Укриването на данъци е престъпление, уредено основно в чл. 255 от Наказателния кодекс (НК). Законът наказва поведението, с което умишлено се избягва установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери.

Престъплението може да бъде извършено по различни начини – например чрез неподаване на данъчна декларация, деклариране на неверни данни, укриване на счетоводни документи, използване на неистински или преправени документи или неправомерно приспадане на данъчен кредит.

Настоящият материал е съобразен с действащата нормативна уредба към септември 2026 г., включително с въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г.

Какво представлява престъплението „укриване на данъци“?

Правният термин, използван в чл. 255 НК, е „избягване установяването или плащането на данъчни задължения“, а не самостоятелно престъпление с наименование „укриване на доходи“.

За да е налице престъпление по чл. 255 НК, трябва да са изпълнени едновременно няколко основни предпоставки:

• да съществува данъчно задължение;
• задължението да е в големи размери;
• да е извършено някое от посочените в закона действия или бездействия;
• деецът да е действал умишлено;
• в резултат на поведението да е избегнато установяването или плащането на данъчното задължение.

Самото наличие на неплатен данък не означава автоматично, че е извършено престъпление. Необходимо е да се установи и конкретното противоправно поведение, както и умисълът на дееца.

Кои данъци могат да бъдат предмет на престъплението?

В зависимост от конкретния случай предмет на данъчното престъпление могат да бъдат задължения по различни данъчни закони – например:

• данък върху добавената стойност (ДДС);
• данък върху доходите на физическите лица;
• корпоративен данък;
• акцизи;
• местни данъци;
• други данъчни задължения, когато попадат в приложното поле на чл. 255 НК.

Следователно изразът „укриване на данъци“ не се отнася само до укриване на доходи. В зависимост от конкретните факти може да става дума за неплатен ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите или друго данъчно задължение.

Какво означава „данъци в големи размери“ през 2026 г.?

Това е един от най-важните въпроси при преценката дали дадено нарушение може да представлява престъпление.

По смисъла на Наказателния кодекс данъците са в големи размери, когато сумата надхвърля 3000 лв., а в особено големи размери – когато надхвърля 12 000 лв.

От 1 януари 2026 г. България използва еврото като официална валута. При официалния фиксиран курс 1 EUR = 1,95583 лв. тези прагове съответстват приблизително на:

• над 1533,88 евро – данъци в големи размери;
• над 6135,50 евро – данъци в особено големи размери.

Въвеждането на еврото не означава, че законодателят е увеличил или намалил тези прагове – левовите стойности се превалутират по официалния фиксиран курс.

Затова при конкретен случай е важно да се установи не само размерът на неплатения данък, но и за кой период се отнася, как е формиран и по какъв начин е изчислен.

Кой може да бъде извършител на данъчното престъпление?

Юридическото лице или дружеството може да бъде данъчно задължено лице, но наказателната отговорност по НК се носи от физическо лице.

Поради това извършител може да бъде например:

• управител или представляващ търговско дружество;
• собственик на едноличен търговец;
• пълномощник;
• лице, което фактически управлява дружеството;
• счетоводител;
• друго лице, което има отношение към подаването на декларации, воденето на счетоводството или извършването на конкретните действия.

Важно е да се установи личното участие и вината на конкретното физическо лице. Самото обстоятелство, че някой е управител на дружество, не е достатъчно само по себе си, за да бъде признат за извършител на данъчно престъпление.

Кои действия могат да представляват укриване на данъци?

Чл. 255, ал. 1 НК изрично посочва няколко форми на изпълнително деяние.

1. Неподаване на данъчна декларация

Престъпление може да е налице, когато лице, което има задължение да подаде декларация, не я подаде и по този начин избегне установяването или плащането на данъчно задължение в големи размери.

2. Посочване на неверни данни или укриване на истина

Друга възможност е подаването на декларация, в която лицето:

• потвърждава неистина; или
• затаява истина.

Не всяка техническа или счетоводна грешка обаче представлява престъпление. От значение са конкретните факти и най-вече дали е доказано умишлено поведение.

В нашата статия се надяваме да разберете повече за какво е наказанието за укриване на данъци!

3. Неиздаване на фактура или друг счетоводен документ

Неиздаването на изискуем счетоводен документ може да представлява изпълнително деяние по чл. 255 НК, когато чрез него се избягва установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери.

