Особени правила относно наказателната отговорност на непълнолетни лица при обвинение в извършено престъпление
Психо-физичната зрялост на едно лице е в основата на разбирането могло ли е същото както да разбира свойството и значението на извършено от него действие, така и да ръководи своите постъпки или простъпки.
Поначало при непълнолетните лица е налице оборима презумпция, че те не могат да разбират свойството и значението на деянието/действието и да ръководят своите постъпки, но дори и в случаите, в които конкретната презумпция бъде оборена от страна на обвинението, е задължително наказателноправните последици за лице, което е непълнолетно да се определят от особени, диференцирани правила (при лица на възраст между 14 години и 18 години).
Друга особена хипотеза е налице при необоримата презумпция при малолетните лица (до навършена четиринадесетгодишна вързаст), при които те не могат да разбират свойството и значението на своите постъпки и да ги ръководят. Спрямо тази категория лица (до 14 години) могат да бъдат приложени възпитателни мерки съгласно Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН). Същият закон може да бъде приложен и спрямо лица на възраст между 14 и 18 години в определени случаи. При тази често срещата в практиката хипотеза се анализират последователно и в своята цялост конкретната тежест на престъплението/извършеното, последиците от същото, отражението в обществото и т.н. По този вид производства не е от самостоятелно значение единствено правната квалификация и в тези случаи не се изследва въпросът дали престъплението е тежко по смисъла на Наказателния кодекс (чл. 93, т. 7 НК). Възможно е извършеното престъпление теоретично да е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, но въпреки това да не представлява голяма обществена опасност при анализ на доказателствени материали по производство, свързано с непълнолетен извършител на деяние.
От основно значение по въпроса „в коя посока“ би следвало да премине производството е:
емоционално-волевото състояние на непълнолетното лице към момента на извършване на действието;
дали това състояние е свързано с понижен самоконтрол, породен от определени субективни или обективни обстоятелства.
Отделно от горното, следва да се осъществи анализ на:
способността на ненавършилото осемнадесетгодишна възраст лице да възприема и преценява правилно:
характера, значението и запретеността на деянието;
последиците от извършването му;
всички други относими и съпътстващи действия, свързани с евентуалните вреди и крайния резултат.
Отделно от гореизложеното, следва да се вземат предвид и личността на човека, неговите обкръжение, среда и бит, наличие на образователни занимания или трудова ангажираност и други.
Освен с останалите съображения, Съдът и Прокуратурата следва да се съобразят и с възможността за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (съгласно чл. 78а НК).
Едва след като не са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност за ненавършило 18 години лице по ЗБППМН или по чл. 78а НК, се прилагат особени правила при определяне и изпълнение на наказание за непълнолетни.
На непълнолетните лица не могат да се налагат някои от наказанията, които е възможно да се наложат на пълнолетни лица, но при определени обстоятелства може да бъде наложено наказание лишаване от свобода или наказание пробация, въпреки че същите са коригирани от закона и лимитирани както до определен по-нисък възможен максимален размер, така и с оглед други по-благоприятни разпоредби за непълнолетните лица. При подобни ситуации също често се стига и до консултация с психолог.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.За експертен съвет се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
По същество грабежът представлява отнемане на чужда движима вещ от владението на друго лице чрез използване на сила или заплашване. Грабежът, като дума, използвана в българското наказателно право, често в житейския и разговорния български език се заменя с понятия като обир, ограбване, вземане на сила и други.
Наличието на различни синоними, сведени до едно понятие в правото е често срещано явление, а общото между гореописаните действия, водещи до този вид отнемане на движима вещ, e че същото се извършва в присъствие (не в отсъствие) на пострадало лице и чрез използване на сила или заплашване (за разлика от други престъпления срещу собствеността като кражба, присвояване и други).
Грабежът с съставно престъпление, характеризиращо се с по-висока степен на обществена опасност, във връзка с което се обуславя налагане на по-големи по размер наказания за разлика от някои други престъпления срещу собствеността.
Престъплението грабеж е уредено последователно в членове: 198, 199 и 200 от Наказателния кодекс, но зад привидно кратките на брой разпоредби се крият стотици хиляди страници Съдебна практика, характеризиращи всички специфики на престъплението грабеж, заедно с различните видове грабеж и квалифицирани състави на престъплението, както и описващи кои конкретни случаи не представляват грабеж въпреки наличието на отнета чужда движима вещ.
