Какви са трите основания свързани с погасяване на наказателно преследване?
Наказателното право в Република България предвижда три основания, свързани с погасяване на наказателно преследване и погасяване изпълнение на наложено наказание. Съгласно чл. 79 от Наказателния кодекс (чл. 79 НК) това се случва при настъпила смърт на конкретно лице, което може и вече да е обвиняем или подсъдим, когато е изтекла предвидената в закона давност или когато е последвала амнистия.
Преустановяването на наказателното преследване на практика означава, че държавата в лицето на Прокуратурата и разследващите органи губи правото си да търси наказателна отговорност от извършител на престъпление за извършеното от последния, да му наложи наказание и да го третира като осъден.
Давността в наказателното право по същество представлява времеви период, който е точно определен в закона, с изтичане на който държавното обвинение загубва правото да осъществява наказателно преследване или да се изпълни наложено от Съда наказание. Важно е да се отбележи, че давността в случая има материалноправен характер (не процесуалноправен характер), а по отношение на нея при законови промени няма пречка да се приложи принципът за действие във времето на по-благоприятния за дееца закон за съгласно чл. 2, ал. 2 НК.
Следва да се направи отграничение във връзка с различни видове давност по НК, а именно във връзка с давностни срокове относно погасяването на наказателното преследване (чл. 80 НК) и изпълнението на наложеното наказание (чл. 82 НК).
Абсолютна давност и нейните правни последици съгласно НК
Налице са различни по времеви периоди срокове, с оглед вида престъпление, във връзка с което е налице обвинение, който срок може да бъде спиран или прекъсван чрез множество различни по вид действия, извършени от разследващите органи, Прокуратурата, Съдът и т.н. Налице е и „абсолютна давност“, която не подлежи на удължаване (вкл. спиране и прекъсване), което обуславя както изключване на наказателното преследване съгласно чл. 81, ал. 3 НК (съобразено със сроковете за отделни по размер на предвидено наказание престъпления, съобразени с чл. 80 НК), така и изключване на възможността за изпълнение на наказанието съгласно чл. 82, ал. 4 НК – съгласно сроковете, описани в чл. 82, ал. 1 НК.
Следва да се направи разграничение между прилагане, на което и да е законово правило относно давността в наказателното право и реабилитацията в последното, тъй като реабилитацията се реализира след като конкретен човек вече е бил осъден с влязла в сила присъда, но чрез наказателноправния институт на реабилитацията се инициира промяна в юридическия статус на осъденото лице по отношение на неговата съдимост, която след настъпване на реабилитация заличава осъждането и отменя за в бъдеще негативните последици, които се свързват със самото осъждане.
Често задавани въпроси (FAQ) относно сроковете за давност по Наказателния кодекс (чл. 80 и 81 НК)
1. Какво означава “давност” при наказателното преследване? Давността е правен срок, след изтичането на който държавата губи правото да преследва едно лице за извършено престъпление, ако наказателното производство не е започнало или не е приключило.
2. Какви са сроковете за изключване на наказателното преследване по давност? Съгласно чл. 80, ал. 1 от НК, сроковете са:
20 години – за престъпления, наказуеми с доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;
15 години – за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над 10 години;
10 години – за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над 3 години;
5 години – за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над 1 година;
3 години – за всички останали случаи.
3. Кога започва да тече давността? Началният момент зависи от вида на престъплението:
При завършени престъпления – от момента на извършване (довършване) на деянието.
При опит или приготовление – от последното извършено действие.
4. Може ли давността да бъде спряна? Да. Според чл. 81 от НК, давността се спира, ако започването или продължаването на наказателното преследване зависи от решаването на друг въпрос с влязъл в сила съдебен акт.
5. Какво означава прекъсване на давността? Прекъсване настъпва с всяко действие на компетентните органи за наказателно преследване спрямо обвиняемото лице. След прекъсване започва да тече нова давност отначало.
6. Какво представлява абсолютната давност? Абсолютната давност е крайният срок за наказателно преследване, независимо дали е имало спиране или прекъсване. Тя е равна на 1,5 пъти законовия срок. Например: ако стандартната давност е 10 години, абсолютната е 15 години.
7. Какъв е ефектът от изтичането на абсолютната давност? След изтичането ѝ наказателното преследване задължително се прекратява, независимо от предприетите действия по делото.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За повече информация се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847 📞
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Особени правила относно наказателната отговорност на непълнолетни лица при обвинение в извършено престъпление
Психо-физичната зрялост на едно лице е в основата на разбирането могло ли е същото както да разбира свойството и значението на извършено от него действие, така и да ръководи своите постъпки или простъпки.
