Основанията за прекратяване на изпълнително дело са изброени изчерпателно в чл. 433 от ГПК и са налице когато:
длъжникът представи документ, от който е видно, че задължението е заплатено преди образуването на изпълнителното дело;
взискателят е поискал това писмено;
изпълнителният лист бъде обезсилен;
с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението;
бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът на длъжника за оспорване на вземането;
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Характерно за прекратяването на изпълнителното дело и това, което го отличава от приключването е, че няма пълно погасяване на задължението по време на производството. Делото се прекратява от съдебния изпълнител, чрез Постановление, което може да бъде обжалвано от взискателя в двуседмичен срок от получаването му. То се осъществява, чрез жалба до съответния окръжен съд, подадена чрез съдебния изпълнител.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Запор може да бъде наложен от съдебния изпълнител върху движимото имущество, собственост на длъжника, което представлява: банкови сметки, трудово възнаграждение, пенсия, МПС, запор на дружествен дял (ако има участие в управлението на търговско дружество), запор на вземане от трето лице-контрагент. Обезпечителната мярка може да се наложи по искане на взискателя във всеки един момент на производството чрез нарочна молба. Взискателят може да поиска налагане на запор едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение (чл. 449, 450 и 507 от ГПК) при образуване на делото. Ако съдебният изпълнител е упълномощен от взискателя с правото да определя начина на изпълнение по чл. 18 ЗЧСИ, може да бъде налаган запор и без изрично искане. Идеята на налагането на обезпечителната мярка е да не може длъжникът да се разпорежда с имуществото си във вреда на взискателя.
От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.
Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице – приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността.
Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.
Законът предвижда несеквестируем минимум, от който длъжникът не може да бъде лишаван, като ако трудовото възнаграждение или пенсията са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – се удържа една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако месечно възнаграждение е в размер между двукратния и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако месечно възнаграждение е в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
Несеквестируемостта на доходите, както и на помощи и обезщетения, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Ако несеквестируемата сума не бъде изтеглена от длъжника в рамките на един месец, придобива характера на спестяване и става секвестируема като банката вече има основание да преведе сумата на съдебния изпълнител. Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
Запорите могат да останат наложени до приключване/прекратяване на делото, когато съдебният изпълнител е длъжен да изпрати съобщение за вдигане на запор. По всяко време на висящо изпълнително дело, взискателят може да поиска писмено от съдебния изпълнител да бъде вдигнат конкретен запор, вследствие на споразумение с длъжника или поради друга причина. Ако запорът бъде вдигнат по време на делото, взискателят може да поиска отново налагането му в последващ момент, поради неизпълнение от страна на длъжника.
Когато се наложи запор на МПС, длъжникът не може да се разпорежда с него, не може да го отчуждава или да бъде дерегистриран, докато има наложен запор.
Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество. Запорът може да бъде наложен и по електронен път с електронен подпис, като има необходими реквизити, които следва да бъдат попълнени – данни за заявителя, ЕИК и наименование на дружеството, дялово участие на длъжника в дружеството, размер на капитала, размер на задължението по изпълнителното дело. Правната характеристика и специфика на наложената обезпечителна мярка – запор върху дружествени дялове, следва да бъдат съобразени с основанието за налагането им, а именно обезпечаване вземането на кредитора с оглед бъдещото му удовлетворяване от имуществото на длъжника, както и предотвратяване осуетяването на изпълнението върху имуществото на длъжника. Налагането на обезпечителна мярка – запор върху дружествени дялове от капитала на търговско дружество с акт на съда или акт на съдебен изпълнител, има значение на наложена забрана с акт на съда за разпореждане с дружествените дялове, притежавани от длъжника до постановяване на влязъл в сила съдебен акт или акт на съдебен изпълнител, с който да бъде отменена наложената обезпечителна мярка.
Запор на вземане от трето лице-контрагент представлява изпращане на запорно съобщение до лице, с което длъжникът има облигационноправни взаимоотношения (напр. взискател е по дело при друг съдебен изпълнител), с налагането на тази мярка третото лице следва да изпълнява съобразно запора, напр. да извърши прихващане или да преведе налични средства по задължението.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика свързана с процедури при запор и не представлява правна консултация или правен съвет. За пряка консултация с Адвокат Тони Чакъров може да се свържете на +359 888 788 847
Нанасянето на телесна повреда на конкретно лице се извършва умишлено (често при физически съприкосновения) или по непредпазливост (най-често при настъпване на ПТП). Телесните повреди съгласно Наказателния кодекс в Република България могат да бъдат тежка телесна повреда, средна телесна повреда или лека телесна повреда и са описани в чл. 128, 129, 130 и сл. от Наказателния кодекс. Съществува разлика в осъществяването на адвокатска защита на пострадали лица, свързани с някоя от изброените телесни повреди, вида на които зависи предимно от нивото на пострадалост при конкретно лице, извършеното своевременно медицинско лечение, последиците от травматичните увреждания и др. Последните са от съществено значение в множество случаи, но фактът на извършване на своевременно и качествено медицинско лечение не означава, че характерът и/или вида на нанесената телесна повреда следва да бъде изменен.