Прилики между кражба и грабеж
Налице са множество прилики между кражба и грабеж,
Грабежът включва всички елементи на престъпния състав на кражбата.
Основната разлика е, че при грабеж има използване на принуда.
Поради наличието на принуда, обществената опасност при грабеж е по-висока.
Според наказателноправната доктрина:
Кражбата е най-често срещаното престъпление.
В някои случаи кражбата може да се „трансформира“ в грабеж.
Това се случва, когато:
След извършване на кражбата,
Лицето използва сила или заплаха, за да запази владението върху отнетата вещ.
Действието се извършва на местопрестъплението или в непосредствена близост до него.
Прилики между грабеж и изнудване.
Налице са прилики между грабеж и изнудване, тъй като и при двете престъпления е налице форма на принуда. Разликата между двата вида престъпни посегателства се изразява в това, че при грабежа деецът преодолява съпротивата на пострадалото лице и отнема вещ, като резултатът от това действие настъпва непосредствено след принудата, докато при наличие на изнудване, деецът принуждава пострадалото лице да извърши акт на имуществено разпореждане със свое право (възможно е и поемане на чуждо задължение) против волята си, а допълнително от това е възможно между принудата и конкретното последващо действие от страна на пострадалия да измине определен период от време.
Принудата при извършване на грабеж се осъществява чрез използване на сила или заплашване, което действие предхожда и улеснява отнемането на вещта. Възможно e да е налице грабеж не само в случаите, в които е налично отнемане на конкретна вещ, а и в случаите, в които вследствие на въздействието от използване на сила или заплашване, пострадалото лице само предава вещта на дееца.
По-тежко наказуеми случаи на грабеж са описани в чл. 199 от Наказателния кодекс, като някои от тях са свързани с паричната равностойност на отнетото, причиняване на телесна повреда или смърт, съдебното минало на дееца и други.
Е придружен от тежка телесна повреда, довела до смърт (без умисъл за убийство).
Включва убийство или опит за убийство (с умисъл).
Е извършен в особено големи размери (над 140 минимални работни заплати – приблизително 99 400 лв към 2022 г.) и е използвано оръжие (независимо от вида му).
Наказуемост на приготовлението (чл. 200 НК)
Приготовлението за извършване на грабеж също подлежи на наказание:
До 2 години лишаване от свобода – при обикновен грабеж.
До 3 години лишаване от свобода – при квалифициран грабеж.
Под „приготвяне“ могат да се разбират дори привидно законни действия (напр. закупуване на оръжие с престъпна цел), когато са насочени към извършване на грабеж.
Същност на престъплението „грабеж“
Грабежът представлява сложно, двуактно престъпление, което включва отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, с намерение за противозаконно присвояване, като за целта се упражнява сила или заплаха.
С други думи, грабежът съчетава в себе си елементи на кражба и насилие – имуществено посегателство, извършено чрез физическа или психическа принуда върху пострадалия.
Една обикновена кражба може да се квалифицира като грабеж, ако след разкриването ѝ деецът употреби сила или заплаха с цел да запази владението върху откраднатата вещ.
Не е налице грабеж, когато деецът използва сила единствено с цел да избяга, без да цели запазване на вещта.
Елементи на състава
За да бъде налице грабеж, е необходимо:
да има отнемане на чужда движима вещ от владението на друго лице;
това да стане чрез употреба на сила или заплаха, насочена срещу живота или здравето на пострадалия;
деецът да действа с намерение за противозаконно присвояване.
Не е задължително заплахата реално да може да бъде осъществена – достатъчно е тя да предизвика основателен страх у жертвата, че може да пострада.
Употребата на сила е съставомерен елемент, който цели преодоляване на съпротивата на пострадалия и отнемане на вещта лично от дееца.
Грабеж е налице и когато насилието напълно изключва възможността за съпротива, както и когато то се използва, за да бъде пострадалият принуден да изпълни свое задължение.
Разлика между грабеж и принуда
Основната разлика между грабежа и обикновената принуда се изразява в момента на настъпване на вредата:
При грабежа вредата настъпва веднага, тъй като насилието е средство за непосредствено отнемане на вещта.
