Смъртта при пътнотранспортни произшествия (ПТП) е трагично събитие, което засяга не само жертвата, но и цялото й обкръжение. В такива случаи българското законодателство и застрахователната практика предоставят възможност за получаване на обезщетение от страна на близките на починалия.
Правото на обезщетение се основава на факта, че пострадалият или неговите наследници са претърпели вреди – както материални, така и неимуществени. В тази статия ще разгледаме кои имат право на обезщетение, как се изчислява сумата, процедурите за предявяване на претенция и съдебните практики през 2026 г.
Кой има право на обезщетение при смърт от ПТП
Според българското законодателство, обезщетение при смърт вследствие на ПТП се полага на лица, които не са отговорни за произшествието. Ако пострадалият е починал, право на обезщетение имат неговите близки.
Кръг на правоимащите
Първоначално кръгът на правоимащите включваше съпруг/съпруга, деца и родители на починалия. С Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС (21.06.2018 г.) този кръг бе разширен, като се включват и други лица, които са имали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и претърпяват продължителни болки и страдания.
Това означава, че обезщетение могат да получат и братя, сестри, баби и дядовци, внуци, както и лица, живели съпружески на съпружески начала с починалия.
Тази промяна е особено важна през 2026 г., когато съдебната практика все повече признава социалната и емоционална връзка, а не само формалното родство.
Как се предявява претенция
Обезщетението се иска пред застрахователя на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС. Ако такава застраховка липсва, обезщетението се изплаща от Гаранционен фонд, който покрива щети при липса на застрахователна полица.
Застрахователят има законово задължение да се произнесе по претенцията в срок от 3 месеца (чл. 153 КЗ). В случай на отказ или предлагане на прекалено ниска сума, правоимащите могат да заведат съдебно дело.
Важно е да се отбележи, че от 2026 г. сумите по обезщетения се изчисляват в евро, като се използва официалният курс на конверсия, което дава яснота и прозрачност за страните.
Как се определя размерът на обезщетението
Съдът определя обезщетението „по справедливост“ съгласно чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид редица фактори:
Възраст на починалия и на правоимащия
Взаимоотношенията между починалия и близките му
Дали са живели в едно домакинство
Грижи, полагани от починалия към близките и обратното
Социално-икономически статус и възможности на правоимащия
Това означава, че обезщетението е индивидуално и зависи от конкретната ситуация на семейството и близките.
Съпадане на причините (съпричиняване)
Съдът взема предвид дали починалият е имал принос за настъпване на събитието. При съпричиняване се определя процентно намаление на обезщетението. Важно е да се знае, че не съществува фиксиран критерий за процента на съпричиняване, а решението се базира на преценка на съдията.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Съдебна практика и тенденции през 2026
През последните години съдебната практика в България се променя значително. През 2026 г. наблюдаваме следните тенденции:
По-широко признаване на близки извън кръга на законовите наследници – съдилищата признават обезщетение за лица, които имат дълбока емоционална връзка с починалия.
По-високи обезщетения за неимуществени вреди – съдилищата се ориентират към европейски практики и присъждат суми, които по-добре отразяват болката и страданията на близките.
Преход към евро – сумите се изчисляват и изплащат в евро, като се използва официалния валутен курс.
Изискване за доказателства – съдът изисква повече доказателства за степента на болките и страданията, включително свидетелски показания и експертизи.
Основни фактори при определяне на обезщетението
Фактор
Значение при изчисляване на обезщетението
Примери
Възраст на починалия
Младите загинали лица обикновено водят до по-високи обезщетения
Жертва на 25 г. срещу 70 г.
Възраст на правоимащия
Деца и съпрузи имат по-голямо право на обезщетение
Дете на 10 г. или съпруг на 35 г.
Взаимоотношения и домакинство
Живели ли са заедно и полагана ли е грижа
Родител, който е гледал починалия, или партньор
Съпадане на причините
Процентно намаляване при принос на жертвата
10–30% при частично виновно поведение
Емоционална връзка
Разширено право на обезщетение за лица извън родството
Брат, сестра, партньор на съпружески начала
Процедура за съдебно дело
След отказ на застрахователя или предлагане на ниска сума, близките могат да заведат дело. Основните стъпки включват:
Консултация с адвокат по застрахователно право, който анализира случая и оценява шансовете за успех.
