Отказ от наследство се извършва чрез писмено заявление от страна на наследник на починало лице до Районния съдия, в района на който е открито наследството. При извършване на отказа, същият се вписва в особена за това книга. Компетентен е Районният съд по последния постоянен адрес на наследодателя.
За да бъде вписан отказ от наследство, наследникът следва да попълни Заявление по конкретна бланка, изготвена от Съда. След като се осъществи вписването следва да бъде издадено удостоверение на лицето. Към заявлението се прилагат: препис-извлечение от акт за смърт, Удостоверение за наследници, Вносна бележка за платена държавна такса – в размер на 25 лева (20 лв. за вписването на отказа и 5 лв. за издаване на удостоверение).
Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството уголемява дяловете на останалите наследници.
Отказът, направен под условие, за срок или за част от наследството е недействителен. Отказът не може да се оспори поради погрешка.
Според законодателството на Република България няма конкретен срок, в който наследникът може да се откаже от наследство. Следва да се има предвид, че кредиторите или други лица с правен интерес могат да предявят такъв пред Съда, чрез който да задължат длъжника да заяви в този срок дали приема или се отказва от наследството. Ако в този период наследникът не обяви своето решение, то той губи правото да приеме наследството. Като отказът от наследство не може да бъде направен под условие, за определен срок или за определена част от наследството.
Важно уточнение е, че освен чрез изрично приемане на наследство, същото може да се случи и чрез конклудентни действия, от което кредиторите могат да се възползват. В съдебната практика конклудентните действия могат да бъдат тегленето на суми от влог на наследодателя, разпореждане с наследствен имот, плащане на задължение на наследодателя и др. В случай, че под една или друга форма едно наследство бъде прието от наследника, то той губи правото си на отказ от наследство в бъдеще.
Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.
Когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство, само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния.
При направен отказ, лицето, което се е отказало, губи завинаги правото си на наследство, както и на такова, открито след вписването на самия отказ.
Дългове по отношение на наследство се предават до втора роднинска линия, като ако един наследник се откаже от наследство, то неговите наследници ще получат всички дялове на задълженията, които са били на първоизточника. За да се избегне това, е нужно наследниците на отказалия се също да се откажат от наследство.
Отказът от наследство включва цялото имущество на наследодателя и не може да бъде направен частичен отказ. Също така той не може да бъде направен в полза на друг наследник. Единичният отказ води до по-големи дялове за плащане на останалите наследници. В практиката много често децата на починалия правят отказ с намерението цялото наследство да бъде получено от преживелия съпруг или съпруга.
Друг често срещан случай е отказът от наследство на човек с много големи (непосилни) за него собствени задължения. По този начин се цели човекът да запази наследството си, като възпрепятства кредиторите да достигнат законно до възможността да разполагат с него по родствена линия. При този казус кредиторите имат право да поискат законово унищожение на отказа в своя полза.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За пряка консултация с Адвокат Тони Чакъров може да се свържете на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Спирането на изпълнителното дело представлява временно преустановяване на следващи изпълнителни действия от страна на Съдебния изпълнител срещу длъжника, като извършените до спирането на производството действия остават в сила и се запазва възможността изпълнението да се възобнови при отпадане на основанието за спиране. Доколкото то поражда временна забрана за извършване на изпълнителни действия, при направено от Взискател искане за спиране на изпълнителното производство, същото не може да се спре само по отношение на него, както това е възможно при искане за прекратяване на делото.
При реализиран изпълнителен способ и постъпили въз основа на него парични суми по сметката на Съдебния изпълнител, изпълнителното производство не може да се спре и може да се прекрати само по отношение на направилия искането за прекратяване на делото първоначален Взискател. Съображенията да се откаже прекратяване на цялото производство при реализиран изпълнителен способ и осребряване на имущество на длъжника, когато по делото има присъединили се кредитори, не изключват възможността и в тази хипотеза искането на първоначалния Взискател да бъде зачетено, като изпълнителното производство се прекрати само по отношение на него, и при недостатъчност на постъпилите при изпълнението суми за удовлетворяване на всички присъединени Взискатели се извърши разпределение, без да се включва вземането на първоначалния Взискател.