При принудата насилието или заплахата служат за постигане на последващо имуществено разпореждане, а не за незабавно отнемане.
Освен това, при грабежа принудата е насочена срещу личността (живота и здравето), докато при принудата – срещу волята на пострадалия, с цел той сам да извърши определено действие.
Изпълнение и опит при грабежа
Грабежът се счита за довършен в момента, в който е прекъснато владението на пострадалия и е установено ново владение от страна на дееца. Последващото разпределение или разпореждане с вещите не е част от състава на престъплението.
Опит за грабеж е налице, когато деецът е започнал изпълнението на престъплението – например придвижил се към обекта с намерение да извърши грабеж – но не е успял да го довърши. Приготовлението, от друга страна, обхваща действия по подготовка (набавяне на оръжие, маски, транспорт и др.) и не се счита за опит, ако не е предприето реално действие по отнемане на вещ.
Съучастие при грабеж
Съучастието в грабеж е налице, когато няколко лица действат съвместно и всеки със своето поведение допринася за сломяването на съпротивата на пострадалия.
Например – единият участник заплашва жертвата, докато другият прилага физическо насилие и отнема вещите. Всеки от съучастниците носи индивидуална наказателна отговорност за действията, които е извършил лично.
Когато грабежът е извършен при предварителен сговор, а употребата на сила надхвърля договореното (ексцес), отговорността е само за извършителя на насилието.
Квалифицирани състави на грабежа
Наказателният кодекс предвижда по-тежки наказания при определени квалифицирани случаи на грабеж, например когато:
грабежът е придружен с причиняване на телесна повреда;
е извършен от две или повече лица, или при въоръжение;
е в големи размери или е насочен срещу възрастен, болен или беззащитен човек;
е довел до смърт на пострадалия.
В тези случаи убийството или телесната повреда се разглеждат като действия, обслужващи основната цел на деянието – отнемането на вещта. Важното е тази обективна връзка между насилието и отнемането да е осъзната от дееца.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За консултация се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847📱
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Общите условия към договор обикновено представляват стандартен набор от клаузи, които уреждат основните права и задължения на страните по договора. Те често се прилагат към различни видове договори – търговски, потребителски, наем, услуги и др.
Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. При несъответствие между вписани уговорки и такива в общите условия, сила имат първите, макар и вторите да не са заличени. При договори с продължително изпълнение, промяната на общите условия има сила за насрещната страна по „заварен“ договор, само ако е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения писмено срок, че го отхвърля.
Основни елементи, които се съдържат в общите условия могат да бъдат следните:
1. Предмет на договора
– Какво точно се предоставя: стока, услуга, права и др.;
2. Права и задължения на страните
– Какво трябва да направи всяка страна – например: доставчикът да извърши услуга, а клиентът да заплати;
3. Срок на действие на договора
– Колко време важи договорът, как може да се поднови или прекрати;
4. Цени, начини и срокове на плащане
– Посочва се цената, валутата, срокове за плащане, лихви при забава и т.н.;
5. Гаранции и рекламации
– Какви гаранции се предоставят и как се уреждат евентуални дефекти или проблеми;
6. Отговорност и обезщетения
– Кой носи отговорност при неизпълнение, закъснение или причинени вреди;
7. Форсмажор (непреодолима сила)
– Условия, при които страните не носят отговорност за неизпълнение (например при природни бедствия);
8. Ред за промяна на условията
– Как и кога могат да се правят промени в договора;
9. Прекратяване на договора
– В кои случаи договорът може да се прекрати едностранно и какъв е редът за това;
10. Решаване на спорове
– Чрез преговори, арбитраж, съд – включва и избор на юрисдикция;
11. Приложимо право
– Коя правна система се прилага (особено важно при международни договори);
Формата на Общите условия е от ключово значение за тяхната валидност и приложимост. Ако договорът е в писмена форма, общите условия трябва да са в писмена форма, но не е задължително да са подписани на ръка – достатъчно е да бъдат предоставени по траен начин (на хартия или електронно). Общите условия, изработени от едната страна, обвързват другата, ако са били известни или тя е следвало да ги знае.
