Условната присъда остава един от най-често прилаганите механизми за индивидуализация на наказанието при по-леки престъпления или когато са налице значими смекчаващи вината обстоятелства. През 2025 г. практиката на съдилищата и промените в Закона за изпълнение на наказанията и пробацията поставят още по-голям акцент върху контрола по време на изпитателния срок и поведението на осъдения.
В тази статия ще разгледаме кога се постановява условна присъда, какви са последиците при нарушаването ѝ, може ли да се получат две условни присъди, както и каква защита е възможна.
Кога се постановява условна присъда?
Съгласно Наказателния кодекс, съдът може да постанови условна присъда, когато:
1) Наложеното наказание е лишаване от свобода до 3 години.
Изпълнението може да бъде отложено за срок между 3 и 5 години (изпитателен срок).
2) Извършителят не е осъждан на ефективно лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
Това означава, че:
ако предходното наказание е било „пробация“;
или лице е било освободено от наказателна отговорност с административно наказание;
— постановяването на условна присъда е възможно.
3) Съдът прецени, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати без реално изтърпяване на затвор.
Пробационни мерки към условна присъда (актуално към 2025 г.)
При условни присъди над 6 месеца съдът може да наложи допълнителни пробационни мерки, като:
задължителни срещи с пробационен служител;
ограничения на свободното придвижване;
регистрация по настоящ адрес;
участие в програми срещу агресия, зависимости и др.;
трудова квалификация (по модел от 2024 г.).
Тези мерки се контролират по-стриктно след 2023–2025 г., включително чрез електронен мониторинг в определени случаи.
Последици от нарушаване на условна присъда (2025)
Най-важното правило е:
Ако в изпитателния срок бъде извършено умишлено престъпление от общ характер → условната присъда се привежда в изпълнение.
Тоест — лицето влиза в затвора и изтърпява както:
наказанието по първата (условна) присъда;
така и наказанието по второто осъждане.
Пример (2025):
Условна присъда: 5 месеца „лишаване от свобода“, изпитателен срок 3 години.
След 1 година се извършва умишлено престъпление и съдът налага 1 година затвор.
Осъденият ще изтърпи общо 1 година и 5 месеца.
Кога НЕ се изтърпява условната присъда (изключения)
1) Ако новото престъпление е по непредпазливост.
Съдът може:
да не приведе в изпълнение условното наказание;
да го приведе частично;
да го приведе изцяло.
Решението зависи от:
тежестта на новото престъпление;
поведението на лицето;
характеристични данни;
данни от пробационните служители (2025 г. – вече задължителни за съда при нарушение).
2) Ако за новото престъпление е наложена пробация.
Тогава условната присъда не се привежда в изпълнение.
Актуални практики (2025)
Съдилищата през 2024–2025 г. са значително по-строги при нарушения, свързани с:
При тези деяния шансът условната присъда да бъде запазена е много малък.
В случаите на непредпазливи престъпления (напр. ПТП при минимална вина), съдилищата често не привеждат условните присъди в изпълнение, ако лицето е съдействало и има добро поведение.
Възможно ли е да има две условни присъди?
Да — възможно е, но само в два случая:
1) Когато няколко престъпления са извършени в кратък период, но преди да има първа влязла в сила присъда.
Тогава съдът може да постанови условни присъди по всяко дело.
2) Когато второто престъпление е извършено след изтичане на изпитателния срок.
Тогава лицето се счита за реабилитирано по право и е „неосъждано“.
❌ НЕ е възможно:
Да се постанови втора условна присъда, ако в изпитателния срок е извършено умишлено престъпление от общ характер. В този случай наказанието по първата присъда се изтърпява ефективно.
Условната присъда представлява шанс за осъдения да докаже, че може да се поправи без реално изтърпяване на наказание. Нарушаването ѝ чрез извършване на престъпление в изпитателния срок обаче води до тежки последици — от изтърпяване на двете наказания до по-строг режим на изтърпяване.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Какво да правим ако получим фиш за неправилно паркиране – процеси и закони
Фишът за неправилно паркиране е един от най-често срещаните способи за налагане на административни глоби. До 2017 г. те се издаваха само присъствено, но с изменения в Закона за движението по пътищата се допуска и издаване в отсъствие на нарушителя.
Важно е да се знае, че фишът сам по себе си не подлежи директно на обжалване, но има възможности за защита чрез възражение и последващо наказателно постановление, което вече може да се оспорва пред съд.
Фиш, издаден в присъствието на нарушителя
Присъствените фишове се издават, когато:
КАТ спира автомобила на място
Нарушението се констатира непосредствено
Процедура за защита:
Нарушителят може да възрази на място.