Поначало при непълнолетните лица е налице оборима презумпция, че те не могат да разбират свойството и значението на деянието/действието и да ръководят своите постъпки, но дори и в случаите, в които конкретната презумпция бъде оборена от страна на обвинението, е задължително наказателноправните последици за лице, което е непълнолетно да се определят от особени, диференцирани правила (при лица на възраст между 14 години и 18 години).
Друга особена хипотеза е налице при необоримата презумпция при малолетните лица (до навършена четиринадесетгодишна вързаст), при които те не могат да разбират свойството и значението на своите постъпки и да ги ръководят. Спрямо тази категория лица (до 14 години) могат да бъдат приложени възпитателни мерки съгласно Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН). Същият закон може да бъде приложен и спрямо лица на възраст между 14 и 18 години в определени случаи. При тази често срещата в практиката хипотеза се анализират последователно и в своята цялост конкретната тежест на престъплението/извършеното, последиците от същото, отражението в обществото и т.н. По този вид производства не е от самостоятелно значение единствено правната квалификация и в тези случаи не се изследва въпросът дали престъплението е тежко по смисъла на Наказателния кодекс (чл. 93, т. 7 НК). Възможно е извършеното престъпление теоретично да е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, но въпреки това да не представлява голяма обществена опасност при анализ на доказателствени материали по производство, свързано с непълнолетен извършител на деяние.
От основно значение по въпроса „в коя посока“ би следвало да премине производството е:
емоционално-волевото състояние на непълнолетното лице към момента на извършване на действието;
дали това състояние е свързано с понижен самоконтрол, породен от определени субективни или обективни обстоятелства.
Отделно от горното, следва да се осъществи анализ на:
способността на ненавършилото осемнадесетгодишна възраст лице да възприема и преценява правилно:
характера, значението и запретеността на деянието;
последиците от извършването му;
всички други относими и съпътстващи действия, свързани с евентуалните вреди и крайния резултат.
Отделно от гореизложеното, следва да се вземат предвид и личността на човека, неговите обкръжение, среда и бит, наличие на образователни занимания или трудова ангажираност и други.
Освен с останалите съображения, Съдът и Прокуратурата следва да се съобразят и с възможността за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (съгласно чл. 78а НК).
Едва след като не са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност за ненавършило 18 години лице по ЗБППМН или по чл. 78а НК, се прилагат особени правила при определяне и изпълнение на наказание за непълнолетни.
На непълнолетните лица не могат да се налагат някои от наказанията, които е възможно да се наложат на пълнолетни лица, но при определени обстоятелства може да бъде наложено наказание лишаване от свобода или наказание пробация, въпреки че същите са коригирани от закона и лимитирани както до определен по-нисък възможен максимален размер, така и с оглед други по-благоприятни разпоредби за непълнолетните лица. При подобни ситуации също често се стига и до консултация с психолог.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.За експертен съвет се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
По същество грабежът представлява отнемане на чужда движима вещ от владението на друго лице чрез използване на сила или заплашване. Грабежът, като дума, използвана в българското наказателно право, често в житейския и разговорния български език се заменя с понятия като обир, ограбване, вземане на сила и други.
Наличието на различни синоними, сведени до едно понятие в правото е често срещано явление, а общото между гореописаните действия, водещи до този вид отнемане на движима вещ, e че същото се извършва в присъствие (не в отсъствие) на пострадало лице и чрез използване на сила или заплашване (за разлика от други престъпления срещу собствеността като кражба, присвояване и други).
Грабежът с съставно престъпление, характеризиращо се с по-висока степен на обществена опасност, във връзка с което се обуславя налагане на по-големи по размер наказания за разлика от някои други престъпления срещу собствеността.
Престъплението грабеж е уредено последователно в членове: 198, 199 и 200 от Наказателния кодекс, но зад привидно кратките на брой разпоредби се крият стотици хиляди страници Съдебна практика, характеризиращи всички специфики на престъплението грабеж, заедно с различните видове грабеж и квалифицирани състави на престъплението, както и описващи кои конкретни случаи не представляват грабеж въпреки наличието на отнета чужда движима вещ.
Прилики между кражба и грабеж
Налице са множество прилики между кражба и грабеж,
Грабежът включва всички елементи на престъпния състав на кражбата.