Общите условия трябва да бъдат:
• достъпни преди сключване на договора;
• написани на ясен, разбираем език;
• предоставени в четим формат: хартия, PDF, уебстраница;
• не могат да бъдат “скрити” с малки букви или в неясни препратки.
Важно е да се има предвид, че при сключване на договори онлайн е допустимо общите условия да бъдат:
• публикувани на уебсайт;
• изпратени по e-mail;
• потвърдени с отметка “Съгласен съм с общите условия” – това има юридическа стойност;
НЕ е допустимо:
• Страната да няма никакъв достъп до Общите условия;
• Да бъдат написани с неясен юридически език;
• Да се променят едностранно без предварително уведомление;
• Да се “прикрепят” към договора, без клиентът реално да ги е получил;
Ако Общите условия не са предоставени правилно:
• Те не обвързват клиента;
• Могат да се считат за недействителни или нищожни;
• Потребителят може да подаде жалба;
Как могат да бъдат променени общите условия?
Да разгледаме следния случай: имам договор с мобилен оператор, сключен при общи условия. В хода на договора операторът решава да промени тези условия и увеличава минималната месечна такса. Той е задължен да ме уведоми за промяната в 7-дневен срок от настъпването ѝ чрез посочените от мен телефон, електронна поща или адрес за кореспонденция. Освен това, трябва писмено да ми даде разумен срок (обикновено 1 месец от уведомлението), в който мога да възразя срещу новите условия. Ако не възразя в този срок, се счита, че съм приел промените и съм обвързан от тях.
Неравноправни клаузи Често в договори при общи условия се включват клаузи, които поставят потребителя в неравностойно положение, но въпреки това той се съгласява с тях, защото останалата част от договора е изгодна. Такива клаузи могат да включват:
прекомерно високи неустойки при неизпълнение от страна на потребителя;
възможност за едностранна промяна на договора в ущърб на потребителя;
предвиждане на санкции само за потребителя при нарушение.
Подобни клаузи се считат за нищожни, т.е. нямат правна сила. Потребителят може да се защити от тях чрез съдебен иск или възражение. Важно е да се знае, че дори при съмнение за неравнопоставеност, не бива да се спира изпълнението на договора самоволно. Вместо това, е препоръчително да се потърси юридическа консултация – адвокат може да прецени дали дадена клауза е неравноправна, като я анализира в контекста на целия договор и обстоятелствата около сключването му.
Яснота на клаузите При сключване на договор с общи условия, всички клаузи трябва да бъдат формулирани ясно и недвусмислено. Ако възникне съмнение относно значението на дадено условие, то се тълкува в полза на потребителя. Това е така, защото потребителят се счита за „слаба страна“ по закон и се ползва със специална защита.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Къде се подава жалба срещу решение на ТЕЛК и как се обжалва?
Жалбата срещу експертно решение на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) се подава пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) в 14 дневен срок от датата на получаването му от страна на заинтересованото (освидетелстваното) лице.
НЕЛК е органът, пред който се обжалват експертните решения, постановени от ТЕЛК на територията на цялата страна, които освидетелстват лицата за трайна неработоспособност/вид и степен на увреждане.
Жалбата може да се подаде лично от освидетелстваното лице или от друго лице – с представителна власт.
Към жалбата следва се приложи пълномощно, когато се подава от пълномощник от името на освидетелстваното лице или копие от документ, удостоверяващ наличието на представителна власт – в случаите на представителство по закон.
Какви документи се прилагат в жалбата?
Към жалбата следва да се приложи и цялата документация, която е относима към конкретния случай.
Жалбата може да бъде написана в свободен текст, да бъде адресирана до НЕЛК и да съдържа:
• трите имена на жалбоподателя, адрес /адрес за кореспонденция/, телефон за връзка, email адрес /ако има такъв/, ЕГН на освидетелстваното лице и трите му имена, ако е лице различно от жалбоподателя;
• акт, който се обжалва; експертното решение на ТЕЛК, което се обжалва (номер и дата на издаване);
• орган, който го е издал;
• възраженията срещу експертно решение на ТЕЛК и тяхното основание (в свободна форма);
• искането, което се прави към НЕЛК – основание (в свободна форма);
Къде и как се подава жалбата срещу решение на ТЕЛК?