Полицейският орган издава акт за установяване на административно нарушение и може да анулира фиша.
Актът подлежи на възражение в тридневен срок пред началника на сектор „Пътна полиция“.
Ако възражението не бъде уважено, се издава наказателно постановление, което подлежи на обжалване пред административен съд в седмодневен срок.
Фиш, издаден в отсъствие на нарушителя
Такива фишове се издават обикновено при:
Паркиране в платена зона
Нарушение на ограничения за престой
Кой може да издава фиш:
Сектор/отдел „Пътна полиция“
Общинска полиция (ако е упълномощена)
Кметът на общината Забрана: Частни дружества като „ЦГМ“ не могат да издават фишове, защото това е държавно-административна функция.
Фишът се закрепва на автомобила – от този момент започва седмодневният срок за доброволно плащане.
Ако уведомлението не достигне водача поради премахване или атмосферни условия, фишът се изпраща по пощата на собственика.
Собственикът може да подаде възражение пред издалия орган.
След разглеждане се издава акт за административно нарушение и наказателно постановление, което подлежи на обжалване в седмодневен срок пред компетентния районен съд.
Важно:
Неплатен фиш може да доведе до отнемане на свидетелството за управление на МПС.
Възражението или обжалването спират изпълнението до решение на компетентния орган или съд.
Нови практики и изменения през 2026 г.
Дигитализация на фишовете: Фишът може да се връчва и по електронен път, като се изпраща на регистриран имейл на собственика/водача.
Мобилни приложения за проверка: Платформи като „e-traffic“ показват фишове в реално време, позволявайки бързо възражение.
Видео и фото доказателства: От 2025 г. е задължително фишът да съдържа снимка или видео доказателство, освен ако нарушението е установено присъствено от КАТ.
Нови срокове за доброволно плащане: В случай на електронно връчване – срокът се удължава на 10 дни.
Защита и обжалване
Възражение срещу фиш подлежи на разглеждане от издалия орган.
Ако възражението не бъде уважено – издава се наказателно постановление.
Наказателното постановление може да се обжалва пред районен съд в седмодневен срок.
При установени процедурни нарушения (например липса на доказателство за нарушение или неправомерно издаден фиш) – съдът може да го отмени.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Проверката от полицейски орган е едно от най-често срещаните правоприлагания в ежедневието. Именно затова тя е и един от най-често използваните инструменти за полицейски произвол, особено в малки населени места, където контролът е по-ограничен.
Законът допуска три основни вида проверки:
проверка за установяване на самоличност
проверка на лични вещи, автомобили и предмети в тях
личен обиск
Всяко действие извън предвидените в закона основания е незаконосъобразно и носи отговорност на държавата.
Проверка на самоличността
Проверка за установяване на идентичността може да бъде извършена само в пет конкретни ситуации:
1) Когато има данни, че лице е извършило престъпление или нарушение
Данните трябва да са конкретни, а не основани на външен вид или субективни подозрения. Пример: Младеж, облечен с тъмни дрехи, редовно спиран “защото изглежда подозрителен”. Това е незаконосъобразно.
2) Когато проверката е необходима за разследване на престъпление или производство
Например: издирват се извършител или свидетели.
3) Контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване
Отнася се най-често за чужденци.
4) На контролно-пропускателен пункт, създаден от полицията
Пример: КПП-тата по време на COVID-19.
5) По искане на друг държавен орган
Пример: община, НАП, ДАНС.
Проверка на лични вещи, автомобили и предмети вътре в тях
Може да бъде законна само при изчерпателно изброени основания.
Основания за проверка на лични вещи
има данни, че лицето е извършило престъпление или нарушение
при разследване на престъпления и административни дела
на КПП
при невъзможност самоличността да бъде установена по друг начин
чужденци, влезли незаконно
лица с тежки психични отклонения, които създават опасност
издирвани лица
други конкретни случаи, посочени в закон
Полицаят задължително трябва да посочи точната законова разпоредба в протокола.
Основания за проверка на автомобил
Те са само две:
Данни за извършено престъпление или нарушение
Сигнал в Шенгенската информационна система
Пример: Положителна проба за наркотици. Това дава основание за проверка на автомобила.
Личен обиск
Личният обиск е най-тежката форма на полицейска проверка и се допуска само ако:
Лицето е задържано за 24 часа
Има данни, че носи опасни или забранени предмети
Лицето е заварено на място на престъпление и може да държи вещи, свързани с него
Има сигнал в Шенгенската информационна система
Извършен извън тези хипотези = незаконен обиск → право на обезщетение.