Налице са множество различни варианти за развитие и приключване на конкретно наказателно дело с Ваше участие (по което сте страна в производството), с оглед организиране на правната Ви защита по дела, свързани с телесни повреди. От съществено значение е липсата или наличието на претърпени травматични увреждания и/или нарушаване на анатомичната цялост на пострадало от извършване на престъпление лице, което въз основа на последиците от тежката/ите травма/и разполага със законовото право да инициира започване на съдебно/и производство/а, свързано и с възможност за получаване на обезщетение (съществуват различни видове дела и различни съдебни искове, свързани с нанесени телесни повреди).
Наказанията за различните видове телесни повреди могат да бъдат различни по вид и размер, а с оглед характеристичните данни на конкретно лице, в случаите в които същото е признато от Съда за виновно в извършено престъпление, свързано с нанасяне на телесна повреда, с оглед характера на извършеното и множество различни обстоятелства по конкретно наказателно дело, Съдът следва да се произнесе както относно виновността (или невинността) на конкретното лице в нанасяне на телесна повреда, така и във връзка с размера на наложеното наказание. В множество случаи следва и един от най-важните въпроси, а именно въпросът ефективно ли следва да бъде изтърпяването на конкретно наказание лишаване от свобода (т.е. влизане в затвор) или условно (т.н. условна присъда).
Размерът на наказанието във връзка с нанесен различен вид телесна повреда може да „варира“ от наказание, по което не се налага лишаване от свобода (например в някои случаи на лека телесна повреда) – до наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода (в някои случаи при нанесена тежка телесна повреда).
Фундаменталните знания, които следва гражданите да придобият във връзка с участието си по наказателно производство, свързано с нанесена телесна повреда са описани в чл. 128-134 от Наказателния кодекс, във връзка с които разпоредби е налично огромно количество съдебна практика, свързана с всички критерии, по които се разглеждат и завършват наказателните дела от конкретния вид във връзка с правилното разглеждане и решаване на делата и законосъобразното правораздаване.
Делата, свързани с телесни повреди могат да бъдат изключително сложни от фактическа страна и често изходът по тях зависи от лимитиран брой различни видове събрани доказателствени материали по конкретното наказателно дело, които следва да бъдат годни доказателства и/или доказателствени източници, липсата или наличието на които води до завършване на конкретното наказателно производство с постановяване на виновност на конкретен извършител на конкретно престъпление или липса на такава.
Линията на защита на правата Ви следва да бъде създадена и изградена в унисон с Вашия адвокат по наказателно право, който следва задължително да Ви разясни кое действие с Ваше участие по конкретно наказателно дело следва да извършите и от кое действие да се въздържите. В случай че получите призовка във връзка с явяване, свързано с конкретно действие с Ваше участие по наказателно производство (пред Съд, Прокуратура, Полиция и т.н.), в интерес на защитата на Вашите права е препоръчително максимално бързо да се свържете с адвокат по наказателно право.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
Изпълнителното дело се образува по молба на взискател (кредитор в гражданското производство) срещу длъжник, въз основа на изпълнителен титул, който може да бъде най-често: Изпълнителен лист (издаден от Съда) или Акт на Общината (Ревизионен акт, Акт по ДОПК, Наказателно постановление). Изпълнителният лист се издава от Съда в полза на взискателя срещу длъжника вследствие на следните съдебни актове:
влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните
решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-
спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които
подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно
изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните
съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;
решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България. Изпълнителното дело се образува при Съдебен изпълнител, определен от взискателя, като следва да се съобрази местната подсъдност. Съдебният изпълнител трябва да бъде с район на действие, съответстващ с:
постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника;
недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;
постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;
движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;
местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
Важно е да се отбележи, че релевантен за подсъдността е адресът на длъжника към момента на образуване на делото и ако длъжникът промени своя адрес в друг район, делото продължава при същия съдебен изпълнител, освен ако се установи, че делото е било неподсъдно на съдебния изпълнител, при когото е образувано или взискателят поиска преместване на делото при друг съдебен изпълнител от съответния район на действие, на който е подсъдно то за продължаване на изпълнителните действия.
