Какво е вещно право на ползване на имот? Права и процедури
Правото на ползване представлява ограничено вещно право, което предоставя възможност на едно лице (ползвател) да използва чужда вещ и да извлича ползите от нея, без да я унищожава или променя съществено. С това понятие се означава и правото, възникващо на облигационно основание, по силата на което се предоставя една вещ за временно ползване – напр. наем, заем за послужване, аренда, концесия. Ползвателят не може да отчуждава своето право.
Как се учредява правото на ползване в Българското право?
1. Чрез договор (волеизявление на собственика) –
Учредяване чрез договор между собственика и ползвателя, при което собственикът учредява правото на ползване в полза на друго лице.
За учредяването на право на ползване върху недвижими имоти е небходимо да бъде сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите, а за противопоставимост на трети лица следва да бъде вписано в Имотния регистър.
За учредяване на право на ползване върху движими вещи – няма специална форма, но е препоръчителна писмена.
2. По завещание –
Правото на ползване може да бъде завещано на определено лице. Завещанието трябва да отговаря на изискванията за форма – саморъчно или нотариално. След смъртта на завещателя, ползвателят придобива правото на ползване.
3. Със закон –
В някои случаи правото на ползване се учредява по силата на закона.
Пример: Съпругът, който преживее другия, има право на ползване върху семейното жилище, при определени условия (чл. 14 от Закона за наследството).
4. Съдебно решение –
Възможно е правото на ползване да бъде учредено съдебно, например при развод, когато съдът предостави правото на ползване върху семейното жилище на единия съпруг, макар то да е собственост на другия.
Ползвателят е длъжен да заплаща всички разноски при ползването на вещта, включително данъците и другите такси, също така е длъжен и да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване. Ползвателят не отговаря при изхабяването на вещта, вследствие на ежедневна и обикновената употреба. Ползвателят е длъжен да съобщава на собственика, в случай на посегателства срещу вещта.
При учредяване на право на ползване върху недвижим имот, при предаване на имота се съставя опис. В случай, че не е съставен опис, се предполага до доказване на противното, че имотът е предаден в добро състояние.
Правото на ползване се прекратява по няколко начина:
– изтичане на срока за ползване;
– със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок;
– с погиването на вещта;
– ако не се упражнява в продължение на 5 години.
Правото на ползване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването на дружеството, ако не е установен по-кратък срок.
Собственикът може да иска от Съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.
Сключените от ползвателя договори за наем на полски имоти остават в сила до края на текущата стопанска година, ако правото на ползване се прекрати преди това.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Какво е предварителен договор? Какво трябва да знаете?
Предварителният договор представлява съглашение, което се сключва между две страни (ако не е уговорено друго) по едно бъдещо правоотношение и трябва да съдържа уговорки относно съществените условия за сключване на окончателен договор между страните, който следва да не противоречи на закона или на добрите нрави. Предварителният договор може да бъде сключен по множество житейски причини, като често е използван способ в практиката при съглашение при покупко-продажба на недвижими имоти (вкл. при имоти на етап груб строеж); когато страните имат нужда от повече време за финансиране и/или за набавяне на необходими документи и др. Предварителният договор следва да се подпише в писмена форма, дори и когато за сключване на окончателния договор се изисква нотариална/нотариално заверена форма.
Когато едната страна по предварителното съглашение не изпълни задължението си да сключи окончателен договор, другата страна може да предяви иск до Съда – с претенция да бъде обявена сделката за окончателна. В случай че Съдебният акт е в полза на ищеца, договорът се счита за сключен в момента, в който Решението влезе в законна сила.
Предварителният договор по своята същност представлява:
1. Двустранен (ако не е уговорено друго), тъй като и двете страни имат насрещни задължения.
2. С възмезден характер – обикновено е свързан със заплащане на парична сума/цена.
3. Има обвързваща сила – страните са длъжни да сключат окончателен договор, в противен случай могат да бъдат принудени чрез Съд да изпълнят поетото задължение.
4. Може да бъде обект на Съдебно изпълнение – при отказ от сключване на окончателен договор.
Съществува хипотеза, при която в зависимост от цялостната правна и фактическа ситуация, Съдът може да обяви предварителния договор за окончателен, дори купувачът да не е платил цялата уговорена цена, при условие че заплати цената в срок до 2 седмици от влизането в сила на Решението. Ако в този срок той не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на продавача следва да обезсили Решението.
Когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, Съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота.
Съдът не издава препис от Решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.
Важно е да се има предвид, че предварителният договор не прехвърля собствеността, а само създава задължение за сключване на окончателен договор. Ако предварителният договор не е изрядно оформен (например няма достатъчна идентификация на имота), не може да бъде използван в Съда. При изготвяне и сключване на предварителен договор е задължително да бъдат спазени всички законови изисквания, за да могат да бъдат защитени правата на сключилите договора страни.
Защо е необходим предварителен договор?
Прехвърлянето на недвижим имот е значително по-сложен процес в сравнение с други видове договори. Изисква се набавяне на множество документи, което отнема време и отлага сключването на окончателната сделка.
Освен това, купувачите често не разполагат с пълната сума за покупката още в началото. Те се нуждаят от време, за да осигурят необходимото финансиране – най-често чрез ипотечен кредит. За да отпуснат такъв кредит, банките обикновено изискват сключен предварителен договор.
Предварителният договор дава сигурност и на двете страни. Продавачът се задължава да не предлага имота на други купувачи, което защитава интересите на купувача. Без такъв договор, продавачът е свободен да продаде имота на когото пожелае.
В заключение, на база на изложеното по-горе, могат да се направят следните обобщения:
С предварителния договор страните поемат задължение да сключат окончателен договор и носят отговорност при неговото неизпълнение;
Договорът следва да бъде в писмена форма и задължително да включва данни за имота, уговорената цена и срок за сключване на окончателния договор;
В случай че продавачът отказва доброволно да прехвърли собствеността, купувачът има право да я придобие по съдебен ред;
Купувачът може да претендира договорената неустойка и/или обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение, без да разваля договора;
Купувачът има право да развали договора и да получи обратно всичко, което е предоставил на продавача.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет. За повече информация се свържете с Адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Давността е период от време, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран принудително.
Абсолютната давност, означава че с изтичането на десетгодишна давност, считано от 02.06.2021г. се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от спирането и прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Абсолютната давност не се прилага за следните вземания:
от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество;
за непозволено увреждане;
за неоснователно обогатяване;
за издръжка;
за трудово възнаграждение;
за обезщетения по Кодекса на труда;
по повод приватизационна сделка;
по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.
Абсолютната давност за всички „стари“ парични задължения на граждани, стига да не са отсрочени или разсрочени и да не са част от 8-те изключения, независимо кога са възникнали и са станали изискуеми, ще започне да тече от 2 юни 2021 г., т.е. длъжниците ще могат да се позоват за първи път на нея на 3 юни 2031 г., за да бъде погасено задължението им на това основание.
Абсолютната давност (както и общата такава) не тече в следните случаи:
а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права; б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството; в) между съпрузи; г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението; д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба; е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността; ж) докато трае съдебният процес относно вземането.
Абсолютната давност започва да тече за всички задължения на физически лица, считано от 02.06.2021г., а не от по-ранен момент, без значение кога е възникнало задължението. Абсолютната давност не се прилага служебно и за да се погаси вземането, длъжникът следва да се позове на нея. Освен това, ако длъжникът изпълни след изтичането на давността (като например изплати задълженията си), то няма право да иска обратно платеното, дори и в момента на плащането да не е знаел, че тя е изтекла.
Така например задълженията към „колекторски фирми“ също отпадат при изтекла десетгодишна давност. Давността не влиза в сила автоматично – длъжникът рябва да се обърне към Съда с искане да се прогласи, че давността вече е настъпила, ако кредитори желаят той да им заплати дължими суми по законов ред. Той трябва изрично да се позове пред Съда за абсолютната давност, възразявайки че не дължи поради това, че давността вече е изтекла.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Какво е Брачен Договор? Какво трябва да знаем за него?
Брачният договор, известен също в ежедневието и като предбрачен договор е уреден в Глава IV, раздел IV от Семейния кодекс. Същият се сключва между съпрузите, които уреждат своите имуществени правоотношения преди да встъпят в брак, откъдето идва и познатото разговорно понятие предбрачен договор, но това понятие не се споделя в правната доктрина и законодателство. Брачният договор може да бъде сключен и по време на брака.
Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като:
правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака
правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака
начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище
участието на страните в разходите и задълженията
имуществените последици при развод
издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод
други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.
Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от другите законови режими. Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност.
Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност. За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.
Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.
Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие. Задължително изискване в този случай е Договорът да бъде вписан в Имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака. Когато договорът е сключен преди встъпването в брак, той се представя за вписване от Нотариуса в деня на получаване от него на удостоверението за сключване на граждански брак. Ако договорът подлежи на вписване в друг съдебен район, същият се изпраща в службата по вписванията служебно.
Разходите по изпращането са за сметка на страните. Когато брачният договор е сключен по време на брака, за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански брак и договорът се регистрира служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак. Уведомлението се изпраща незабавно до териториалното звено на Агенцията по вписванията по седалището на съответния окръжен съд, в района на който се намира общината.
Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него. С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му. Изменението на брачния договор се извършва във формата за неговото сключване.
Брачният договор се прекратява:
по взаимно съгласие на страните; в този случай те могат да изберат друг законов режим или да сключат нов договор; ако не направят това – прилага се законовият режим на общност;
по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;
при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Издръжката на дете се дължи от страна на родителя, на когото не са предоставени родителските права който е задължен да заплаща определени суми всеки месец на детето си след като бъде постановен Съдебен акт и когато родителските права са били предоставени на другата страна в процеса.
Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди раздялата между родителите, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на детето, което има право да получава издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Издръжката е основно право на всяко дете и отговорността е на родителите за осигуряване на необходимите условия за развитие на получаващото я дете. Актуализирането на издръжката в съответствие с икономическите промени гарантира, че нуждите на детето са адекватно покрити.
Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.
По искане на родител или на лице, на което са възложени грижи за дете, Съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.
Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни или висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Каква ще бъде издръжката за 2025г.
Счетено от 1 януари 2025г., минималната издръжка за дете в България е в размер на 270 лв.
Тази сума е пряко свързана с нарастването на минималната работна заплата в страната, която за 2025г. е определена на 1077 лв. Съгласно чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс, минималната издръжка за дете е фиксирана на ¼ от МРЗ, което обуславя размера от 270 лв.
Вследствие на повишаването на минималната заплата за следващите години, следва да се промени и размерът на минималната издръжка по следния начин:
Следва да се има предвид, че увеличението на издръжката не се прилага автоматично. Ако издръжката е под новия минимум, е необходимо да се предприемат следните правни стъпки за нейното актуализиране:
– Консултация с адвокат: Специалист по семейно право може да предостави насоки и да подготви необходимите документи за съдебно производство.
– Съдебен иск: Подаване на иск за увеличаване на издръжката въз основа на променените икономически условия и нарасналите нужди на детето.
– Представяне на доказателства: Документи, удостоверяващи такси за отглеждане и образование на детето, ще подкрепят искането за по-висока издръжка, както и ще докажат нуждата от присъждането на такава.
Важно е да се отбележи, че при непълно осиновяване рождените родители дължат издръжка, ако осиновителят е в невъзможност да я дава.
Кога може да бъде лишен родител от родителски права?
Родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва. Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс.
Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.
Не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.
Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.
При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
Лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си.
Как се изчислява минималната издръжка за дете в България? 📊 Минималната издръжка за дете се изчислява въз основа на минималната работна заплата за съответната година. Съгласно чл. 244, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда, размерът на минималната заплата се определя до 1 септември за следващата календарна година. Обикновено издръжката възлиза на 1/4 от минималната работна заплата. За 2025 година тя не може да бъде по-ниска от определения минимален размер за 2024 година.
Изменя ли се размерът на издръжка при промяната на минималната работна заплата?💶 Не, изменението на издръжката не се случва автоматично. В случай, че детето се нуждае от по-висока издръжка, родителят трябва да подаде иск пред съда за увеличаване на издръжката по чл. 150 от Семейниякодекс.
Какви са изискванията за получаване на издръжка съгласно чл. 150 от Семейния кодекс?👦
Всяко дете има право на издръжка от своите родители до навършване на пълнолетие. Ако продължи образованието си след това, правото на издръжка се запазва до навършване на 25-годишна възраст. Родителите са задължени да осигуряват издръжка независимо от личните им отношения помежду им.
Препоръчваме ви силно да разгледате и нашата статия за брачен договор.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.За директна консултация може да се свържете с адвокат Тони Чакъров на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