Събиране на доказателства – медицински документи, свидетелски показания, експертни становища.
Предявяване на иск пред съда и изчисляване на обезщетението.
Процесът обикновено отнема между 8 и 18 месеца, като съдът присъжда обезщетение, законна лихва и съдебни разноски.
Често задавани въпроси (FAQ)
1. Кой има право на обезщетение при смърт от ПТП? Право на обезщетение имат съпруг/съпруга, деца, родители, братя, сестри, баби и дядовци, внуци и лица, с които починалият е имал трайна емоционална връзка.
2. Как се предявява претенция към застрахователя? Претенцията се подава пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач или към Гаранционния фонд при липса на застраховка.
3. Как се изчислява обезщетението? Съдът определя обезщетението „по справедливост“, като взема предвид възраст, взаимоотношения, грижи, съпричиняване и социален статус на правоимащите.
4. Какво да правя, ако застрахователят откаже плащане? След консултация с адвокат се подава съдебен иск. Делата обикновено траят 8–18 месеца, а съдът присъжда основното обезщетение, законна лихва и съдебни разноски.
5. Как влияе евро-системата през 2026 г.? Обезщетенията се изчисляват и изплащат в евро, като се използва официалният курс на конверсия, което гарантира прозрачност и фиксирана стойност.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Делата срещу застрахователи за отказ на изплащане на обезщетение са често срещани в България. Проблемът засяга различни видове застраховки – автомобилни, здравни, транспортни и ЧМР, като масовите откази често не се дължат на липса на правно основание, а на ниската застрахователна култура на клиентите. Само малка част от застрахованите оспорват отказа пред съда, докато останалите се доверяват на становищата на компаниите, което прави практиката на отказите изключително изгодна за застрахователите.
Законодателни промени и практика
До 2019 година делата срещу застрахователи се водеха почти изключително в София, което претоварваше Софийския районен и градски съд. Промените в Гражданския процесуален кодекс позволиха тези дела да се водят в цялата страна, но проблемът с масовите откази остава. Най-често откази се наблюдават при автомобилни застраховки „Гражданска отговорност“ и „Каско“, здравни застраховки, както и при транспортни и ЧМР застраховки.
Застрахователите често аргументират отказите формално, заявявайки, че настъпилото събитие не е покрит риск или че няма основание за плащане. Често се злоупотребява и с двусмислени клаузи в Общите условия или понятието „груба небрежност“, което се прилага за почти всички имуществени застраховки, без реална правна обосновка.
Кога застрахователят може законно да откаже плащане
Кодексът за застраховането позволява отказ на обезщетение само при ограничен кръг случаи. Това включва умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от друго лице с цел получаване на обезщетение, както и съществено неизпълнение на задължения по договора, което е довело до настъпване на събитието. В останалите случаи отказът е неправомерен. Законът изисква мотивиран отказ, в който трябва ясно да се посочат фактическите основания, обосноваващи приложимостта на конкретната хипотеза.
В практиката обаче тези правила често не се спазват, а формалните откази се използват като средство за обезкуражаване на застрахованите. Масовите случаи на отказ се съпровождат и от двусмислено тълкуване на клаузи в Общите условия или обвинение за „груба небрежност“, което на практика почти винаги се използва неправомерно.
Типични злоупотреби при отказ
Вид злоупотреба
Как се проявява
Законова оценка
Формален отказ
„Няма основание за изплащане“ или „Събитието не е покрит риск“
Не се спазва чл. 108 КЗ
Двусмислени клаузи
Клауза в общите условия, интерпретирана разширително
Нарушение на чл. 20 ЗЗД
Груба небрежност
Вменяване на вина при стандартни ситуации (ПТП, оставени документи в автомобила)
Често неправомерно и прекалено широко тълкуване
Процесът на делото срещу застраховател
Воденето на дело срещу застраховател изисква внимателно документиране на всички обстоятелства по случая. Първо, трябва да се докаже валидно застрахователно правоотношение, включително подписан договор и платена премия. Следва доказване на настъпилото застрахователно събитие и че същото е покрито от застраховката. Важна част от процеса е определянето на размера на претърпените щети, както имуществени, така и неимуществени, чрез експертизи, свидетелски показания и оценъчни становища.