След образуване на делото се изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която се дава двуседмичен срок за доброволно изпълнение на паричното задължение. Съгласно разпоредбите на чл. 449, 450 и 507 от ГПК се предоставя възможност едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение да бъдат наложени запори, възбрани, насрочен опис на движими или недвижими вещи, като същите следва да бъдат описани в поканата. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага и актът, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, като ако то е образувано въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на длъжника се изпраща съобщение за образувано изпълнително дело.
В молбата за образуване се посочват начините на изпълнение срещу длъжника, т.е. какви действия следва да се предприемат от страна на съдебния изпълнител срещу длъжника. В течение на производството могат да се посочват и други начини на изпълнение. Взискателят може да претендира освен сумите по изпълнителния титул, така и разноски по изпълнителното дело – ако се представлява от адвокат възнаграждението се определя съобразно НАРЕДБА No 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се прилага договор и пълномощно, а ако се представлява от юрисконсулт може да се претендира юрисконсултско възнаграждение като сумата изрично се посочва в молба и също се прилага пълномощно.
За всяко едно предприето изпълнително действие, включително и за образуване на делото се дължи такса, определена съобразно ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители(ЧСИ). Таксите, предвидени в тарифата се плащат от взискателя при образуване на изпълнителното дело и преди извършване на съответното изпълнително действие. Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, същите се събират от длъжника, освен когато делото е прекратено съгласно някоя от хипотезите по чл. 433, ал. 1 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия не се осъществят.
Гореописаната информация е частично описание на конкретната правна тематика и не представлява правна консултация или правен съвет.
В случай на въпроси, свързани с развод по взаимно съгласие, е от съществено значение да се свържете с опитен и компетентен адвокат, практикуващ в областта на семейното право. Квалифицираната правна защита следва да е налице, за да Ви се предоставят необходимите знания и помощ, които Ви трябват по време на този изключително важен период от живота Ви.
Процедура при развод по взаимно съгласие
Какво представлява развод по взаимно съгласие?
Разводът по взаимно съгласие е процедура, при която двама съпрузи се споразумяват за края на своя брак и внасят молба за развод в Съда. Тази форма на развод често се избира, когато съпрузите са способни да постигнат съгласие по всички въпроси, включително относноразпределението на имуществото, придобито по време на брака и родителските права във връзка с децата. Тук важни са както правата на жената при развод, така и правата на мъжа при развод. От огромно значение за делото и за споразумението са въпросите, свързани с предбрачен договор (по семейния кодекс в Република България БРАЧЕН ДОГОВОР), издръжка на дете (вкл. минимална издръжка на дете), издръжка след развод, родителски права на децата и др.
Предимства при Развод по взаимно съгласие
Бързина и ефективност: Процесът е обикновено по-бърз, защото не се изискват дълги и продължителни съдебни производства.
Намаляване на продължителния съдебен процес: Съпрузите избягват дълги съдебни битки, което често намалява стреса за всички засегнати страни по делото.
Спестяване на финансови средства: Разходите за адвокатски услуги и съдебни такси могат да бъдат значително по-ниски в сравнение със случаите при развод по исков ред.
Разводът по взаимно съгласие е все по-предпочитан поради множеството си предимства пред развода по исков ред.
Как да подготвим молба за развод по взаимно съгласие?
1. Обръщане към адвокат
Най-важната стъпка е консултиране с опитен адвокат в областта на семейното право. Той ще ви насочи към цялостната информация и спазване на всички юридически изисквания с цел максимална защита на Вашите права и интереси.
2. Съставяне на споразумение
При изготвяне на споразумение за развод по взаимно съгласие, адвокатът Ви работи в тясно сътрудничество с Вас, за да осигури изчерпателно и справедливо споразумение, което да защити бъдещите Ви интереси. Товавключва всички важни аспекти относно производството по развод, като имущественото разпределение между страните, родителските права, издръжката след развода и всичко останало, което е важно за бъдещите последици от развода Ви.
3. Подаване на молба за развод
След събиране и изготвяне на всички необходими документи, адвокатът Ви ще подаде молба в Съда, започвайки производството във връзка с развода Ви.
Как може да Ви бъде помогнато?
Мисията на адвоката е посветена на предоставянето на висококачествени юридически услуги, които да отговарят на Вашите конкретни нужди. Професионализмът и етиката изискват дълбоко разбиране за това, че разводът е чувствителен процес и подготовката на всеки отделен развод ипредоставянето на юридическа помощ и подкрепа са специфични във всеки отделен случай във връзка с всяка отделна личност и във връзка с всеки отделен етап от процеса.
