Съгласно правните норми в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) на Република България, българският наказателен процес съдържа 2 (две) фази – Досъдебна фаза и Съдебна фаза. Основната първоначална цел на всяко образувано досъдебно производство е да събере доказателства, отговарящи на въпроса налице ли е извършено престъпление и кое лице (или множество лица) е виновно във връзка с осъщественото противоправно поведение, което е обявено от закона за наказуемо и е съставомерно съгласно Наказателния кодекс на Република България.
Какво се случва по време на досъдебното производство?
По време на Досъдебно производство се извършват множество действия по разследване, свързани със събиране на достатъчно доказателства, въз основа на които се анализира фактическата обстановка, целяща да изясни наказателното производство от фактическа страна и във връзка с което граждани могат да бъдат призовани да свидетелстват в досъдебната фаза пред разследващите органи (най-често в Полицията) или пред Съд. В конкретна призовка, която е получена от гражданин във връзка с явяване пред разследващите органи или пред Съда следва да е записано както кога и къде следва конкретен гражданин да се яви, така и за какво процесуално-следствено действие е призован (например: за разпит като Свидетел, за привличане като Обвиняем и т.н.). Не е изключен вариант, в който първо конкретно лице да бъде призовано, за да предостави свидетелски показания в досъдебно производство, а впоследствие след определен времеви период да бъде призован отново, включително за привличане като обвиняем в досъдебно производство. Основната и фундаментална цел на „Държавното обвинение“ в лицето на прокуратурата при провеждане на досъдебно производство е да се съберат достатъчно и необходими за доказване на вината на определено/и лице/а доказателства и да се повдигнат обвинения по реда на НПК срещу конкретните лица.
Поначало, в хода на провеждане на Досъдебно производство разследващите органи в преобладаващата част от случаите събират доказателства служебно и по свой почин (всички или почти всички необходими), но това не е пречка да бъдат направени искания за събиране на доказателства в хода на досъдебното производство от заинтересовани лица – в най-честите случаи от практиката – от обвиняемия и неговия адвокат (защитник). Следва да отбележим, че разследващите органи са задължени да събират всички доказателства, които са относими към конкретното досъдебно производство, а не само тези, които са доказващи вината на обвиняемия. Това задължение за Прокуратурата и Полицията (най-често) практически вменява задължителността за активни действия от страна на „Държавното обвинение“ за събиране и на доказателства, които са способни да оправдаят конкретно лице или група от лица, вкл. след като същите вече са привлечени към наказателна отговорност (по чл. 219 НПК) и включително след като е налице внесен обвинителен акт в Съда, иницииращ провеждане на Съдебно производство.
В хода на досъдебното производство могат да бъдат извършени множество различни по вид Експертизи, които са относими и необходими във връзка с извършено престъпление и/или провеждане на разследване във връзка със същото.
При провеждане на производството обвиняемият може както да дава обяснения, така и да откаже да дава обяснения. Определени свидетели имат правната възможност да откажат да свидетелстват и предоставят показания, поради различни причини, свързани с правата им по НПК, а отделно от това са налице множество други действия, които има възможност да бъдат извършени в досъдебното производство като претърсване, изземване, освидетелстване, разпознаване на лица и предмети, извършване на следствени експерименти, доброволно предаване, ако са съставени и протоколирани по предвидения в закона ред.
Какво се случва след приключване на разследването?
След приключване на разследването, както лице, което е пострадало от извършено престъпление, така и обвиняем в досъдебно производство и техните адвокати имат законова възможност да се запознаят с материалите по досъдебно производство, в които са инкорпорирани всички извършени действия по разследването. Именно след етапа на запознаване с материалите по наказателно производство, пострадалият, обвиняемият и техните адвокати имат не само законова възможност да извършат искания, бележки и възражения по Досъдебно производство, но и практически имат представа какви доказателства са събрани, в полза на кого е необходимо събиране на нови доказателства и какъв следва да бъде вероятният изход от евентуално преминаване към провеждане на Съдебно производство в конкретния случай след евентуално внасяне на обвинителен акт в Съда от страна на Прокуратурата.