Правилното уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие е задължително. Закъснението или пропускът при уведомлението може да доведе до загуба на делото. В случай на претенция за неимуществени вреди се изисква допълнително доказване чрез психиатрични експертизи или свидетелски показания. Делата обикновено продължават между осем месеца и година и половина, като накрая застрахователите биват осъждани да изплатят обезщетение, законна лихва и съдебни разноски.
Видове застраховки и особености
Автомобилните застраховки имат две основни категории. Застраховката „Гражданска отговорност“ покрива отговорността на виновния водач към трети лица, докато „Каско“ обхваща по-широк кръг рискове, включително щети при неизвестен извършител. Имуществени щети се изплащат по реалната пазарна стойност на увреденото имущество към датата на събитието, а обезщетението за болка и страдание се определя по справедливост, като се взема предвид степента на увреждане.
При кредитните застраховки застрахователят поема изплащането на вноски при настъпване на неблагоприятни събития като смърт, инвалидност или безработица. Практиката показва, че тези клаузи често не се прилагат служебно, налагайки изрично писмено предявяване на претенция.
Други видове застраховки включват здравни, транспортни, ЧМР, имуществени и професионални полици, при които също често се наблюдават откази за изплащане на обезщетение.
Как можем да помогнем
Адвокат Тони Чакъров разполага с богат опит в застрахователното право и представлява клиенти по дела срещу застрахователи на територията на цялата страна. Моят подход включва внимателен анализ на застрахователната полица и фактите по случая, извънсъдебни преговори за събиране на обезщетение, както и представителство пред съда при отказ на застрахователя. Всеки случай се оценява индивидуално с реалистична преценка за успех.
Делата срещу застрахователи поради отказ да се изплати обезщетение са често срещани и през 2026 г. В съдебните зали ежедневно се разглеждат подобни казуси срещу всички застрахователни компании, като те остават едни от най-често срещаните ответници без изключение.
Въпреки масовостта на тези дела, всеки случай има своята специфика. Подходът към всеки казус изисква внимателен анализ на фактите и обстоятелствата, за да се докаже неправомерността на отказа.
Основните етапи и изисквания на съдебния процес включват няколко ключови момента.
Доказване на валидно застрахователно правоотношение
Първата и основна стъпка е да се установи наличието на валидна застраховка. Това включва както самото сключване на договора, така и стриктното изпълнение на задълженията на застрахования – например редовно заплащане на премията и своевременно уведомяване на застрахователя при промяна на съществени обстоятелства.
Доказване на настъпило застрахователно събитие
Следващият елемент е доказване, че застрахователното събитие действително е настъпило и попада в обхвата на покрития риск по полицата. В практиката често застрахователите оспорват наличието на покрит риск, въпреки че реално събитието попада в условията на договора.
Изчисляване и доказване на вредите
Освен доказване на валидна застраховка и настъпило събитие, трябва да се установи размерът на претърпените вреди. Това включва както имуществени щети, така и неимуществени вреди – болки и страдания. Доказателствата могат да бъдат експертизи, свидетелски показания, оценъчни становища и други документи.
Важно е застрахователят да бъде уведомен в срок за настъпилото събитие, като уведомлението трябва да бъде достатъчно подробно, за да даде време на компанията да извърши необходимите проверки и да изготви становище. Това изискване е регламентирано в Кодекса за застраховането и неспазването му може да бъде основание за успех на делото пред съда.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
FAQ – Често задавани въпроси
Кой плаща обезщетението при ПТП? Обезщетението се изплаща от виновния водач чрез застрахователната му полица „Гражданска отговорност“. Ако виновникът е неизвестен, обезщетението се покрива от Гаранционния фонд.