Основната разлика е, че при грабеж има използване на принуда.
Поради наличието на принуда, обществената опасност при грабеж е по-висока.
Според наказателноправната доктрина:
Кражбата е най-често срещаното престъпление.
В някои случаи кражбата може да се „трансформира“ в грабеж.
Това се случва, когато:
След извършване на кражбата,
Лицето използва сила или заплаха, за да запази владението върху отнетата вещ.
Действието се извършва на местопрестъплението или в непосредствена близост до него.
Прилики между грабеж и изнудване.
Налице са прилики между грабеж и изнудване, тъй като и при двете престъпления е налице форма на принуда. Разликата между двата вида престъпни посегателства се изразява в това, че при грабежа деецът преодолява съпротивата на пострадалото лице и отнема вещ, като резултатът от това действие настъпва непосредствено след принудата, докато при наличие на изнудване, деецът принуждава пострадалото лице да извърши акт на имуществено разпореждане със свое право (възможно е и поемане на чуждо задължение) против волята си, а допълнително от това е възможно между принудата и конкретното последващо действие от страна на пострадалия да измине определен период от време.
Принудата при извършване на грабеж се осъществява чрез използване на сила или заплашване, което действие предхожда и улеснява отнемането на вещта. Възможно e да е налице грабеж не само в случаите, в които е налично отнемане на конкретна вещ, а и в случаите, в които вследствие на въздействието от използване на сила или заплашване, пострадалото лице само предава вещта на дееца.
По-тежко наказуеми случаи на грабеж са описани в чл. 199 от Наказателния кодекс, като някои от тях са свързани с паричната равностойност на отнетото, причиняване на телесна повреда или смърт, съдебното минало на дееца и други.
Е придружен от тежка телесна повреда, довела до смърт (без умисъл за убийство).
Включва убийство или опит за убийство (с умисъл).
Е извършен в особено големи размери (над 140 минимални работни заплати – приблизително 99 400 лв към 2022 г.) и е използвано оръжие (независимо от вида му).
Наказуемост на приготовлението (чл. 200 НК)
Приготовлението за извършване на грабеж също подлежи на наказание:
До 2 години лишаване от свобода – при обикновен грабеж.
До 3 години лишаване от свобода – при квалифициран грабеж.
Под „приготвяне“ могат да се разбират дори привидно законни действия (напр. закупуване на оръжие с престъпна цел), когато са насочени към извършване на грабеж.
Същност на престъплението „грабеж“
Грабежът представлява сложно, двуактно престъпление, което включва отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, с намерение за противозаконно присвояване, като за целта се упражнява сила или заплаха.
С други думи, грабежът съчетава в себе си елементи на кражба и насилие – имуществено посегателство, извършено чрез физическа или психическа принуда върху пострадалия.
Една обикновена кражба може да се квалифицира като грабеж, ако след разкриването ѝ деецът употреби сила или заплаха с цел да запази владението върху откраднатата вещ.
Не е налице грабеж, когато деецът използва сила единствено с цел да избяга, без да цели запазване на вещта.
Елементи на състава
За да бъде налице грабеж, е необходимо:
да има отнемане на чужда движима вещ от владението на друго лице;
това да стане чрез употреба на сила или заплаха, насочена срещу живота или здравето на пострадалия;
деецът да действа с намерение за противозаконно присвояване.
Не е задължително заплахата реално да може да бъде осъществена – достатъчно е тя да предизвика основателен страх у жертвата, че може да пострада.
Употребата на сила е съставомерен елемент, който цели преодоляване на съпротивата на пострадалия и отнемане на вещта лично от дееца.
Грабеж е налице и когато насилието напълно изключва възможността за съпротива, както и когато то се използва, за да бъде пострадалият принуден да изпълни свое задължение.
Разлика между грабеж и принуда
Основната разлика между грабежа и обикновената принуда се изразява в момента на настъпване на вредата:
При грабежа вредата настъпва веднага, тъй като насилието е средство за непосредствено отнемане на вещта.
При принудата насилието или заплахата служат за постигане на последващо имуществено разпореждане, а не за незабавно отнемане.
Освен това, при грабежа принудата е насочена срещу личността (живота и здравето), докато при принудата – срещу волята на пострадалия, с цел той сам да извърши определено действие.
Изпълнение и опит при грабежа
Грабежът се счита за довършен в момента, в който е прекъснато владението на пострадалия и е установено ново владение от страна на дееца. Последващото разпределение или разпореждане с вещите не е част от състава на престъплението.
