършва в присъствие (не в отсъствие) на пострадало лице и чрез използване на сила или заплашване (за разлика от други престъпления срещу собствеността като кражба, присвояване и други).
Грабежът с съставно престъпление, характеризиращо се с по-висока степен на обществена опасност, във връзка с което се обуславя налагане на по-големи по размер наказания за разлика от някои други престъпления срещу собствеността.
Престъплението грабеж е уредено последователно в членове: 198, 199 и 200 от Наказателния кодекс, но зад привидно кратките на брой разпоредби се крият стотици хиляди страници Съдебна практика, характеризиращи всички специфики на престъплението грабеж, заедно с различните видове грабеж и квалифицирани състави на престъплението, както и описващи кои конкретни случаи не представляват грабеж въпреки наличието на отнета чужда движима вещ.
Прилики между кражба и грабеж
Налице са множество прилики между кражба и грабеж,
- Грабежът включва всички елементи на престъпния състав на кражбата.
- Основната разлика е, че при грабеж има използване на принуда.
- Поради наличието на принуда, обществената опасност при грабеж е по-висока.
- Според наказателноправната доктрина:
- Кражбата е най-често срещаното престъпление.
- В някои случаи кражбата може да се „трансформира“ в грабеж.
- Това се случва, когато:
- След извършване на кражбата,
- Лицето използва сила или заплаха, за да запази владението върху отнетата вещ.
- Действието се извършва на местопрестъплението или в непосредствена близост до него.
Прилики между грабеж и изнудване.
Налице са прилики между грабеж и изнудване, тъй като и при двете престъпления е налице форма на принуда. Разликата между двата вида престъпни посегателства се изразява в това, че при грабежа деецът преодолява съпротивата на пострадалото лице и отнема вещ, като резултатът от това действие настъпва непосредствено след принудата, докато при наличие на изнудване, деецът принуждава пострадалото лице да извърши акт на имуществено разпореждане със свое право (възможно е и поемане на чуждо задължение) против волята си, а допълнително от това е възможно между принудата и конкретното последващо действие от страна на пострадалия да измине определен период от време.
Принудата при извършване на грабеж се осъществява чрез използване на сила или заплашване, което действие предхожда и улеснява отнемането на вещта. Възможно e да е налице грабеж не само в случаите, в които е налично отнемане на конкретна вещ, а и в случаите, в които вследствие на въздействието от използване на сила или заплашване, пострадалото лице само предава вещта на дееца.
По-тежко наказуеми случаи на грабеж са описани в чл. 199 от Наказателния кодекс, като някои от тях са свързани с паричната равностойност на отнетото, причиняване на телесна повреда или смърт, съдебното минало на дееца и други.
Квалифицирани състави на грабеж (чл. 199 НК)
По-тежко наказуеми случаи (чл. 199, ал. 1):
Грабежът се наказва по-тежко, когато е извършен при някое от следните обстоятелства:
- Отнета е вещ в големи размери (над 70 минимални работни заплати – приблизително 49 700 лв към 2022 г.).
- Извършен е в съучастие от две или повече лица.
- Причинена е средна или тежка телесна повреда на пострадалия.
- Извършен е при наличие на опасен рецидив.
- Осъществен е по поръчение или от организирана престъпна група.
Наказание:
Лишаване от свобода от 5 до 15 години, като съдът може да постанови и конфискация на до половината от имуществото на извършителя.
Най-тежко наказуеми случаи (чл. 199, ал. 2):
Наказанието е още по-строго, когато грабежът:
- Е придружен от тежка телесна повреда, довела до смърт (без умисъл за убийство).
- Включва убийство или опит за убийство (с умисъл).
- Е извършен в особено големи размери (над 140 минимални работни заплати – приблизително 99 400 лв към 2022 г.) и е използвано оръжие (независимо от вида му).
Наказуемост на приготовлението (чл. 200 НК)
Приготовлението за извършване на грабеж също подлежи на наказание:
- До 2 години лишаване от свобода – при обикновен грабеж.