Жалбата следва да бъде подадена по един от следните начини:
1.По електронен път:
– Чрез Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Министерство на електронното управление (МЕУ), като сигурен информационен канал за комуникация;
• На официалната електронна поща на НЕЛК info@nelk.bg;
• Информационната система за контрол на медицинската експертиза на адрес https://ibd.mh.government.bg/, след регистрация и вход с Квалифициран електронен подпис (КЕП);
2. На хартиен носител:
• Като пощенска/куриерска пратка или на място в НЕЛК, на адрес: НЕЛК, град София, п. к. 1431, бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ № 15;
При обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в Наредбата за медицинската експертиза;
При обжалване НЕЛК не се произнася по заболявания, възникнали след постановяване на експертното решение на ТЕЛК;
НЕЛК се произнася по жалбата въз основа на медицинската и друга документация;
НЕЛК следва да постанови своето решение в срок 3 месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК;
В случаите, касаещи произнасяне по повод временна неработоспособност – срокът е 15 дни;
Обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза няма суспензивен ефект, т.е. не спира изпълнението им.
Решенията на органите по медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.
Подаване на жалба чрез РКМЕ
При обжалване на експертно решение на ТЕЛК следва да се съобрази установеният ред за подаване чрез Регионалната картотека на медицинската експертиза (РКМЕ) към съответната регионална здравна инспекция (РЗИ).
Преди подаване проверете коя РКМЕ е компетентна във вашия случай и какви са актуалните указания за приемане на жалбата. Ако изберете директно подаване до НЕЛК, уверете се, че използвате допустим канал и спазвате приложимите изисквания.
При изпращане по пощата или чрез куриер пазете разписката и документите, удостоверяващи изпращането. При електронно подаване запазете потвърждението за изпращане или регистриране на документа.
Важно: Не отлагайте подаването до последния ден от срока. При съмнение относно компетентния орган или начина на подаване проверете официалните указания на НЕЛК или РЗИ.
Какво следва след подаването на жалбата до НЕЛК?
След като жалбата срещу експертното решение на ТЕЛК бъде подадена, тя се разглежда от НЕЛК по реда, предвиден за медицинската експертиза. Важно е жалбоподателят да посочи конкретно с какво не е съгласен – например определения процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, определения срок, началната дата или други констатации в експертното решение.
Не е достатъчно само да се посочи, че решението на ТЕЛК е „неправилно“. Добре е да бъдат изложени конкретни медицински и фактически аргументи и да бъдат приложени документите, които ги подкрепят.
Например, ако спорът е свързан с определения процент, жалбоподателят може да посочи кои заболявания или функционални ограничения не са били правилно отчетени от ТЕЛК и да приложи наличната медицинска документация, която има отношение към тях.
Какво може да постанови НЕЛК?
След разглеждане на случая НЕЛК може да се произнесе по обжалваните части на експертното решение съобразно правомощията си и приложимите правила за медицинската експертиза.
Затова е важно още в първоначалната жалба ясно да бъде посочено какво точно се обжалва и какво се иска. Ако например се оспорва определеният процент, това следва да бъде изрично посочено. Ако се оспорва срокът на инвалидността или друга част от решението, тя също трябва да бъде конкретизирана.
НЕЛК извършва преценката въз основа на медицинската документация и данните по случая. Поради това всички относими документи следва да бъдат представени своевременно.
Може ли решението на НЕЛК да бъде обжалвано?
Да. Решението на НЕЛК също подлежи на обжалване по съдебен ред при наличие на законовите предпоставки.
Когато лицето не е съгласно с постановеното от НЕЛК решение, то може да го оспори пред компетентния административен съд в предвидения от закона срок. В съдебното производство могат да бъдат обсъждани както правилността на решението, така и въпросите, свързани с медицинската експертиза и приложението на относимите нормативни разпоредби.
Тук е особено важно да се следи срокът за съдебно обжалване, тъй като пропускането му може да доведе до неблагоприятни последици за жалбоподателя.
Какви грешки се допускат най-често при обжалване на ТЕЛК?
На практика проблем може да възникне не само заради медицинската оценка, но и заради начина, по който е подготвена жалбата. Сред често срещаните пропуски са:
пропускане на срока за обжалване;
липса на конкретни възражения срещу решението;
непосочване на точно коя част от експертното решение се оспорва;
непредставяне на медицински документи, които подкрепят изложените твърдения;
липса на подпис или необходимите данни за жалбоподателя;
подаване на жалбата от пълномощник без необходимото пълномощно;
разчитане единствено на общо описание на здравословното състояние, без конкретни доказателства.