Как се изчисляват пропуснатите ползи? Пропуснатите ползи се определят чрез доказване на загуби от неполучени доходи или други икономически последствия, пряко свързани със застрахователното събитие.
Защо застрахователите отказват Каско обезщетение? Често се посочват формални основания, като непокрит риск или груба небрежност, дори когато полицата е валидна и събитието попада в застрахователния обхват.
Какво представляват неимуществени вреди? Неимуществени вреди са болки, страдания и загуба на качество на живот вследствие на застрахователното събитие. Размерът им се определя по справедливост, като се взема предвид степента и видът на уврежданията.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Прочетете актуална информация свързана с правото на строеж
През последните години, а особено през 2025–2026 г., учредяването на вещно право на строеж (т.нар. „суперфиция“) продължава да бъде предпочитан механизъм при реализиране на строителни проекти. Вместо да придобива собствеността върху земята, инвеститорът получава право да изгради сграда върху чужд терен, а собственикът на парцела получава като компенсация определени обекти от бъдещото строителство – най-често апартаменти, гаражи, паркоместа или търговски площи.
От икономическа гледна точка моделът изглежда изгоден и за двете страни. От данъчна перспектива обаче възникват редица въпроси, особено във връзка с облагането по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и практиката на НАП, която през 2025–2026 г. е насочена към по-задълбочен контрол на сделки с недвижими имоти.
Данъчно третиране на получените обекти
Когато собственикът на земята учредява право на строеж и получава в замяна обекти в новата сграда, за данъчни цели това се разглежда като непаричен доход от замяна. Доходът се счита за придобит към момента, в който сградата достигне степен „груб строеж“, тъй като тогава възниква годен за самостоятелно прехвърляне обект.
Непаричният доход се оценява по пазарна стойност, като за база се взема цената, която би била договорена между несвързани лица при сходни условия.
Значение има начинът, по който е придобита земята:
Ако имотът е получен по наследство, доходът от учредяване на право на строеж е необлагаем.
Ако земята е придобита чрез покупко-продажба или дарение, получените обекти формират облагаем доход.
Този подход се запазва и през 2026 г., като НАП акцентира върху реалната пазарна оценка на строителната услуга, а не върху данъчната оценка по ЗМДТ.
Определяне на облагаемия доход
При облагаема хипотеза данъчната основа се формира по следната логика:
Елемент
Съдържание
Продажна цена
Пазарната стойност на получената строителна услуга
Цена на придобиване
Документално доказаната цена на земята (или 0 лв. при дарение)
Нормативно признати разходи
10% от положителната разлика
Данъчна основа
(Продажна цена – Цена на придобиване) – 10% разходи
Когато имотът е придобит чрез дарение, липсва документално доказана покупна цена, поради което стойността на придобиване се приема за нула, което увеличава размера на облагаемия доход.
Продажба на получените обекти
Допълнителен данъчен ефект възниква, ако собственикът реши да продаде получените апартаменти, гаражи или търговски помещения.
Съгласно действащите правила към 2025–2026 г., доходът от продажба може да бъде необлагаем при спазване на определени срокове:
Вид имот
Условие за необлагаем доход
Един жилищен имот
Притежаван повече от 3 години
До два имота (вкл. нежилищни)
Притежавани повече от 5 години
Ако продажбата се извърши преди изтичането на тези срокове, облагаемият доход се определя като разлика между продажната цена и стойността на придобиване (пазарната стойност към момента на получаване), намалена с 10% нормативни разходи.
Нуждаете се от съдействие? Свържете се с Тони Чакъров още днес на +359 888 788 847
Практически акценти за 2026 г.
През 2026 г. се наблюдават няколко важни тенденции:
Засилен контрол върху сделки, при които нотариалната цена се доближава до данъчната оценка, но реалната пазарна стойност е значително по-висока.
Повишено внимание към сделки между свързани лица и към последователни продажби на получени по обезщетение обекти.
Важно е да се има предвид, че за целите на облагането се взема предвид пазарната стойност без ДДС, а не вписаната в нотариалния акт данъчна оценка.
