Какво е Брачен Договор? Какво трябва да знаем за него?
Брачният договор, известен също в ежедневието и като предбрачен договор е уреден в Глава IV, раздел IV от Семейния кодекс. Същият се сключва между съпрузите, които уреждат своите имуществени правоотношения преди да встъпят в брак, откъдето идва и познатото разговорно понятие предбрачен договор, но това понятие не се споделя в правната доктрина и законодателство. Брачният договор може да бъде сключен и по време на брака.
Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като:
правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака
правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака
начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище
участието на страните в разходите и задълженията
имуществените последици при развод
издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод
други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.
Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от другите законови режими. Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност.
Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност. За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.
Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.
Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие. Задължително изискване в този случай е Договорът да бъде вписан в Имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака. Когато договорът е сключен преди встъпването в брак, той се представя за вписване от Нотариуса в деня на получаване от него на удостоверението за сключване на граждански брак. Ако договорът подлежи на вписване в друг съдебен район, същият се изпраща в службата по вписванията служебно.
Разходите по изпращането са за сметка на страните. Когато брачният договор е сключен по време на брака, за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански брак и договорът се регистрира служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак. Уведомлението се изпраща незабавно до териториалното звено на Агенцията по вписванията по седалището на съответния окръжен съд, в района на който се намира общината.
Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него. С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му. Изменението на брачния договор се извършва във формата за неговото сключване.
Брачният договор се прекратява:
по взаимно съгласие на страните; в този случай те могат да изберат друг законов режим или да сключат нов договор; ако не направят това – прилага се законовият режим на общност;
по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;
при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Издръжката на дете се дължи от страна на родителя, на когото не са предоставени родителските права който е задължен да заплаща определени суми всеки месец на детето си след като бъде постановен Съдебен акт и когато родителските права са били предоставени на другата страна в процеса.
Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди раздялата между родителите, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на детето, което има право да получава издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Издръжката е основно право на всяко дете и отговорността е на родителите за осигуряване на необходимите условия за развитие на получаващото я дете. Актуализирането на издръжката в съответствие с икономическите промени гарантира, че нуждите на детето са адекватно покрити.
Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.
По искане на родител или на лице, на което са възложени грижи за дете, Съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.
Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни или висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Каква ще бъде издръжката за 2025г.
Счетено от 1 януари 2025г., минималната издръжка за дете в България е в размер на 270 лв.
Тази сума е пряко свързана с нарастването на минималната работна заплата в страната, която за 2025г. е определена на 1077 лв. Съгласно чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс, минималната издръжка за дете е фиксирана на ¼ от МРЗ, което обуславя размера от 270 лв.
Вследствие на повишаването на минималната заплата за следващите години, следва да се промени и размерът на минималната издръжка по следния начин:
Следва да се има предвид, че увеличението на издръжката не се прилага автоматично. Ако издръжката е под новия минимум, е необходимо да се предприемат следните правни стъпки за нейното актуализиране:
– Консултация с адвокат: Специалист по семейно право може да предостави насоки и да подготви необходимите документи за съдебно производство.
– Съдебен иск: Подаване на иск за увеличаване на издръжката въз основа на променените икономически условия и нарасналите нужди на детето.
– Представяне на доказателства: Документи, удостоверяващи такси за отглеждане и образование на детето, ще подкрепят искането за по-висока издръжка, както и ще докажат нуждата от присъждането на такава.
Важно е да се отбележи, че при непълно осиновяване рождените родители дължат издръжка, ако осиновителят е в невъзможност да я дава.
Кога може да бъде лишен родител от родителски права?
Родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва. Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс.
Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.
Не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.
Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.
При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
Лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си.
Как се изчислява минималната издръжка за дете в България? 📊 Минималната издръжка за дете се изчислява въз основа на минималната работна заплата за съответната година. Съгласно чл. 244, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда, размерът на минималната заплата се определя до 1 септември за следващата календарна година. Обикновено издръжката възлиза на 1/4 от минималната работна заплата. За 2025 година тя не може да бъде по-ниска от определения минимален размер за 2024 година.
Изменя ли се размерът на издръжка при промяната на минималната работна заплата?💶 Не, изменението на издръжката не се случва автоматично. В случай, че детето се нуждае от по-висока издръжка, родителят трябва да подаде иск пред съда за увеличаване на издръжката по чл. 150 от Семейниякодекс.