В досъдебно производство се извършват разследване, а отделно от него често се извършва и повдигане на обвинение и разпити на множество лица. В някои случаи е налице законова възможност за задържане (арест), които могат да бъдат с времетраене до 24 (двадесет и четири) часа при задържане от Полицията, до 72 (седемдесет и два) часа при задържане, извършено чрез Постановление на Прокурор или за по-дълъг срок при наличие на взета Мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“ (двете единствени мерки за неотклонение, свързани с арест). Във връзка с всяко задържане (арест) са налице законови възможности за обжалване на същото, което е единственият начин за предсрочно освобождаване на задържано лице, представляващо освобождаване преди изтичане на времевия за постановеното задържане период. По време на всяко Досъдебно производство следва да се следи за законоустановените срокове (вкл. по чл. 234 НПК), което да гарантира, че няма да бъдат нарушени правата и законните интереси на участващите в производството лица. Едни от най-важните събития във връзка с разпоредби, свързани със спазване на сроковете по НПК във връзка с образувано Досъдебно производство са срок за извършване на разследването и срок за мерките за процесуална принуда (вкл. мерките за неотклонение). След приключване на разследването Прокурорът най-често следва да прецени и вземе решение следва ли да прекрати конкретното наказателно производство или следва да внесе в Съда обвинителен акт във връзка с извършено според „Държавното обвинение“ престъпление (практически най-честитите случаи). Налице са и други законови възможности като спиране на наказателното производство, внасяне на предложение за споразумение или за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При извършване на действия по и след приключване на всяко отделно Досъдебно производство следва да се анализират множество факти, липса на такива, процесуални възможности за вземащите участие в производството лица по максимално акуратен и флагрантен начин, което в условията на лапидарност както да разясни, така и ефективно да защити правата на участващото в производството лице.
Гореописаната информация е частично описание на конкретнатаправна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.За пряка консултация с Адвокат Тони Чакъров може да се свържете на +359 888 788 847
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Задържането от Полицията или т.н. „Полицейско задържане“ или „Арест“ може да бъде извършено единствено при наличие на законово основание в конкретна ситуация, което създава множество задължения за органите на властта при осъществяване на ограничаването на личната свобода на конкретен гражданин. При извършване на „задържане“ или „арестуване“ от страна на Полицията не е задължително срещу задържаното или арестувано лице да е налице повдигнато обвинение във връзка с извършено престъпление.
Всяко отделно „задържане“ или „арест“ представлява ограничаване на свободата на конкретно лице и същото следва винаги и задължително да бъде извършвано законосъобразно, изпълнявайки изискванията както на българското законодателство, така и на относимите международнопрвни актове. Всяко ограничаване на свободата следва да бъде извършено без да бъдат нарушавани правата на човека, вкл. съгласно разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (вкл. чл. 5 ЕКЗПЧОС), гарантиращи свобода и сигурност. На всяко „арестувано лице“ задължително трябва да бъдат обяснени законовите основания за неговото задържане/арестуване, заедно с всички обвинения, които се предявяват срещу него – на разбираем за лицето език, а в случаите, в които задържаното лице не владее български език задължително следва да бъде назначен преводач. В чл. 94, ал. 1, т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ е предвидено задължително участие на защитник (адвокат), в случаите, в които обвиняемият не владее български език.
В Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е описано подробно и изчерпателно въз основа на какви основания може гражданин да бъде задържан за срок до 24 (двадесет и четири) часа – съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Едно от основанията за „арестуване“ в най-често срещаните случаи е налице и практически настъпва при позоваване от страна на органите на властта на законовото основание, посочено в чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, в което съгласно законовия текст е описано: „лице, за което има данни че е извършило престъпление“. От правна страна същото основание невинаги е налице, тъй като в множество случаи се извършва арест нито при наличие на данни, нито при извършенопрестъпление. Допълнително от гореизложеното, задържаният (арестуваният) разполага с правна възможност да обжалва пред Съда всяко „арестуване“, извършено от страна на Полицията.