Деклариране на дохода
Всички облагаеми доходи – независимо дали са парични или непарични – подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Срокът за подаване остава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Неподаването или неправилното деклариране може да доведе до:
начисляване на лихви за забава;
налагане на административни санкции;
последващи ревизионни производства.
Учредяването на право на строеж е ефективен инструмент за развитие на недвижими имоти, но носи съществени данъчни последици за собствениците на земя. Ключово значение имат начинът на придобиване на имота, моментът на възникване на дохода и сроковете за евентуална последваща продажба.
В условията на засилен контрол и динамичен пазар през 2025–2026 г. предварителната данъчна консултация е препоръчителна, за да се избегнат неблагоприятни последици и да се оптимизира законно данъчната тежест.
1. Облагаем ли е доходът при учредяване на право на строеж? Зависи от начина на придобиване на земята. Ако имотът е придобит по наследство, доходът обикновено е необлагаем. При покупка или дарение получените обекти се третират като облагаем непаричен доход, оценен по пазарна стойност.
2. Кога се дължи данък при продажба на получен апартамент или гараж? Ако продажбата се извърши преди изтичането на 3 години (за един жилищен имот) или 5 години (за до два имота), доходът подлежи на облагане. След изтичане на тези срокове може да се приложи освобождаване от данък при изпълнение на законовите условия.
3. Трябва ли непаричният доход да се декларира? Да. Непаричните доходи също подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ до 30 април на следващата година, ако попадат в облагаема хипотеза.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Наследствено право 2026 – Какво ще бъде актуално през годината
Наследствено право представлява система от правни норми, която урежда имуществените последици от смъртта на физическо лице. То определя начина, по който правата и задълженията на наследодателя преминават към неговите наследници, като по този начин осигурява правна сигурност и стабилност в гражданския оборот.
Наследствено право има тясна връзка със семейните отношения, тъй като в повечето случаи наследяването засяга съпруга, децата и други роднини. В същото време то регулира и отношенията между лица извън семейството, когато има завещание или специфични законови основания.
Наследство и откриване на наследство
Наследството представлява съвкупност от имуществени права и задължения, които са принадлежали на наследодателя към момента на неговата смърт. Към него се включват вещни права, вземания, имуществено-правни претенции, както и задължения, които не са свързани изцяло с личността на починалия.
Наследствено право предвижда, че наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя. От този момент имуществените отношения се трансформират – правата и задълженията преминават върху наследниците по силата на закона, без да е необходимо отделно действие по предаване.
Видове наследяване
Според действащото наследствено право съществуват два основни вида наследяване – по закон и по завещание. Наследяването по закон се прилага, когато липсва завещание или когато то не обхваща цялото имущество. Законът определя реда и кръга на наследниците.
Наследяването по завещание отразява волята на наследодателя. Чрез него той може да разпорежда със своето имущество, но в рамките, установени от наследствено право, включително при спазване на правилата за запазена част.
Основни разлики
Критерий
Наследяване по закон
Наследяване по завещание
Основание
Законът определя наследниците
Волята на наследодателя
Прилагане
При липса на валидно завещание
Когато има съставено завещание
Разпределение
Според законови дялове
Според волята, с ограничение от запазената част
Гъвкавост
Ограничена
По-голяма, в рамките на закона
Запазена част и защита на наследниците
Един от ключовите институти в наследствено право е запазената част. Тя ограничава свободата на разпореждане на наследодателя чрез завещание или дарение, когато се засягат правата на определени близки лица.
Право на запазена част имат низходящите, възходящите и преживелият съпруг. Тази защита гарантира минимален дял от наследството и осигурява баланс между личната автономия и социалната функция на наследяването.
Наследяване по заместване
Наследствено право урежда и наследяване по заместване като изключение от принципа, че по-близките наследници изключват по-далечните. При тази хипотеза низходящите на починал или недостоен наследник встъпват в неговите права и получават дела, който той би получил.
Заместващият наследник упражнява свое лично право. При отказ от наследство обаче заместване не се допуска, като делът на отказалия се увеличава дяловете на останалите наследници съгласно закона.