Ето защо при по-сложни случаи е препоръчително документите да бъдат прегледани предварително от специалист, който да прецени основанията за обжалване и доказателствата, с които те могат да бъдат подкрепени.
Как да формулирате възраженията си срещу решението на ТЕЛК?
Една от най-важните части на жалбата е изложението на конкретните възражения срещу експертното решение. Не е достатъчно да посочите единствено, че не сте съгласни с определения процент трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане.
Посочете коя част от решението оспорвате и защо смятате, че тя следва да бъде преразгледана. В зависимост от конкретния случай възраженията могат да се отнасят до:
определения процент трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане;
оценката на конкретни заболявания и функционални ограничения;
определения срок на инвалидността;
началната дата, от която е определена инвалидността;
други констатации в експертното решение, които са предмет на обжалване.
Аргументите следва да бъдат подкрепени с относими медицински документи и други доказателства, когато такива са налични. Добре е да посочите кои документи подкрепят всяко конкретно възражение.
Колкото по-ясно са изложени спорните въпроси и искането към НЕЛК, толкова по-лесно може да бъде установен предметът на обжалването. Това обаче не гарантира, че комисията ще постанови решение в желаната от жалбоподателя посока.
Какво е важно да знае лицето, което обжалва?
Обжалването на решение на ТЕЛК не означава автоматично, че НЕЛК ще определи по-висок процент или ще промени решението в желаната от жалбоподателя посока. НЕЛК извършва собствена преценка в рамките на законовите си правомощия и въз основа на материалите по случая.
Затова преди подаване на жалбата е важно да се установи какъв е конкретният спор – процентът, срокът, началната дата, определената степен на увреждане или друг елемент от експертното решение.
Също така трябва да се има предвид, че обжалването и медицинското преосвидетелстване са различни процедури. Не всяко ново заболяване или промяна в здравословното състояние представлява основание просто да бъде добавено към вече обжалваното решение. При новонастъпили обстоятелства може да се приложи различен ред според конкретния случай.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Често задавани въпроси за обжалването на ТЕЛК
Мога ли да обжалвам решение на ТЕЛК след изтичане на 14-дневния срок?
Срокът за обжалване трябва да бъде спазен. Ако е пропуснат, възможностите за последващи действия зависят от конкретните обстоятелства и приложимите правни правила. При такъв случай е препоръчително своевременно да се потърси правен съвет.
Мога ли да обжалвам само определения процент инвалидност?
В зависимост от случая може да оспорите конкретна част от експертното решение. В жалбата трябва ясно да посочите какво оспорвате и на какви основания.
Трябва ли да приложа медицинските си документи към жалбата?
Следва да представите относимите документи, с които разполагате и които подкрепят възраженията ви. Проверете и актуалните указания на НЕЛК за документите, необходими във вашия случай.
Може ли друг човек да подаде жалбата вместо мен?
Да, когато лицето има необходимата представителна власт. В зависимост от основанието за представителство може да е необходимо да приложите пълномощно или документ, удостоверяващ представителството по закон.
Може ли решението на НЕЛК да бъде обжалвано пред съд?
Да. Решението на НЕЛК подлежи на съдебно обжалване при условията и в сроковете, предвидени в закона. Проверете указанията за обжалване в самото решение и приложимите процесуални правила.
Какво да направя, ако здравословното ми състояние се е влошило след решението на ТЕЛК?
Новонастъпилите заболявания или промени в здравословното състояние не следва автоматично да се разглеждат като част от обжалването на вече постановеното решение. В зависимост от случая може да е необходимо да се започне процедура за преосвидетелстване или да се предприемат други действия по приложимия ред.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Запознахте се с родителските права при развод в България
При развод/фактическа раздяла между съпрузите/страните, те по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението между страните.