От момента на задържането „арестуваният“ има право на защитник (адвокат). Задържаният от Полицията гражданин има законна възможност да упълномощи адвокат по свой избор, а в случаите, в които не разполага с финансови средства за това, разполага със законова възможност да поиска да му бъде назначен служебен защитник (адвокат), а никой полицейски служител няма право по закон да откаже да извърши законовите си задължения, свързани с осигуряване на адвокат за задържано лице. „Арестуваният“ има законова възможност да посочи лице за контакт (адвокат, член на семейството си, приятел и т.н.) на полицейския/те служител/и, за които е налице законово задължение да съобщят за извършеното задържане и за „локацията на арестуваното лице“. Налице са специални разпоредби във връзка с извършване на определени действия от страна на органите на властта при задържане на непълнолетни лица и задържаните непълнолетни лица задължително следва да бъдат настанени в помещения, които са различни от помещенията, в които са настанени пълнолетни лица.
При извършване на задържането от страна на Полицията задължително се извършва обиск (обискиране) и се проверяват личните вещи на арестуваното лице, във връзка с което се съставя Протокол съгласно чл. 80-82 ЗМВР. Във връзка със задържането се издава Заповед за задържане и на задържаното лице се предоставя Декларация, в която може да отговори на въпроси като: желае ли да му бъде назначен служебен адвокат, желае ли да се свърже с адвокат по негов избор, има ли здравословни проблеми, в какво се изразяват, желае ли да му бъде направен медицински преглед и други.
Едно от най-важните и съществени права, което множество пъти не се разяснява на арестувано лице (вкл. при първоначално задържане от органите на властта) е правото да откаже да дава обяснения и правото на арестувания да запази мълчание. Всяко лице има право да запази мълчание и да не отговаря на въпроси, които биха го уличили в извършено престъпление (включително чрез предоставяне на писмени обяснения). В множество случаи от практиката ми са ми задавали въпроса „Могат ли принудително да ме изследват с и подложат на Детектор на лъжата“? Краткият отговор е НЕ.
Задържането в Полицията по ЗМВР може да бъде с времетраене до 24 (двадесет и четири) часа, но същото може да „прерастне“ в задържане с времетраене до 72 (седемдесет и два) часа – при наличие на Постановление на Прокурор за конкретно задържане и при приличане на лицето в качеството на обвиняем. Задържането не може да продължи за по-дълъг от седемдесет и два часовият срок без Съдът да постанови това, а Прокуратурата има възможност в срока на първите 72 (седемдесет и два) часа, считано от задържането/арестуването на конкретно лице да внесе в Съда Искане за вземане на Мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“.
В случаи на наличие на Полицейско насилие и/или наличие на здравословни проблеми за задържаното лице (вкл. при белези от друго насилие), следва незабавно да бъде направено искане за извършване на медицински преглед и освидетелстване, а същите действия е препоръчително да бъдат извършени писмено, за да бъде налично доказателство относно това кога, къде и на какво основание е извършено конкретното действие.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Основанията за прекратяване на изпълнително дело са изброени изчерпателно в чл. 433 от ГПК и са налице когато:
длъжникът представи документ, от който е видно, че задължението е заплатено преди образуването на изпълнителното дело;
взискателят е поискал това писмено;
изпълнителният лист бъде обезсилен;
с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението;
бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът на длъжника за оспорване на вземането;
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Характерно за прекратяването на изпълнителното дело и това, което го отличава от приключването е, че няма пълно погасяване на задължението по време на производството. Делото се прекратява от съдебния изпълнител, чрез Постановление, което може да бъде обжалвано от взискателя в двуседмичен срок от получаването му. То се осъществява, чрез жалба до съответния окръжен съд, подадена чрез съдебния изпълнител.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Запор може да бъде наложен от съдебния изпълнител върху движимото имущество, собственост на длъжника, което представлява: банкови сметки, трудово възнаграждение, пенсия, МПС, запор на дружествен дял (ако има участие в управлението на търговско дружество), запор на вземане от трето лице-контрагент. Обезпечителната мярка може да се наложи по искане на взискателя във всеки един момент на производството чрез нарочна молба. Взискателят може да поиска налагане на запор едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение (чл. 449, 450 и 507 от ГПК) при образуване на делото. Ако съдебният изпълнител е упълномощен от взискателя с правото да определя начина на изпълнение по чл.18 ЗЧСИ, може да бъде налаган запор и без изрично искане. Идеята на налагането на обезпечителната мярка е да не може длъжникът да се разпорежда с имуществото си във вреда на взискателя.