4. Унищожаване или укриване на счетоводни документи

Наказуемо може да бъде и унищожаването, укриването или несъхраняването в установените срокове на счетоводни документи или счетоводни регистри.

5. Нарушаване на правилата за счетоводно отчитане

Съставомерно може да бъде и осъществяването или допускането на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, когато това е средство за избягване на данъчни задължения.

6. Използване на неверни или неистински документи

Законът обхваща и съставянето или използването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при:

• осъществяване на стопанска дейност;
• водене на счетоводство;
• представяне на информация пред органите по приходите;
• представяне на информация пред публични изпълнители.

7. Неправомерно приспадане на данъчен кредит

Изрично е предвидена и хипотезата на приспадане на неследващ се данъчен кредит, включително когато неправомерното приспадане е част от схема, свързана с ДДС.

Необходимо ли е да има умисъл?

Да.

Данъчното престъпление по чл. 255 НК е умишлено престъпление. Това означава, че наказателната отговорност не възниква автоматично само защото данъкът е изчислен неправилно или не е платен.

Например счетоводна грешка, техническа неточност или неправилно изчисление сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме наличие на престъпление. Необходимо е да се установи, че деецът съзнателно е предприел действия или бездействия с цел да избегне установяването или плащането на данъка.

Именно доказването на умисъла често е един от съществените въпроси при наказателните производства за данъчни престъпления.

Какви са наказанията за укриване на данъци?

Данъчни задължения в големи размери

Основният състав по чл. 255, ал. 1 НК предвижда:

• лишаване от свобода от 1 до 6 години;
• глоба до 1022,58 евро (до 2000 лв.).

Това е основният състав за избягване на установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери.

Когато е участвал служител на определена администрация или регистриран одитор

Законът предвижда по-тежка наказателна отговорност, когато деянието е извършено с участието на служител от:

• гранична полиция;
• митническата администрация;
• Националната агенция за приходите;
• регистриран одитор.

В тези случаи наказанието е лишаване от свобода от 2 до 6 години, глоба до 2556,46 евро (5000 лв.), както и възможно лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК.

Данъчни задължения в особено големи размери

Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е:

• лишаване от свобода от 3 до 8 години;
• конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Праговата стойност за тази хипотеза е над 12 000 лв., което след въвеждането на еврото съответства приблизително на над 6135,50 евро.

Прочетете и нашата статия за правата ви при разпит от полицай.

Какво значение има плащането на данъка след извършването на престъплението?

Законът предвижда специален, по-благоприятен режим, когато деецът погаси данъчното задължение и дължимите лихви.

Съгласно чл. 255, ал. 4 НК, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието се намалява значително.

При хипотезите по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до 2 години и глоба до 255,65 евро (500 лв.).

При данъчни задължения в особено големи размери наказанието е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 511,29 евро (1000 лв.).

Това обаче не означава, че с плащането на данъка престъплението автоматично се заличава. Плащането в посочения от закона срок води до приложение на привилегирования състав, но наказателното производство и останалите предпоставки за отговорност трябва да бъдат преценени по конкретното дело.

Възможно ли е освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК?

Тук е необходима важна корекция спрямо по-старите публикации по темата.

Не е правилно да се твърди, че при данъчно престъпление по чл. 255 НК никога не може да се приложи чл. 78а НК.

Чл. 78а НК допуска при определени предпоставки пълнолетно лице да бъде освободено от наказателна отговорност и вместо това да му бъде наложено административно наказание. Сред условията са престъплението да е наказуемо с лишаване от свобода до 3 години или с по-леко наказание, деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е бил освобождаван от наказателна отговорност по този ред, както и причинените имуществени вреди да са възстановени.

Именно затова чл. 255, ал. 4 НК има практическо значение. След като при изпълнение на предпоставките тази разпоредба предвижда наказание до 2 или до 3 години лишаване от свобода, в зависимост от конкретната хипотеза, може да възникне възможност за приложение на чл. 78а НК.

Съдебната практика съдържа конкретни случаи, при които лица, извършили престъпление по чл. 255, ал. 4 НК след плащане на данъчните задължения и лихвите, са били освободени от наказателна отговорност и са им били наложени административни глоби.

Това не означава, че освобождаването по чл. 78а НК се прилага автоматично. Необходимо е да са изпълнени всички законови предпоставки и съдът да прецени конкретния случай.

Условна присъда при данъчно престъпление

Когато съдът постанови осъдителна присъда и определи наказание лишаване от свобода до 3 години, може да се приложи институтът на условното осъждане.