Ако не се постигне споразумение, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Упражняване на родителски права
Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Съдът решава тези въпроси, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателните качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
За определяне на родителските права, Съдът изслушва родителите и децата, а ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице – психолог (понякога повече от едно вещо лице). В редки случаи, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство или друга социална институция. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
По принцип титуляр на родителските права и задължения в пълния им обем е всеки един от двамата родители. Родителските права и задължения следва да се упражняват от родителите в интерес на детето, да се осъществяват заедно и поотделно от родителите, и по общо съгласие на родителите. В редица случаи се изисква съвместно упражняване на родителските права, независимо от брачния статус на родителите, напр. определяне на име, промяна в гражданството, издаване на паспорт и пътуване в чужбина, религиозното възпитание на детето, даване на съгласие за осиновяване.
При прекратяването на брака чрез развод, ако между родителите е налице съгласие относно отглеждането на децата, ще се постигне споразумение, което ще се утвърди от съда при решаване на въпросите по отглеждането и възпитанието на децата в техен интерес, и в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване. Когато договореностите, включени в рамките на това съгласие, са в интерес на децата и са утвърдени от Съда, постигнатото съгласие има приоритет пред възможността за еднолично упражняване на родителски права и задължения от съответния родител. В случаите, когато родителите постигнат съгласие само по някои въпроси, свързани с децата, те ще бъдат обвързани от споразумението си до обхвата на договореното, а по отношение на останалите въпроси – Съдът следва да се произнесе.
Какво се случва след прекратяване на брака чрез развод?
При прекратяване на брака чрез развод законът дава приоритет на постигането на съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност – по упражняването на родителските права като носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при запазване на интересите на детето в тяхна основна грижа. Само по изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на съда с единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор. Именно поради липсата на съгласие и с цел защита интересите на децата, съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата.
Както в случаите на постигнато между родителите споразумение по отношение на упражняването на родителските права, при което родителите са се споразумели само по някои въпроси, свързани с упражняването на правата, така и при възлагането им от страна на съда на единия от родителите, родителите са задължени да носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, не са лишени или ограничени от родителските права, нито са освободени от родителските си задължения, нито пък предпочетеният родител е станал изключителен титуляр на родителските права и задължения, респ. има изключителното право да ги упражнява. При всеки спор съдът е длъжен да положи необходимите усилия и да насърчи бившите съпрузи да преодолеят несъгласията си във връзка с упражняването на родителските права, включително чрез използване на медиация, за да бъдат интересите на децата защитени пълноценно.
Упражняването на родителските права при постигнато между родителите съгласие може да бъде разпределено помежду им чрез определяне от съда на мерки относно упражняването им. Ежедневно осъществяваните права обикновено да се предоставят на родителя, при когото е определено местоживеенето на детето. Упражняване на правата, чрез които се защитават основни, дълготрайни интереси на детето като образование, лечение и пр., може да се предостави съвместно на двамата родители.
🤝 Какво представлява споделеното упражняване на родителски права?
Споделеното упражняване на родителски права възниква, когато родителите постигнат съгласие относно местоживеенето на детето. Те решават заедно къде ще живее то и, ако няма законови пречки, съдът утвърждава тяхното споразумение.
🏠 При споделеното упражняване на родителски права децата живеят ли за еднакви периоди от време и при двамата родители?
Не е задължително детето да прекарва равно време с двамата родители. Това често е трудно изпълнимо, особено при деца в училищна възраст. Местоживеенето може да бъде и при двамата родители, или само при единия.
💸 Как се определя размерът на издръжката при съвместно упражняване на родителски права?
По този въпрос се произнася съдът. Решението зависи от това колко време детето прекарва с всеки родител. Ако живее основно при единия, другият родител дължи издръжка. Прочетете повече и за правата на жените при развод.
✈️ Какво се случва, ако единият от родителите се премести в друга държава?
Съвместното упражняване на родителски права става невъзможно, ако един от родителите се премести трайно. В такъв случай съдът ще реши кой ще получи пълните родителски права.
⚖️ Може ли съдът да постанови решение за споделени права, ако родителите не се разберат по между си?
Не, съдът не може да наложи споделено упражняване на родителски права без съгласие между родителите. В такава ситуация, правата се предоставят на единия родител, а другият получава режим на свиждания.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За повече информация и професионално мнение се свържете с адвокат Тони Чакъров на 📱+359 888 788 847📱- опитен адвокат в семейните дела
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