От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.
Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице – приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността.
Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.
Законът предвижда несеквестируем минимум, от който длъжникът не може да бъде лишаван, като ако трудовото възнаграждение или пенсията са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – се удържа една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако месечно възнаграждение е в размер между двукратния и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако месечно възнаграждение е в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
Несеквестируемостта на доходите, както и на помощи и обезщетения, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Ако несеквестируемата сума не бъде изтеглена от длъжника в рамките на един месец, придобива характера на спестяване и става секвестируема като банката вече има основание да преведе сумата на съдебния изпълнител. Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
Запорите могат да останат наложени до приключване/прекратяване на делото, когато съдебният изпълнител е длъжен да изпрати съобщение за вдигане на запор. По всяко време на висящо изпълнително дело, взискателят може да поиска писмено от съдебния изпълнител да бъде вдигнат конкретен запор, вследствие на споразумение с длъжника или поради друга причина. Ако запорът бъде вдигнат по време на делото, взискателят може да поиска отново налагането му в последващ момент, поради неизпълнение от страна на длъжника.
Когато се наложи запор на МПС, длъжникът не може да се разпорежда с него, не може да го отчуждава или да бъде дерегистриран, докато има наложен запор.
Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество. Запорът може да бъде наложен и по електронен път с електронен подпис, като има необходими реквизити, които следва да бъдат попълнени – данни за заявителя, ЕИК и наименование на дружеството, дялово участие на длъжника в дружеството, размер на капитала, размер на задължението по изпълнителното дело.
Правна характеристика при запор
Правната характеристика и специфика на наложената обезпечителна мярка – запор върху дружествени дялове, следва да бъдат съобразени с основанието за налагането им, а именно обезпечаване вземането на кредитора с оглед бъдещото му удовлетворяване от имуществото на длъжника, както и предотвратяване осуетяването на изпълнението върху имуществото на длъжника. Налагането на обезпечителна мярка – запор върху дружествени дялове от капитала на търговско дружество с акт на съда или акт на съдебен изпълнител, има значение на наложена забрана с акт на съда за разпореждане с дружествените дялове, притежавани от длъжника до постановяване на влязъл в сила съдебен акт или акт на съдебен изпълнител, с който да бъде отменена наложената обезпечителна мярка.
Запор на вземане от трето лице-контрагент представлява изпращане на запорно съобщение до лице, с което длъжникът има облигационноправни взаимоотношения (напр. взискател е по дело при друг съдебен изпълнител), с налагането на тази мярка третото лице следва да изпълнява съобразно запора, напр. да извърши прихващане или да преведе налични средства по задължението.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика свързана с процедури при запор и не представлява правна консултация или правен съвет. За пряка консултация с Адвокат Тони Чакъров може да се свържете на +359 888 788 847
Запор може да бъде наложен след образуване на изпълнително дело от държавен или частен съдебен изпълнител. Това става по искане на кредитора, когато длъжникът не изпълнява доброволно свое парично задължение. В много случаи запорът се налага още при изпращане на поканата за доброволно изпълнение.
Какво имущество може да бъде запорирано?
Запор може да бъде наложен върху банкови сметки, трудово възнаграждение, пенсия, моторни превозни средства, дружествени дялове, както и върху вземания на длъжника от трети лица или контрагенти.
Може ли да бъде запорирана банкова сметка?
Да. Банковите сметки са сред най-често запорираните активи при изпълнително производство. След получаване на запорното съобщение банката блокира наличните средства до размера на задължението.