Нови правила и практика при проверки от полицай (2025)
1) Национален стандарт за запис на полицейски действия (2025)
От 2025 г. МВР разшири използването на боди-камери, задължителни при:
проверки на автомобили
лични обиски
агресивни или рискови ситуации
Ако полицаят отказва да включи камера или заяви, че „не работи“ – това е нарушение и може да се използва в жалба.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Какво представлява ревандикационният иск и каква защита осигурява?
Правото на собственост е едно от най-важните субективни права в съвременното общество. Поради неговата значимост то е защитено на най-високо ниво – в Конституцията. В чл. 17, ал. 1 се посочва: „Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.“ Ал. 3 подчертава: „Частната собственост е неприкосновена.“
Освен конституционната закрила, собствеността е защитена и в Наказателния кодекс, където в глава V са изброени престъпленията против собствеността – кражба, грабеж, измама, присвояване, вещно укривателство, унищожаване и повреждане на чужда вещ и др. Предвидените наказателни санкции подчертават високата обществена значимост на това право.
Административната защита на собствеността също е регламентирана – особено по отношение на държавната и общинската собственост. Чл. 65 от Закона за общинската собственост и чл. 80 от Закона за държавната собственост уреждат възможността за отнемане на имот въз основа на административен акт със съдействието на полицията. Публичната собственост, както държавна, така и общинска, по силата на чл. 86 ЗС не може да бъде придобита по давност.
Сред ключовите правни инструменти за защита на собствеността се открояват вещните искове – установителен иск за собственост, ревандикационен иск, негаторен иск и искът за определяне на граници. Тези искове (петиторни) са насочени към прекратяване на нарушението на правото и не се погасяват по давност.
Ревандикационен иск – кога и как се предявява?
Ревандикационният иск е основното средство за защита на правомощието на собственика да владее своята вещ. Когато собственикът е лишен от фактическа власт върху имота си, правото му на собственост е съществено накърнено.
В чл. 108 ЗС е предвидено: „Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.“
1) Страни в производството
Обичайно ревандикационният иск е ис на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.
Ищец може да бъде:
собственикът на вещта;
съсобственик – включително срещу друг съсобственик, ако последният упражнява фактическа власт, надхвърляща неговите права върху общата вещ.
Ответник е лице, което:
владее вещта без правно основание;
може да бъде и съсобственик, ако е нарушил владението на ищeца и упражнява фактическа власт извън своя дял.
2) Предмет на нарушението
Ревандикационен иск се предявява, когато собственикът е лишен от достъп до вещта или достъпът му е ограничен. Ако съдът уважи иска, установява правото на собственост и осъжда ответника да предаде владението.
3) Доказване в производството
Тежестта на доказване е върху ищеца, който трябва да установи:
своето право на собственост (обикновено с нотариален акт, договор, съдебно решение, или давностно владение);
че ответникът владее имота;
че ищецът е лишен от владение.
Ищецът не е длъжен да доказва, че ответникът няма правно основание. Ако ответникът твърди такова, той трябва да го докаже.
4) Решение на съда
Ако искът бъде уважен, съдът постановява:
Признаване на собствеността в полза на ищеца.
Осъждане на ответника да предаде владението върху вещта (съгласно т. 2А на Тълкувателно решение №4/2016 г. на ВКС).
При отказ от доброволно предаване се пристъпва към принудително изпълнение по чл. 522 ГПК – съдебният изпълнител въвежда взискателя във владение. Ако ответникът прехвърли владението на трето лице след завеждане на иска, то също е обвързано от силата на пресъдено нещо (чл. 226 ГПК) и подлежи на изпълнение по чл. 523 ГПК.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Изпълнителният лист е официален съдебен документ, който удостоверява, че съществува изискуемо задължение. Той дава право на кредитора да поиска принудително изпълнение срещу длъжника чрез съдебен изпълнител.
Съдебният изпълнител отговаря за реалното събиране на дълга, като може да наложи запори, възбрани или други мерки. Въпреки това, не всеки изпълнителен лист е издаден законосъобразно. В определени случаи той може да съдържа грешки или да бъде постановен в нарушение на закона. Тогава длъжникът има право да го обжалва.
Основания за обжалване на изпълнителен лист
Обжалването може да се предприеме при наличие на съществени нарушения или неправомерно издаване на документа. Най-честите основания са:
Неправилно издаване на изпълнителния лист – когато е издаден без валидно съдебно решение или при нарушение на процесуалните правила.