Какви са изискванията за получаване на издръжка съгласно чл. 150 от Семейния кодекс?👦
Всяко дете има право на издръжка от своите родители до навършване на пълнолетие. Ако продължи образованието си след това, правото на издръжка се запазва до навършване на 25-годишна възраст. Родителите са задължени да осигуряват издръжка независимо от личните им отношения помежду им.
Препоръчваме ви силно да разгледате и нашата статия за брачен договор.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Отказ от наследство се извършва чрез писмено заявление от страна на наследник на починало лице до Районния съдия, в района на който е открито наследството. При извършване на отказа, същият се вписва в особена за това книга. Компетентен е Районният съд по последния постоянен адрес на наследодателя.
За да бъде вписан отказ от наследство, наследникът следва да попълни Заявление по конкретна бланка, изготвена от Съда. След като се осъществи вписването следва да бъде издадено удостоверение на лицето. Към заявлението се прилагат: препис-извлечение от акт за смърт, Удостоверение за наследници, Вносна бележка за платена държавна такса – в размер на 25 лева (20 лв. за вписването на отказа и 5 лв. за издаване на удостоверение).
Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството уголемява дяловете на останалите наследници.
Отказът, направен под условие, за срок или за част от наследството е недействителен. Отказът не може да се оспори поради погрешка.
Според законодателството на Република България няма конкретен срок, в който наследникът може да се откаже от наследство. Следва да се има предвид, че кредиторите или други лица с правен интерес могат да предявят такъв пред Съда, чрез който да задължат длъжника да заяви в този срок дали приема или се отказва от наследството. Ако в този период наследникът не обяви своето решение, то той губи правото да приеме наследството. Като отказът от наследство не може да бъде направен под условие, за определен срок или за определена част от наследството.
Важно уточнение е, че освен чрез изрично приемане на наследство, същото може да се случи и чрез конклудентни действия, от което кредиторите могат да се възползват. В съдебната практика конклудентните действия могат да бъдат тегленето на суми от влог на наследодателя, разпореждане с наследствен имот, плащане на задължение на наследодателя и др. В случай, че под една или друга форма едно наследство бъде прието от наследника, то той губи правото си на отказ от наследство в бъдеще.
Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.
Когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство, само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния.
При направен отказ, лицето, което се е отказало, губи завинаги правото си на наследство, както и на такова, открито след вписването на самия отказ.
Дългове по отношение на наследство се предават до втора роднинска линия, като ако един наследник се откаже от наследство, то неговите наследници ще получат всички дялове на задълженията, които са били на първоизточника. За да се избегне това, е нужно наследниците на отказалия се също да се откажат от наследство.
Отказът от наследство включва цялото имущество на наследодателя и не може да бъде направен частичен отказ. Също така той не може да бъде направен в полза на друг наследник. Единичният отказ води до по-големи дялове за плащане на останалите наследници. В практиката много често децата на починалия правят отказ с намерението цялото наследство да бъде получено от преживелия съпруг или съпруга.
Друг често срещан случай е отказът от наследство на човек с много големи (непосилни) за него собствени задължения. По този начин се цели човекът да запази наследството си, като възпрепятства кредиторите да достигнат законно до възможността да разполагат с него по родствена линия. При този казус кредиторите имат право да поискат законово унищожение на отказа в своя полза.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За пряка консултация с Адвокат Тони Чакъров може да се свържете на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Спирането на изпълнителното дело представлява временно преустановяване на следващи изпълнителни действия от страна на Съдебния изпълнител срещу длъжника, като извършените до спирането на производството действия остават в сила и се запазва възможността изпълнението да се възобнови при отпадане на основанието за спиране. Доколкото то поражда временна забрана за извършване на изпълнителни действия, при направено от Взискател искане за спиране на изпълнителното производство, същото не може да се спре само по отношение на него, както това е възможно при искане за прекратяване на делото.
При реализиран изпълнителен способ и постъпили въз основа на него парични суми по сметката на Съдебния изпълнител, изпълнителното производство не може да се спре и може да се прекрати само по отношение на направилия искането за прекратяване на делото първоначален Взискател. Съображенията да се откаже прекратяване на цялото производство при реализиран изпълнителен способ и осребряване на имущество на длъжника, когато по делото има присъединили се кредитори, не изключват възможността и в тази хипотеза искането на първоначалния Взискател да бъде зачетено, като изпълнителното производство се прекрати само по отношение на него, и при недостатъчност на постъпилите при изпълнението суми за удовлетворяване на всички присъединени Взискатели се извърши разпределение, без да се включва вземането на първоначалния Взискател.