Може ли да бъде запорирана заплата?
Да, но законът предвижда несеквестируем минимум. Съдебният изпълнител няма право да удържа цялото трудово възнаграждение. Размерът на удръжките зависи от дохода и от това дали длъжникът издържа деца.
Може ли да бъде запорирана пенсия?
Да, но само над определен законов минимум. Пенсия до размера на минималната работна заплата по правило е несеквестируема, освен при задължения за издръжка.
Какво означава несеквестируем доход?
Това е част от дохода на длъжника, която законът защитава и не може да бъде отнета чрез принудително изпълнение. Целта е длъжникът да разполага с минимални средства за нормално съществуване.
Могат ли социални помощи и обезщетения да бъдат запорирани?
Не. Социалните помощи, обезщетенията и някои видове компенсации са изцяло несеквестируеми и не подлежат на принудително изпълнение.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Нанасянето на телесна повреда на конкретно лице се извършва умишлено (често при физически съприкосновения) или по непредпазливост (най-често при настъпване на ПТП). Телесните повреди съгласно Наказателния кодекс в Република България могат да бъдат тежка телесна повреда, средна телесна повреда или лека телесна повреда и са описани в чл. 128, 129, 130 и сл. от Наказателния кодекс. Съществува разлика в осъществяването на адвокатска защита на пострадали лица, свързани с някоя от изброените телесни повреди, вида на които зависи предимно от нивото на пострадалост при конкретно лице, извършеното своевременно медицинско лечение, последиците от травматичните увреждания и др. Последните са от съществено значение в множество случаи, но фактът на извършване на своевременно и качествено медицинско лечение не означава, че характерът и/или вида на нанесената телесна повреда следва да бъде изменен.
Налице са множество различни варианти за развитие и приключване на конкретно наказателно дело с Ваше участие (по което сте страна в производството), с оглед организиране на правната Ви защита по дела, свързани с телесни повреди. От съществено значение е липсата или наличието на претърпени травматични увреждания и/или нарушаване на анатомичната цялост на пострадало от извършване на престъпление лице, което въз основа на последиците от тежката/ите травма/и разполага със законовото право да инициира започване на съдебно/и производство/а, свързано и с възможност за получаване на обезщетение (съществуват различни видове дела и различни съдебни искове, свързани с нанесени телесни повреди).
Какви са наказанията за нанесени телесни повреди?
Наказанията за различните видове телесни повреди могат да бъдат различни по вид и размер, а с оглед характеристичните данни на конкретно лице, в случаите в които същото е признато от Съда за виновно в извършено престъпление, свързано с нанасяне на телесна повреда, с оглед характера на извършеното и множество различни обстоятелства по конкретно наказателно дело, Съдът следва да се произнесе както относно виновността (или невинността) на конкретното лице в нанасяне на телесна повреда, така и във връзка с размера на наложеното наказание. В множество случаи следва и един от най-важните въпроси, а именно въпросът ефективно ли следва да бъде изтърпяването на конкретно наказание лишаване от свобода (т.е. влизане в арест) или условно (т.н. условна присъда).
Размерът на наказанието във връзка с нанесен различен вид телесна повреда може да „варира“ от наказание, по което не се налага лишаване от свобода (например в някои случаи на лека телесна повреда) – до наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода (в някои случаи при нанесена тежка телесна повреда).
Фундаменталните знания, които следва гражданите да придобият във връзка с участието си по наказателно производство, свързано с нанесена телесна повреда са описани в чл. 128-134 от Наказателния кодекс, във връзка с които разпоредби е налично огромно количество съдебна практика, свързана с всички критерии, по които се разглеждат и завършват наказателните дела от конкретния вид във връзка с правилното разглеждане и решаване на делата и законосъобразното правораздаване.