Несъответствие с решението на съда – ако съдържанието на листа не отговаря на постановеното от съда (например грешен размер на дълга).
Изтекла давност – когато е изтекъл законовият срок за принудително изпълнение, дългът вече не може да бъде събиран по съдебен ред.
Нарушения при издаването или изпълнението – ако съдебният изпълнител е предприел незаконосъобразни действия или несъразмерни мерки.
Процедура за обжалване на изпълнителен лист
Обжалването на изпълнителен лист е юридически сложен процес, изискващ точност, правни аргументи и спазване на срокове.
1. Подаване на жалба
Жалбата трябва да се подаде в законово определен срок – обикновено в рамките на 1 до 2 седмици от уведомяването за издаването на изпълнителния лист.
2. Необходими документи
Към жалбата се прилагат:
Копие от обжалвания изпълнителен лист;
Писмено изложение на основанията за обжалване;
Доказателства за допуснати грешки или нарушения;
Други относими документи (например съдебни решения, платежни документи и др.).
3. Компетентен орган
Жалбата се подава в съда, който е издал изпълнителния лист, освен ако законът не предвижда друг компетентен орган.
Ролята на адвоката
Обжалването на изпълнителен лист без професионална помощ крие риск от процесуални грешки. Адвокат по изпълнително право може да:
Подготви жалбата и правните аргументи;
Провери законосъобразността на действията на съдебния изпълнител;
Представлява длъжника пред съда;
Потърси спиране или прекратяване на изпълнителното производство.
Навременната намеса на опитен юрист често води до успешна защита и защита на имуществото на длъжника.
Ако съдебният изпълнител е действал в нарушение на закона – например е наложил прекомерни мерки или не е уведомил страните надлежно – тези действия могат да бъдат оспорени пред съда.
2. Прекратяване на изпълнителното производство
Когато:
изпълнителният лист е отменен;
задължението е погасено или изпълнено;
или е налице друг законен повод, длъжникът има право да поиска прекратяване на изпълнителното дело.
Възможни резултати от обжалването
След разглеждане на жалбата съдът може да постанови:
Отмяна на изпълнителния лист – когато е установено, че е издаден неправомерно;
Корекция на листа – при установени неточности или несъответствия;
Потвърждение на листа – ако жалбата се окаже неоснователна.
В случай на успешно обжалване, длъжникът възстановява своите права и се освобождава от неправомерно наложени мерки.
Заключение: Потърсете професионална защита
Обжалването на изпълнителен лист е въпрос, който изисква правна компетентност и бърза реакция. Съдебните срокове са кратки, а неправилно подготвена жалба може да доведе до загуба на право на защита.
Ако смятате, че срещу вас е издаден неправомерен изпълнителен лист, консултирайте се незабавно с адвокат по изпълнително право. Така ще получите професионално становище, ще защитите интересите си и ще предотвратите неблагоприятни последици.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с адвокат Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Често задавани въпроси (FAQ)
1. Мога ли да обжалвам изпълнителен лист, ако не съм бил уведомен за делото? Да. Ако не сте били редовно призовани или уведомени за съдебния процес, това представлява нарушение на процесуалните ви права и може да бъде основание за обжалване.
2. Какъв е срокът за обжалване на изпълнителен лист? Обикновено срокът е 1 или 2 седмици от деня, в който сте уведомени за издадения изпълнителен лист или за започналото изпълнително дело.
3. Спира ли се изпълнението, докато трае обжалването? В определени случаи съдът може да спре изпълнението временно, ако има сериозни основания да се смята, че изпълнителният лист е издаден неправомерно.
4. Какво се случва, ако съдът отмени изпълнителния лист? При отмяна на листа изпълнителното производство се прекратява, а наложените запори и възбрани се отменят.
5. Мога ли сам да подам жалба без адвокат? Възможно е, но не се препоръчва. Процедурата е формална и изисква познаване на правните срокове и основания. Грешка може да направи жалбата недопустима.
6. Може ли да се обжалва и самият съдебен изпълнител? Да. Ако действията му са незаконосъобразни или прекомерни, можете да подадете жалба срещу действията на съдебния изпълнител по чл. 435 ГПК.
7. Какво да направя, ако дългът вече е изплатен, но срещу мен все още се води изпълнително дело? Подайте молба за прекратяване на изпълнителното производство, като представите доказателства, че задължението е погасено.
8. Колко струва обжалването на изпълнителен лист? Таксите зависят от конкретния съд и вида на жалбата. За точна оценка и стратегия е препоръчителна консултация с адвокат, който ще изчисли и минималните съдебни разноски.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