В кои случаи се спира изпълнителното дело?
Изпълнителното производство се спира в няколко хипотези, изброени в разпоредбата на Чл. 432 от ГПК:
От Съда:
чрез изричен съдебен акт, освен в случаите, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа;
в случаите, когато длъжникът представи обезпечение пред взискателя, което може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека. Заложените пари и ценни книжа се връщат на залогодателя и ипотеката се заличава по нареждане на съда, пред който е представено обезпечението.
Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.
Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението, но той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя по следния начин:
по решения за парични вземания – присъдената сума;
по решения относно вещни права – обжалваемият интерес. Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.
Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.
Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.
– Изпълнителното производство може да бъде спряно по искане на взискателя.
Това искане следва да бъде отправено писмено до съдебния изпълнител като изрично бъде посочена, че следва да бъде спряно изпълнителното дело.
Други случаи, в които делото следва да бъде спряно по силата на закона са: в случай на смърт на някоя от страните и когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
При подадена жалба от страна на длъжника, същият може да поиска спиране на изпълнението. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя по следния начин:
по решения за парични вземания – присъдената сума;
по решения относно вещни права – обжалваемият интерес.
когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд;
в други случаи, предвидени в закон.
За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Перемпцията е законово основание за прекратяване на изпълнително производство поради продължителна липса на действия от страна на взискателя. Тя е уредена в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и настъпва, когато в рамките на повече от две години не е поискано или извършено валидно изпълнително действие по делото.
Прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само констатира този факт с постановление.
През 2025–2026 г. темата за перемпцията придоби особена актуалност поради увеличения брой „висящи“ изпълнителни дела и засилената съдебна практика, свързана с преценката кои действия реално прекъсват срока и кои имат само подготвителен характер.
Как се установява перемпция?
Макар прекратяването да настъпва автоматично при изтичане на двугодишния срок, на практика е необходимо длъжникът или неговият адвокат да направят проверка по делото и да подадат изрична молба за констатиране на перемпцията.
Обичайният практически подход включва:
преглед на изпълнителното дело с цел установяване датата на последното валидно изпълнително действие;
подаване на писмена молба до съдебния изпълнител с позоваване на изтеклия срок.
След установяване на предпоставките съдебният изпълнител издава постановление за прекратяване.
Кои действия прекъсват срока?
Съгласно трайната съдебна практика, включително актуализирана през 2026 г., не всяко действие по делото води до прекъсване на двугодишния срок. От значение са само реални изпълнителни действия, насочени към принудително удовлетворяване на вземането.
Действия, които прекъсват срока:
Действие
Прекъсва ли срока?
Налагане на запор или възбрана
Да
Опис и оценка на имущество
Да
Насрочване и провеждане на публична продан
Да
Постъпване на суми от продан или от трети лица
Да
Молба на взискателя за конкретен изпълнителен способ
Назначаване на експертиза за изчисляване на задължението.
Ако молбата на взискателя не съдържа конкретен изпълнителен способ и бъде върната като нередовна, тя не прекъсва срока. Отделно, признанието на дълга от страна на длъжника може да прекъсне давността по правилата на ЗЗД, но това не винаги препятства настъпването на перемпция, ако липсва изпълнително действие.
Прекратяване по право и по акт на съдебния изпълнител
Съществува важно разграничение между прекратяване по силата на закона и прекратяване по силата на акт.
При перемпцията прекратителният ефект възниква автоматично с изтичането на срока. Постановлението на съдебния изпълнител има декларативен характер – то само удостоверява настъпилия правен резултат.
В останалите случаи прекратяването настъпва след влизане в сила на съответния акт.
След прекратяване:
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани;
извършените действия се обезсилват, освен ако трети лица са придобили права (напр. купувачи от публична продан);
започва да тече нова давност от датата на последното валидно изпълнително действие.
Особености през 2026 г.