- До 3 години лишаване от свобода – при квалифициран грабеж.
Под „приготвяне“ могат да се разбират дори привидно законни действия (напр. закупуване на оръжие с престъпна цел), когато са насочени към извършване на грабеж.
Същност на престъплението „грабеж“
Грабежът представлява сложно, двуактно престъпление, което включва отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, с намерение за противозаконно присвояване, като за целта се упражнява сила или заплаха.
С други думи, грабежът съчетава в себе си елементи на кражба и насилие – имуществено посегателство, извършено чрез физическа или психическа принуда върху пострадалия.
Една обикновена кражба може да се квалифицира като грабеж, ако след разкриването ѝ деецът употреби сила или заплаха с цел да запази владението върху откраднатата вещ.
Не е налице грабеж, когато деецът използва сила единствено с цел да избяга, без да цели запазване на вещта.
Елементи на състава
За да бъде налице грабеж, е необходимо:
- да има отнемане на чужда движима вещ от владението на друго лице;
- това да стане чрез употреба на сила или заплаха, насочена срещу живота или здравето на пострадалия;
- деецът да действа с намерение за противозаконно присвояване.
Не е задължително заплахата реално да може да бъде осъществена – достатъчно е тя да предизвика основателен страх у жертвата, че може да пострада.
Употребата на сила е съставомерен елемент, който цели преодоляване на съпротивата на пострадалия и отнемане на вещта лично от дееца.
Грабеж е налице и когато насилието напълно изключва възможността за съпротива, както и когато то се използва, за да бъде пострадалият принуден да изпълни свое задължение.
Разлика между грабеж и принуда
Основната разлика между грабежа и обикновената принуда се изразява в момента на настъпване на вредата:
- При грабежа вредата настъпва веднага, тъй като насилието е средство за непосредствено отнемане на вещта.
- При принудата насилието или заплахата служат за постигане на последващо имуществено разпореждане, а не за незабавно отнемане.
Освен това, при грабежа принудата е насочена срещу личността (живота и здравето), докато при принудата – срещу волята на пострадалия, с цел той сам да извърши определено действие.
Изпълнение и опит при грабежа
Грабежът се счита за довършен в момента, в който е прекъснато владението на пострадалия и е установено ново владение от страна на дееца.
Последващото разпределение или разпореждане с вещите не е част от състава на престъплението.
Опит за грабеж е налице, когато деецът е започнал изпълнението на престъплението – например придвижил се към обекта с намерение да извърши грабеж – но не е успял да го довърши.
Приготовлението, от друга страна, обхваща действия по подготовка (набавяне на оръжие, маски, транспорт и др.) и не се счита за опит, ако не е предприето реално действие по отнемане на вещ.
Съучастие при грабеж
Съучастието в грабеж е налице, когато няколко лица действат съвместно и всеки със своето поведение допринася за сломяването на съпротивата на пострадалия.
Например – единият участник заплашва жертвата, докато другият прилага физическо насилие и отнема вещите.
Всеки от съучастниците носи индивидуална наказателна отговорност за действията, които е извършил лично.
Когато грабежът е извършен при предварителен сговор, а употребата на сила надхвърля договореното (ексцес), отговорността е само за извършителя на насилието.
Квалифицирани състави на грабежа
Наказателният кодекс предвижда по-тежки наказания при определени квалифицирани случаи на грабеж, например когато:
- грабежът е придружен с причиняване на телесна повреда;
- е извършен от две или повече лица, или при въоръжение;
- е в големи размери или е насочен срещу възрастен, болен или беззащитен човек;
- е довел до смърт на пострадалия.
В тези случаи убийството или телесната повреда се разглеждат като действия, обслужващи основната цел на деянието – отнемането на вещта. Важното е тази обективна връзка между насилието и отнемането да е осъзната от дееца.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За консултация се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847📱
Още интересни теми може да намерите в нашият блог като: Издръжка на дете през 2025 и също така Дела за телесна повреда.