„Наследственото право е мостът между миналото и бъдещето – то гарантира, че волята и имуществото на едно лице продължават да имат правно значение и след неговата смърт.“
Особености при наследяване на права и задължения
Наследствено право предвижда, че в наследството се включват само имуществените права и задължения. Личните неимуществени права по правило не се наследяват, освен ако законът не допуска изключение за защита на свързани имуществени интереси.
Някои членствени права и специфични правоотношения се наследяват при условията на специални закони или устави. По този начин наследствено право взаимодейства с други правни отрасли и осигурява координация в гражданския оборот.
Роля на наследствено право в гражданския оборот
Наследствено право регулира преминаването на имуществените отношения след смъртта и предотвратява правен вакуум. То защитава както наследниците, така и кредиторите, и създава предвидимост при разпределението на активи и пасиви.
Основните му функции могат да бъдат обобщени така:
Осигурява непрекъснатост на имуществените отношения след смъртта на лицето.
Гарантира баланс между свободата на разпореждане и защитата на семейството.
Намалява риска от спорове чрез ясни законови правила.
Значение на наследствено право през 2026 г.
През 2026 г. наследствено право придобива още по-голямо значение поради увеличаващата се стойност на имуществото, активния пазар на недвижими имоти и разширяването на трансграничните семейни и бизнес отношения. Все по-често възникват казуси, свързани с комплексни наследства, дигитални активи и международни елементи.
В тази среда правилното прилагане на наследствено право, предварителното планиране чрез завещание и навременната правна консултация са ключови за избягване на конфликти и за защита на имуществените интереси на всички участници в гражданския оборот.
1. Какво урежда наследственото право? Наследствено право урежда преминаването на имуществените права и задължения на едно лице след неговата смърт към неговите наследници. То определя реда за наследяване, кръга на наследниците и правилата за разпределение на наследството.
2. Каква е разликата между наследяване по закон и по завещание? Наследяване по закон се прилага, когато няма завещание или то не обхваща цялото имущество, като наследниците се определят от закона. При наследяване по завещание разпределението се извършва според волята на наследодателя, но в рамките на правилата за запазена част.
3. Може ли наследник да се откаже от наследство? Да. Наследствено право позволява на наследника да се откаже от наследството чрез изрична декларация по установения ред. Отказът е окончателен и води до загуба на наследствените права и задължения.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
Авторското право в България претърпява сериозна трансформация през последните години. Причината не е само вътрешното законодателство, а и динамичните промени на европейско ниво, навлизането на изкуствения интелект и новите модели на дигитално разпространение на съдържание. Като адвокат, практикуващ в София, все по-често консултирам клиенти – автори, IT компании, маркетингови агенции и стартиращи бизнеси – които се сблъскват с въпроси за авторските права в онлайн среда.
В тази статия ще разгледам как изглежда правната рамка през 2026 г., какво се промени през последните години и какви са най-честите казуси, с които се сблъскват творци и бизнеси.
Основна правна рамка – ЗАПСП и европейските директиви
В България авторското право се урежда от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Законът защитава произведенията на литературата, изкуството, науката, музиката, софтуера, филмите, фотографията и други творчески резултати.
След транспонирането на европейската Директива за авторското право в цифровия единен пазар, българското право поставя сериозни изисквания към онлайн платформите. Това означава, че сайтове за споделяне на съдържание вече носят по-голяма отговорност за незаконно качени материали.
В практиката това доведе до:
по-чести спорове между създатели на съдържание и платформи;
нови лицензионни модели;
засилено използване на автоматични филтри за съдържание.
Авторско право и изкуствен интелект – най-голямата тема през 2025–2026 г.
Една от най-актуалните теми, които наблюдавам като адвокат в София, е използването на генеративен AI – текстове, изображения и музика, създадени чрез алгоритми.
Новите европейски регулации, включително изискванията на ЕС за прозрачност и водни знаци при AI съдържание, поставят въпроса: кой е авторът на произведение, създадено с помощта на изкуствен интелект?