През 2026 г. съдебната практика поставя акцент върху реалния характер на действията по делото. Наблюдава се тенденция към по-стриктно разграничаване между формални процесуални действия и същински изпълнителни способи. Това има съществено значение за длъжниците, тъй като в редица случаи дела, останали без реална активност, могат да бъдат прекратени именно поради настъпила перемпция.
Перемпцията остава важен инструмент за защита срещу неоправдано продължително висящи изпълнителни производства. Точната преценка изисква внимателен анализ на всички действия по делото и тяхната правна квалификация.
Разгледайте и нашата статия на тема – негаторен иск.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Какво е Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78А НК) се прилага в предвидените в закона случаи, с оглед тежестта на престъпния състав на описаното обвинение в обвинителния акт или в предложението за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а НК, характеристичните данни на подсъдимия, свързани с чисто съдебно минало и липсата на нанесени имуществени вреди или наличието на възстановени такива по конкретно наказателно производство.
Процедури
Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание се прилага след внасяне на предложение за това от страна на Прокуратурата (вместо внасяне на обвинителен акт) или след констатиране на наличието на законовите предпоставки за прилагане на чл. 78А НК от страна на Съда след внесен от Прокуратурата обвинителен акт, което е по-благоприятен развой за подсъдимия, с оглед налагане единствено на глоба като възможно най-тежко по вид наказание. Характерно за това производство е, че защитата следва да съблюдава за наличие на всички законови предпоставки за разглеждане на делото по реда на някое от особените правила, поставяйки определено становище пред Съда за разглеждане на производството по реда на чл. 78а НК, тъй като не са налице прекалено много на брой престъпни състави, описани в Наказателния кодекс (НК), съгласно които дори хипотетично е възможно да бъде приложен редът за разглеждане на наказателно дело по чл. 78А НК. Законовите предпоставки за налагане на глоба по този вид производства са описани в чл. 78А НК във връзка с прилагане на освобождаването от наказателна отговорност по този ред, но константната съдебна практика по този вид производства е изключително богата, с оглед различни повдигнати обвинения срещу подсъдими в Съдебната фаза на производството лица. Следва да се отбележи, че при това производство не е налице пречка за произнасяне на Съда относно невиновността на подсъдимо лице, но в случай на постановяване на Решение, с което подсъдимият признат за виновен, в някои случаи постановената глоба може да бъде заплатена максимално бързо след влизане в сила на Съдебния акт, с оглед настъпване на реабилитация в по-ранни срокове.
Следва да се отбележи, че са налице и забрани в Наказателния кодекс (НК) за прилагане на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, описани в разпоредби като чл. 78А, ал. 7 НК, вкл. по производства, свързани с чл. 343б НК.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Разберете повече за разпоредителните заседания и се запознайте отблизо с отделните процеси
Множество пъти граждани получават призовки за явяване в Съдебна зала във връзка с провеждане на Разпоредително заседание. Последното се провежда съгласно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), характерното за него е спецификата на провеждане, характерна за наказателните дела и няколкото на брой въпроси, които следва да бъдат обсъдени по време на протичане на заседанието.
Общи характеристики на разпоредително дело
В разпоредителното заседание не се анализира въпросът относно вината на подсъдимите (с изключение при желание за самопризнание, сключване на Споразумение и др.) и едно от най- съществените действия, които следва да се извършат от подсъдимото лице и неговия адвокат е да изберат или предложат реда, по който желаят да продължи разгледжането на делото.
Редът, по който може да бъде разгледано наказателното дело в по- нататъшен етап са общ ред, при който най-често подсъдимият се ползва от презумпцията за невиновност до доказване на противното, процедура по съкратено съдебно следствие, която адвокатът следва да разясни на клиента си, с оглед пожелателното или дори задължителното ѝ прилагане в определени случаи, желание за сключване на споразумение (което често е средство за приемане налагането на условна присъда вместо приемане на риск от изтърпяване на ефективна присъда впоследствие) и други особени правила, някои от които задължително следва да бъдат приложени, дори и без желание на защитата.
Какви въпроси разглежда съдът в разпоредителното заседание?