Опит за грабеж е налице, когато деецът е започнал изпълнението на престъплението – например придвижил се към обекта с намерение да извърши грабеж – но не е успял да го довърши. Приготовлението, от друга страна, обхваща действия по подготовка (набавяне на оръжие, маски, транспорт и др.) и не се счита за опит, ако не е предприето реално действие по отнемане на вещ.
Съучастие при грабеж
Съучастието в грабеж е налице, когато няколко лица действат съвместно и всеки със своето поведение допринася за сломяването на съпротивата на пострадалия.
Например – единият участник заплашва жертвата, докато другият прилага физическо насилие и отнема вещите. Всеки от съучастниците носи индивидуална наказателна отговорност за действията, които е извършил лично.
Когато грабежът е извършен при предварителен сговор, а употребата на сила надхвърля договореното (ексцес), отговорността е само за извършителя на насилието.
Квалифицирани състави на грабежа
Наказателният кодекс предвижда по-тежки наказания при определени квалифицирани случаи на грабеж, например когато:
грабежът е придружен с причиняване на телесна повреда;
е извършен от две или повече лица, или при въоръжение;
е в големи размери или е насочен срещу възрастен, болен или беззащитен човек;
е довел до смърт на пострадалия.
В тези случаи убийството или телесната повреда се разглеждат като действия, обслужващи основната цел на деянието – отнемането на вещта. Важното е тази обективна връзка между насилието и отнемането да е осъзната от дееца.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За консултация се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847📱
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Общите условия към договор обикновено представляват стандартен набор от клаузи, които уреждат основните права и задължения на страните по договора. Те често се прилагат към различни видове договори – търговски, потребителски, наем, услуги и др.
Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. При несъответствие между вписани уговорки и такива в общите условия, сила имат първите, макар и вторите да не са заличени. При договори с продължително изпълнение, промяната на общите условия има сила за насрещната страна по „заварен“ договор, само ако е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения писмено срок, че го отхвърля.
Основни елементи, които се съдържат в общите условия могат да бъдат следните:
1. Предмет на договора
– Какво точно се предоставя: стока, услуга, права и др.;
2. Права и задължения на страните
– Какво трябва да направи всяка страна – например: доставчикът да извърши услуга, а клиентът да заплати;
3. Срок на действие на договора
– Колко време важи договорът, как може да се поднови или прекрати;
4. Цени, начини и срокове на плащане
– Посочва се цената, валутата, срокове за плащане, лихви при забава и т.н.;
5. Гаранции и рекламации
– Какви гаранции се предоставят и как се уреждат евентуални дефекти или проблеми;
6. Отговорност и обезщетения
– Кой носи отговорност при неизпълнение, закъснение или причинени вреди;
7. Форсмажор (непреодолима сила)
– Условия, при които страните не носят отговорност за неизпълнение (например при природни бедствия);
8. Ред за промяна на условията
– Как и кога могат да се правят промени в договора;
9. Прекратяване на договора
– В кои случаи договорът може да се прекрати едностранно и какъв е редът за това;
10. Решаване на спорове
– Чрез преговори, арбитраж, съд – включва и избор на юрисдикция;
11. Приложимо право
– Коя правна система се прилага (особено важно при международни договори);
Формата на Общите условия е от ключово значение за тяхната валидност и приложимост. Ако договорът е в писмена форма, общите условия трябва да са в писмена форма, но не е задължително да са подписани на ръка – достатъчно е да бъдат предоставени по траен начин (на хартия или електронно). Общите условия, изработени от едната страна, обвързват другата, ако са били известни или тя е следвало да ги знае.
Общите условия трябва да бъдат:
• достъпни преди сключване на договора;
• написани на ясен, разбираем език;
• предоставени в четим формат: хартия, PDF, уебстраница;
• не могат да бъдат “скрити” с малки букви или в неясни препратки.
Важно е да се има предвид, че при сключване на договори онлайн е допустимо общите условия да бъдат:
• публикувани на уебсайт;
• изпратени по e-mail;
• потвърдени с отметка “Съгласен съм с общите условия” – това има юридическа стойност;
НЕ е допустимо:
• Страната да няма никакъв достъп до Общите условия;
• Да бъдат написани с неясен юридически език;
• Да се променят едностранно без предварително уведомление;
• Да се “прикрепят” към договора, без клиентът реално да ги е получил;
Ако Общите условия не са предоставени правилно:
• Те не обвързват клиента;
• Могат да се считат за недействителни или нищожни;
• Потребителят може да подаде жалба;
Как могат да бъдат променени общите условия?