Съгласно чл. 66 НК съдът може да отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 до 5 години, когато:

• наложеното наказание е лишаване от свобода до 3 години;
• лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер;
• съдът прецени, че за постигане целите на наказанието не е необходимо то да бъде изтърпяно ефективно.

Следователно условната присъда е възможност, която се преценява от съда при конкретното наказание и конкретните данни за подсъдимия, а не автоматично последствие от плащането на данъка.

Свързано престъпление: избягване на данъци чрез сделки и преобразувания

Освен чл. 255 НК, законът предвижда и самостоятелно престъпление по чл. 255а НК.

То се отнася до избягване на установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез:

• преобразуване на търговско дружество или друго юридическо лице;
• сделка с търговско предприятие;
• сделка със свързани лица по смисъла на ДОПК.

Основното наказание е лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба до 5112,92 евро (10 000 лв.), а при особено големи размери наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години и конфискация.

Тази хипотеза е важно да се разграничава от обичайните случаи по чл. 255 НК, тъй като механизмът за избягване на данъчното задължение е различен.

Защита при обвинение за укриване на данъци

Защитата по обвинение за данъчно престъпление трябва да бъде изградена въз основа на конкретните факти и доказателства по делото.

Сред ключовите въпроси обикновено са:

• съществувало ли е действително данъчно задължение;
• правилно ли е изчислен размерът му;
• надхвърля ли законовия праг за „големи размери“;
• кой е действителният данъчно задължен субект;
• кой е извършил конкретните действия;
• доказан ли е умисъл;
• има ли действително причинена вреда за бюджета;
• как са формирани данните в счетоводството;
• има ли основания за прилагане на чл. 255, ал. 4 НК;
• погасени ли са данъкът и лихвите;
• налице ли са предпоставките на чл. 78а НК;
• възможно ли е условно осъждане при евентуална осъдителна присъда.

При случаи, свързани с ДДС и данъчен кредит, особено значение може да има и анализът на първичните счетоводни документи, фактурите, реалността на доставките и движението на плащанията.

Административно нарушение или престъпление?

Не всяко нарушение на данъчното законодателство представлява престъпление.

Когато поведението не изпълва признаците на чл. 255 НК, включително когато липсват необходимият размер на задължението или доказан умисъл, може да се носи административнонаказателна отговорност по съответния данъчен закон.

Това разграничение е особено важно, защото при данъчни нарушения санкциите и процедурите са различни от тези при наказателно производство.

Затова размерът на данъчното задължение сам по себе си не е достатъчен, за да се направи извод за извършено престъпление.

Какво се промени през 2026 г.?

Най-съществената практическа промяна през 2026 г. е въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. при фиксиран курс 1 евро = 1,95583 лв.

Това има значение и за представянето на праговете и глобите по наказателното право. Например:

Размер по старите левови стойности	Еквивалент в евро
3 000 лв.	1 533,88 евро
12 000 лв.	6 135,50 евро
500 лв.	255,65 евро
1 000 лв.	511,29 евро
2 000 лв.	1 022,58 евро
5 000 лв.	2 556,46 евро
10 000 лв.	5 112,92 евро

Самото преминаване към евро не променя същността на престъплението по чл. 255 НК, а представлява превалутиране на съществуващите парични стойности по официалния фиксиран курс.

Укриването на данъци може да доведе до наказателна отговорност, когато са изпълнени всички елементи на престъплението по чл. 255 НК. От съществено значение са не само размерът на данъчното задължение, но и конкретният начин на извършване, участието на обвиняемия и доказването на умисъл.

При данъчно задължение в големи размери основното наказание е лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба, а при особено големи размери санкцията е по-тежка. Законът обаче предвижда и значително по-благоприятен режим, когато данъкът и лихвите бъдат внесени до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

В зависимост от конкретните обстоятелства това може да има значение и за приложението на чл. 78а НК, както и за възможността за условно осъждане.

Поради сложността на данъчното и наказателното право при получено постановление за привличане като обвиняем, призовка, акт на приходната администрация или започнало наказателно производство е препоръчително правната защита да бъде организирана своевременно от адвокат, който може да анализира както данъчната документация, така и доказателствата относно умисъла и личното участие на обвиняемия.

Материалът има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет. При конкретен казус следва да се извърши анализ на приложимото законодателство и фактите по делото към съответния момент.