Какви са трите основания свързани с погасяване на наказателно преследване?

Наказателното право в Република България предвижда три основания, свързани с погасяване на наказателно преследване и погасяване изпълнение на наложено наказание. Съгласно чл. 79 от Наказателния кодекс (чл. 79 НК) това се случва при настъпила смърт на конкретно лице, което може и вече да е обвиняем или подсъдим, когато е изтекла предвидената в закона давност или когато е последвала амнистия.

Преустановяването на наказателното преследване на практика означава, че държавата в лицето на Прокуратурата и разследващите органи губи правото си да търси наказателна отговорност от извършител на престъпление за извършеното от последния, да му наложи наказание и да го третира като осъден. 

Давността в наказателното право по същество представлява времеви период, който е точно определен в закона, с изтичане на който държавното обвинение загубва правото да осъществява наказателно преследване или да се изпълни наложено от Съда наказание. Важно е да се отбележи, че давността в случая има материалноправен характер (не процесуалноправен характер), а по отношение на нея при законови промени няма пречка да се приложи принципът за действие във времето на по-благоприятния за дееца закон за съгласно чл. 2, ал. 2 НК.

Следва да се направи отграничение във връзка с различни видове давност по НК, а именно във връзка с давностни срокове относно погасяването на наказателното преследване (чл. 80 НК) и изпълнението на наложеното наказание (чл. 82 НК). 

Какво представлява давността в наказателното право?

Давността е законово установен период, с изтичането на който при предвидените в закона условия се изключва възможността за наказателно преследване или за изпълнение на наложено наказание.

Основните разпоредби, които уреждат този институт, се намират в глава девета от Наказателния кодекс – чл. 79–84 НК.

Съгласно чл. 79 НК наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват при настъпване на смъртта на дееца, изтичане на предвидената в закона давност или амнистия, при условията, установени в закона.

Важно е да се разграничават две основни хипотези:

Давност за наказателно преследване – отнася се до възможността държавата да реализира наказателна отговорност за извършено престъпление.

Давност за изпълнение на наказанието – отнася се до възможността да бъде изпълнено вече наложено наказание, когато са налице законовите предпоставки.

Двата вида давност имат различни начални моменти, срокове и правила относно спирането и прекъсването им.

Какви са давностните срокове за наказателно преследване?

Основните давностни срокове са уредени в чл. 80 от Наказателния кодекс.

Общите срокове по чл. 80, ал. 1 НК са следните:

Давностен срок	Приложение
20 години	За деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна или доживотен затвор, както и за определени специално посочени в закона престъпления
15 години	За деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от 10 години
10 години	За деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от 3 години
5 години	За деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от 1 година
3 години	За останалите случаи, попадащи в тази категория

Тези срокове са общите законови правила, а не универсален калкулатор за всеки конкретен случай. Необходимо е да се отчете точният състав на престъплението, приложимата редакция на закона и евентуалните специални разпоредби.

Например, когато дадено престъпление се наказва с лишаване от свобода до пет години, обичайният срок по чл. 80, ал. 1, т. 4 НК е пет години. За да се направи окончателен извод, обаче, трябва да се провери дали няма специално правило или особеност, която променя изчислението.

Важно: При определянето на приложимия закон трябва да се съобрази чл. 2 НК, включително правилото за прилагане на по-благоприятния закон, когато са изпълнени предвидените в него предпоставки.

Абсолютна давност и нейните правни последици съгласно НК

Налице са различни по времеви периоди срокове, с оглед вида престъпление, във връзка с което е налице обвинение, който срок може да бъде спиран или прекъсван чрез множество различни по вид действия, извършени от разследващите органи, Прокуратурата, Съдът и т.н. Налице е и „абсолютна давност“, която не подлежи на удължаване (вкл. спиране и прекъсване), което обуславя както изключване на наказателното преследване съгласно чл. 81, ал. 3 НК (съобразено със сроковете за отделни по размер на предвидено наказание престъпления, съобразени с чл. 80 НК), така и изключване на възможността за изпълнение на наказанието съгласно чл. 82, ал. 4 НК – съгласно сроковете, описани в чл. 82, ал. 1 НК.

Следва да се направи разграничение между прилагане, на което и да е законово правило относно давността в наказателното право и реабилитацията в последното, тъй като реабилитацията се реализира след като конкретен човек вече е бил осъден с влязла в сила присъда, но чрез наказателноправния институт на реабилитацията се инициира промяна в юридическия статус на осъденото лице по отношение на неговата съдимост, която след настъпване на реабилитация заличава осъждането и отменя за в бъдеще негативните последици, които се свързват със самото осъждане.

Кога давността спира и кога се прекъсва?

Спирането и прекъсването са различни правни механизми. Разграничаването им е важно за правилното изчисляване на давностния срок.

Спиране на давността

Съгласно чл. 81, ал. 1 НК давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт.

При спиране трябва да се установи дали конкретната законова предпоставка действително е била налице и през какъв период.

Прекъсване на давността

Съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.

След извършването на действието, което прекъсва давността, започва да тече нов давностен срок.

Не всяко действие по преписката или делото обаче може автоматично да се приеме за действие, прекъсващо давността. Необходимо е да се провери кой орган го е извършил, какво е неговото съдържание и спрямо кое лице е било насочено.

При определени производства тази преценка изисква подробен преглед на материалите по делото и на относимата съдебна практика.

Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За повече информация се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847 📞

Често задавани въпроси (FAQ) относно сроковете за давност по Наказателния кодекс (чл. 80 и 81 НК)

1. Какво означава “давност” при наказателното преследване?
Давността е правен срок, след изтичането на който държавата губи правото да преследва едно лице за извършено престъпление, ако наказателното производство не е започнало или не е приключило.

2. Какви са сроковете за изключване на наказателното преследване по давност?
Съгласно чл. 80, ал. 1 от НК, сроковете са:

• 20 години – за престъпления, наказуеми с доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;
• 15 години – за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над 10 години;
• 10 години – за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над 3 години;
• 5 години – за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над 1 година;
• 3 години – за всички останали случаи.

3. Кога започва да тече давността?
Началният момент зависи от вида на престъплението:

• При завършени престъпления – от момента на извършване (довършване) на деянието.
• При опит или приготовление – от последното извършено действие.

4. Може ли давността да бъде спряна?
Да. Според чл. 81 от НК, давността се спира, ако започването или продължаването на наказателното преследване зависи от решаването на друг въпрос с влязъл в сила съдебен акт.

5. Какво означава прекъсване на давността?
Прекъсване настъпва с всяко действие на компетентните органи за наказателно преследване спрямо обвиняемото лице. След прекъсване започва да тече нова давност отначало.

6. Какво представлява абсолютната давност?
Абсолютната давност е крайният срок за наказателно преследване, независимо дали е имало спиране или прекъсване. Тя е равна на 1,5 пъти законовия срок.
Например: ако стандартната давност е 10 години, абсолютната е 15 години.

7. Какъв е ефектът от изтичането на абсолютната давност?
След изтичането ѝ наказателното преследване задължително се прекратява, независимо от предприетите действия по делото.