Делата, свързани с телесни повреди могат да бъдат изключително сложни от фактическа страна и често изходът по тях зависи от лимитиран брой различни видове събрани доказателствени материали по конкретното наказателно дело, които следва да бъдат годни доказателства и/или доказателствени източници, липсата или наличието на които води до завършване на конкретното наказателно производство с постановяване на виновност на конкретен извършител на конкретно престъпление илилипса на такава. Често след такъв тип ситуации се стига и до нужда от психолог.
Телесните повреди се класифицират според степента на увреждането, времето за възстановяване и загубата на функции или органи в човешкото тяло. Съществуват три основни вида:
1. Тежка телесна повреда Регламентирана е в чл. 128 от Наказателния кодекс. Тежка се счита такава повреда, която е необратима или представлява реална опасност за живота на пострадалия. Не е необходимо това състояние да е постоянно, като законът допуска частично възстановяване след лечение. Примери за тежки телесни увреждания включват:
продължително разстройство на съзнанието;
постоянна слепота или глухота;
загуба на речта или детеродната способност;
обезобразяване, причиняващо трайно разстройство на сетивен орган или речта;
загуба на бъбрек, слезка или част от белия дроб;
ампутация или осакатяване на крайник;
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
2. Средна телесна повреда Този вид повреда причинява продължителни увреждания, но без загуба на орган или основна телесна функция. Според чл. 129, ал. 2 от Наказателния кодекс към средните увреждания спадат:
трайно отслабване на зрението или слуха;
трайни затруднения в речта, движението на крайници или врата, функции на половите органи без детеродна неспособност;
счупване на челюст или избиване на зъби, затрудняващи дъвченето или говоренето;
обезобразяване на лице или други части на тялото;
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или временно опасно за живота;
наранявания, проникващи в черепната, гръдната или коремната кухина.
3. Лека телесна повреда Чл. 130 от Наказателния кодекс определя леката телесна повреда като всяко разстройство на здравето, което не попада в категориите на чл. 128 и чл. 129, включително причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.
Наказания при телесни повреди
Наказанията варират според тежестта на увреждането:
Тежка телесна повреда – лишаване от свобода от 3 до 10 години.
Средна телесна повреда – лишаване от свобода до 6 години.
Лека телесна повреда – лишаване от свобода до 2 години или пробация при увреждане на здравето; до 6 месеца или пробация, ако вредата е само болка и страдание.
При непредпазливо причинени телесни повреди наказанията са по-леки:
за тежка или средна повреда по непредпазливост – до 1 година лишаване от свобода или пробация (чл. 133 НК). Законът разглежда непредпазливите увреждания като по-малко тежки, тъй като липсва умишлено намерение за вреда.
Обстоятелства за завишаване на наказанието По-тежко се наказват телесните повреди:
при домашно насилие;
върху бременни жени;
при опасен рецидив или повторение;
по хулигански подбуди;
спрямо длъжностни лица и др.
По-леко наказуеми са случаи на силно раздразнение, обида, клевета или друго противоправно действие, предизвикало вредата.
Права на пострадалия и търсене на обезщетение
Съгласно чл. 74 от Наказателно-процесуалния кодекс, пострадал е лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление. Чл. 75 урежда следните права на пострадалия:
да бъде уведомен за правата си в наказателното производство;
да получи защита за своята сигурност и тази на близките си;
да бъде информиран за хода на производството;
да участва активно в процеса;
да прави искания, бележки и възражения;
да обжалва актове за прекратяване или спиране на производството;
да има повереник и да бъде придружаван от лице по избор;
да получи писмен превод на постановления, ако не владее български език;
да поиска ускоряване на досъдебното производство в предвидените случаи.
Линията на защита на правата Ви следва да бъде създадена и изградена в унисон с Вашия адвокат по наказателно право, който следва задължително да Ви разясни кое действие с Ваше участие по конкретно наказателно дело следва да извършите и от кое действие да се въздържите. В случай че получите призовка във връзка с явяване, свързано с конкретно действие с Ваше участие по наказателно производство (пред Съд, Прокуратура, Полиция и т.н.), в интерес на защитата на Вашите права е препоръчително максимално бързо да се свържете с адвокат по наказателно право.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