В България засега важи класическият принцип – автор е физическо лице. Това означава, че напълно автоматично генерираните произведения могат да създадат правна несигурност. В практиката препоръчвам на клиенти:
ясно договорно уреждане на правата върху AI съдържание;
вътрешни политики за използване на генеративни инструменти;
проверка дали използваните модели не нарушават чужди авторски права.
На европейско ниво вече се обсъждат модели, при които собственикът на AI системата може да има права върху резултатите, което вероятно ще повлияе и на българската практика през следващите години.
Дигиталните платформи и отговорността за съдържание
През 2026 г. една от най-честите причини за правни спорове е публикуването на чуждо съдържание в социални мрежи и онлайн магазини.
В практиката виждам следните проблеми:
използване на чужди снимки без лиценз;
копиране на текстове от сайтове;
незаконно разпространение на курсове и електронни книги.
Онлайн платформите вече са длъжни активно да реагират на сигнали за нарушение и да премахват съдържание. Това доведе до увеличение на така наречените take-down процедури, при които авторите изискват сваляне на материал.
Софтуерът и IT секторът – специални особености
Като адвокат в София често работя с IT компании. В България софтуерът се защитава като литературно произведение. Това означава, че:
програмистът е автор;
работодателят обикновено получава имуществените права по силата на трудов договор.
Грешка, която много стартъпи допускат, е липсата на ясно прехвърляне на права към компанията. Това може да доведе до сериозни проблеми при инвестиции или продажба на бизнес.
Фотография, маркетинг и инфлуенсъри – нови казуси
През последните години значително се увеличиха споровете около:
използване на снимки от социални мрежи;
реклами с музика без лиценз;
копиране на дизайн между брандове.
Много бизнеси смятат, че съдържание, публикувано онлайн, е „свободно“. Това не е вярно – авторското право възниква автоматично с момента на създаване на произведението.
В София все повече фотографи и дизайнери завеждат дела срещу компании за неправомерно използване на изображения в реклама.
Авторско право и договори – защо са ключови през 2026 г.
В практиката си съветвам клиентите винаги да използват писмени договори, когато работят с:
копирайтъри;
дизайнери;
музиканти;
видеооператори.
Без договор често възниква спор кой притежава правата върху съдържанието. Законът прави разлика между:
лични неимуществени права – винаги остават на автора;
имуществени права – могат да се прехвърлят.
Много фирми в София подценяват това и използват материали без ясно прехвърляне на права, което създава риск при проверки или съдебни спорове.
Какво се промени в практиката през 2025–2026 г.
От гледна точка на адвокатската практика в България, най-съществените тенденции са:
Повече дела за онлайн съдържание – блогове, YouTube, TikTok.
AI и авторско право – нужда от нови договорни модели.
Засилен контрол от ЕС – платформите носят повече отговорност.
Повишена правна култура – авторите търсят защита по-често.
Компаниите вече осъзнават, че интелектуалната собственост е актив със сериозна стойност, особено в дигиталната икономика.
Най-чести грешки, които виждам като адвокат в София
използване на снимки от Google без лиценз;
липса на договори с фрийлансъри;
публикуване на чужда музика в реклама;
използване на AI без проверка на правата.
В много случаи тези грешки водят до извънсъдебни споразумения, които могат да струват повече от предварителната правна консултация.
Проверявайте произхода на всяко изображение или текст.
Подписвайте договори с ясно описани права.
Ако използвате AI, уреждайте собствеността върху резултатите.
Реагирайте бързо при получаване на уведомление за нарушение.
През 2026 г. авторското право в България се намира в период на сериозна трансформация. Влиянието на европейските регулации, навлизането на изкуствения интелект и бързото развитие на дигиталните платформи променят начина, по който авторите и бизнесите трябва да защитават своите права.
От гледна точка на адвокат, работещ в София, най-важният съвет е превенцията – правилно изготвени договори, ясни политики за съдържание и навременна правна консултация. В една все по-дигитална среда интелектуалната собственост вече не е просто правна тема, а ключов бизнес актив.
Адвокат Тони Чакъров ще Ви отдели необходимото време, за да предотврати възможно настъпващите негативни последици за Вас и Вашето семейство! С огромен опит в семейното право и бракоразводните дела.