В това заседание съдът не разглежда доказателствата за вината, а се концентрира върху процесуалните въпроси.
Сред основните въпроси са:
Подсъдност на делото
Съдът проверява дали именно този съд има правомощия да разгледа конкретното наказателно дело.
Ако се установи, че делото трябва да бъде разгледано от друг съд, се предприемат необходимите процесуални действия.
Основания за прекратяване или спиране на делото
Съдът проверява дали съществуват законови причини производството да бъде прекратено или временно спряно.
Такива основания могат да бъдат свързани например с процесуални пречки или други обстоятелства, предвидени в закона.
Процесуални нарушения в досъдебното производство
Един от най-важните въпроси е дали при разследването са допуснати нарушения, които са ограничили правата на обвиняемия, пострадалия или други участници в процеса. Отделно от гореизложеното, по време на разпоредително заседание задължително се обсъждат въпроси като подсъдно ли е делото на Съда, който е сезиран, налице ли са основания за спиране или прекратяване на конкретното наказателно производство, допуснато ли е съществено процесуално нарушение по време на досъдебното производство (ДП), което по същество е отстранимо, довело ли е до ограничаване правата на обвиняемия или на пострадателия и др. В това Съдебно заседание може да бъде направено искане за изменение на мярка за процесуална принуда (като изменение на мярка за неотклонение задържане под стража), да бъдат правени доказателствени искания, както и други процедурни въпроси, които следва задължително да се обсъдят преди приключване на заседанието.
Разпоредителното заседание често е „първи контакт“ между подсъдимия и Съда, след като обвиняемото лице е преминало през етапа на привличане като обвиняем, често придружено с извършване или отказ за извършване на други процесуално – следствени действия и същото заседание често макар и с по-кратко времетраене е основополагащо за структурата и хронологията, по която делото започва, което може да изиграе ключова роля както относно виновността или невиновността на подсъдимите, така и за размера на наказанието при постановяване на осъдителна присъда.
Разпоредителното заседание предоставя на съда възможността да:
прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора за отстраняване на съществени и отстраними процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство;
прекрати наказателното производство съгласно чл. 250 от НПК;
спре наказателното производство съгласно чл. 251 от НПК;
насрочи делото за разглеждане в съдебно заседание.
Разпоредителното заседание може да бъде разглеждано и като средство за насърчаване на състезателното начало в наказателния процес, тъй като ангажира процесуалната активност на страните още на този първи етап от съдебното производство, като ги задължава да изложат всички свои възражения, свързани със съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза. Законът предвижда разпоредителното заседание да се проведе от състава на съда с участието на прокурора, подсъдимия и неговия защитник, пострадалия или неговите наследници, представител на ощетеното юридическо лице и повереника.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика. За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Какво представлява разпоредителното заседание по наказателно дело?
Разпоредителното заседание е първото съдебно заседание след внасянето на обвинителния акт в съда. В него съдът проверява дали са налице законовите условия делото да продължи към разглеждане по същество.
Кога се провежда разпоредително заседание?
Разпоредителното заседание се провежда след като прокуратурата внесе обвинителен акт и съдът образува наказателно дело.
Кои лица участват в разпоредителното заседание?
В заседанието обичайно участват:
съдебният състав;
прокурорът;
подсъдимият;
защитникът на подсъдимия;
пострадалият или неговите наследници;
представител на ощетено юридическо лице, когато е приложимо.
Задължително ли е присъствието на подсъдимия?
Присъствието на подсъдимия зависи от конкретното дело и законовите изисквания. В някои случаи личното му явяване е задължително, а при други законът допуска производството да продължи и при определени условия без него.
Какви въпроси разглежда съдът в разпоредителното заседание?
Съдът обсъжда основни процесуални въпроси, включително:
компетентен ли е да разгледа делото;
има ли основания за прекратяване или спиране на производството;
допуснати ли са съществени процесуални нарушения;
има ли основания за разглеждане на делото по специален ред;
има ли други пречки за започване на съдебното следствие.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