Да разгледаме следния случай: имам договор с мобилен оператор, сключен при общи условия. В хода на договора операторът решава да промени тези условия и увеличава минималната месечна такса. Той е задължен да ме уведоми за промяната в 7-дневен срок от настъпването ѝ чрез посочените от мен телефон, електронна поща или адрес за кореспонденция. Освен това, трябва писмено да ми даде разумен срок (обикновено 1 месец от уведомлението), в който мога да възразя срещу новите условия. Ако не възразя в този срок, се счита, че съм приел промените и съм обвързан от тях.
Неравноправни клаузи Често в договори при общи условия се включват клаузи, които поставят потребителя в неравностойно положение, но въпреки това той се съгласява с тях, защото останалата част от договора е изгодна. Такива клаузи могат да включват:
прекомерно високи неустойки при неизпълнение от страна на потребителя;
възможност за едностранна промяна на договора в ущърб на потребителя;
предвиждане на санкции само за потребителя при нарушение.
Подобни клаузи се считат за нищожни, т.е. нямат правна сила. Потребителят може да се защити от тях чрез съдебен иск или възражение. Важно е да се знае, че дори при съмнение за неравнопоставеност, не бива да се спира изпълнението на договора самоволно. Вместо това, е препоръчително да се потърси юридическа консултация – адвокат може да прецени дали дадена клауза е неравноправна, като я анализира в контекста на целия договор и обстоятелствата около сключването му.
Яснота на клаузите При сключване на договор с общи условия, всички клаузи трябва да бъдат формулирани ясно и недвусмислено. Ако възникне съмнение относно значението на дадено условие, то се тълкува в полза на потребителя. Това е така, защото потребителят се счита за „слаба страна“ по закон и се ползва със специална защита.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Жалбата срещу експертно решение на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) се подава пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) в 14 дневен срок от датата на получаването му от страна на заинтересованото (освидетелстваното) лице.
НЕЛК е органът, пред който се обжалват експертните решения, постановени от ТЕЛК на територията на цялата страна, които освидетелстват лицата за трайна неработоспособност/вид и степен на увреждане.
Жалбата може да се подаде лично от освидетелстваното лице или от друго лице – с представителна власт.
Към жалбата следва се приложи пълномощно, когато се подава от пълномощник от името на освидетелстваното лице или копие от документ, удостоверяващ наличието на представителна власт – в случаите на представителство по закон.
Какви документи се прилагат в жалбата?
Към жалбата следва да се приложи и цялата документация, която е относима към конкретния случай.
Жалбата може да бъде написана в свободен текст, да бъде адресирана до НЕЛК и да съдържа:
• трите имена на жалбоподателя, адрес /адрес за кореспонденция/, телефон за връзка, email адрес /ако има такъв/, ЕГН на освидетелстваното лице и трите му имена, ако е лице различно от жалбоподателя;
• акт, който се обжалва; експертното решение на ТЕЛК, което се обжалва (номер и дата на издаване);
• орган, който го е издал;
• възраженията срещу експертно решение на ТЕЛК и тяхното основание (в свободна форма);
• искането, което се прави към НЕЛК – основание (в свободна форма);
Къде и как се подава жалбата срещу решение на ТЕЛК?
Жалбата следва да бъде подадена по един от следните начини:
1.По електронен път:
– Чрез Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Министерство на електронното управление (МЕУ), като сигурен информационен канал за комуникация;
• На официалната електронна поща на НЕЛК info@nelk.bg;
• Информационната система за контрол на медицинската експертиза на адрес https://ibd.mh.government.bg/, след регистрация и вход с Квалифициран електронен подпис (КЕП);
2. На хартиен носител:
• Като пощенска/куриерска пратка или на място в НЕЛК, на адрес: НЕЛК, град София, п. к. 1431, бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ № 15;
При обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в Наредбата за медицинската експертиза;
При обжалване НЕЛК не се произнася по заболявания, възникнали след постановяване на експертното решение на ТЕЛК;
НЕЛК се произнася по жалбата въз основа на медицинската и друга документация;
НЕЛК следва да постанови своето решение в срок 3 месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК;
В случаите, касаещи произнасяне по повод временна неработоспособност – срокът е 15 дни;
Обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза няма суспензивен ефект, т.е. не спира изпълнението им.
Решенията на органите по медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