В кои случаи се спира изпълнителното дело?
Изпълнителното производство се спира в няколко хипотези, изброени в разпоредбата на Чл. 432 от ГПК:
От Съда:
чрез изричен съдебен акт, освен в случаите, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа;
в случаите, когато длъжникът представи обезпечение пред взискателя, което може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека. Заложените пари и ценни книжа се връщат на залогодателя и ипотеката се заличава по нареждане на съда, пред който е представено обезпечението.
Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.
Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението, но той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя по следния начин:
по решения за парични вземания – присъдената сума;
по решения относно вещни права – обжалваемият интерес. Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.
Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.
Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.
– Изпълнителното производство може да бъде спряно по искане на взискателя.
Това искане следва да бъде отправено писмено до съдебния изпълнител като изрично бъде посочена, че следва да бъде спряно изпълнителното дело.
Други случаи, в които делото следва да бъде спряно по силата на закона са: в случай на смърт на някоя от страните и когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
При подадена жалба от страна на длъжника, същият може да поиска спиране на изпълнението. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя по следния начин:
по решения за парични вземания – присъдената сума;
по решения относно вещни права – обжалваемият интерес.
когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд;
в други случаи, предвидени в закон.
За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Перемпцията е законово основание за прекратяване на изпълнително производство поради продължителна липса на действия от страна на взискателя. Тя е уредена в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и настъпва, когато в рамките на повече от две години не е поискано или извършено валидно изпълнително действие по делото.
Прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само констатира този факт с постановление.
През 2025–2026 г. темата за перемпцията придоби особена актуалност поради увеличения брой „висящи“ изпълнителни дела и засилената съдебна практика, свързана с преценката кои действия реално прекъсват срока и кои имат само подготвителен характер.
Как се установява перемпция?
Макар прекратяването да настъпва автоматично при изтичане на двугодишния срок, на практика е необходимо длъжникът или неговият адвокат да направят проверка по делото и да подадат изрична молба за констатиране на перемпцията.
Обичайният практически подход включва:
преглед на изпълнителното дело с цел установяване датата на последното валидно изпълнително действие;
подаване на писмена молба до съдебния изпълнител с позоваване на изтеклия срок.
След установяване на предпоставките съдебният изпълнител издава постановление за прекратяване.
Кои действия прекъсват срока?
Съгласно трайната съдебна практика, включително актуализирана през 2026 г., не всяко действие по делото води до прекъсване на двугодишния срок. От значение са само реални изпълнителни действия, насочени към принудително удовлетворяване на вземането.
Действия, които прекъсват срока:
Действие
Прекъсва ли срока?
Налагане на запор или възбрана
Да
Опис и оценка на имущество
Да
Насрочване и провеждане на публична продан
Да
Постъпване на суми от продан или от трети лица
Да
Молба на взискателя за конкретен изпълнителен способ
Назначаване на експертиза за изчисляване на задължението.
Ако молбата на взискателя не съдържа конкретен изпълнителен способ и бъде върната като нередовна, тя не прекъсва срока. Отделно, признанието на дълга от страна на длъжника може да прекъсне давността по правилата на ЗЗД, но това не винаги препятства настъпването на перемпция, ако липсва изпълнително действие.
Прекратяване по право и по акт на съдебния изпълнител
Съществува важно разграничение между прекратяване по силата на закона и прекратяване по силата на акт.
При перемпцията прекратителният ефект възниква автоматично с изтичането на срока. Постановлението на съдебния изпълнител има декларативен характер – то само удостоверява настъпилия правен резултат.
В останалите случаи прекратяването настъпва след влизане в сила на съответния акт.
След прекратяване:
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани;
извършените действия се обезсилват, освен ако трети лица са придобили права (напр. купувачи от публична продан);
започва да тече нова давност от датата на последното валидно изпълнително действие.
Особености през 2026 г.
През 2026 г. съдебната практика поставя акцент върху реалния характер на действията по делото. Наблюдава се тенденция към по-стриктно разграничаване между формални процесуални действия и същински изпълнителни способи. Това има съществено значение за длъжниците, тъй като в редица случаи дела, останали без реална активност, могат да бъдат прекратени именно поради настъпила перемпция.
Перемпцията остава важен инструмент за защита срещу неоправдано продължително висящи изпълнителни производства. Точната преценка изисква внимателен анализ на всички действия по делото и тяхната правна квалификация.
Разгледайте и нашата статия на тема – негаторен иск.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
